Д-р Лидия Гърчева завършва медицина през 1984 година. През 1992 г. придобива специалност трансфузионна хематология, а през 1996 – 1997 г. специализира обработка и замразяване на стволови клетки в Париж. По-късно специализира в Берлин, Хановер, отново в Париж и в Католическия университет в Рим.
През 1997 г. участва в екипа, извършил първата костномозъчна трансплантация в България и лекарското съсловие я избира за медик на годината.
Сега д-р Гърчева завежда лабораторията и банката за съхранение на стволови клетки в „Свети Лазар“.
Има твърдения, че кръвта, от която се извличат стволовите клетки, е жизнено необходима за новороденото и, лишавайки детето си от нея, го обричаме на някои доста тежки заболявания. Основание за подобни притеснения няма, тъй като при раждането всеки акушер е длъжен да изтласка максималното възможно количество кръв от пъпната връв към детето. Едва след тази процедура тя се клампира и прерязва. Кръвта, съдържаща стволовите клетки за замразяване, се намира във вече прерязаната пъпна връв и в случай че не бъде събрана, се оставя да изтече. Затова процедурата не крие абсолютно никакъв риск от последващи заболявания.
Стволовите клетки, или “резервните части” на човешкия организъм, могат да се развиват във всички видове кръвни клетки – еритроцити, левкоцити, тромбоцити, както и в някои видове клетки, изграждащи много от органите в човешкия организъм (миокард, черен дроб, неврони, панкреас и т.н.).
След раждането, когато органите и системите са вече формирани, практически във всички тъкани в тялото могат да се открият ограничени количества стволови клетки. Тe вече са „възрастни“ и служат като универсален „резервен материал” за процесите на растеж и обновяване.
Клетките остаряват, защото с времето качеството им се влошава. Причините основно са в начина и условията на живот. С достигането на 20-годишна възраст започва да намалява и броят им. Ето защо учените свързват процесите на стареене и намаляващите регенериращите функции на организма с изчерпването на депата от стволови клетки.
Един от аргументите в тази посока е, че кръвта, която циркулира в пъпната връв на бебето, е изключително наситена със стволови клетки. Функцията им е да произведат всички други клетки в ембриона според стадия му на развитие.
Пъпната връв, която традиционно се третира като биологичен отпадък, се оказа ценен източник на хемопоетични стволови клетки (ХСК) и мезенхимни стволови клетки (МСК). За разлика от костномозъчната пункция и аферезата на периферна кръв, извличането им от пъпната връв и кръвта, изтичаща от нея след раждането, е леснодостъпен метод. При това без каквито и да е рискове за донора. Друг плюс е, че тази процедура предоставя по-млади и потентни клетки в сравнение с получените от други източници при деца и възрастни.
Изследванията показват, че стволовите клетки, открити в кръвта от пъпна връв, са сходни с хемопоетичните стволови клетки, извлечени от костен мозък, но ги превъзхождат в значителна степен. Най-просто казано, при новороденото те са по-незрели и поради това по-слабо имуногенни и по-пластични – качества, които ги доближават по потенциал до ембрионалните стволови клетки. Като се избягват всички рискове с извличането им.
След раждането на детето и отделянето на плацентата от майката при стерилни условия чрез убождане на вената на пъпната връв се събира кръв от нея и се транспортира в съответната лаборатория за обработка. Там тя е подложена на центрофугиране и отделяне на кръвната плазма и еритроцитите, за да се изолират моноцитните клетки. Отделят се проби за проверка на стерилността, за отсъствие на полово предавани инфекции като СПИН, сифилис, хепатит В, хепатит С и др. Броят и жизнеността на изолираните клетки се определят чрез хематологични броячи. Ако пробата задоволява всички критерии, се пристъпва към нейното замразяване и съхраняване.
Стволовите клетки могат да се използват еднократно, като при желание могат да се разделят и на порции, но тази процедура е по-скъпа.
За разлика от някои морални въпроси в медицината, извличането и присаждането на стволови клетки не предизвиква особени дискусии и може би е решение за много болести, смятани за нелечими. Едно истинско чудо, което ни напомня за добрите практики и хуманната страна на медицината.
През 1997 г. участва в екипа, извършил първата костномозъчна трансплантация в България и лекарското съсловие я избира за медик на годината.
Сега д-р Гърчева завежда лабораторията и банката за съхранение на стволови клетки в „Свети Лазар“.
Има твърдения, че кръвта, от която се извличат стволовите клетки, е жизнено необходима за новороденото и, лишавайки детето си от нея, го обричаме на някои доста тежки заболявания. Основание за подобни притеснения няма, тъй като при раждането всеки акушер е длъжен да изтласка максималното възможно количество кръв от пъпната връв към детето. Едва след тази процедура тя се клампира и прерязва. Кръвта, съдържаща стволовите клетки за замразяване, се намира във вече прерязаната пъпна връв и в случай че не бъде събрана, се оставя да изтече. Затова процедурата не крие абсолютно никакъв риск от последващи заболявания.
Стволовите клетки, или “резервните части” на човешкия организъм, могат да се развиват във всички видове кръвни клетки – еритроцити, левкоцити, тромбоцити, както и в някои видове клетки, изграждащи много от органите в човешкия организъм (миокард, черен дроб, неврони, панкреас и т.н.).
След раждането, когато органите и системите са вече формирани, практически във всички тъкани в тялото могат да се открият ограничени количества стволови клетки. Тe вече са „възрастни“ и служат като универсален „резервен материал” за процесите на растеж и обновяване.
Клетките остаряват, защото с времето качеството им се влошава. Причините основно са в начина и условията на живот. С достигането на 20-годишна възраст започва да намалява и броят им. Ето защо учените свързват процесите на стареене и намаляващите регенериращите функции на организма с изчерпването на депата от стволови клетки.
Един от аргументите в тази посока е, че кръвта, която циркулира в пъпната връв на бебето, е изключително наситена със стволови клетки. Функцията им е да произведат всички други клетки в ембриона според стадия му на развитие.
Пъпната връв, която традиционно се третира като биологичен отпадък, се оказа ценен източник на хемопоетични стволови клетки (ХСК) и мезенхимни стволови клетки (МСК). За разлика от костномозъчната пункция и аферезата на периферна кръв, извличането им от пъпната връв и кръвта, изтичаща от нея след раждането, е леснодостъпен метод. При това без каквито и да е рискове за донора. Друг плюс е, че тази процедура предоставя по-млади и потентни клетки в сравнение с получените от други източници при деца и възрастни.
Изследванията показват, че стволовите клетки, открити в кръвта от пъпна връв, са сходни с хемопоетичните стволови клетки, извлечени от костен мозък, но ги превъзхождат в значителна степен. Най-просто казано, при новороденото те са по-незрели и поради това по-слабо имуногенни и по-пластични – качества, които ги доближават по потенциал до ембрионалните стволови клетки. Като се избягват всички рискове с извличането им.
След раждането на детето и отделянето на плацентата от майката при стерилни условия чрез убождане на вената на пъпната връв се събира кръв от нея и се транспортира в съответната лаборатория за обработка. Там тя е подложена на центрофугиране и отделяне на кръвната плазма и еритроцитите, за да се изолират моноцитните клетки. Отделят се проби за проверка на стерилността, за отсъствие на полово предавани инфекции като СПИН, сифилис, хепатит В, хепатит С и др. Броят и жизнеността на изолираните клетки се определят чрез хематологични броячи. Ако пробата задоволява всички критерии, се пристъпва към нейното замразяване и съхраняване.
Стволовите клетки могат да се използват еднократно, като при желание могат да се разделят и на порции, но тази процедура е по-скъпа.
За разлика от някои морални въпроси в медицината, извличането и присаждането на стволови клетки не предизвиква особени дискусии и може би е решение за много болести, смятани за нелечими. Едно истинско чудо, което ни напомня за добрите практики и хуманната страна на медицината.