Липсват ми дядо ми и брат ми . Но смъртта на дядо я приех, като цяло смъртта на възрастни се приема по лесно.Брат ми обаче не мога да приема че го няма , вече 5 месеца мисля всеки божи ден за него.
- Публикувана: 7 март 2015, 07:21 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2015, 11:49 ч.
Липсват ли ви починалите ви близки?
Adellle съжалявам за загубата на баба ти и дядо ти и приятелите ти.
Lola91трудно се преодолява загубата на любимият мъж.Той този мъж винаги ще е в сърцето ти,защото е специален за теб.Съжалявам и за загубата на дядо ти.
little angel съжалявам за загубата на баба ти.Вероятно не я сънуваш,защото тя е в мислите ти всеки ден.
ма ко твоят приятел винаги ще ти липсва.Местата по които минаваш ти напомнят за него.Той и сега ти помага от другият свят.
/Pəˈtrɪʃə/ съжалявам за загубите в живота ти.Знай,че те са с теб.
tania2007 съжалявам за загубата на баща ти и сестра ти.Те завинаги са с теб.
MYSELF AND I съжалявам за загубата на дядо ти и брат ти.Приеми не,че ги няма,а че са с теб невидимо.
Lola91трудно се преодолява загубата на любимият мъж.Той този мъж винаги ще е в сърцето ти,защото е специален за теб.Съжалявам и за загубата на дядо ти.
little angel съжалявам за загубата на баба ти.Вероятно не я сънуваш,защото тя е в мислите ти всеки ден.
ма ко твоят приятел винаги ще ти липсва.Местата по които минаваш ти напомнят за него.Той и сега ти помага от другият свят.
/Pəˈtrɪʃə/ съжалявам за загубите в живота ти.Знай,че те са с теб.
tania2007 съжалявам за загубата на баща ти и сестра ти.Те завинаги са с теб.
MYSELF AND I съжалявам за загубата на дядо ти и брат ти.Приеми не,че ги няма,а че са с теб невидимо.
Когато видях темата, първо си отговорих сама...естествено, че на всички им липсват близките, които са загубили, но знам, че когато човек си сподели е малко по-леко. За съжаление хората около нас не винаги ни разбират как се чувстваме или не са готови да ни изслушат за болката ни.
Загубих приятеля си в автомобилна катастрофа през 2010, няма да разказвам през какво минах, но разбрах с времето, че трябва да се боря и да продължа, първо заради него, а след това и заради себе си. Липсва ми много...
Загубих приятеля си в автомобилна катастрофа през 2010, няма да разказвам през какво минах, но разбрах с времето, че трябва да се боря и да продължа, първо заради него, а след това и заради себе си. Липсва ми много...
Липсва ми майка ми,която загубих на 10 февруари,много ми липсва.Почина от левкемия,ей така,само за 10 дни от както и казаха диагнозата.По-скоро ние с брат ми знаехме.Тя може би и не разбра какво става с нея.Аз и до сега не мога да приема,че я няма.Все си мисля,че е в болница и след известно време ще се прибере.Но пък от друга страна,пред очите ми постоянно са ми картини от погребението и от последните дни в болницата.Ще се побъркам...
Palmyra ... няма думи,които биха могли да те утешат. Пращам ти една голяма прегръдка,макар и виртуална . 
Колкото и да е тежко сега,ще излезнеш от това състояние.Поплачи си,бъди ядосана,бясна,каквото ти се иска.Отдели си ,колкото време ти е нужно,за да се съвземеш.И след това,нещата ще се избистрят.Ще заключиш всички спомени за нея в сърцето си и ще я носиш завинаги със себе си.От там ,никой и нищо ,не биха могли да ти я отнемат.
Колкото и да е тежко сега,ще излезнеш от това състояние.Поплачи си,бъди ядосана,бясна,каквото ти се иска.Отдели си ,колкото време ти е нужно,за да се съвземеш.И след това,нещата ще се избистрят.Ще заключиш всички спомени за нея в сърцето си и ще я носиш завинаги със себе си.От там ,никой и нищо ,не биха могли да ти я отнемат.
/Pəˈtrɪʃə/ ,благодаря ти за прегръдката.Днес ми е тъжно,особено след като татко ми се обади да ми честити празника.Гадно ми е и защото преди 4 дни имах рожден ден,но въпреки,че говорихме същия ден,той беше забравил и не ми честити.Не му се сърдя,защото знам,колко му е тежко да живее сега сам и още не се е "осаферил"от смъртта на майка.Много ми е мъчно за него.Казах ви,сега ми е по-добре.
Липсват ми, много ми липсват и не само най близките ми хора, но и тези, които по един или друг начин са били част от живота ми.
Напоследък, отивайки на гробища осъзнавам, че хората, които са ми скъпи са все повече. Имам усещането, че заедно с тях си е отишъл и част от живота ми.
Естествено има и други /дай Боже да са живи и здрави още дълги години/, но те не са онези, които вече не са тук. Казват, че няма незаменими, добре, но има неповторими, уникални, единствени ... Научих се да живея с болката и мъката, но там някъде в сърцето ми, а много често и в сънищата ми идват тези, които са някъде другаде. Понякога осъзнавам, че е сън и не искам да се събуждам.
Напоследък, отивайки на гробища осъзнавам, че хората, които са ми скъпи са все повече. Имам усещането, че заедно с тях си е отишъл и част от живота ми.
Естествено има и други /дай Боже да са живи и здрави още дълги години/, но те не са онези, които вече не са тук. Казват, че няма незаменими, добре, но има неповторими, уникални, единствени ... Научих се да живея с болката и мъката, но там някъде в сърцето ми, а много често и в сънищата ми идват тези, които са някъде другаде. Понякога осъзнавам, че е сън и не искам да се събуждам.
Липсва ми много баба ми, която ме отгледа.
Най-голямата ми липса, обаче е моя близка приятелка. Отиде си на 37 от рак. В първите дни след смъртта й, разбрах смисълът на изречението " Да те боли сърцето от мъка". Беше истинска, физическа болка седмици наред. Като че ли съм пред инфаркт. А може й да съм била.
За баба ми, въпреки че ми беше много тежко, по се държах, може би защото тя беше доста възрастна, изживяла достойно и пълноценно живота си, някак си го приех като нещо естествено. Докато със смъртта на приятелката ми не мога да се примиря и до ден днешен.
Най-вече с иронията на съдбата, че става дума за човек, който с професията си помагаше на онкоболните в България, а си отиде от същото, за месеци.Безкрайно добър човек, с малко детенце, който заслужаваше друга съдба...
Най-голямата ми липса, обаче е моя близка приятелка. Отиде си на 37 от рак. В първите дни след смъртта й, разбрах смисълът на изречението " Да те боли сърцето от мъка". Беше истинска, физическа болка седмици наред. Като че ли съм пред инфаркт. А може й да съм била.
За баба ми, въпреки че ми беше много тежко, по се държах, може би защото тя беше доста възрастна, изживяла достойно и пълноценно живота си, някак си го приех като нещо естествено. Докато със смъртта на приятелката ми не мога да се примиря и до ден днешен.
Най-вече с иронията на съдбата, че става дума за човек, който с професията си помагаше на онкоболните в България, а си отиде от същото, за месеци.Безкрайно добър човек, с малко детенце, който заслужаваше друга съдба...
Липсват ми много баба и дядо,които са ме отгледали от 8 месечно бебе.Никога не усетих майка и татко като родители,не си станахме близки.Баба и дядо бяха истинското ми семейство и не преставам да скърбя за тях.
Преди почти две години внезапно си отиде и майка ми.Не съм вярвала,че ще изпитам такава мъка.Съжалявам за многото пропуснати възможности да се сближим.
Често мисля за баба,дядо и майка.Благодарна съм,че ми бяха родители
Мари моите съболезнования за детето ти,за татко ти и съпругът ти и истинските приятели,които си загубила.
Малко Трънче съжалявам за загубата на баба ти и дядо ти.Съжалявам и за майка ти.
неЖност съжалявам за загубата на дядо ти.Нека почива в мир.
Vergia съжалявам за загубата на баба ти и на приятелката ти.Нека почиват в мир.
Mama_Nana съжалявам за загубата на близките ти.Нека им е светло на душата.
Малко Трънче съжалявам за загубата на баба ти и дядо ти.Съжалявам и за майка ти.
неЖност съжалявам за загубата на дядо ти.Нека почива в мир.
Vergia съжалявам за загубата на баба ти и на приятелката ти.Нека почиват в мир.
Mama_Nana съжалявам за загубата на близките ти.Нека им е светло на душата.