Малко лесно се разсейвам явно. Сега карам с инструктор вече 7 часа и вчера не спрях на един стоп, въпреки, че го видях много добре. Ама той постоянно ми говори и като ми направи забележка, аз продължавам да мисля за това, какво съм направила.... Преди поради преумора бях направила същата грешка и затова спрях да карам. Мислите ли, че ако шофирам сама е възможно да не правя грешки?
- Публикувана: 10 юни 2015, 11:01 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2015, 15:38 ч.
Ще стане ли шофьор от мен?
Никой шофьор не е застрахован от грешки, независимо колко години опит има. А особено в началото грешки се правят често.
Моят инструктор казваше, че най-трудно се учат отличниците, защото като сбъркат, вместо да се съсредоточат в шофирането, продължават да мислят за грешката си.
Моят инструктор казваше, че най-трудно се учат отличниците, защото като сбъркат, вместо да се съсредоточат в шофирането, продължават да мислят за грешката си.
Значи не караш сега курса? Имаш книжка, но поради неувереност си записала часове при инструктор? Правилно ли разбрах?
Чувала съм, че ако човек има книжка от преди, но рядко шофира, по-трудно свиква след време. Явно трябва да се изкарва курса на 18-19 години, след което да се седне веднага зад волана, да не се правят паузи. Аз изкарах книжка на 30+ години и веднага подкарах. И аз съм от отличничките (даже при грешки се аргуменирах защо така съм направила и спорех
), а инструкторът ми беше алкохолик и невротик, който си позволяваще дори удари по главата, когато нещо не му хареса в поведението ни на пътя. На няколко пъти плаках вкъщи и си мислех за отказване...но пък никога за нищо не съм била отбой и колкото и да се опитваше да ме сломи, продължавах напред...
Ще се справиш- всичко е до вътрешна нагласа, амбиции и необходимост!
Чувала съм, че ако човек има книжка от преди, но рядко шофира, по-трудно свиква след време. Явно трябва да се изкарва курса на 18-19 години, след което да се седне веднага зад волана, да не се правят паузи. Аз изкарах книжка на 30+ години и веднага подкарах. И аз съм от отличничките (даже при грешки се аргуменирах защо така съм направила и спорех
), а инструкторът ми беше алкохолик и невротик, който си позволяваще дори удари по главата, когато нещо не му хареса в поведението ни на пътя. На няколко пъти плаках вкъщи и си мислех за отказване...но пък никога за нищо не съм била отбой и колкото и да се опитваше да ме сломи, продължавах напред...Ще се справиш- всичко е до вътрешна нагласа, амбиции и необходимост!
Подкрепата е много важна. Баща ми само ми се кара- ми казах му, че повече няма да карам с него. Само вика, критикува и псува всеки, който наруши правилника. Гръмва ми главата с него.
Моя ми връщи ключа и каза "карай на спокойствие". После возих и него- попритесних се( движенито беше по-натоварено и минах през квартала, когато всички си прибираха децата от училище/градина/ясла/ и тичаха по улицата), но той си ме похвали
Моя ми връщи ключа и каза "карай на спокойствие". После возих и него- попритесних се( движенито беше по-натоварено и минах през квартала, когато всички си прибираха децата от училище/градина/ясла/ и тичаха по улицата), но той си ме похвали
Много важно е да се съсредоточиш, да знаеш правилата и да внимаваш. Ако знакът "СТОП" беше човек, щеше ли да го игнорираш? Правилата за движение съществуват не за да ни глобяват, а за да ни опазят живи (и пешеходци и шофьори и велосипедисти).
Следващият елемент е да имаш доверен и опитен човек до теб, който да ти дава съвети спокойно без да те стресира.
Имах късмет да се уча с добър инструктор. Трупах опит после с моя приятел. Е, не съм удряла (засега) колата (10 години стаж), но и винаги съм получавала подкрепа и спокойствие. Това ако някой ти мърмори, че няма да стане шофьор от теб, просто е
На твое място бих поразпитала за добър и разбран инструктор. И в определен момент шофиране сама.
Следващият елемент е да имаш доверен и опитен човек до теб, който да ти дава съвети спокойно без да те стресира.
Имах късмет да се уча с добър инструктор. Трупах опит после с моя приятел. Е, не съм удряла (засега) колата (10 години стаж), но и винаги съм получавала подкрепа и спокойствие. Това ако някой ти мърмори, че няма да стане шофьор от теб, просто е
На твое място бих поразпитала за добър и разбран инструктор. И в определен момент шофиране сама.
Друга препоръка за отпускане е нощното шофиране из града. 
Съпругът ти може да ти дава да караш като се прибирате по малките часове, когато по пътя има предимно таксита и не е натоварено като през деня.
Това, че ти се кара, не е чааак такъв проблем помежду ви. Всеки мъж го боли за семейната кола и реакцията му е нормална.
Но би трябвало като му кажеш, че имаш нужда от сигурност и подкрепа, да стане малко по-разбиращ.
Съпругът ти може да ти дава да караш като се прибирате по малките часове, когато по пътя има предимно таксита и не е натоварено като през деня. Това, че ти се кара, не е чааак такъв проблем помежду ви. Всеки мъж го боли за семейната кола и реакцията му е нормална.
Но би трябвало като му кажеш, че имаш нужда от сигурност и подкрепа, да стане малко по-разбиращ.
Ама той инструктора ми е добър и разбран. Просто като ми направи забележка и аз взема, че се притесня и мисля само за нея. Сега пак карах и не съм правила грешки. Само се чудя дали щях да се сетя на десен завой да спра да минат пешеходците, ако той не ми беше напомнил. Все още ме предупреждава и ми помага. Много ви благодаря за подкрепата!
Няма да споменавам от колко години имам книжка и от кога не съм карала кола.
В мен се е вселила мисълта, че няма да се справя сама и мисълта за неприятна случка с всеки изминал ден ме кара да не се качвам на кола.
Има случаи в които наистина ми се налага да ползвам кола, но не го правя.
Зная, че, ако не променя мисленето си няма как да стана опитен шофьор, трябва си практика.
Ти не се предай, опресни си знанията и уменията. Спирай винаги на пешеходна пътека. Спазвай дистанция, не се шашкай, ако допуснеш грешка.
Моя инструктор все ми казваше : "За бавно каране никого не са глобили".
Поздравлявам те за желанието и старанието ти. Успех и безаварийно пътуване.
В мен се е вселила мисълта, че няма да се справя сама и мисълта за неприятна случка с всеки изминал ден ме кара да не се качвам на кола.
Има случаи в които наистина ми се налага да ползвам кола, но не го правя.
Зная, че, ако не променя мисленето си няма как да стана опитен шофьор, трябва си практика.
Ти не се предай, опресни си знанията и уменията. Спирай винаги на пешеходна пътека. Спазвай дистанция, не се шашкай, ако допуснеш грешка.
Моя инструктор все ми казваше : "За бавно каране никого не са глобили".
Поздравлявам те за желанието и старанието ти. Успех и безаварийно пътуване.