Eos и qnsheto честито!Да са Ви здрави малките принцеси и бързо въстановяване на вас! 
- Публикувана: 6 окт. 2015, 10:32 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2015, 18:20 ч.
Октовмрийският бебевалеж започна вече, Ния е първото ни мъничко човече! - еп.17.
Бобишана разликата в цената е доста по-голяма 
ММ ходи на нотариус....декларацията е 6 лева, а тука в ТК е 50 разбира се всеки сам решава
Ние се гушиме с бебо и чакаме с нетърпение да се приберем
ММ ходи на нотариус....декларацията е 6 лева, а тука в ТК е 50 разбира се всеки сам решава Ние се гушиме с бебо и чакаме с нетърпение да се приберем
Аххахаха ужас, много неприятно
Честито, сладурки и сладурковци! Живи, здрави и щастливи да са ви дечицата
Здравейтеееее
Честити бебчета на Янмето и татко Ифко!!! Да са живи и здрави и много радост да ви носят!
Еосче и аз ти се възхитих, толкова хубаво, че малката Ида дойде бързо на този свят, да радва мама и тати
Ние сме добре ...кърмиме се малкия изобщо не ще и да подуши от АМ в болницата
Хайде хубав ден на всички
Честити бебчета на Янмето и татко Ифко!!! Да са живи и здрави и много радост да ви носят!
Еосче и аз ти се възхитих, толкова хубаво, че малката Ида дойде бързо на този свят, да радва мама и тати
Ние сме добре ...кърмиме се малкия изобщо не ще и да подуши от АМ в болницата
Хайде хубав ден на всички
Здравейте!
Честито на татко Ифко, мама Янчето и мама Еос. Да са ви живи и здрави момиченцата.
Еос е нашият герой, в 13:00ч на фризьор, а в 19:00ч гушка Ида. Евала!
Аз се връщам от ЖК. Била съм си изразходила лимита от 12 посещения за бременността, щях да умра от смях. Иначе мерките и теглилките: кръвно 130/85(но можело да се е качило от изкачването на 2 ет стълби), килограмите- +8.5кг от началото, корем не сме мерили, тоновете на бебо са перфектни. Взеха ми секрет, че лекувах ешерихия коли. Във вторник си уговорих доктора за водно раждане и сега чакам само резултатите от микробиологията, за да си отдъхна и да чакам спокойно кога ще реши да излиза бебчо.
Хубав ден на всички и успех на раждащите.
Честито на татко Ифко, мама Янчето и мама Еос. Да са ви живи и здрави момиченцата.
Еос е нашият герой, в 13:00ч на фризьор, а в 19:00ч гушка Ида. Евала!
Аз се връщам от ЖК. Била съм си изразходила лимита от 12 посещения за бременността, щях да умра от смях. Иначе мерките и теглилките: кръвно 130/85(но можело да се е качило от изкачването на 2 ет стълби), килограмите- +8.5кг от началото, корем не сме мерили, тоновете на бебо са перфектни. Взеха ми секрет, че лекувах ешерихия коли. Във вторник си уговорих доктора за водно раждане и сега чакам само резултатите от микробиологията, за да си отдъхна и да чакам спокойно кога ще реши да излиза бебчо.
Хубав ден на всички и успех на раждащите.
Честита Ида на мама Еос! Страхотно име! 
Бързо възстановяване и чакам с нетърпение историята!
Ние сме добре, свикваме. Първите дни забелязах, че съм изтощена физически някак, но мисля, че премина. Кърмя през около 2 часа, вечер понякога ми оставя 4 часа сън, но не ми пречи, като знам че след кърменето ще спя пак нямам проблеми да ставам и да я храня. Вече качва грамчета, много съм доволна, изпълва бузките
Единственото неприятно досега е, че много хора искат да идват да видят бебето. ММ е много мек и се съгласява, а аз предпочитам малко да сме си само ние, да свикнем, да установим някакъв режим. Първата седмица се изреди една банда, за събота и неделя са се нагласили 4 човека, не знаех колко роднини има ММ докато не родих… Ама това да е проблемът, само ме е яд, че не са съобразителни.
Бързо възстановяване и чакам с нетърпение историята!Ние сме добре, свикваме. Първите дни забелязах, че съм изтощена физически някак, но мисля, че премина. Кърмя през около 2 часа, вечер понякога ми оставя 4 часа сън, но не ми пречи, като знам че след кърменето ще спя пак нямам проблеми да ставам и да я храня. Вече качва грамчета, много съм доволна, изпълва бузките
Единственото неприятно досега е, че много хора искат да идват да видят бебето. ММ е много мек и се съгласява, а аз предпочитам малко да сме си само ние, да свикнем, да установим някакъв режим. Първата седмица се изреди една банда, за събота и неделя са се нагласили 4 човека, не знаех колко роднини има ММ докато не родих… Ама това да е проблемът, само ме е яд, че не са съобразителни.
Здравейте,
Копирам разказа си за моето раждане от фейсбук- така както съм го разказала около двс часа след избивяното:)
Извинявам се за обема..многонсълго се получи...
На 6ти вечерта започнаха контракции, каквито до тогава не бях имала- почна стягане на корема и боцкане в шийката. Не им обърнах внимание, легнахме си, заспала съм. Към 1 се събудих-болии.. Ходих до вц и пак съм задрямала. И вече в 4 сутринта се събудих с регулярни контракции, започнах да засичам- на 5-6 мин., за по 15 секунди. Реших, че може и да раждам. Станах, изкъпах се, мм стана и той - вика как си, нашия готов да ходи на работа. Аз си викам- бе търпят се тия болки, може и да е фалшиво. От душа ме беше поотпуснало и изпратих мм на работа. Контракциите спряха почти и станаха по леки. Към 10 часа ми звънна една позната, с която направих няколко тигела на квартала, дойде време за фризьора - за кокто бях записала час предния ден и реших да отида. Пеша отидох, той е на 20 мин от вкъщи. Там имах около 3 по силни контракции, които никой не разбра че ги имам. Като си тръгнах обаче почнаха по чести и болезнени. Пак пеша.. Даже минах за домати и през аптеката, бях решила да се прибера и да пия горещ шоколад за да ме отпусне. Обаче вече на прибиране стана много тегаво и болезнено. Помотах се малко и реших да звънна на доктора за съвет. Междувременно засичах контракции на 5 мин за по 30-40 сек. Д-р Киров с неговия спокоен тон ми вика: ми виж, ако ще си по спокойна иди в болницата да те видят колегите, ако е рано ще те върнат. И звъня на мм (към 15.30) с въпроса- мило дали да не дойдеш за да идем до болницата😂😂😂
Той вика- тръгвам. Докато го чакам- пак душ, пооправих се малко, а контракциите станаха яки и дълги.. Дойде мм и газ към тк- в голямото задръстване- едвам издържах седнала. Стигаме към 16.30.
Влизам в кабинета, те ме виждат свита лягам, лекарката бърка и вика- ооо ми ти раждаш, около 6 см си. Звъни на Киров да се връща. Звъннах аз, след което- клизми, документация, ама вече нетърпими болки братче. Аз охкам те ми викат да не охкам 👿👿👿👿
Отиваме на горния етаж в предродилно, една акушерка ми се смее че охкам, аз викам на лекарката - май след клизмата ми падна малко тапа- а тя "хохо тя тапата отдавна я няма, с тия 6 см. Ква тапа търсиш" ? После вика- трябва да снимам бебето, ела легни и малко не мърдай. Викам си- мечтай си.. Уж снимА нещо, вика- сега едни тонове трябва акушерката да пусне. 20 мин трябва да мируваш- викам- нимоа бе жена адски боли, акушерката ме влачи (нежно) към апарата за тонове и тамън да легна - хоп водите се лиснаха.. Акушерката си настоява на тоновете а аз вече изпотена цялата боли яко. Охкам с глас и се чудя дали ще ме вземат за страшна лигла. Акушерката само ми отвори краката и вика- абе жената е с 9 см и има напъни.. И оттам само чувам"Някой веднага да се обади на Киров да идва по бързо".. Акушерката пак идва- " ела пиленце да те обезболим, че да дочакаш лекаря". Е, обезболяването беше много гадно, защото две акушерки ме свиха в позата, обаче яките контракции ме караха да мърдам и анестезиоложката не може да намери мястото, скара ми се жената а аз само викам: "толкова съжалявам че ви преча, незнам как да стоя мирно, не зависи от мен".
Е накрая нацели мястото и след секунди бях в рая, няма болка няма нищо, пуснаха ми кислородец, Киров дойде и зачакахме последния сантиметър. След 30 минути беше готов тоя сантиметър, аз не усещах контракциите а само гледах кога се стяга корема и при команда от доктора напъвах. На 3 или 4 контракция всяка с по 3 напъна беба излезе, веднага ми я сложиха на корема, гушнах я- топла, мекичка, лилавичка. Рева завалийката като за последно:)) след няколко минути прерязаха пъпната връв и я взеха за да я оправят. Зачакахме плацентата която след 10 мин излезе, усетих истинско облекченке тогава, олекна ми много. Попитах ще има ли шевове? Казаха ми че са направили епизиотомия, защото заради упойката напъните не са били достатъчни и малко са помогнали- нито разбрах кой, нито как, нито кога са я направили.
Започна шиенето, което мога да кажа че беше най гадната част- повече от 40 мин, упойката ме пусна и усещах болката. Ноо изобщо вече не го помня това, помня как ми донесоха вързопчето, да го цункам и гушна и после го отнесоха на тати да го види:)
Ей така, се роди малката Ида- 2550кг., 48см. - моята най голяма любов ❤❤❤❤❤
Днес сме добре, почти подтовнно заедно, гушим се и пробвсм да кърмя но засега май нямам нищо.. Малката уж цока нещо, но повече се лигави:) дано да ми слезе кърмата)
Хубава вечер от нас 😘
Копирам разказа си за моето раждане от фейсбук- така както съм го разказала около двс часа след избивяното:)
Извинявам се за обема..многонсълго се получи...
На 6ти вечерта започнаха контракции, каквито до тогава не бях имала- почна стягане на корема и боцкане в шийката. Не им обърнах внимание, легнахме си, заспала съм. Към 1 се събудих-болии.. Ходих до вц и пак съм задрямала. И вече в 4 сутринта се събудих с регулярни контракции, започнах да засичам- на 5-6 мин., за по 15 секунди. Реших, че може и да раждам. Станах, изкъпах се, мм стана и той - вика как си, нашия готов да ходи на работа. Аз си викам- бе търпят се тия болки, може и да е фалшиво. От душа ме беше поотпуснало и изпратих мм на работа. Контракциите спряха почти и станаха по леки. Към 10 часа ми звънна една позната, с която направих няколко тигела на квартала, дойде време за фризьора - за кокто бях записала час предния ден и реших да отида. Пеша отидох, той е на 20 мин от вкъщи. Там имах около 3 по силни контракции, които никой не разбра че ги имам. Като си тръгнах обаче почнаха по чести и болезнени. Пак пеша.. Даже минах за домати и през аптеката, бях решила да се прибера и да пия горещ шоколад за да ме отпусне. Обаче вече на прибиране стана много тегаво и болезнено. Помотах се малко и реших да звънна на доктора за съвет. Междувременно засичах контракции на 5 мин за по 30-40 сек. Д-р Киров с неговия спокоен тон ми вика: ми виж, ако ще си по спокойна иди в болницата да те видят колегите, ако е рано ще те върнат. И звъня на мм (към 15.30) с въпроса- мило дали да не дойдеш за да идем до болницата😂😂😂
Той вика- тръгвам. Докато го чакам- пак душ, пооправих се малко, а контракциите станаха яки и дълги.. Дойде мм и газ към тк- в голямото задръстване- едвам издържах седнала. Стигаме към 16.30.
Влизам в кабинета, те ме виждат свита лягам, лекарката бърка и вика- ооо ми ти раждаш, около 6 см си. Звъни на Киров да се връща. Звъннах аз, след което- клизми, документация, ама вече нетърпими болки братче. Аз охкам те ми викат да не охкам 👿👿👿👿
Отиваме на горния етаж в предродилно, една акушерка ми се смее че охкам, аз викам на лекарката - май след клизмата ми падна малко тапа- а тя "хохо тя тапата отдавна я няма, с тия 6 см. Ква тапа търсиш" ? После вика- трябва да снимам бебето, ела легни и малко не мърдай. Викам си- мечтай си.. Уж снимА нещо, вика- сега едни тонове трябва акушерката да пусне. 20 мин трябва да мируваш- викам- нимоа бе жена адски боли, акушерката ме влачи (нежно) към апарата за тонове и тамън да легна - хоп водите се лиснаха.. Акушерката си настоява на тоновете а аз вече изпотена цялата боли яко. Охкам с глас и се чудя дали ще ме вземат за страшна лигла. Акушерката само ми отвори краката и вика- абе жената е с 9 см и има напъни.. И оттам само чувам"Някой веднага да се обади на Киров да идва по бързо".. Акушерката пак идва- " ела пиленце да те обезболим, че да дочакаш лекаря". Е, обезболяването беше много гадно, защото две акушерки ме свиха в позата, обаче яките контракции ме караха да мърдам и анестезиоложката не може да намери мястото, скара ми се жената а аз само викам: "толкова съжалявам че ви преча, незнам как да стоя мирно, не зависи от мен".
Е накрая нацели мястото и след секунди бях в рая, няма болка няма нищо, пуснаха ми кислородец, Киров дойде и зачакахме последния сантиметър. След 30 минути беше готов тоя сантиметър, аз не усещах контракциите а само гледах кога се стяга корема и при команда от доктора напъвах. На 3 или 4 контракция всяка с по 3 напъна беба излезе, веднага ми я сложиха на корема, гушнах я- топла, мекичка, лилавичка. Рева завалийката като за последно:)) след няколко минути прерязаха пъпната връв и я взеха за да я оправят. Зачакахме плацентата която след 10 мин излезе, усетих истинско облекченке тогава, олекна ми много. Попитах ще има ли шевове? Казаха ми че са направили епизиотомия, защото заради упойката напъните не са били достатъчни и малко са помогнали- нито разбрах кой, нито как, нито кога са я направили.
Започна шиенето, което мога да кажа че беше най гадната част- повече от 40 мин, упойката ме пусна и усещах болката. Ноо изобщо вече не го помня това, помня как ми донесоха вързопчето, да го цункам и гушна и после го отнесоха на тати да го види:)
Ей така, се роди малката Ида- 2550кг., 48см. - моята най голяма любов ❤❤❤❤❤
Днес сме добре, почти подтовнно заедно, гушим се и пробвсм да кърмя но засега май нямам нищо.. Малката уж цока нещо, но повече се лигави:) дано да ми слезе кърмата
)Хубава вечер от нас 😘
