Отговори
# 60
  • Мнения: 41 650
А ние говорим за неща, които със сигурност не могат да ни се случат, защото не ги желаем и няма да се пробваме.

Ще бъда груба, но не бих искала да съм на мястото на твоите деца. Този авторитарен метод на възпитание е нагледен пример за локално мислене. 

Дрънкаш по инерция Shocked Първо, нищо не знаеш за моите деца, мен и методите ми на възпитание. Второ можеше да се замислиш защо пиша в множествено число. Но като не мислиш да ти подскажа - тези НИЕ не сме аз и филанкишията, а цялото семейство, при което водещо е мнението на детето.

И пак ме светни какво значи "локално мислене". Не мога да схвана концепцията Twisted Evil

# 61
  • Мнения: X
Според мен всички си кривите душите. Да предположим, че детето ви спечели стипендия и му предложат да учи в някое престижно училище извън страната и детето иска да учи там, да не би да откажете. Няма какво да се лъжем, въпрос на възможности е.
Аз ще ти напиша искрен отговор.

Събираме си багажа и всички заминаваме вкупом там . Едно дете за да кандидатства някъде в невръстна възраст това решение е  синхронизирано с родителите и те трябва да имат варианти при прием .
Заминавали сме 3 пъти заради работа в други държави , и за детето си бихме го направили ,но сама няма да я пуснем преди 18-19 години  .  Peace

# 62
  • Мнения: 7 171
Според мен всички си кривите душите. Да предположим, че детето ви спечели стипендия и му предложат да учи в някое престижно училище извън страната и детето иска да учи там, да не би да откажете. Няма какво да се лъжем, въпрос на възможности е.
Аз ще ти напиша искрен отговор.

Събираме си багажа и всички заминаваме вкупом там . Едно дете за да кандидатства някъде в невръстна възраст това решение е  синхронизирано с родителите и те трябва да имат варианти при прием .
Заминавали сме 3 пъти заради работа в други държави , и за детето си бихме го направили ,но сама няма да я пуснем преди 18-19 години  .  Peace

Аз също съм го правила, но понеже вече имам изграден живот, не бих се преместила на този етап. За щастие, мястото където живеем има различни опции, локално, за да се налага да се местим. Ако ще се местите, местете се, защото детето ще си създаде приятелства и няма да иска да се мести.

# 63
  • Мнения: X
Софи, говоря за местене всички заедно ако сме решили, че това у-ще си струва , детето ни има желание да е там и е прието с пълна стипендия . Иначе не .

Детето ни е адаптивно ,ние също.

Все се шегуваме ,че се надяваме да избере Франция или Англия след време да учи висше и ние да се преместим към Испания да сме наблизо .А ако избере Канада или Америка -  Флорида чакай ни  Peace

# 64
  • Мнения: 1 262
Хаха, харесва ми начина на мислене на Контесата. Но тя е абсолютно права. Всъщност таксите за бординг училищата са толкова  високи, че дали ще си пратиш детето само там или ще се пренесеш и ще плащаш наем, а детето ще на дейлискуул е почти едно и също. Понякога дори излиза по-евтино да заминеш с детето си и да си до него, отколкото да остава само във въпросното училище. Иначе самото училище, по себе си незнам какво по-различно дава на децата, но мога да кажа, че едно дете извадено в тази възраст в чужбина, срещайки се с деца и религии, манталитет от цял свят. Определено разширява кръгозора си. Хубаво е да може да го направи в по-ранна възраст. В България също има чужденци, но нито държавата, нито училищата ни не са толкова цветно населени, както са тези училища. Едно е на 14 да се сблъскаш с хора от цял свят и друго е на 18.
А що се отнася до това, че няма изпити. Напротив има. Те не са кандидатстудентски, както е в бг. Когато децата завършат подобно училище, се държат матури (по български казано) Обикновено са няколко изпита по няколко предмета, в зависимост от това в какъв университет ще се кандидатства. Взимат се оценките и с тях се подават докуенти в унитата. И вече чакат да им кажат приети ли са или не.

# 65
  • Мнения: 7 171
Хаха, харесва ми начина на мислене на Контесата. Но тя е абсолютно права. Всъщност таксите за бординг училищата са толкова  високи, че дали ще си пратиш детето само там или ще се пренесеш и ще плащаш наем, а детето ще на дейлискуул е почти едно и също. Понякога дори излиза по-евтино да заминеш с детето си и да си до него, отколкото да остава само във въпросното училище. Иначе самото училище, по себе си незнам какво по-различно дава на децата, но мога да кажа, че едно дете извадено в тази възраст в чужбина, срещайки се с деца и религии, манталитет от цял свят. Определено разширява кръгозора си. Хубаво е да може да го направи в по-ранна възраст. В България също има чужденци, но нито държавата, нито училищата ни не са толкова цветно населени, както са тези училища. Едно е на 14 да се сблъскаш с хора от цял свят и друго е на 18.
А що се отнася до това, че няма изпити. Напротив има. Те не са кандидатстудентски, както е в бг. Когато децата завършат подобно училище, се държат матури (по български казано) Обикновено са няколко изпита по няколко предмета, в зависимост от това в какъв университет ще се кандидатства. Взимат се оценките и с тях се подават докуенти в унитата. И вече чакат да им кажат приети ли са или не.
Това къде се случва? Защото не навсякъде е така.

# 66
  • Мнения: 30 802
Ако детето толкова драпа за чужди култури и особености- пускам го в Reddit, там има идиоти с всякакъв color and creed.

Сериозно, в глобализиран свят с интернет самоцелното местене не дава драматично предимство.

# 67
  • Мнения: 24 467
Според мен всички си кривите душите. Да предположим, че детето ви спечели стипендия и му предложат да учи в някое престижно училище извън страната и детето иска да учи там, да не би да откажете. Няма какво да се лъжем, въпрос на възможности е.
Аз ще ти напиша искрен отговор.

Събираме си багажа и всички заминаваме вкупом там .

Това е нещо съвсем различно и не е отговор на поставения от авторката въпрос.
И аз бих го направила, ако у нас решим вкупом, че си струва и че за нас- родителите и другото дете /понеже светът не следва да се центрира около единствено дете в едно семейство и не е полезно за никого/ си заслужава.
За чуждите култури в детска възраст ни стигат семейните ежегодни пътувания в чужбина на този етап.

# 68
  • Мнения: 1 262
Цитат
Това къде се случва? Защото не навсякъде е така.

Наши семейни приятели си изпратиха детето в такова училище. Все още е там. Бях също доста любопитна как и какво ги е накарало. Тя беше именно на 14, когато замина. Може и на 13 да беше. Не помня. Но покрай тях преди време се рових, от чисто любопитство, за да видя що е то бординг скуул. А и те също са ми обяснявали. Та от там имам тази информаця. Не твърдя, че навсякъде е така. Детето е в Англия. Имам наблядения и за Швейцария. Аз лично сама не бих могла да си пусна детето. Бих го пуснала, само ако това си е ногово желание. Що се отнася до различните култури. И аз преди си мислех, че екскурзиите са достатъчни. Сега, когато живея в чужбината, всъщност виждам, колко раличен живот водят децата тук от България. Масово децата растат минимум с по два езика. Не рядко са и три. Казвам, че за самото дете е хубаво да се сблъска oт ранна възраст именно с различните езици. Да се настрои и да включва веднага от един на друг и на трети. Поне за моите важи, е голям стимул от към желание, да знае и учи повече. Казвала ми е: мамо, тя говори 4 езика (става въпрос за 8 годишни деца) Искам и аз да мога. Съвсем не става въпрос за амбициозни родители, а за масово интернационални семейства, при които научаването на толкова езици е нормален процес. И така докато стигнат децата в унитата, децата които растат в интернационална среда вече говорят минимум 3 езика, овладяни добре. Смятам, че децата са много по-гъвкави, когато растат в интернационална среда. Много по-бързо адаптивни после и за унито и за работа след това. Но това е моето мнение, какви биха били предимставата. Аз не бих могла да се разделя с детето си на тази ранна възраст.

Последна редакция: пт, 30 окт 2015, 11:41 от fiolio

# 69
  • Мнения: 4 358
Така е,да- друго си е да поживееш поне месец,друго е да си за седмица на почивка. Дъщеря ми е на почти 8 сменя свободно,пише и чете на три езика. Всички деца наоколо са с минимум два. Нямам възможност да пиша в момента,но искам да кажа ,че съм напълно съгласна с fiolio, но само при положение,че и семейството има възможност да се пренесе в чуждата държава,заедно с детето

# 70
  • Мнения: 24 467
Никой не е поставял знак на равенство между екскурзия и живеене в чужбина.
Съвсем друго бе твърдението и извода:

Цитат
За чуждите култури в детска възраст ни стигат семейните ежегодни пътувания в чужбина на този етап.

Опитът на човек ще бъде винаги ограничен до това, което е обвързано с преживяното от него. В този ред на мисли дори и да отиде едно хлапе да поживее в чужбина, то опитът му ще е до тази "чужбина" и няма да има опита на това, което не е там, което е в България или по останалите държави.
Та това не би ми било никакъв аргумент в подкрепа на идеята непълнолетно дете да напусне семейството си.

# 71
  • Мнения: 718
хайде да поставим въпроса и така. ако детето е супер надарено и иска много да учи в чужбина, ще го спрем ли? аз лично не бих си спряла детето. вярно е че има деца, които не издържат и искат да се върнат. в такъв случай не можем да вървим против волята му.
но ако примерно от години си започнал да мислиш къде да учи детето  и то самото иска да учи в чужбина и естествено имаме възможност,няма ли тогава да се замислим и да си кажем хайде детето ми има право на избор, колкото и да ми е мъчно неговото развитие е по-важен от моя егоизъм.

# 72
  • Мнения: 24 467
Нито е въпрос на егоизъм, нито развитието е нещо гарантирано.  Laughing

# 73
  • Мнения: 30 802
"Супер надарено" важи за спорт, музика или друго изкуство.

Ако е просто силно в академичните дисциплини- никакъв смисъл.

# 74
  • Мнения: 718
"Супер надарено" важи за спорт, музика или друго изкуство.

Ако е просто силно в академичните дисциплини- никакъв смисъл.

а това да изучаваш чужди езици не е ли дарба? повечето родители си мислят, че децата им говорят английски с наученото в гимназията...

Общи условия

Активация на акаунт