На тези деца им подействахме адски подтискащо и травмиращо даже. Всъщност предполагам, че се чувстват така след всяко посещение, на който и да е външен човек. В техните очи бяхме най-красивите, най-прекрасните създания, потенциални майки. Сигурна съм, сега ще бленуват за такива родителки дълго време. Направо смятам за грешка туй мероприятие, трябваше да отидат един-двама бащи, да дадат каквото трябва и да разпитат и туйто.
Ние се изтъпанихме 5 каки(лелки де), облечени, сресани, парфумирани, с татковци и бебета (които чинно се разхождаха из сентъря), показахме колко сме добри и уредени, подписахме им се по ръцете, напрегръщахме ги и айде - чал. Разсъждавам писмено в момента, прощавайте ме. Навярно при тези обстоятелства, тези деца са се почувствали безкрайно самотни, изоставени, отхвърлени и не знам как още да го нарека... Правилно ли е така?
Едно детенце поиска да дойде с мен, да му стана майка. Казах му, че мога да съм майка само на едно дете, нищо друго не ми роди глупавата кратуна. После ми поиска нещо за спомен - нищо не му дадох. Всъщност, въобще не се трогнах, щото зная, че това е нормално. Обаче разсъждавам върху ситуацията, хич не е работа да растеш на такова място, в това време, в тая държава (не зная по другите страни как е, би трябвало да е по-добре?) Пак ще кажа, че съм коравосърдечна. И по-добре така.
Една позната започва работа в дом за малки дечица във Варна, до 3-та гимназия. Ще я помоля другата седмица да разпита имат ли нужди и от какви семейства са децата. Надявам се да получи информация за нуждаещи се многодетни семейства, на които можем да бъдем в подкрепа с някой дреха или каквото и да е.
То, че си досадна- досадна си , ама не си права за доста неща според мен. Тук вероятно трябва да се изчервя, щото влязох само да оставя багажа, но и през цялото време да бях там това нямаше да промени следните ми мисли:
- децата трябва да имат контакти с качествени хора извън дома/ако знаеш как се срамеше едното, че пуши пред Тони и с какви очички я гледаше като му обесняваше защо не бива
- трябва да виждат и живи "облечени, сресани, парфумирани", и "нормални семейства/аз много съжелявам, че така се случи и не можахме да присъстваме с Мишо и другите бебета, защото децата много му се зарадваха и разпитваха, а тези, които нямат братчета и сестрички/пък и които имат/ интересно изкоментираха фактора бебе- едното девойче каза, че и то искало да си роди/ама беше дванайсетина годишно и това си е повод да се говори за сексуална култура и прочие Е, за да стане трябва по-често да се присъства там все пак.
- те не знаят колко си "добре и уредена", мисля че и представа си нямат, но ако няма"добре и уредени" нямаше да можем да съберем нищо и съответно да го занесем.
- и за последно- една прегрътка, дори само една значи много- това е емоционално общуване и дори мимолетно е полезно.
Ама се разписах и аз ...
И явно не си "коравосърдечна" щом ги мислиш по нощите!
И мероприятието не е "грешка" категорично!
Дай боже повече такива "грешки"!