партньор темерут и егоист

Че  ти духовна имаш каза,на битово ниво  търсиш съпричастност.И емоционално.Явно не е  без такава ,щото хубав секс не става без допирни точки,без емоция.Бих съжалила момчето,не теб.Не  всеки обича да му кудкудякат за  всичко,станало през деня.Някои имат защита в мълчание,теб не те устройва това.Той  няма да стане женка.Да  клюкари и одумва  този-оня,това-онова .

...с пари и външен вид  не се живее .

и_д_а, е просто им намирам кусури, наистина не очаквам копи пейст, но винаги съм намирала кусури, никога не съм била като някои мои приятелки "ох невероятен омагьосващ перфектен, слънцето изгрява в лицето му, той е най най най".  Аз съм била винаги на принципа "абе готин е, амаа сигурно има и по-готини". Дори като съм обичала/била влюбена и тн.  По-земен човек съм. Но някои от тези несъвършени смъртни съм ги обичала горещо. Тоест, дори да съм си мислила "има и по-готини", емоционално съм искала да съм с тях. Тук рационално го харесвам човека, но емоционално изфирясвам понякога.  Но да съм обичала 3 души наистина силно. другите е било по-яваш яваш история.

Стигнах до този пост, останалите ще ги дочета по-късно. Моят съпруг №2 е като Рибозомовия. Също Овен   Умен, хубав и висок, изкарва добри пари и е адски отговорен към мен, детето, семейството и приятелите ни. Правим страхотен секс, но леглото си остава единственото място, където негово овнешко височество показва емоция и страст. Човекът мрази излиянията, дрънкането заради самото дрънкане, на "Ах, как мина денят ти'' отговаря с "ОК". Ако имам проблем - "Няма страшно, ще се справиш, вярвам в теб". И дотам. Винаги ме е подкрепял, но с действия - не обича да си разказва любовта. За него тя се изразява в грижи за нас, в това, че като кажа ''Искам!'', той в 99% от случаите ми отвръща с ''Имаш го!''.

И все пак, на силно емоционален човек като мен, който от малък е свикнал да изразява всеки нюанс на радостта, гнева, тъгата и любовта си с думи, освен с дела, тази затвореност понякога действа зле, признавам си. Аз искам той да ми държи ръката и да подсмърча с мен когато вечер се прибера след работа и съм имала скапан ден, а той ме поглежда и ми казва ''Да ти отворя ли една бира''. Искам да видя в него бурни емоции - подозирам, че ги има, но той си ги преработва сам и някак, по един странен начин, си е самодостатъчен в това отношение. Това хем ми харесва, тъй като предишният ми съпруг беше твърде зависим емоционално от мен и това ме натоварваше, хем леко ме дразни защото ми се струва, че за него не съм толкова незаменима, колкото бях за бившия - а и за другите мъже, с които съм била заедно повече от месец.

Отделно във връзката ни, аз съм човекът, който скача и казва ''Отиваме на клуб/море/планина'', аз съм тази, която е весела, пие много, смее се високо и от сърце, която може да развеселява цяла компания часове наред. Топъл човек съм, силно социална натура и обичам живота и всякакви забавления - колкото по-шумни и щури, толкова по-добре. Той е тих, някак съсредоточен в себе си, не обича да се запознава с нови хора и да излиза твърде често.

Не ни е лесно, Ох Аман. Но засега се справяме..въпреки разликите в характерите ни, моята властност и склонността ми да се влюбвам на всеки 2-3 години. Мъжът ми е скалата в моя живот - място, което стоеше овакантено от смъртта на баща ми преди много, много години. Идея си нямам дали ще сме заедно до старини - аз съм импулсивна и ако се влюбя силно и страстно, както само аз си мога, вероятно ще се разведа. Но на този етап сме заедно, за добро или лошо.

Няма да се засягаш, но се заблуждаваш- реално, ти не искаш дете.
Искаш " по принцип", искаш, щото ти цъка часовника и защото предчувстваш, че живота ти не може да продължи вечно с работа, бъзици и влюбвания в този и онзи.
Ако наистина искаш дете, няма да хвърляш боб дали щял да пусне пералнята и прахосмукачката, или щял да си прави кросовете.
Знаеш, че е сериозен, че на него можеш да разчиташ в основните неща, така че, решавай си собствения проблем по най- добрия възможен за теб, начин, ама с повече акъл и по- малко " пеперуди" тук и там.

Е, ок, де. реално кой иска дете ако не му цъка биологическият часовник ? Сигурно има такива по-майчински жени, но аз ако бях фертилна цял живот и млада и хубава цял живот, ами да, щях да си хойкам до 50 и после 20-30 години да се отдам на семейство....или пък сега щях да имам деца а после 20-30 години хойкане. Но със сигурност още 20-30 години хойкане в живота си не бих отказала. Коя жена би? Но реалиите са такива, че трябва да се пораства, животът не е безкраен, младостта още по. Фертилността пък е съвсем тънък момент. Друг е въпросът, че сега ми се струва, че е трябвало на 20 да родя . Но тогава бях още по-инфантилна и сигурно детето щеше да бъде отгледано от трети лица.

По написаното от теб разбирам, че ти искаш дете само защото ти цъка часовника, а не че искаш да е от сегашния ти приятел, просто нямаш нищно против дали ще е от него, така ли? Щото това са 2 различни мотива.

Един път се скарахме че постоянно седи при майка му като мамино синче не излизаме и не ми обръща внимание и той отвърна че затова ме е взел да му слугувам.