Не обичам мъжа си - кои от вас останаха и кои си тръгнаха

   Съмнява ме роднините и приятелите, ако са истински, да я осъдят за житейския ѝ избор да не се примирява и да търси щастието си другаде. Но дори и да не го одобряват, тяхното мнение и виждане за нещата са без абсолютно никакво значение. Всеки човек сам прави важните избори в живота си и си носи последствията от тях. Много си смешен с тези разсъждения!

А аз виждам двама души, които не могат да се траят, но са решили да се досъсипят, стоейки заедно. Поотделно всеки от тях може да си живее най-спокойно сам или с друг човек впоследствие.

Никога не съм живяла точно в ситуацията на авторката. Но първия ми брак се разпадна, защото между нас се породи нерешим проблем, заради който спорехме и се карахме почти всеки ден. Не сме си съскали и не сме се удряли никога, но се дърляхме за всяка дреболия, дори за битовизми, което преди това никога не е било. Аз издържах на това бойно поле 6 месеца и реших да се разделим, понеже не съм си намерила живота и нервите на улицата. Сама си живеех доста по-спокойно, после срещнах и нов човек, който с нищо не ме напряга и натоварва. А ако бях останала в старата ситуация, досега не знам изобщо дали щях да оцелея. Трябват ултра яки нерви,  за да се дракаш всеки ден с някого.

Хе-хе, това е вярно, но те не искат какъв да е, а някой готин, самоуверен, добър любовник... то ако ще е същата стока като мъжа им, или още по-долна проба от него, за какво им е?

@Авторката: под намусена и надебеляла лелка нямах предвид теб. С юзърката, която ме репликираше, говорехме за друга тема от форума.
В нея проблемът беше точно обратния - тя искаше, а мъжът ѝ не искаше да спи с нея. Какво бих правил аз в такава ситуация... Макар да битува мнението, че мъжете бихме чукали всичко живо, аз не бих. От жените, които виждам по улицата в диапазона 20-45 г. потенциално бих спал с примерно половината от тях, даже по-малко. Ако един ден се събудя женен за някоя от другата половина, и аз не бих спал с нея. Но бих я освободил от присъствието си.
А не примерно както много жени тук явно мислят - не ща вече да спя с него, ама му живея в къщата, харча му от заплатата, возя му се на колата, и го пращам да пазарува и да прибира децата от училище, но да спя с него не съм длъжна като не изпитвам желание, ама ха!

Обаче знаем ли защо са тези забележки? Само не казвай, че тя няма право да прави забележки. И каквито и забележки да прави, няма право да посяга, да съска. Няма оправдание, освен може би ако първа не го е халосала. Само жалък комплексар тръгва да посяга на жена. Защо не ходи да се бие с мъже, ако му стиска де. Като не може да се наложи с думи, дай да ударим, че е по-лесно. А после се вайка, че не му пуска. Е коя нормална жена след като е удряна ще си легне с тоя.
Иначе си права, и аз се чудя защо са заедно. Мислят, че на детето ще му е добре, но не е точно така. Особено ако е свидетел на скандалите и посяганията.

Избери произволен мъж - някой, когото смяташ за мъж на място. Иди и му кажи "абе непрокопсаник, ти за нищо не ставаш, голям си многознайко ама всъщност нищо не разбираш. И да не си мислиш, че искам да спя с теб - противна ми е мисълта даже!".
Гледай след това дали няма да ти изсъска нещо или да посегне.
Е, ако може да си позволи лукса да те игнорира - просто ще се врътне и повече няма да те погледне. Но ако е длъжен да живее с теб и да се съобразява, по какъв начин да те сложи на мястото ти?

Трябва, La Sombra, но нямаме възможност да накараме мъжа на авторката да участва, а и не винаги нещата стават "както трябва". Той вероятно не знае и половината от това, което авторката сподели тук, може би не знае и че тя обмисля раздяла. Затова се съсредоточаваме с това какво може да се направи. Да седиш и да чакаш да се случи нещо, което според теб "трябва" да ти се случи не е печеливша стратегия. Просто хващаш и го правиш. Между другото аз съм убедена, че ако авторката промени поведението си, другият няма да си продължава в същия дух ... няма как сам човек да прави скандал, ако другият не желае да се конфронтира, да участва и да налива масло в огъня.
Че той няма да се промени е закон. Ако се промени - бонус, добре дошло, но не можем да разчитаме на това. Да водим една и съща война с някого ежедневно, очаквайки той да се промени е губене на време.
Тя иска съвет - нея съветвам. Не ми се струва много смислено да съветвам него в някакъв форум, който той не чете. Иначе, ако го срещна някъде и ми поиска съвет - имам много какво да му кажа
Как защо - за да живее по-добре и спокойно, за да не изпитва онази вина към детето си, за която говори. За да може да го напусне с чиста съвест после, след като е опитала всичко, което е могла. Ти ще кажеш, че не става - всичко става на тоя свят ... пък и нека да не стане, ама поне да е опитала.
Поздравления за добрия избор на мъж и стабилните ви отношения. Авторката обаче си е избрала по-неамбициозен човек, който виждайки постиженията на другите, вероятно се комплексира. Неполучавайки нейната подкрепа и секс вкъщи също се комплексира ... как да очакваме един комплексиран човек да не е докачлив за най-малкото нещо?

Елана, от километри ти личи, че не си била в подобна ситуация. То които жени са имали решими проблеми с мъжа си, отдавна са му хванали цаката как да си живеят добре и не пишат по форумите да споделят ситуациите си. Пък идеята жената първо да се свие като мишка за няколко месеца, та после да го напусне с чиста съвест е просто безумна 

Там е работата, Крис - никой не е длъжен.
Единственото ни задължение като човешки същества е да бъдем щастливи и да израснем.
А в болката се расте или пада най-бързо.

Елана, разбирам какво искаш да кажеш, но пропускаш, че това й поведение на свиване, самопромяна и прочие може да бъде нож с две остриета. По думите на един психолог, на които попаднах в предаване за криминална история по действителен случай, ако не реагираш на лошо поведение или позволяваш към теб да се държат по лош начин с надеждата, че така нещата ще се подобрят, ти всъщност даваш зелена светлина на упражняващия това поведение върху теб непрекъснато да се пробва да види докъде може да стигне. И ще стигне дотам, докъдето му се позволи с това мълчание.
Другият риск е, че не се знае на нея къде и кога точно ще й избият чивиите от толкова подтискане и свиване.

Свиване - не, просто пропускане на незначителните неща, самопромяна - да, по-скоро промяна на отношението към проблема. Ако не реагираш на лошо поведение е лошо, но ние не знам чие поведение е лошото и кой провокира другия. Ами ако поведението на авторката е първопричината и провокира лошото поведение на мъжа? Значи ако тя спре с това, той също ще спре. Ами има рискове, да, всяка промяна има рискове. Обаче ние тук нямаме едно сплотено семейство, което има какво да губи, че да избягваме рискове. Тамън ако се случи лошия вариант, хората ще са сигурни, че по-доброто е да се разделят и никой на никого няма да връща после чрез детето, от което авторката се опасява.

Права си Dana, не съм била в подобна ситуация, защото взех мерки преди нещата да стигнат толкова далеч. Сега се радвам на обич, уважение и разбирателство и точно снощи обсъждахме с мъжа ми важно решение, касаещо бъдещето ни и той прие моята позиция. Що се отнася до нерешимите проблеми, аз в поста на авторката не видях някакъв съществен нерешим проблем. За сметка на това видях много неща, които тя би могла да подобри и то не в имато на мъжа си, а заради себе си. Свиването като мишка е безумна идея, права си, но не е моя и няма как да я коментирам.

Именно.
Lanfear, не ми приписвай думи и мисли. Считам се за маниак на тема баланс в отношенията. Тези отношения тук не са балансирани и, Бога ми, що за криво мислене трябва човек да има, за да помисли, че само единият е виновен? И как този виновен е точно този, чиято дума не можем да чуем?

Че тя авторката не е спестила и своята вина. Едно е обаче лошо поведение, изразявано със забележки, мърморене и каквото още е описала там, съвсем различно е като е изразено в стискане, съскане, рядко удряне (каквото и да значи това  ). Не всеки може да се пречупи и да промени както отношението си към другия, така и към проблема. А и не би трябвало да се пречупва според мен. Като се е стигнало дотам, да не могат да се гледат, да се разритват и това е. Що пък детето да страда?!   

 Точно вчера четох в читанката книгата "Да си го кажем направо, мъжете са задници". Там има описано точно такова поведение на даден тип "задник". Не приема различно мнение, опитва се да се наложи и т.н. Даже  в единия от описаните случаи жената мислеше, че вината е в нея. Съветвам авторката да прочете книгата и да прецени отнася ли се нещо от описаното за техния случай, там има и предложени техники.
 Не е толкова лошо да не си влюбена в човека до себе си, защото любовта прави от жената голяма патка. Сега поне трезво можеш да погледнеш на ситуацията и да видиш дали този човек има определени качества, които ти цениш. Дали заслужава доверие, уважение, възхищение. Дали можеш да живееш с недостатъците му (това за всеки е индивидуално). Имай предвид, че липсата на секс, както за него, така и за теб, може да изкара наяве много лоши черти от личността. Именно това заяждане на дребно може да е резултат от безсексието. И след като рационално оцениш плюсовете и минусите, хвърли монета. В момента, в който пада, ще знаеш дали желаеш ези или тура.
 

Доста си е спестила, ако питал мен. По-назад обяснявах по този въпрос. Никой, търсещ подкрепа лично за себе си в ситуация с виновни, няма да представи така нещата, че да излезе той виновен. Винаги ще опита да прехвърли вината на друг. В т.ч. и като си измисля някои детайли с цел по-шокираща и жална история.