Иначе за излизанията е някакъв кошмар и аз се възхищавам на бременните майки много. И на мен много ми се иска, но ужасно ме е страх, че няма да се справя. Той е направо неконтролируем навън.
.. толкова каталясвам, че заспивам и аз права. Редовно лягаме да се приспиваме и аз заспивам преди него. Горкият ми мъж не може да ми види очите... Бяга , ходи където си иска, не спира, идва ли кола, не идва ли, ако не бягам и аз нямам шанс да го стигна, преди да го размаже някоя кола. Може да си викам спри, колкото искам все тая. И прибирането от яслата е предизвикателство. Не иска да го държа за ръка, не иска да го държа за блузата, иска да си ходи съвсем сам и то, където му хрумне. Понеже ползваме и транспорт на прибиране и там е ужас. Трябва да е седнал на отделна седалка до мен, да не го придържам, а от време на време хуква да се разхожда, както пътуваме.
Не знам как бих могла да се справя с това диваче и да съм бременна. Евала момичета, че успявате...
Аз отделно имам и здравословни проблеми за корекция преди да забременея. Живот и здраве каня се догодина, да се върна малко и на работа искам преди това.