Ситуация в която момче и момиче се виждат от месеци рядко, нямат връзка- момчето иска малък заем, допустимо ли е, бихте ли помогнали или би ви паднал в очите? Какво ви е мнението за такъв тип мъже?
- Публикувана: 1 март 2016, 21:28 ч.
- Последно мнение: 5 март 2016, 19:40 ч.
Заем от човекът с когото се срещаш
Зависи от заема - ако е 50-60 лв, или 100 да мога да кажа "майната му" след това, да бих дала. В крайна сметка защо не, все пак явно те чувства близка (няма значение дали е мъж или жена). Но после зависи от поведението му, имах една "приятелка" на която бях дала 100 лв. След това останах без работа, тя ми се кри, мота ме, не знам какво, докато ми ги върна. И то след като пак казвам останах без работа и ми трябваха, за което я молих нееднократно. И ми ги върна след 8 месеца! Е, повече с нея не комуникирам. Но, ако човекът е като мен, дето дори да няма пари, ще вземе назаерм от друг, за да върне на теб, бих го оценила подобаващо и с удоволствие бих общувала с него. Пак казвам, въобще не говоря за връзки, а за нормални общочовешки взаимоотношения
Но виж, ако някой ми се изръси да ми поиска 500лв...
Но виж, ако някой ми се изръси да ми поиска 500лв...
Аз бих дала малък заем, защото нямам много голями възможности. Ако става въпрос за сума, която не мога да си позволя, ще откажа любезно. За мен няма нищо лошо в това, човек да помоли и човек да помогне. Няма да падне в очите ми, но аз така или иначе трудно давам пари и предпочитам да ги дам на близък, отколкото на някой почти непознат.
Скрит текст:
Бих му дала заема, ако мога да прежаля парите, след което вече не бих се срещала с този човек.На мен би ми паднал в очите.
Ако сме двойка- ок.
Но да се виждаме от дъжд на вятър за цуни- гуни и да ми поиска заем, ще ми падне в очите не, ами направо ще пропадне.
Ако сме двойка- ок.
Но да се виждаме от дъжд на вятър за цуни- гуни и да ми поиска заем, ще ми падне в очите не, ами направо ще пропадне.
След като някога, в студентските ми години, дадох заем на един "приятел" от 60 лв, като освен всичко ходих в най - големия дъжд до банкомата, за да ги взема, а той после изчезна в дън земя и не ми върна парите, пари на заем не давам. Тогава/към 2000 - 2001 г/ 60 лв бяха доста пари, а аз не работех, т. е. бях взела от парите, които родителите ми даваха с лишения, за да мога да уча, за да ги дам на един безделник, който си купи цигари и кафета с тях. Научих си урока и от тогава пари назаем не давам. Не ми се е и налагало да искам/за сега/
Това, че не сте в особено близки отношения за мен е предпоставка да НЕ се дават пари назаем. Аз лично пари давам само на изключително близки приятели /броят се на пръстите на едната ми ръка/. Точно защото са много близки и са изпитани хора, на които безрезервно се доверявам. Този човек също трябва да има близки приятели, по-логично е те да помогнат. Ако те не искат по някаква причина, това си е една голяма червена лампа.
Първият ми работодател казваше така - Ако някой ми поиска на заем 50лв. и после не ми ги върне, аз се радвам, че той сам се е оценил на 50 лв. и ми е спестил възможността да го надценявам... Това за мен е инвестиция!
Аз ако мога да си позволя да прежаля някаква поискана сума пари - я давам и после гледам доколко правилно съм преценила човека. Давала съм нееднократно - някои хора са искрено признателни и се стараят по някакъв начин да се реваншират, на други поради странични фактори им се налага да се позабавят с връщането и се чувстват много неудобно... До сега май не ми се е случвало да не ми върнат дадени на заем пари, но аз принципно некоректни хора не държа в обкръжението си и дори и да ми се случи не намирам за правилно да наказвам всеки следващ за грешката на някой си, който не съм видяла овреме що за човек е
Човешко е да изпаднеш в нужда, малко повече от човешко е да помогнеш на човек в нужда
Аз ако мога да си позволя да прежаля някаква поискана сума пари - я давам и после гледам доколко правилно съм преценила човека. Давала съм нееднократно - някои хора са искрено признателни и се стараят по някакъв начин да се реваншират, на други поради странични фактори им се налага да се позабавят с връщането и се чувстват много неудобно... До сега май не ми се е случвало да не ми върнат дадени на заем пари, но аз принципно некоректни хора не държа в обкръжението си и дори и да ми се случи не намирам за правилно да наказвам всеки следващ за грешката на някой си, който не съм видяла овреме що за човек е
Човешко е да изпаднеш в нужда, малко повече от човешко е да помогнеш на човек в нужда
Заеми не давам. Научих си урока по неприятен начин. Помагала съм, а са ми връщали наглост и простотия. Последният път дадох малко, но беше кофти момент. Като си ги поисках доста след уговореният срок, въпросната ми се разсърди и .... се покри. Жива и здрава, загуби много повече. Горчилката обаче си остана, защото буквално извадих парите от яденето на децата си за да дам уж на нейното. Колкото и да е неправилно, предпочитам да не си го причинявам пак, дори и да наказвам другите.
А не близък да поиска заем, почти сигурно е изчерпал другите варианти и не мисли да го върне.
А не близък да поиска заем, почти сигурно е изчерпал другите варианти и не мисли да го върне.
За мама, тати, брати и други близки роднини давам. Но на сульо и пульо твърдо не. Стига подаръци и издръжка. Олеквала съм с хиляди "за общото благо", докато отсреща ми правят физиономии за 10 лв 2 дни пред заплата.
Даже се чудя как въобще може да има дилема по въпроса. Аз някога нямах дилема за даването, е вече нямам за недаването
Даже се чудя как въобще може да има дилема по въпроса. Аз някога нямах дилема за даването, е вече нямам за недаването
