Взех на съпруга си.
- Публикувана: 29 март 2016, 17:28 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2016, 13:16 ч.
Избор на фамилия
За мен нещата с тирето стоят така - 24 години съм била дъщеря на родителите си /носила съм тяхната фамилия/ сега няма да спра само защото се омъжвам я,но пък и ставам нечия съпруга т.е. с тире добавям и новата фамилия,нищо не губя само печеля:)
Исках хем да сме с една фамилия,за да не се чудят децата защо те са еди си как и татко им също,пък мама не е,защото искам на звънеца пред входа да пише общата ни фамилия и т.н.
Но в работата съм си със старата фамилия,във ФБ също и на доста места съм само със старата.
Признавам мъжът ми много искаше да не съм с тире,но преглътна,познавам мъж,който не се съгласи и изнуди жена му да приеме неговата фамилия,ей това аз никога нямаше да направя,избора си е мой,заповеди не приемам,егати гадното начало на брак,да не можеш и да избереш как да се казваш
Исках хем да сме с една фамилия,за да не се чудят децата защо те са еди си как и татко им също,пък мама не е,защото искам на звънеца пред входа да пише общата ни фамилия и т.н.
Но в работата съм си със старата фамилия,във ФБ също и на доста места съм само със старата.
Признавам мъжът ми много искаше да не съм с тире,но преглътна,познавам мъж,който не се съгласи и изнуди жена му да приеме неговата фамилия,ей това аз никога нямаше да направя,избора си е мой,заповеди не приемам,егати гадното начало на брак,да не можеш и да избереш как да се казваш
Нямам представа дали мъжът ми е бил против тирето 
Просто му съобщих какво съм решила, той каза "добре" и това беше. Въобще не ми е хрумвало да го питам или да го обсъждам с него, но предполагам че ако беше настоявал да бъда само с неговата фамилия, аз щях да настоявам той да вземе или да добави моята.
Просто му съобщих какво съм решила, той каза "добре" и това беше. Въобще не ми е хрумвало да го питам или да го обсъждам с него, но предполагам че ако беше настоявал да бъда само с неговата фамилия, аз щях да настоявам той да вземе или да добави моята. 
От законова гледна точка - какви са неудобствата за съпрузи с различни фамилии?
И аз съм с тире. Никога не сме го обсъждали, казах му какво съм решила. Той на шега ми каза, ако искам и той да вземе моето име, все едно му е.
Навсякъде се представям само с моето име, като изключим документи, свързани с детето, там добавям и общото име след тирето.
Освен това образованието ми е платено от моите родители, в работата ме знаят с моето име, така че не съм имала колебания.
Не бих приела натиск от мъжа ми във връзка с името.
Навсякъде се представям само с моето име, като изключим документи, свързани с детето, там добавям и общото име след тирето.
Освен това образованието ми е платено от моите родители, в работата ме знаят с моето име, така че не съм имала колебания.
Не бих приела натиск от мъжа ми във връзка с името.
Бившият много държеше да приема неговата фамилия и после, при развода, много държеше да си му я върна. Сега съм си с моминската ( 
), която реално никаква не ми е, защото баща ми е осиновяван и разсиновяван, но при разсиновяването не са му взели бащиното и фамилното име. Изобщо не държа на фамилното име, но не съм съгласна името ми да е нечия собственост, с която само този някой друг да има правото се разпорежда.
На малкият ми син първото име е с тире, което отчитам като голяма грешка от моя страна (когато си казва всички 4 имена, накрая се смеем "Последният да затвори вратата")
), която реално никаква не ми е, защото баща ми е осиновяван и разсиновяван, но при разсиновяването не са му взели бащиното и фамилното име. Изобщо не държа на фамилното име, но не съм съгласна името ми да е нечия собственост, с която само този някой друг да има правото се разпорежда.На малкият ми син първото име е с тире, което отчитам като голяма грешка от моя страна (когато си казва всички 4 имена, накрая се смеем "Последният да затвори вратата")
но с тире не ми звучаха добре двете имена и така остана.
С тире съм. Едно на ръка, че 30 години сам си свикнала с фамилията и ми беше някак трудно да си се представя с друга, но и в средата, в която работя съм известна със старото си име. А от друга страна единствената причина да се омъжа бременна беше с дъщеря ми да имаме еднаква фамилия, та това с тирето беше единственият вариант. Но все още ми е трудно да се обръщам, когато ми говорят с новата фамилия. Мразя тия традиционализми, то фамилия от мъжа, децата с имената на мъжа и т.н....ама закони. Иначе има вариант и мъжът да вземе женската фамилия, но аз го коментирах на шега с мъжа ми, а той отказа с аргумента, че и без това живее в жилището на жена си, та да не излезе, че е под чехъл.
Не харесвам фамилията на ММ. Чак ми звучи противно. Много ми се искаше детето да не го записваме с тази фамилия, защото е момче и ще остане. Даже го коментирахме веднъж, но така си и остана. Навсякъде ме познават с бащината ми фамилия. Нямаме официален брак, но като се сетя, че трябва да мисля как да се казвам и направо се отказвам от подпис. После пък разходки из институции и документи за смяна с новата фамилия. Бляк!
...егати гадното начало на брак,да не можеш и да избереш как да се казваш
