- Публикувана: 10 апр. 2016, 21:46 ч.
- Последно мнение: 11 май 2016, 13:42 ч.
Вечеряте ли заедно?
Интересно, ако мъжът ти е локомотивен машинист като моя и по 2-3 дни понякога не е вкъщи, пак ли ще ти е много криво заради едното ядене?
Е, аз лично не съм си избирала мъжа според професията му, ами по едни други житейски важни принципи и качества.
Скрит текст:
Меркантилно или не - винаги съм гледала професията. Имах много съученички, чиито бащи бяха по корабите, та съм гледала от страни такива семейства и хич не ми харесваше. С баща ми, с когото не живеехме заедно, се виждахме по-често. 
Скрит текст: Тука намесваш хипотетична ситуация, на която няма как да ти отговоря категорично. Условно мога да отговоря, че би ми било криво първите няколко месеца-година, докато свикна. И също толкова условно бих казала, че не бих се обвързала с мъж, чиято професия предполага регулярни отсъствия.
Е, аз лично не съм си избирала мъжа според професията му, ами по едни други житейски важни принципи и качества. Интересно, ако мъжът ти е локомотивен машинист като моя и по 2-3 дни понякога не е вкъщи, пак ли ще ти е много криво заради едното ядене?
Скрит текст: Тука намесваш хипотетична ситуация, на която няма как да ти отговоря категорично. Условно мога да отговоря, че би ми било криво първите няколко месеца-година, докато свикна. И също толкова условно бих казала, че не бих се обвързала с мъж, чиято професия предполага регулярни отсъствия.
Интересно, ако мъжът ти е локомотивен машинист като моя и по 2-3 дни понякога не е вкъщи, пак ли ще ти е много криво заради едното ядене?
Е, аз лично не съм си избирала мъжа според професията му, ами по едни други житейски важни принципи и качества.
Един от моите житейски принципи е несъвместимост между семейство и постоянни дълги отсъствия.Затова и наред с другите житейски принципи, и този е бил на дневен ред при избора на съпруг.
Даа, знам...вързан за полата, окован в къщи и т.н., спести си го.
Просто приеми, че различните хора имат различни житейски принципи и ценности.
На един му е важно да вечерят всяка вечер заедно, на друг му е важно да вечеря всяка вечер в Макдоналдс, на трети му е важно изобщо да има нещо за вечеря, та....така.
Скрит текст: Тука намесваш хипотетична ситуация, на която няма как да ти отговоря категорично. Условно мога да отговоря, че би ми било криво първите няколко месеца-година, докато свикна. И също толкова условно бих казала, че не бих се обвързала с мъж, чиято професия предполага регулярни отсъствия.
Интересно, ако мъжът ти е локомотивен машинист като моя и по 2-3 дни понякога не е вкъщи, пак ли ще ти е много криво заради едното ядене?
Е, аз лично не съм си избирала мъжа според професията му, ами по едни други житейски важни принципи и качества.
Един от моите житейски принципи е несъвместимост между семейство и постоянни дълги отсъствия.Затова и наред с другите житейски принципи, и този е бил на дневен ред при избора на съпруг.
Житейските качества са общовалидни, така поне аз си мисля. И те нямат нищо общо с професията на човек.
Не само вечеряме заедно, ами и сервираме заедно, отсервираме заедно, говорим си, почти винаги "вечеряме" по час и нагоре.
И сутрешното кафе и закуска пак са ни заедно.
Уикендите обядваме заедно.
За нас вечерята не е просто изяждане на определено количество храна, а споделено време.
Да се храни някой сам е изключително рядко и то по извънредни причини.
И сутрешното кафе и закуска пак са ни заедно.
Уикендите обядваме заедно.
За нас вечерята не е просто изяждане на определено количество храна, а споделено време.
Да се храни някой сам е изключително рядко и то по извънредни причини.
+1
Според мен това е най-хубавото време от деня, не толкова заради храната разбира се. Скрит текст:
Е, аз лично не съм си избирала мъжа според професията му, ами по едни други житейски важни принципи и качества.
А защо не допуснеш, че всеки има различни от твоите житейски принципи?
Един от моите житейски принципи е несъвместимост между семейство и постоянни дълги отсъствия.Затова и наред с другите житейски принципи, и този е бил на дневен ред при избора на съпруг.
Житейските качества са общовалидни, така поне аз си мисля. И те нямат нищо общо с професията на човек. Скрит текст: Тука намесваш хипотетична ситуация, на която няма как да ти отговоря категорично. Условно мога да отговоря, че би ми било криво първите няколко месеца-година, докато свикна. И също толкова условно бих казала, че не бих се обвързала с мъж, чиято професия предполага регулярни отсъствия.
Интересно, ако мъжът ти е локомотивен машинист като моя и по 2-3 дни понякога не е вкъщи, пак ли ще ти е много криво заради едното ядене?
Е, аз лично не съм си избирала мъжа според професията му, ами по едни други житейски важни принципи и качества.
Един от моите житейски принципи е несъвместимост между семейство и постоянни дълги отсъствия.Затова и наред с другите житейски принципи, и този е бил на дневен ред при избора на съпруг.
Никак не мога да си представя да поддържам връзка/семейство с човек, когото няма да виждам по половин година или повече.Без значение какви добри човешки качества притежава.
Почти винаги. Изключения- когато съм извън града/ налагат ми се понякога служебни пътувания- 2-3 пъти в годината/, когато съм на диета / най-много два пъти в годината/ или когато на мъжа ми му се наложи да поработи до късно и пак е изключение.
И при двамата е съществувал такъв модел на семейство , и на двамата ни харесва. Говорим си около масата, правим планове, разсъждаваме около проблеми. Детето участва в разговорите.
Ако съм хептен прегладняла,след работа мога да хапна плод ,бисквитка . Но аз докато се прибера става време и за вечеря, приблизително еднакво работно време имаме.
И при двамата е съществувал такъв модел на семейство , и на двамата ни харесва. Говорим си около масата, правим планове, разсъждаваме около проблеми. Детето участва в разговорите.
Ако съм хептен прегладняла,след работа мога да хапна плод ,бисквитка . Но аз докато се прибера става време и за вечеря, приблизително еднакво работно време имаме.
Аз правя известна разлика между човешки качества и житейски принципи.
Никак не мога да си представя да поддържам връзка/семейство с човек, когото няма да виждам по половин година или повече.Без значение какви добри човешки качества притежава.
Никак не мога да си представя да поддържам връзка/семейство с човек, когото няма да виждам по половин година или повече.Без значение какви добри човешки качества притежава.
А кой говори за период от половин година или повече?
Никога не вечеряме заедно! Аз и детето се храним до 19 часа, а съпругът ми може и след 20 - аз толкова късно не мога да ям и не смятам, че е полезно. Той въобще не желае да се приспособи , но пък мрънка, че се храни сам.
Вярвам, че човек те трябва да яде и веднага да ляга.
Вярвам, че човек те трябва да яде и веднага да ляга.
Огладнявам през 3 часа и ми става лошо.
От друга страна, вечерта е времето за среща на семейството, а ако не е на масата, къде?
Като бях малка по едно и също време сядахме на масата - това в нашето семейство, в семейството на леля ми, всеки си ядеше когато е гладен, причината беше, че всички работеха на смени, нито могат да се комбинират, нито да се изчакват. Те се събираха само на големи празници и ако някой уикенд им се случи да са си всички у дома. Та не е до искане и не искане, по-скоро понякога е невъзможно.
Когато бях малка, в къщи се хранехме под час и задължително всички заедно на масата /вкл. един чифт баба и дядо/. Беше ми много тегаво, защото трябваше да седя на масата, когато не ми се яде, но наистина тогава беше времето за общуване.
Сега обаче не сядаме заедно на масата. ММ се храни късно вечер след 21,00 ч /първо къпе децата, защото иначе му се доспива/, децата вечерят до 18,30-19,00 ч, защото са прегладнели след градината, а аз ям когато съм гладна...и остане време...
Това не ни пречи да общуваме пълноценно и да прекарваме времето в семейни игри /добрите стари Дама или Не се сърди човече/ или просто разговори. Жилището е с кухньо-хол и единственото му предимство е точно това, че така или иначе всички сме в стаята и няма значение дали седиш на масата или си вдигнал краката на дивана например.
Сега обаче не сядаме заедно на масата. ММ се храни късно вечер след 21,00 ч /първо къпе децата, защото иначе му се доспива
/, децата вечерят до 18,30-19,00 ч, защото са прегладнели след градината, а аз ям когато съм гладна...и остане време...Това не ни пречи да общуваме пълноценно и да прекарваме времето в семейни игри /добрите стари Дама или Не се сърди човече/ или просто разговори. Жилището е с кухньо-хол и единственото му предимство е точно това, че така или иначе всички сме в стаята и няма значение дали седиш на масата или си вдигнал краката на дивана например.
Това е нещото за което постоянно се карам с мъжът ми. Той идва от семейство в което всеки си яде когато е гладен това е било така защото родителите му са работили на смени но дори и когато са си заедно вкъщи не се хранят заедно и като цяло не са сплотено семейство. Това за мен е голям проблем защото мен са ме възпитавали че семейството трябва се храни заедно и не може всеки да си яде когато си иска. Като малка ми беше досадно но сега го разбирам и го изисквам и смятам че наистина е важно. Мисля че психолог може да обясни по-добре как действа това на връзките в семейството. При нас няма проблем да се храним заедно но моя мъж често ако нещо се промени планът се оправя поединично и се храни сам и дори не му идва наум да ме изчаква да се храним заедно.
Според мен е важно семейството да има поне един час на ден в който да може да си говори как е минал денят иначе просто се превръщаме в съквартиранти всеки със собствен график и собствен живот. Много е трудно обаче когато отидем на гости у свекърите и моя мъж като се нахрани за 10 минути и отива да се изтегне на дивана а аз го карам да стои и да си говори с родителите си а баща му му казва нека отива да си почива. И в такива моменти се чудя защо изобщо отиваме за да гледаме заедно телевизия ли?
Според мен е важно семейството да има поне един час на ден в който да може да си говори как е минал денят иначе просто се превръщаме в съквартиранти всеки със собствен график и собствен живот. Много е трудно обаче когато отидем на гости у свекърите и моя мъж като се нахрани за 10 минути и отива да се изтегне на дивана а аз го карам да стои и да си говори с родителите си а баща му му казва нека отива да си почива. И в такива моменти се чудя защо изобщо отиваме за да гледаме заедно телевизия ли?
Вечеряме заедно. По-скоро е изключение някой от нас да не присъства на вечерята. Уикендите закусваме, обядваме и вечеряме пак всички. Дори и следобедите похапваме групово.
За мен е важно поне веднъж в деня да се видим всички, да си кажем някоя друга приказка и да споделим впечатления от деня.
За мен е важно поне веднъж в деня да се видим всички, да си кажем някоя друга приказка и да споделим впечатления от деня.