Забранен зет - арабин и мюсюлманин

  • 109 295
  • 1 102
  •   1
Отговори
  • Мнения: 17
Има ли начин да се справим и как предолоявате нетолерантността и дори открит расизъм в семействата ни? Имам до себе си човек, който безкрайно ме уважава, подкрепя, насърчава в моите професионални начинания и обича сина ми. Ерудиран и широко скроен - учител по литература и езици в колеж. Обаче...мюсулманин от Тунис. На въпросите защо не си намери българин -  след развода си не съм търсила преднамерено. Бях женена за образован българин и с добри финансови възможности, но в същото време женкар, алкохолик и доста мързелив. Геройски го изтърпях 11 години - заради сина ни. Аз съм вярваща християнка, човека който е до мен сега е мюсулманин, но двамата нямаме никакви религиозни проблеми. Приятелите ми имат резерви, но не са против. Обаче майка ми излезе на открита война - трябва да бъде унищожена не само връзката ми, но и аз самата, защото съм дръзнала да имам контакт с такъв човек. Без изобщо да го познава. Зад разбираемия страх, поради постоянното насаждане на опасност в главите ни, тя проявява изумителна агресия - денонощно звънене на телефони, изпращане на съобщения, крещене на обиди които дори не мога да повторя. Пристъпи се към нещо недопустимо - негативно настройване по най-циничен начин на сина ми към мен. И за капак - беше ми дадено да разбера, че в днешно време е много лесно да предизвикаш "съмнение" за човек от арабска държава или неговия партньор във връзка с някоя ислямистка организация! Като важен детайл - майка ми е бивш служител на полицията, с чувство за безмерна власт и безнаказаност. Арогантна и деспотична. Направо се чудя що за болен мозък иска да създаде от безпричинно такъв ужас?! Как се справяте с това, навсякъде ли е така или просто късмета ми с родители е за съжаление?

Последна редакция: пн, 27 юни 2016, 12:01 от bubanka

# 1
  • София
  • Мнения: 24 839
Аз не можах да се справя, нищо че майка ми не беше бивш полицай, но колкото пъти се сетя, съм благодарна.
Не за друго, а защото в масовия случай, арабите имат едно държание в християнска държава и съвсем друго там, където мюсулманството е официалната религия.

# 2
  • Мнения: 242
 SadАбсолютно вярно!Мога да добавя,че дори да са в собствената си държава почти винаги имат едно поведение   
 преди и друго-след сватбата.

# 3
  • София
  • Мнения: 4 368
Пише се мюсЮлманин.
Аз също избягвам такива връзки, но пък, ако се чувстваш добре - ок. Работя сред мюсюлмани и съм срещала много по-стойностни такива хора, отколкото българи. Нямате собствено дете, което е невъзможно да  ти бъде отнето, ако замине там. Но , ако имате - НИКОГА не заминавай за там с детето. Ако някой иска да го види - да дойде! Иначе аз бих игнорирала майка си и не бих я допуснала до мен и детето ми. Най-сериозно говоря.

# 4
  • Мнения: 7 325
Не е редно  да се поставят всички под един знаметантел, но след всичко което се случи последните месеци негативните настроения са разбираеми. Майка ти иска да те предпази, но ти си човекът който ще направи избора.

# 5
  • Мнения: 30 802
Още като малко момиченце баба ми разправяше истории как мъжете от ислямския свят прилъгват жени. Оттогава и от други източници съм чула- мазни и медени, докато те спечелят, след това става ад. Особено ако има деца- трябва да си готова, че ще си останат там, ако не се получи с брака.

Освен това мъжът хубаво, той си е мъж, може да му се е завъртяла главата, ама прибере ли се у дома, родата ще го стегне. Взимаш ли него, взимаш и цялата рода, а там вече не се знае, като ти се ядосат, може да се окажеш закопана в пустинята.

Та така, отделният човек е умен, ама в тълпа или клан хората са сто пъти по-ужасни.

Последна редакция: пт, 24 юни 2016, 19:36 от bubanka

# 6
  • Мнения: 8 977
След всички ужасии от последните 1-2 години, вече не съм толерантна към тези хора, а никога не съм била расист...  Embarassed
Подкрепям майката!
Има защо да се притеснява жената.

Съжалявам, че авторката е отрила любовта на неподходящо място у неподходящ човек. Понякога и така се случва в живота.

# 7
  • Мнения: 550
Светулчица, на какво основание даваш съвет - прочетени книжки и гледани филми. От личен опит мога да кажа, че арабите и мюсюлманите са хора като всички други - сред тях има добри и любящи съпрузи и бащи, както и обратното. Аз имам доверие на моят съпруг и баща на детето ми, базирано на години съжителство и ежедневна обич, която получаваме и нямам никакви притеснения да пътуваме с детето в родината на мъжа ми.

# 8
  • Мнения: 30 802
То не е до раса. До култура и личностно израстване е. Ислямският свят гледа момченцата много лековато, без възпитание и натиск. Излизат хем мамини, хем мачовци- мъж-бей, дето му викаше баба ми. Такъв, за който си мебел и пречка, никога няма да вземе на сърце твоите проблеми. Ма как могат да лъжат...направо омайват с думи.

Мъж от арабския свят ако ще имаш отношения с него...най-добре е или да ти мие краката и да носи баклава, или да е от правилната страна на АК-47 спрямо теб. От мен да мине, стават и за лекари тук и таме, макар да правят много белички и като видя арабелска фамилия, и за мазол на крака не бих отишла.

А, да, запитай се: защо този мъж не си взима от техните жени, какво му пречи и какво не му достига и защо не му дават кадъна?

Последна редакция: пт, 24 юни 2016, 19:37 от bubanka

# 9
  • Мнения: 8 977
Айа , със сигурност има изключения и не сме прави да слагаме всички под общ знаменател.

Но такива са световните настроения в момента, че няма как да не дадат отражение.

Лично аз бих предпочела да седя по-настрана от мюсюлмани, араби, ислямисти и т.н.

 The Siren of Titan , силно ме шокираш този път с крайното си мнение...  newsm78

# 10
  • София
  • Мнения: 4 368
На база прочетените не малко истории и гледани филми. Иначе пак казвам - познавам много мюсюлмани (оххх, оправете правописа в заглавието, че ме побърква) и отново казвам, че съм срещала много по-арогантни, дребнави и лицемерни българи от тях. Да не говорим, че тук е пълно (в София, където работя) с хора от смесени бракове и не виждам никакъв проблем.
И аз така си мислех, че са чернички и мургави... ела да видиш колко белички русокоси принцеси с кристално сини очи има. Ама като от приказките.
Иначе едно дете никога не би ме накарало да изпадна в нещо друго, освен в любов, независимо от расата. Учудвам се, че има майки, които мислят така.

# 11
  • Мнения: 39 660
Незнам как би реагирала. Най- вероятно щом имам дете не от него, бих приела връзка, но не и обвързване с брак. И винаги едно на ум!!!

# 12
  • Мнения: 832
НЕ бих имала такава връзка, техните закони там са много различни от нашите,жената там няма права... Ако беше български мюсюлманин - вече е различно .. Послушай майка си, най-малкото виж как реагира родната ти майка, а представи си неговите родители.... Shocked Shocked
п.с. На човека явно му трябва българско гражданство...

# 13
  • Мнения: 1 267
Може и да има стойностни хора, но моите ЛИЧНИ, а не от филми и т.н. впечатления са, че обикновено от рая става ад. Една близка с 300-та зора успя да се върне от "гостуване" в Сирия.
Авторката, ти си християнин и не можеш да предвидиш какво можеш да очакваш от човек възпитан в друга религия. Отваряй си добре очите.

# 14
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 330
Напълно разбирам майка ти.Аз също имам дъщеря и макар да не съм расистка признавам,че не бих искала зет арабин.
Притеснява се жената,защото ти и той сте от два различни свята-различна религия,различен манталитет,различна култура.А заминеш ли за Тунис ти ще трябва да се съобразяваш с техните закони и обичаи,децата ти ще бъдат с мюсюлмански имена,ще трябва да приемеш и родата му...Може и да не приемат детето ти от първия брак.

Последна редакция: пт, 24 юни 2016, 14:05 от veni35

Общи условия

Активация на акаунт