Чудотворни места

  • 34 729
  • 87
  •   1
Отговори
# 15
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 840
Аз пък не съм фен на Кръстова гора. Толкова пошлост и алчност е набутана на това свято място, че няма как да усетя магията. Иконите са рисувани на конвейр до степен, че от бързане на някои не е изтрит молива, с който са чертали редове за писане ooooh! Стилът на иконопис в 12те параклиса е като анимация.

Аязмо има почти във всеки манастир. И аз обикалям манастири и църкви и някои от тях ми приличат на касичка за пари. Или са супер лустросани, или са правени на бързо за отбиване на номера. Виждала съм стикер вместо икона. А в същото време други църкви и манастири се рушат, но явно там няма далавера за Светия Синод. Монасите не са като едновремешните, а са от типа на баба Гуси, или са доста светски ориентирани - сателитна чиния, смартфони, компютри Whistling Няма как да не ми влияят тези неща когато се опитам да усетя някаква енергия по тези места

# 16
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 757
Тракийските светилища са с много силна енергия- Бегликташ, Белингташ ... общо взето в България има много енергийни места, но и аз не съм посещавала много от тях.Наскоро започнаха да ме влачат много и ще ми е интересна темата.На кръстова гора и аз-съм ходила- мястото е красиво, но не го усетих толкова силно, може би заради многото хора и комерсиалното.

# 17
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 840
Аз енергия съм усещала на втория етаж на Ески джамия в Стара Загора. Уредничката на музея каза, че и други са й споделяли, че усещат нещо. Трудно е да се опише. Аз седнах на пода и скръстих крака. Първо беше някаква тежест и замотаване на главата - като отрицателна енергия, а после започваш да усещаш нещо като величието на обставновката и ти олеква и ти идва да си поплачеш.  Можех да си остана така сигурно цял ден. Да поясня, че съм християнка. Peace

Наистина няма как да усещаш магията на местата, ако около теб е стълпотворение от хора и различни енергии. Или си в компания и всички крякат и дуднат.

# 18
  • София
  • Мнения: 1 928
Джулая, много ще изместим темата ако и аз споделя, че много пъти съм се замисляла и даже с ММ сме си говорили, че колкото и грозно да звучи някъде на такива свети места за който си говорим се търси далавера( много грозно звучи, наистина). С фонтанчета, шадраванчета, светещи кръстове обсипани с цветни камъчета, потопени във фонтани, или не мога да разбера ( то със сигурност си има обяснение) но видиш ли чешма с корито почваи да си вадиш всички налични монети и хвърляш, защо?!!!!! Това в двора на църквата съм го виждала, на Бачковския манастир миналата година, човек с работно облекло беше навил ракави и вадеше монети от коритото на чешмата??????

# 19
  • Мнения: 2 760
Maнастирът "Св. Мина" в София беше такова разочарование за мен  Rolling Eyes, лустросано, на кръчма ми приличаше. Още с влизането в двора ме налегна тягостно усещане и чудотворната икона въобще не можа да ме докосне. Да не говорим, че се минава на конвейр и те побутват отзад да не се бавиш.


За мен истински мяста са Преображенския манастир край Търново с колелото на живота на З. Зограф, Зелениковския манастир в Троянския балкан (без ток, съвсем откъснат от света, с една-единствена стара монахиня), и Батошевският манастир край Севлиево.
Не съм стриктно вярваща, но обичам да посещавам манастири и да усещам енергията им.

# 20
  • Мнения: 19 501
Това за по-малко известните манастири ми беше много интересно, ще се опитам да ги посетя. Иначе аз на Рупите изпитах едно странно усещане, сякаш нещо ми е изпило енергията, топъл задух и някакво спокойствие, доста странно усещане беше за мен.

# 21
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 840
Скоро гледах снимки от Араповския манастир до Асеновград. След толкова много години - най-сетне е ремонтиран.

# 22
  • Мнения: 12
Араповски манастир е много красив особено на пролет все още носи духа на старите манастири , Бачковски манастир стана ужасен с този шадраван с тази комерсиализация и от както ми искаха пари за светена вода вече него посещавам а за чудотворната икона да споделя много отдавна е заключена на на миряните им пробутват копие но така е със всички чудотворни икони . Мулдавски манастир Св. Петка  е много много хубав още като влезеш в двора се усеща едно спокойствие за жалост е пред разруха събират средства за възстановяване но кога ще стане не е ясно . Кукленския манастир Св. Козма и Дамян преди ремонта беше едно бижу но сега хич не ми допада загуби чара си и духа а монахините са ката пит були .

# 23
# 24
  • Мнения: 17 546
Интересни са ми такива места със своите истории и легенди, не съм от особено вярващите иначе. Но обичам да ходя и да разглеждам, да слушам легендите. Била съм в няколко манастира и някои от тях са наистина разочарование. Както по-горе пише, за жалост Св. Мина е превърнат в нещо, което не искам да посещавам...
Често ходим в Германския манастир, там се чувствам спокойна и хората, обитаващи манастира, изглеждат нормални и човечни.
За първи път тази година отидохме на Рупите. Нямаше навалица, бяхме почти само ние. Необяснимо за мен, след като разгледахме къщичката на Ванга, в която е приемала посетителите, на излизане се разплаках неудържимо, а причина нямаше никаква за това.
Хареса ми иначе аязмото и местността около Седемте престола, но самият манастир наподобява Св.Мина - кюфтета, скари, кич, шум ... нищо добро.

# 25
  • Мнения: 2 760
Тук намерих интересен разказ за Зелениковския манастир - http://www.peika.bg/statia/Po_stapkite_na_Zelenikovskiya_manasti … _l.a_i.82701.html

и още по-интересен - ето тук - http://pochivkabg.net/2010/10/%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0% … 1%82%D0%B8%D1%80/

Ако решите да отидете, трябва да стигнете до най-горния край на с. Черни Осъм, до ВЕЦ-а, оттам има пътеки за манастира. Там, легнала в снега на поляната, загледана в небето над себе си, усетих енергия, усетих пречистване и лекота. Получих и слънчево изгаряне през януари, но това е друга тема  Laughing
Не знам дали баба Дана е още жива, дано! Praynig Миналата година е била още там. Преди много години сме спали там, беше невероятно изживяване за нас, без осветление, без ток, през зимата  Grinning Който ходи нагоре, носи по нещо на баба Дана - я кафенце, я нещо сладичко, помагат за цепене на дърва и други дейности.

# 26
  • Мнения: 24 377
Ходила съм в доста от българските манастири. Все по-малко са тези, които имат дух. Все повече е комерсиализирано всичко. Най- отвратена съм от Бачковският, в който в църковния магазин продават китайки гривнички и празни бутилки за вода. Да не говорим за гергиите, през които минаваш за да стигнеш входа.....
Кръстова гора е другото ужасно комерсиализирано място.
Харесва ми много в Рилският, по-точно местността, в която е живял светецът. Страхотна енергия има там
В Кукленският манастир ми се случи чудо. Мина ми болно гърло, след като си сложих веригите на гърлото, за да проверя така ли са връзвали психично болните, които тогава са смятали за обладани от духове

# 27
  • Мнения: 1 949
Аз енергия съм усещала на втория етаж на Ески джамия в Стара Загора. Уредничката на музея каза, че и други са й споделяли, че усещат нещо. Трудно е да се опише. Аз седнах на пода и скръстих крака. Първо беше някаква тежест и замотаване на главата - като отрицателна енергия, а после започваш да усещаш нещо като величието на обставновката и ти олеква и ти идва да си поплачеш.  Можех да си остана така сигурно цял ден. Да поясня, че съм християнка. Peace

С риск да прозвуча като скептик, такива усещания и преживявания имам и като изляза на терасата. Някак не ѝ отделям достатъчно време, а е на високо, с градски изглед. Обърканите сигнали от очите и краката, изправеното положение, температурната разлика, вятъра, са ми носели всичко изброявано тук като "чудотворно". Какво точно му е чудотворното на чудотворните ви разходки?  Crossing Arms
И толкоз ли бездуховен е станал света, че като ти изтръпне крака, настръхне козината и дореве, да те избие на религиозен възторг. Пиша това, с цялото ми уважение към религията.

# 28
  • Мнения: 17 546
Скептиците винаги намират причина да оспорят нечии усещания. Ми задръжте ги за себе си, щом не ви е важно!
Различните хора се чувстват по различен начин на различни места. На мен ми беше въздушно и замаяно и на терасата на Роженската обсерватория заради величието на гледката, не заради това, че под краката ми са 6 етажа въздух, свикнала съм да ходя по такива бездънни решетъчни пътеки и не се разнежвам. Не смятам, че в това ми усещане има пръст нещо религиозно, а красотата на Природата и чистия въздух, но се почувствах одухотворено.
И все пак се питам, нужно ли е всеки път да се намери някой, който да изкоментира с насмешка споделените съвсем човешки усещания?! Tired

# 29
  • Мнения: 1 949
Ще го кажа и другояче: Може ли да ми настръхне кожухчето, да почувствам горещи или студени вълни, смирение или желание за съвокупление, омалялост или прилив на енергия, и това да не е поръчка свише? Как точно разбирате, че е намесен някой бог? Да не ви го обажда? С цялата сериозност на темата, откривам фрапираща предубеденост и невежество спрямо религията.
Сигурен съм, че всеки един от писалите в темата е чувствал далеч по-силни неща като си е вземал душ или е имал грип. Ако ли не, посочете онова, за което е темата - чудото, а не простите ви телесни тръпки.
Самата мисъл да приписвате на преживяванията си божествен промисъл е светотатство. А в заглавието на темата има чудеса, а не туристически дестинации, Бижy, съобразявайте се.

Общи условия

Активация на акаунт