Ако имахте шанс, как бихте поправили живота си?

Щях да се върна на 20 години с акъла, с който съм сега. Себе си бих "поправила".

Нищо не бих променила относно решенията за семейството ми.

Много ми се иска обаче да върна времето назад и да бъда по-отговорна към здравето си 

Поправих живота си и без да връщам времето назад. Щастлива съм в момента.

Доста неща има, за които съжалявам, че са се развили по начина, по който са. Но междувременно са се случили и такива неща, които не искам да променям. Нямаше да се случат, ако променя и минута от досегашния си живот. Единствено щеше да е добре да съм знаела, че всичко ще е наред, защото много нерви хвърлям по неприятните неща и ми се отразява зле. Но още не съм овладяла умението да съм спокойна.

Общо взето висшето си образование. Не можех да отстоявам себе си и се поддадох, в резултат на което се занимавам с нещо, което не ми е първото желание. Нещата не са зле, но можеха да бъдат и доста по-добре.
С първия си съпруг започнах връзка директно след приключването на друга, от самота и от желание да избягам от родителите си. Бих се изнесла в този момент от вкъщи сама и бих останала 1-2 години сама, за да се поизясня със себе си. Това е от по-далечното минало, от по-близкото още ми е прекалено прясно, за да мога да преценя.
Според мен нещата с мъжете подлежат на промяна във всеки момент. Жена не може да съжалява за децата си/в общия случай/, така че в семеен план нещата са поправими. Това, което трябва да се направи, е да се увери човек, че ще се занимава с това, с което обича, през целия си живот. Според мен ей това подлежи по-трудно на промяна 20 години по-късно. Мъжа, ако не е подходящия, ще бъде сменен и толкоз, простичко е.

Да добавя, забелязала съм, че поне при мен е много саморазрушително да мисля какво е можело да се промени, кога как е трябвало да реагирам или да действам по друг начин. Хубаво е човек да си направи разбор на действията, но и да не задълбава много, защото е супер депресиращо.

Бих рестартнала образованието си. Не че сегашното ми е малко, но не е точно това, което исках и тогава, на онзи акъл се задоволих, сега не бих се задоволила. Второто, което бих променила е, че щях да имам трето дете, но докато ми беше време, сега вече смятам , че децата са ми големи и ми е късно. Иначе всичко друго си ми е ОК, грешките, постиженията, върховете и спадовете- всичко си е мое и не си го давам  Съпругът също не си сменям за нищо на света.

Най-много съжалявам за това, че се разболях тежко. Това промени непоправимо не само моя живот, но и този на детето ми. Ако не беше се случило, сега щеше да е завършил университета в Единбург и щеше да работи вероятно там. Някой ден може би щяхме да отидем при него. Сега се чувствам като заровена в дълбок кладенец и мога само да гледам нагоре, без шанс пак да стъпя на здрава земя.
Всичко останало го намирам за несъществено, поправимо, следователно без особено значение.
Ако върна времето назад, не мога да променя нищо.

Щастлива съм.Тук и сега.Не бих променила нищичко.
Ако имах втори избор, пак бих избрала моето Слънчице.Не го давам за нищо на света.Не съм вярвала, че съществуват подобни мъже.Колкото и пъти да трябва да избирам, отново и отново бих избрала него за половинка в живота.

Ако можех да върна времето назад, към двама души щях да имам съвсем друго отношение.Но вече е прекалено късно.

Може би щях да бъда по-смела и да си вярвам повече.
Иначе, те събитията и срещите са си предопределени, в повечето случаи.

Ако имах възможност да поправя нещо, то това би било да прекарвам повече време с близки, които днес вече не са сред нас. Бих им казвала още повече колко ги обичам. И може би не бих отлагала срещи, защото понякога утре просто няма.
Иначе за нищо друго не съжалявам. И за хубавите и за лошите моменти е имало причина.

Ами, в момента моито големи грешки са свързани с финанси. Тука има неща за коррекция и сега работя по тях. В личен живот пак имах грешките, но тези са исправени

Давах втори шанс на разни индивиди, само защото "са ми кръв".

Напоследък все по-често си мисля, че точно каквото е трябвало да ми се случи, то ми се е случило.
Няма особено много неща, за които да съжалявам. Може би съжалявам не е точната дума, по-скоро ми се е искало да са се случили по друг начин.
Все пак ще изброя няколко.
1.Съжалявам, че бъдещето ми дете няма да познава пра-баба си и пра-дядо си, които и двамата си заминаха наскоро.Съжалявам, че не прекарах повече време с тях, а сега то би ми било много нужно, точно в този момент, само че това са неща неподлежащи на контрол.
2.Съжалявам-тук с твърда убеденост за магистърската степен, която записах и темата за защита,която избрах,макар че в курса срещнах съпруга си. Ако сега можех да се върна назад не бих избрала никога тази специалност,осъзнавайки, че това беше по-скоро емоционален избор, и неправилен, защото разбрах, че това не е за мен.
3.Съжалявам за една несподелена любовна история,твръде платонична и абсурдна сама по себе си, заради която страдах прекалено дълго време и заради която изгубих много години. Но и за нея не съжалявам съвсем и се радвам, че ми се е случила, защото ме научи на много.
4.Единственото нещо, за което до момента истински съжалявам е, че не мога да открия това, което искам да работя, както казахте по-нагоре, истинското ми призвание, нещото, което истински да обичам.
Бих учила друго,още много други неща, стига да имам време и възможност за това.
5.Съжалявам, че още не съм се захванала с чуждите езици и все повече изпускам влака,за някои приятелства, които са били болезнени и неподходящи,за някои грешки, които съм простила, а може би не е трябвало.
6.В известна степен и то доста голяма истински съжалявам, че дойдох в София, че живея и работя тук, но това поне е променливо в бъдеще.

Като заключение ще кажа, че това са дребни неща и поправими. Не мисля, че мога да се оплача от това как са се наредили нещата при мен досега, с някои много малки изключения, всичко което съм искала и за което до момента съм мечтала съм го постигнала и го имам.
 И съм сигурна, че тези неща са така, защото така трябва. Истински ще съжалявам само за необратимите неща и личните трагедии, всичко друго може да се постигне и е поправимо.

не желая да имам избора да променя нещо

Като се замисля в брака си не бих променила нищо.Щастлива съм,избрала съм правилния мъж(всъщност той пръв ме избра), обичам го все повече с всеки изминал ден,и той ме обича,имаме прекрасно дете,заедно се борим за второ(той дори повече от мен), какво повече да искам?Единствените неща са свързани с  1) образованието ми-бих завършила за учител в детската градина,  2) бих родила секцио,така синът ми може би нямаше да получи задушаването и щяхме да си спестим много грижи и тревоги, 3) щях да искам второ дете веднага след първото,а не да губя толкова време,докато се реша.