2. Тюркоазени лъчи и ароматно вино- Софи Клеър 3/5 Лека, ненатоварваща книжка, непретенциозна и увлекателна. Малко преекспонирана ми беше завръзката( болния баща, належащото посещение и пр), но утре така или иначе няма да се сещам за книгата.
3. Сезонът на изчезналите- Дот Хъчисън 2/5 Знаех си, че след разочарованието ми от втората книга, не трябва да си причинявам тази. Ама се насилих и я дочетох. Изключително слаба, все едно писана от прохождащ писател.
Историята е интересна, но поднесена скучно, без никакъв живец. Повече внимание е обърнато не на самото разследване на отвлечено момиче, а на отношенията в екипа разследващи. Десетки имена на агенти, кой какъв е, на кого е, страшна каша. На това отгоре, двама агенти са в интимна връзка и сякаш това автоматично означава единият да бъде лишен от индивидуалност и наричан само "любимият ми, приятелят ми, гаджето ми" и пр.- страшно дразнещо и напрягащо. И, разбира се, непрестанните препратки към първата книга, момичетата от Градината участват и тук, колкото да доразбъркат кашата.
Изобщо не ми хареса.
4. Списъкът с гости- Мелиса Хил 4/5 Симпатична книга, която прочетох набързо. Ако беше малко по- обрана откъм размишления за живота на героите( сякаш едно и също, повторено от всеки герой) и откъм "драматична" развръзка( която предположих почти в самото начало), щеше да ми хареса повече. Надявах се да получа повече от карибската атмосфера, но екзотиката липсваше.
5. Времеубежище- Георги Господинов 5/5 Прочетох книгата преди истерията по нея да обхване дори и "миските". Харесвам стила на автора, въпреки че го намирам за труден за възприемане и несмилаем лесно. Светът от вчера е изправен срещу днес. Лекуването чрез миналото е толкова адски странна идея, че извратено много ми хареса. Обсесия или мечта? Колко може да ни застигне миналото, без да ни увреди повече, отколкото да ни помогне? Светът е преобърнат, всичко е разпиляно и хаотично, миналото е единственото убежище. Направо ми се прииска да съм в една от стаите на клиниката, потопена в собственото си минало.