- Публикувана: 13 септ. 2016, 23:44 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2016, 20:50 ч.
КГБ = Клуб на Готините Баби - 171.
Честит първи учебен ден! Спорна учебна година! 
Да са живи, здрави, умни, послушни и ученолюбиви нашите ученици!
Да са живи и здрави учителките в темата!
Жабче, благодарности за хубавата тема, както винаги си на ниво!
Янушка, да ти е жив и здрав Криско, да му върви в учението и спорта!
Прекрасни внуци имаш! Да ти са живи и здрави!
Много ме зарадва с гостуването на Хор "Аспаруховски бриз" при вас със Здравчето и цялата ни компания! Нека всички разберат за хубавият ни пенсионерски хор!
Дано ни оценят подобаващо на предстоящия Варненски фестивал!
Да е жив и здрав Криско на Майчето! Успехи в учението и в живота!
Вчера бях с дамите от Клуба ни на екскурзия, при откриването и завършването на Пенсионерската учебна година си правим екскурзии, кога еднодневни, кога двудневни.... според маршрута.
Вчера бяхме в посока Русе, посетихме Средновековен град- крепост "Червен", Ивановски скални манастири, Басарбовски скален манастир и Русе.
Много красиви места, особено Басарбовския манастир, действащ, мъжки манастир, красиво място, поддържано, построили са нова църква в двора на манастира, на 17.09. ще я откриват, очакват ББ да дойде за откриването, трескаво работят, асфалтират улиците в селото със същото име.....
Много сме доволни от видяното, от разходката и чакаме с нетърпение следващата екскурзия през м.Октомври.
Отивам на репетиция, после на сбирка в Клуба.
Хубав ден девойки!
Да са живи, здрави, умни, послушни и ученолюбиви нашите ученици!
Да са живи и здрави учителките в темата!
Жабче, благодарности за хубавата тема, както винаги си на ниво!
Янушка, да ти е жив и здрав Криско, да му върви в учението и спорта!
Прекрасни внуци имаш! Да ти са живи и здрави!
Много ме зарадва с гостуването на Хор "Аспаруховски бриз" при вас със Здравчето и цялата ни компания! Нека всички разберат за хубавият ни пенсионерски хор!
Дано ни оценят подобаващо на предстоящия Варненски фестивал!
Да е жив и здрав Криско на Майчето! Успехи в учението и в живота!
Вчера бях с дамите от Клуба ни на екскурзия, при откриването и завършването на Пенсионерската учебна година си правим екскурзии, кога еднодневни, кога двудневни.... според маршрута.
Вчера бяхме в посока Русе, посетихме Средновековен град- крепост "Червен", Ивановски скални манастири, Басарбовски скален манастир и Русе.
Много красиви места, особено Басарбовския манастир, действащ, мъжки манастир, красиво място, поддържано, построили са нова църква в двора на манастира, на 17.09. ще я откриват, очакват ББ да дойде за откриването, трескаво работят, асфалтират улиците в селото със същото име.....
Много сме доволни от видяното, от разходката и чакаме с нетърпение следващата екскурзия през м.Октомври.
Отивам на репетиция, после на сбирка в Клуба.
Хубав ден девойки!
Най-после ми остана време и за малко почивка. Пийвам си билковото чайче и ще си поговоря с вас.
От сутринта, като гледам репортажите от разните училища, си спомням и моят първи учебен ден. Учителката ни беше възрастна, дребничка, белокоса и усмихната. Ние бяхме последният ѝ випуск. Много държеше да пишем чисто и красиво. След първи клас, цяло лято писах-трябваше да изпишем 10 тетрадки по писане и толкова по математика. Каторжен труд си беше. От тогава ми остана мазол на един от пръстите, но пък се научих да пиша красиво... Помня и как заведохме децата си в училището. То беше голямо приготовление и вълнение...Миличките, гледаха като уплашени зайчета. Помня преди 4 години, как заведохме внучето. И пак вълнения, трепети и сълзички... Ох, много се отплеснах, чайчето ми изстина. Навярно и вие ще споделите спомените си от първото училище, първата учителка, Букварчето...
Желая ви хубав, слънчев ден, приятелки
От сутринта, като гледам репортажите от разните училища, си спомням и моят първи учебен ден. Учителката ни беше възрастна, дребничка, белокоса и усмихната. Ние бяхме последният ѝ випуск. Много държеше да пишем чисто и красиво. След първи клас, цяло лято писах-трябваше да изпишем 10 тетрадки по писане и толкова по математика. Каторжен труд си беше. От тогава ми остана мазол на един от пръстите, но пък се научих да пиша красиво... Помня и как заведохме децата си в училището. То беше голямо приготовление и вълнение...Миличките, гледаха като уплашени зайчета. Помня преди 4 години, как заведохме внучето. И пак вълнения, трепети и сълзички... Ох, много се отплеснах, чайчето ми изстина. Навярно и вие ще споделите спомените си от първото училище, първата учителка, Букварчето...
Желая ви хубав, слънчев ден, приятелки
Честит първи учебен ден и от мен!
Това е един празник,дето остава завинаги у човека.Няма бивши в него.Винаги сме ученици,винаги е в нас ,дори да не го помним защото винаги има някой близък за пръв път на училище и с него всеки тръгва да учи.
Напоследък се разочаровах как винаги си измисляме уникалности и не съм сигурна дали има друг народ да тачи така учението. Защото много народи имат гордости за същите неща като нас,дори са им по-хубави нещата понякога и точно от това се разочаровах,че не отчитаме нещата на другите,мислим нашето за най-хубавото. Но учението май ни е на първите места. Стремим се към него като народ от началото си. И дано не се лъжа.Колкото да е бъркотия, имаме си го образованието и доказваме това.Българчетата са разпознаваеми,българите участват с добър дял в световната наука.Просто не е популярно като ежедневните страх и ужас в пресата под всякаква форма и това не означава,че не е истина.
Е ,не може всички да са на върха,но общо взето българите са умен народ и не от днес и не до днес. И учат.
Аз съм разглобена от работа вчера та днес до някое време съм почивка пък ще видим до кое време.И се очертава едно идване в столицата,малък празник на 1 октомври.Та ако не друго ще видя столица и едни малки проходили крачета.Но преди това ще походят на баба по плочите.И това е стимул за баба да се държи права.Пък след някоя година и първи учебен ден ще има у нас.
Успех на всички внучета-ученици и тази година,да са живи и здрави и много ученолюбиви и сега.
Това е един празник,дето остава завинаги у човека.Няма бивши в него.Винаги сме ученици,винаги е в нас ,дори да не го помним защото винаги има някой близък за пръв път на училище и с него всеки тръгва да учи.
Напоследък се разочаровах как винаги си измисляме уникалности и не съм сигурна дали има друг народ да тачи така учението. Защото много народи имат гордости за същите неща като нас,дори са им по-хубави нещата понякога и точно от това се разочаровах,че не отчитаме нещата на другите,мислим нашето за най-хубавото. Но учението май ни е на първите места. Стремим се към него като народ от началото си. И дано не се лъжа.Колкото да е бъркотия, имаме си го образованието и доказваме това.Българчетата са разпознаваеми,българите участват с добър дял в световната наука.Просто не е популярно като ежедневните страх и ужас в пресата под всякаква форма и това не означава,че не е истина.
Е ,не може всички да са на върха,но общо взето българите са умен народ и не от днес и не до днес. И учат.
Аз съм разглобена от работа вчера та днес до някое време съм почивка пък ще видим до кое време.И се очертава едно идване в столицата,малък празник на 1 октомври.Та ако не друго ще видя столица и едни малки проходили крачета.Но преди това ще походят на баба по плочите.И това е стимул за баба да се държи права.Пък след някоя година и първи учебен ден ще има у нас.
Успех на всички внучета-ученици и тази година,да са живи и здрави и много ученолюбиви и сега.
Ако разбирам правилно , Фло протяга ръка към нас – да се разприказваме най- после . Така де , ваканцията свърши ! Да стегнем редиците и в нашия клуб ! Стига сме се скътавали....
Та , приемам протегната ръка на Фло. Напънах се да си спомня как беше моя първи учебен ден ...Не знам вие как ще го разберете , но за мен не е с негативна насоченост , а май с умиление....
И моята учителка беше много мила , приветлива ,грижовна, всеотдайна. Тя не се забравя.
След тържеството отидохме в сладкарница да се почерпим с толумбички и боза /м-м-м-м/- аз ,майка , братовчед ми /мой връстник/ и леля ми.
Запомних този разговор :
Леля : “Леле ,какви ще са ученици?”
Майка : “Той Пламен е много умен и ще се оправи , но нашата , каквато е тъпа , кой знае как ще я кара”.....
Признавам честно , с ръка на сърцето – не съм се обидила. Майка (май и аз съм) беше много самокритична и тази и реплика за мен е била по-скоро поучителна... Завърших с пълно отличие и медал. (Не съм била зубрач , просто се срамувах , да изляза на дъската и да се червя....) И до днес ми харесва нещо да уча , а наученото ми върши работа
И друг спомен : В пети клас /когато сменихме учителите/ първия месец , нещо не можех да се осъзная и освестя...Една вечер седнах до главата на татко , който си почиваше на леглото, и той много мило и увлекателно ми говори защо и как човек трябва да учи. Много пъти съм се мъчила да си спомня какво ми е говорил , но не мога...Само знам ,че запламтях /наистина/ да уча.
Днес струва ми се , че образованието е много подценявано...
Прочетох Борянка и се разчувствах на една от болните ми теми – Образованието. Яд ме хваща , като за разни спортисти и дори за посредствените им успехи се дърдори на всякъде , а само това лято колко наши деца спечелиха златни медали от световни олимпиади и това го научих само от Фейсбук. Защо не ги поздравиха и тях управниците ни? Или можещите да мислят са опасни ?! После се чудим защо “изтичат” наши мозъци , знаещи и можещи...
Така де , ваканцията свърши ! Да стегнем редиците и в нашия клуб ! Стига сме се скътавали....Та , приемам протегната ръка на Фло.
Напънах се да си спомня как беше моя първи учебен ден ...Не знам вие как ще го разберете , но за мен не е с негативна насоченост , а май с умиление....И моята учителка беше много мила , приветлива ,грижовна, всеотдайна. Тя не се забравя.
След тържеството отидохме в сладкарница да се почерпим с толумбички и боза /м-м-м-м/- аз ,майка , братовчед ми /мой връстник/ и леля ми.
Запомних този разговор :
Леля : “Леле ,какви ще са ученици?”
Майка : “Той Пламен е много умен и ще се оправи , но нашата , каквато е тъпа , кой знае как ще я кара”.....
Признавам честно , с ръка на сърцето – не съм се обидила. Майка (май и аз съм) беше много самокритична и тази и реплика за мен е била по-скоро поучителна... Завърших с пълно отличие и медал. (Не съм била зубрач , просто се срамувах , да изляза на дъската и да се червя....) И до днес ми харесва нещо да уча , а наученото ми върши работа
И друг спомен : В пети клас /когато сменихме учителите/ първия месец , нещо не можех да се осъзная и освестя...Една вечер седнах до главата на татко , който си почиваше на леглото, и той много мило и увлекателно ми говори защо и как човек трябва да учи. Много пъти съм се мъчила да си спомня какво ми е говорил , но не мога...Само знам ,че запламтях /наистина/ да уча.
Днес струва ми се , че образованието е много подценявано...
Прочетох Борянка и се разчувствах на една от болните ми теми – Образованието. Яд ме хваща , като за разни спортисти и дори за посредствените им успехи се дърдори на всякъде , а само това лято колко наши деца спечелиха златни медали от световни олимпиади и това го научих само от Фейсбук. Защо не ги поздравиха и тях управниците ни? Или можещите да мислят са опасни ?! После се чудим защо “изтичат” наши мозъци , знаещи и можещи...
Аз, честно да си призная, почти нямам спомени от първия си ден в училище. Спомням си по-ярко почерпката след това - също като Иха - с тулумбички и бозичка и едни пастички с пиленце отгоре - много ги обичах. От първата си учителка, др. Коева, имам най-добри спомени. И сега като я срещна много ми се радва, дори се чудя как така ни помни всичките - толкова дечица са минали през ръцете и сърцето й. По-ясен ми е споменът за първия учебен ден на сестра ми. Тогава вече бях четвъртокласничка, т.е. голямааааа. Строих ги заедно с братовчед ни /и той първокласник/ и им дръпнах една реч - колко е хубаво в училище и как трябва много да слушат и внимават. Тя също започна първи клас при моята класна и това малко я ядосваше, защото винаги правеха сравнение с мен - кака ти това, кака ти онова.
Спомням си как дядо идваше след училище да ми носи чантата, защото не можех сама, тежичка беше. Като научихме азбуката, зададох един много "умен" въпрос точно на същия дядо, та се почуди човекът какво да ми отговаря. Аз, видната гражданка, го попитах: Дядо, а как е азбуката на селски?
Не помня какво ми отговори, но и до днес се шегуваме с това. Та така...
Шпунци, честити ти двама ученици! Да са здрави и успешни!
Спомням си как дядо идваше след училище да ми носи чантата, защото не можех сама, тежичка беше. Като научихме азбуката, зададох един много "умен" въпрос точно на същия дядо, та се почуди човекът какво да ми отговаря. Аз, видната гражданка, го попитах: Дядо, а как е азбуката на селски?
Не помня какво ми отговори, но и до днес се шегуваме с това. Та така...Шпунци, честити ти двама ученици! Да са здрави и успешни!
Честит празник, мили наши учителки! Нямате представа колко ви ценя и уважавам. Акълът не ми го побира каква сила се изисква да упражняваш тази професия. Поклон!
Днес изпратихме нашия първолак Йойо. Събра се с приятелчетата от предучилищната група и се разбесняха мигом. Съжалих госпожата им - а тя, обаче - търпелива, усмихната, герой.
Да ви се похваля - този път, по изключение от всички досегашни училищни тържества, баба Здравка не можа "да пусне чешмичката". Не се разциврих, демек.
Разсополивих се обаче докато четох ВАШИТЕ благопожелания и поздрави.
Днес изпратихме нашия първолак Йойо. Събра се с приятелчетата от предучилищната група и се разбесняха мигом. Съжалих госпожата им - а тя, обаче - търпелива, усмихната, герой.
Да ви се похваля - този път, по изключение от всички досегашни училищни тържества, баба Здравка не можа "да пусне чешмичката". Не се разциврих, демек.
Разсополивих се обаче докато четох ВАШИТЕ благопожелания и поздрави.
Здравейте мили дружки !
Я каква хубава тема сте подхванали... много мило...
Аз много добре си спомням като тръгнах на училище. Брат ми беше един клас пред мен и бяхме като близнаци. Брат ми започна училище и аз постоянно ходех в училище и учителките ме пускаха да влизам и да сядам до брат ми и слушах. Дори мама и тетрадки ми купи ,та и аз пишех. Много исках да ходя на училище и на следващата година след брат ми започнах , а трябваше следващата с моя набор. Първият учител ми беше мъж- др. Ангелов. Беше много внимателен и добър.Дори си спомням и с каква блузка бях облечена. Спомням си в класната стая като станеше топличко от печката с дърва и ми се приспиваше и си смучех палеца тайничко . Имах такъв навик от бебе и мама какво ли не правеше да отвикна , но аз не исках. Децата ме забелязаха ,че си смуча пръста и започнаха да ме подиграват ,че съм била бебе
, то си бях и една година по малка от тях де... и така отвикнах. Вечер пак се криех под завивката ,но брат ми ме издаваше...
Спомням си мама ни беше купила едни мукавени куфарчета ,спомняте ли си ги ? Щом падна снега ,брат ми седна върху него ,спусна се на пързалката и му видя сметката
Моите деца като започнаха ,беше голямо вълнение , че и двамата ми започнаха 6 годишни. Колко бързо минаха годините , а толкова са ми пресни спомените.
Внука като започна първи клас ,пак вълнения,радости както за него , така и за нас... После пък внучката... също. Дори и днес вече са големи и пак се вълнувам.
Този ден - първи учебен ден винаги съм го обичала , а така също и 24 май.Много истинско , красиво ,всички официално облечени с цветя , музика...тържествено...
Здравче , Шпунци , честито ви първокласници ! Пожелавам им успех и да се гордеете с тях!
Приятна вечер момичета !
Я каква хубава тема сте подхванали... много мило...
Аз много добре си спомням като тръгнах на училище. Брат ми беше един клас пред мен и бяхме като близнаци. Брат ми започна училище и аз постоянно ходех в училище и учителките ме пускаха да влизам и да сядам до брат ми и слушах. Дори мама и тетрадки ми купи ,та и аз пишех. Много исках да ходя на училище и на следващата година след брат ми започнах , а трябваше следващата с моя набор. Първият учител ми беше мъж- др. Ангелов. Беше много внимателен и добър.Дори си спомням и с каква блузка бях облечена. Спомням си в класната стая като станеше топличко от печката с дърва и ми се приспиваше и си смучех палеца тайничко . Имах такъв навик от бебе и мама какво ли не правеше да отвикна , но аз не исках. Децата ме забелязаха ,че си смуча пръста и започнаха да ме подиграват ,че съм била бебе
, то си бях и една година по малка от тях де... и така отвикнах. Вечер пак се криех под завивката ,но брат ми ме издаваше... Спомням си мама ни беше купила едни мукавени куфарчета ,спомняте ли си ги ? Щом падна снега ,брат ми седна върху него ,спусна се на пързалката и му видя сметката
Моите деца като започнаха ,беше голямо вълнение , че и двамата ми започнаха 6 годишни. Колко бързо минаха годините , а толкова са ми пресни спомените.
Внука като започна първи клас ,пак вълнения,радости както за него , така и за нас... После пък внучката... също. Дори и днес вече са големи и пак се вълнувам.
Този ден - първи учебен ден винаги съм го обичала , а така също и 24 май.Много истинско , красиво ,всички официално облечени с цветя , музика...тържествено...
Здравче , Шпунци , честито ви първокласници ! Пожелавам им успех и да се гордеете с тях!
Приятна вечер момичета !
Привет девойки
Честит първи учебен ден на първолаци и всички останали класове. Живи, здрави и успешни да са!!
На учителките , да са здрави, да имат търпение и здрави нерви
Аз от първия учебен ден не си спомням нищо, само как не обичах учителката си от отделенията. Бях отличничка. Причината беше че тъпанарката Василева произнасяше името ми ДенкО. След като до тогава всички са се обръщали към теб с Деничка, Дени, Денче и подобни, изведнъж тоя бухал направи с това грубо обръщение името ми омразно. Но тогава бяха други времена, бях стеснително и добро дете, та дори и на родителите си не казах колко ме дразни това.Но противния вкус ми остана. Сега си мисля как дребно нещо от устата на учителя може да породи омраза или възхита. 🤔
Нашата учебна година вече се откри преди две седмици, та чак започнаха отново да милеят за ваканция. Не че грешат де😁 Почти в началото на октомври започва есенната серия празници, чак да ти писне😳Щото само училищните ваканции са дъъъъъъъъъълги, но родителите бачкат и още как.
Лека вечер мили девойки, всички без изключение😍😍😍😍😍☘😍
Честит първи учебен ден на първолаци и всички останали класове. Живи, здрави и успешни да са!!
На учителките , да са здрави, да имат търпение и здрави нерви
Аз от първия учебен ден не си спомням нищо, само как не обичах учителката си от отделенията. Бях отличничка. Причината беше че тъпанарката Василева произнасяше името ми ДенкО. След като до тогава всички са се обръщали към теб с Деничка, Дени, Денче и подобни, изведнъж тоя бухал направи с това грубо обръщение името ми омразно. Но тогава бяха други времена, бях стеснително и добро дете, та дори и на родителите си не казах колко ме дразни това.Но противния вкус ми остана. Сега си мисля как дребно нещо от устата на учителя може да породи омраза или възхита. 🤔
Нашата учебна година вече се откри преди две седмици, та чак започнаха отново да милеят за ваканция. Не че грешат де😁 Почти в началото на октомври започва есенната серия празници, чак да ти писне😳Щото само училищните ваканции са дъъъъъъъъъълги, но родителите бачкат и още как.
Лека вечер мили девойки, всички без изключение😍😍😍😍😍☘😍
Привет ,мривет!
Дойде и моето време да се разпиша в новата ни къщичка.
Жабче - благодаря ти ,че си винаги и навреме готова с темата ! 
Да са честити вчерашните Крисковци на на янето и Майчето
Да са здрави и отлични ученици двамата ни първокласника - Елинка - черешка и ЙоЙо умника! Дай боже професори да станат !
Да са здрави и със здрави нерви учителките в темата ни !
Поклон пред търпението им.
Лично аз го нямам.За това не съм и учителка.
и аз почти не си спомням първия си учебен ден.Може би съм счела ,че не е важен
Учителката ми още е жива и здрава ,съвсем с ума си на 85 години! Все още не е изгубила специфичния начин на говор,който учителите придобиват с практиката.
И аз бях отлична ученичка.Кротка и прилежна. В по-късните години малко се поразкрепостих
,но това не ми п
речеше пак да съм сред отличниците.
Така - похвалих се.
Същата моя учителка вече много по-късни години на някакъв празник видяла при коя учителка е малката щерка.
Спряла и и казала-Пепо - това момиченце е дете на моя ученичка. А г-жа Драгиева казала - ами че то и каката беше при мен - много добри деца и т.н.Хвалили ни и се надхвалвали ,та чак малката щерка се засрамила ,че мама е била такава знаеща
При мен както винаги - работа.ПиснА ми от консерв комбината ,бране на ябълки ,круши,късни нектарини и още един куп
неща.
Във вторник ММ купи грозде мерло за вино. Около 150 кг. И както винаги не очаквал,че нашите най-разнообразни грозда ще дадат толкова плод
се наложи екстрено да викаме децата на помощ.
С общи усилия заредихме виното.
Най- ме е яд ,че изобщо не го пия
Направих салатките ,пилешките пържолки са готови.Чакам работния бат Павли да се прибере от вън и да хапнем.
После - тихи занимания.
Нещо като вирус се опитва да ме събори ,ама аз се не давам.
Не пия нищо.Чакам си ,както е дошло- нака за си отиде.
Ха дано.
Приятна вечер мили момичета.
Няма да се връщам да проверявам за грешки.Пиша ,седнала навън и не си светкам лампата,че много ме намират комарите.Та пиша наизуст .Дано не съм сътворила някаква простотия
Дойде и моето време да се разпиша в новата ни къщичка.
Жабче - благодаря ти ,че си винаги и навреме готова с темата !
Да са честити вчерашните Крисковци на на янето и Майчето
Да са здрави и отлични ученици двамата ни първокласника - Елинка - черешка и ЙоЙо умника! Дай боже професори да станат !
Да са здрави и със здрави нерви учителките в темата ни !
Поклон пред търпението им.
Лично аз го нямам.За това не съм и учителка.
и аз почти не си спомням първия си учебен ден.Може би съм счела ,че не е важен
Учителката ми още е жива и здрава ,съвсем с ума си на 85 години! Все още не е изгубила специфичния начин на говор,който учителите придобиват с практиката.
И аз бях отлична ученичка.Кротка и прилежна. В по-късните години малко се поразкрепостих
,но това не ми пречеше пак да съм сред отличниците.
Така - похвалих се.
Същата моя учителка вече много по-късни години на някакъв празник видяла при коя учителка е малката щерка.
Спряла и и казала-Пепо - това момиченце е дете на моя ученичка. А г-жа Драгиева казала - ами че то и каката беше при мен - много добри деца и т.н.Хвалили ни и се надхвалвали ,та чак малката щерка се засрамила ,че мама е била такава знаеща
При мен както винаги - работа.ПиснА ми от консерв комбината ,бране на ябълки ,круши,късни нектарини и още един куп
неща.
Във вторник ММ купи грозде мерло за вино. Около 150 кг. И както винаги не очаквал,че нашите най-разнообразни грозда ще дадат толкова плод
се наложи екстрено да викаме децата на помощ.С общи усилия заредихме виното.
Най- ме е яд ,че изобщо не го пия
Направих салатките ,пилешките пържолки са готови.Чакам работния бат Павли да се прибере от вън и да хапнем.
После - тихи занимания.
Нещо като вирус се опитва да ме събори ,ама аз се не давам.
Не пия нищо.Чакам си ,както е дошло- нака за си отиде.
Ха дано.
Приятна вечер мили момичета.
Няма да се връщам да проверявам за грешки.Пиша ,седнала навън и не си светкам лампата,че много ме намират комарите.Та пиша наизуст .Дано не съм сътворила някаква простотия
Малко късно, но честита Нова учебна година!
На учителките - спокойствие и здрави нерви!
На малките и големи ученици - успех и много шестици!
Първия учебен ден си го спомням с неудоволствие. Майка ми ме заведе в у-ще без специална подготовка. Облече ме с ежедневните ми дрехи и една лека жилетка, че сутрине хладно. Другите деца бяха облечени празнично, момичетата като кукли. Но тя нали себе си е нагласила, аз не съм важна. На снимката всички нагласени, само аз като .....
Другарката Цветанова в началото ми харесваше. След около 1 месец я забелязах, че толерираше приятелките на дъщеря си. Детето и беше в съседен клас. Още за нова година намекна на майките-активистки, че има нов апартамент и си е харесала полилей за хола - кристален, от чехския магазин....
То аз си знаех всичко - четях и пишех от 5 годишна, не ми беше интересно в часовете. Все се оплакваше от мене, че зяпам през прозореца. Но като ме вдигнела всичко съм си знаела. Пишех си красиво и вярно, без проблеми. Задължителните книги за лятото не ми бяха интересни. Прехвърлях ги по диагонала. Аз по това време четях криминалета и друга интересна литература. А те ми бутат романи за овчарчето Калитко и първото партизанче.....
За първия учебен ден на Ани двете избрахме хубав костюм със сако и карирана, плисирана пола, блузка към него, Ходихме при фризьорка, оформи я. Но греда - вечерта на 14.09 заваля силен дъжд с вятър и застудя яко. Сутринта я облякох със дълго яке върху костюма и я увековечихме на снимките не много нагласена.От влагата буклите спаднаха. Но пък после си относи костюма.
На учителките - спокойствие и здрави нерви!
На малките и големи ученици - успех и много шестици!
Първия учебен ден си го спомням с неудоволствие. Майка ми ме заведе в у-ще без специална подготовка. Облече ме с ежедневните ми дрехи и една лека жилетка, че сутрине хладно. Другите деца бяха облечени празнично, момичетата като кукли. Но тя нали себе си е нагласила, аз не съм важна. На снимката всички нагласени, само аз като .....
Другарката Цветанова в началото ми харесваше. След около 1 месец я забелязах, че толерираше приятелките на дъщеря си. Детето и беше в съседен клас. Още за нова година намекна на майките-активистки, че има нов апартамент и си е харесала полилей за хола - кристален, от чехския магазин....
То аз си знаех всичко - четях и пишех от 5 годишна, не ми беше интересно в часовете. Все се оплакваше от мене, че зяпам през прозореца. Но като ме вдигнела всичко съм си знаела. Пишех си красиво и вярно, без проблеми. Задължителните книги за лятото не ми бяха интересни. Прехвърлях ги по диагонала. Аз по това време четях криминалета и друга интересна литература. А те ми бутат романи за овчарчето Калитко и първото партизанче.....
За първия учебен ден на Ани двете избрахме хубав костюм със сако и карирана, плисирана пола, блузка към него, Ходихме при фризьорка, оформи я. Но греда - вечерта на 14.09 заваля силен дъжд с вятър и застудя яко. Сутринта я облякох със дълго яке върху костюма и я увековечихме на снимките не много нагласена.От влагата буклите спаднаха. Но пък после си относи костюма.