Грижи за самотен възрастен родител в България

Ще си го избереш хосписа в Милано, ама ако имаш пари да го платиш, този който ще ти хареса.
На жена ми баща й взимаше 3300 евро пенсия, като бивш директор в една държавна  администрация. Еми не стигаха за в частен хоспис от малки апартаментчета, щеше да трябва да си даде и къщата под наем. А той къщата си не даваше друг да му я ползва.
После като го натика чрез докторите насила жена му в обществения старчески дом, там беше в една стая с баня и тоалетна. Един телевизор, едно бюро и легло. Абе като на хотел, ама за постоянно. Та този старчески дом беше чисто нов, все едно си в луксозен хотел.
Ама, като ходих да му прибирам багажа, след като умря, се случи точно по обяд. И там какво да видиш в ресторанта, около 10-на инвалидни колички и до всяка някакъв доброволец ( да и момчета бяха) обслужва по един старец или бабичка. Да де, това е добре че ти гледат, ама аз ако съм си още здраво старче на самоход, как ще ми действа на психиката да ги гледам всеки обед и вечер, пък и през останалото време на деня, тези дето са в количките ?
Ще ми се смачка бързо настроението, па може и депресия да ме хване.

Едва ли. По-скоро ще навириш гребен и ще ги гледаш отвисоко, с пренебрежение, щото нали, още си на самоход и сам си нацелваш устата.
А от радост може дори самолета без виагра да вдигнеш... До хоризонтално положение.

Satelit, ами аз съм го написала, бе човек, даже си ме цитирал "ако стигна дотам и имам възможност" 

ако съм здрава и самостоятелна бабка ще се гледам сама 
ако нямам възможност, ще му мисля.
мисълта ми беше друга, ама явно неясно съм я изразила.

feiam, всички така мислим, когато сме млади, но после като остареем май друго става. 
Помня баба ми (да я прости Бог), се кълнеше, че няма да тежи на децата си на старини. Но години по-късно, като се залежа, стана много обсебваща към всички. Явно си е старческо изменение.

Още една идея за храненето на майка ти - домашен социален патронаж доставят готвена прясна храна по домовете веднъж дневно. Те са към социални грижи и заплащането е нещо символично. Можеш да се обадиш в плевенския такъв по телефона, мисля, че има данни в интернет.

Много са сложни отношенията с възрастни родители, никого не бих упреквала, че не си зарязва живота и ангажиментите заради тях. Като остареят стават егоистични, кисели и негативни. Искат постоянно внимание и нестихваща благодарност. Не се усещат и винаги дават наставления, все едно сме в първи клас. Това се влошава с възрастта, а да им се посвети човек изцяло е унищожително за живота и семейството му. Затова търсете варианти с някаква жена за обгрижване и компания, друг начин няма. Особено щом майка ти е с особени психични нагласи.

Колкото повече остаряват толкова по-сами остават. Роднини, съседи, приятели и познати си отиват по един или друг начин. Все по-невъзможно е да седне сред хора в кварталната градинка или кафене и да си поприказва с някого.
Остават сами и това ги плаши. Естествено. Не е егоизъм да искаш да имаш хора край себе си.

Когато се коментира темата и се възмущават от домовете за възрастни хора и хосписите, масово коментиращите забравят, че не става дума за самостоятелни хора, а най често за комбинация от неспособност да се грижат сами за себе си И психически медицински изменения. Това не е същия човек, който сте познавали в годините преди това.

Също така деменцията не е само забравяне, както е разпространено, има ид руги признаци преди това като нежеланието да се поддържа лична хигиена, дори да си спи в леглото, в което е спал десетилетия.

Мит е това, че старите хора искали само да има с кой да разменят две думи или да има кой да ги погледне. Хората в такова състояние искат много повече и най вече всичко да бъде според техните представи, които често са абсолютно нереални.

Най добрият вариант е да се намери 24 часова грижа в дома на човека, но това е много трудно, а без липса на постоянен контрол на място, точно при хора в чужбина, е почти невъзможно и много рисковано.

Идеите за преместване не знам защо изобщо се коментират, как виждате да се премести човек на възраст, с куп заболявания, който не говори думичка от езика? Или трябва някой да си зареже работата там и да бъде 24/7 гледач, плюс осигуряване на съответните материални условия, плюс медицинската застраховка, която ще е убийствена сума. Или трябва да се търси платена грижа там, което нито е лесно, нито евтино.
За съжаление в България също не е особено, но все пак е по поносимо. Частните домове също гравитират около 800-1000 лв на месец.

И във втори пост, аз лично имам негативно впечатление от агенция Пиа матер с договор за почистване. Не само, че резултат нямаше, но и не получавахме никакъв фийдбек за проблеми.Отказахме се от тях след по малко от три месеца.

Според мен най-доброто решение е хубав хоспис. Наемането на чужд човек е немислимо , ако няма контрол. Много е трудно и е практически невъзможно да намерите човек , които да се грижи 30 дни по 24 часа за болен. Самият човек, които обгрижва болният се нуждае от почивка.
Освен това смятам за справедливо и двете дъщери да са ангажирани в грижите за родителя. Това , че едната сестра е в Бг , не значи , че само тя е длъжна защото е по-близо. Майката може да живее още дълги години. Длъжна ли е тази, която е в Бг да се посвети изцяло на грижите, още по-вече че и тя не живее в същият град. Само защото не е семейна трябва да остави работата си и всичко защото сестра й била в чужбина.  Със сигурност тази , която е в България се е грижила много по-вече за родителите си до този момент от fio .

Много те моля,кажи как да стане.....според сестра ми ,аз трябва да си идвам всеки месец- само че билета София -Плевен е 12лв. ,а Милано- София и обратно е към 120 евро. После ,тя си идва ,пазарува за 3 дена и си отива....аз немога да седя 3 дена ,то е ясно.
Тя няма деца,аз имам непълнолетен син,който и сега съм го оставила, за да мога общо взето да пазарувам на баба му............
Ако поставя въпроса за хоспис,сестра ми със сигурност ще каже че няма пари..........

алпиния  ако се разбират ще си разпределят нещата не ви4ко по равно, а кой какво може

Знам, че всеки случай е различен и че сбора от много фактори са решаващи. Права си , че е скъпо да даваш толкова пари по пътищата, нямам идея какви са твоите или нейните доходи. Не те съдя , в никакъв случай, но е справедливо да се видят нещата от всяка една страна. Да се грижиш за болен е много трудно, а да ходиш на работа и да се грижиш за него е невъзможно. Просто си представих нещата от гледна точка на сестра ти. Напуска София, връща се в Плевен ииии няма работа. Остават двете с майка ти с 1 пенсия. Грижите се умножават с всяка година. Сестра ти е също човек и до сега ако не се е омъжила , никога не е късно да създаде семейство, а отдаде ли се на грижи, мислиш ли че ще стане. В семейството ми има болен и знам какво значи да се грижиш за болен възрастен. Има хосписи за по 750 лв. Прилични са. Трябва проучване. В района на Плевен нямам информация за да ти помогна, но все може да се направи проучване. Майка ти навярно има някаква пенсия , остава да си поделите разликата. Осъзнавам, че да се дават съвети отдалеч е лесно, написаното по-горе има за цел да се видят нещата от друг ъгъл и да се преценят реално. В случая за всички е трудно, както за теб, така и за сестра ти и най-вече за майка ти.

в същата ситуация съм. Не искат да отидат нито при сестра ми, нито при мен.  Честно казано вече не знам какво искат. Не могат сами, баща ми е с 2 инфарта и инсулт. Едва се движи. Майка ми уж по добре, но не може да си поема въздух и не иска да ходи на лекар и това е.
За старчески дом не искат да чуят, за жена да се грижи за тях също. Не знам какво ще правим. Само се обаждат и се оплакват и ме карат да се чувствам виновна, че не живея в БГ. Сестра ми беше при тях до неделя, после надълго и широко говорихме по телефона и стигнахме до извода, че тепърва ще бешем ядове. И двамата са ужасни инати.

Jules познато. Искат да е "както преди" и "всички да сме заедно както преди" ... Ужас.

Това че са двамата е добре. Дали не е вариант да плащате на съседка да им пазарува и да ги наглежда? А на по-късен етап евентуално и да им готви. Те явно не искат чужд човек да им шета из къщата.
Не вярвам да ти се обаждат за да те винят, просто искат да се пооплачат и не очакват ти да им решиш проблемите. Самотни са, липсваш им...

Един от начините да не се чувстваш виновна е да се сетиш , че при животните го няма това доглеждане на възрастен родител, както е при човеците в България. Доглеждането на възрастен родител при бозайниците, вместо отглеждането на поколение, може да се окаже пагубно за вида.
Един път гледам някакъв филм за ескимоси. Един ловец се жени за някаква и автоматично му се пада и майка й да живее с тях и да я изхранва. Да де, ама след няколко години се пада лоша зима и по стар народен обичай, дъртата сяда на една шейна и ловецът я откарва надалече от палатката им и я оставя там да умре от студ. И във филма бабето привечер вижда силует на бяла мечка и вместо да я е страх че ще дойде да я изпапка, тя е изпълнена с надежда че след като вечеря мечката с дърто бабешко месо, ще се навърта поне още няколко дни там и зет й ловецът, ще може да я убие и да набави месо и топла кожа за внучето й и дъщеря й.
Та така, при ескимосите като няма достатъчно храна за всички членове на семейството за да изкарат зимата, най-неполезният го връщат на майката природа и той умира от студ. Иначе при неизбежния глад който ще настъпи, поради малкото храна, ще умре от изтощение 4 годишното дете.
Та кое е по-важно ?
Дали да се върнем в родината и доглеждаме старци и бабички, или да се грижим за отглеждането на децата ни и да им дадем добро западно образование, с което да имат много по-добър живот в западна Европа ?
Искаме ли нашето поколение да е след време с българска пенсия ?
Според мен има възможни неща и други които не са възможни.
Няма нужда ние които сме се измъкнали успешно от мизерията, да се чувстваме виновни заради това, че комунистите ни наложиха 45 години диктатура и след това организираха разграбването на държавата. Американците и англичаните са ни отстъпили на Сталин, още преди края на втората световна война. След това Горбачов ни отстъпи да сме под западно влияние, ама нито американци нито германци се загрижиха да се оправим. Германците купиха заводите на Шкода, а Французите тези на Дачия и производството носи приходи в Чехия и Румъния. А в България никой не дойде от западна Европа с подобни инвестиции.
Не сме ние отделните индивиди виновни, че ни се е паднало турци да ни поробят, червената армия да си зароби и след това неспиращ преход към див капитализъм.
През вековете народите са се преселвали от една територия на друга. Тези които сме родени в родината, си имаме пълното право да се заселим извън сегашните граници на България.
Ние не трябва да се чувстваме виновни и защото родителите ни не са положили усилие да научат езика на държавата в която ще живеем. Когато аз се запознах с годеницата ми, майка ми беше само на 48 години. В училище уж е учила малко френски, ама въобще за нея е било абсурд, тя да се хване и да научи френския. Вместо това, жена ми научи български.
Е, как да го вземеш стар човек в чужбина, след като не иска да говори на езика там ?
Внучетата трябвало да учат български, а те не били задължени да научат езика на внучето си.
Ако им предложиш още преди да са се пенсионирали да продадат каквото имат в България и да дойдат да живеят в чужбина, те обикновено не искат. Еми като не искат преди да са одъртели, после ние ли сме им виновни ?