Непрекъснато иска да яде сладко...

у нас има една купа с различни дребни, сладки неща.
детето всеки ден може един път да си избере нещо сладко от там.

получава десерт на обед и на вечеря и допълнително един път от купата.
това са правилата.
понякога започва да мрънка и сме се споразумели на кисело мляко с малко шок. стърготини или няколко m&m вътре.

съвет не мога да ти дам, честно казано. евентуално можеш да й предложиш да направите заедно мъфини, намери някоя по-здравословна рецепта.

при нас преди беше ескалирала ситуацията и ядеше тайно зад пердето.
прибрах повечето сладки неща, сложих масичка, там където ядеше и му намирах повече занимания, защото яде когато му е скучно...

Какво количество сладко й е позволено на ден?
В смисъл такъв - въобще не й даваш да яде сладко или над определено количество отказваш?

Ако за деня си е изяла порциона можеш да пробваш с някакви уговорки - в момента нямаме сладко, утре ще купя, след като се навечеряш ще получиш десерт и т.н.

На тази възраст дъщеря ми вече започна да разбира защо не може да се яде само и постоянно сладко. Ако поиска по някое време я отклонявам като й казвам, че след вечеря може, след като се наобядва тогава и т.н. Като е добре нахранена не търси сладко.

При някои деца пък забраненото е най-търсеното. Пробвай ако знае, че може да яде по всяко време, дали сама няма да намали търсенето му. Дори и с риск 2-3 дни да прекали с шоколада.

По принцип желанието за сладко се увеличава, когато се яде повече сладко. Т.е. колкото повече яде, толкова повече ще иска.
Не е задължително съвсем да спирате сладкото, но да има граница. Вече е голяма и може да разбере, че има неща, които в големи количества водят до проблеми.
Пробвай и да приготвиш разни неща, с които едновременно да задоволиш нуждата от сладко, а в същото време да не е такъв вид, който води до желание за още.

Домашни бонбони, има рецепти с фурми например.
Бисквити от овесени ядки и стафиди с парченца натурален шоколад.
Панакота кисело мляко, плодове и мед.
Шейк с прясно мляко и банан.
Мъфини от грис с мед.
Мляко с ориз.
Плодове с натурален шоколад, поднесен по интересен начин, например 
Има и готови със сравнително добър състав, от Била купувам едни йогурти Zott с натурални оцветители и подсладители.
И т.н.

Естествено не е проблем понякога да хапва и шоколад, но не само и единствено.

Именно! И на мен това ми е притеснението. Забелязала съм, че като й дам, след това се навива за още и още и истериите стават още по- големи. Сякаш се превъзбужда. По принцип не е ограничена напълно от сладко. Яде десерта в градината (там поръчват храната от частна кухня и десертите са много хубави, дори аз съм ги опитвала), вкъщи гледам да купувам някакви компромисни варианти, например, ако е шоколад, да е киндер, че е с повече мляко, ако е бисквита, гледам да е от една био перакрна до нас, дето пекат с лимец, чия и киноа, а подсладителят е стевия, ако е млечно да е някакво детско мляко с плодове, мед и т.н. Но тя се изучи и иска торта например. Но дори и да яде горните, пак изпада в амок, защото по цял ден иска само това. Случвало се е събота или неделя да е цял ден на бисквити с кис. мляко. Нямам много време да й приготвям разни неща, защото съм сама с нея с и с бебе на 2 месеца, което също кърмя. Таткото е в чужбина на работа и ще се върне след 4 месеца. Ако пък й оставя купа със сладкиши, която да е в нейния обсег, за 5 минути ще й видя дъното.
Сега е малко болна и й взех Корицалия и понеже тя е сладка, държи блистера под око и все пита дали е дошъл реда на следващата доза. 
 deskatta, на тази възраст тя може да разбира, но не иска. Обяснявам, какво ли не пробвах, тя си знае нейното. Дори не съм сигурна, че в това състояние на амок, изобщо ме чува. Имаше много тежък бебешки пубертет, който явно още я държи. Но пък през другото време е ангелче.  Не знам вече какво да си мисля. Притеснението ми е също да не би да е симптом на някаква болест този огромен апетит за сладко. 

Явно е свикнала, че вкъщи винаги има.
Просто спри да купуваш, освен в събота, или друг избран ден.
Постепенно ще свикне, че такива неща не се намират по шкафовете, а се купуват инцидентно или по повод.

Нищо и няма, просто е намерила начин да ти пили нервите и постига своето. Аз съм жена на възраст и ако не се ограничавам само сладко ще ям, какво остава за дете.
И двете ми деца обичат сладко. Малкото не яде всичко. Грис, мляко с ориз, домашни бисквити ... да не види, за сметка на това в магазина иска от всичко по много. Ограничавам я. Разбра, че съм категорична и нищо не ми действа. Откри също, че като прекали с боклуците и става лошо и я боли корем та се и самоограничава.
Та съвета ми е - криеш сладкото и игнорираш истерията. В един момент тя сама ще разбере каква и е дозата и няма да прави панаири.

Може да има ниска кръвна захар. Знам за случай, в който детето яло по цял шоколад на ден, всеки ден, и като го завели на лекар, се оказало, че компенсира ниска кръвна захар, и че е нормално да яде сладко. Порасна, живо и здраво момиче, всичко е наред.

Колкото до истериите, има едно психологическо правило - човек бяга от болката и се стреми към удоволствие. Ако истерията ти носи болка всеки път, няма да я повториш. Ако ти носи удоволствие (желаното сладко), ще я повтаряш винаги, защото дава желания резултат.

Ти можеш и откъм цигари да не се ограничаваш, това не означава, че на детето не трябва да му се поставят граници. Детето не е малък възрастен. Действа се по друг начин, докато не порасне. Останалата част от съвета ти е добра.

Всъшност казвам точно обратното. На детето трябва да му се поставят граници. Не съм привърженик на възпитанието - за да е щастливо трябва да се остави да прави/яде каквото иска. Примера, който дадох със себе си го потвърждава - самоограничавам се, но съм възрастен. Децата нямат способността да се самоограничават поне до един момент и е нужно да бъдат контролирани.

Ох то и кръвна захар как да й пусна, ако трябва да й се взема кръв, истерията е още по- голяма.  
Ще видим какво ще каже доки. А пък то и аз съм така със сладкото, но гледам да се ограничавам. Много ми се яде, особено сега, когато не си доспивам, и се изморявам, защото гледам бебе. А за истериите- както един психолог беше казал на една позната- тотален игнор, добре ама това вкъщи, а в магазина какво правим? Един път ей така ми направи истерия, не помня за какво беше, и я водя към къщи за ръка, нито й говоря, нито викам, нищо (като преди това пробвах с нормални и спокойни думи да обясня с ефект нулев) и тя вика и крещи, и в този момент ме настига една активистка и започва да ми крещи, да ми вика и да ме заплашва с Агенция за закрила на детето. Ужас ви казвам. А ако се поддам и й купя нещо, само за да млъкне, тя запомня мястото и нещото което съм и купила и всеки път го иска като минаваме от там, и го иска до истерия отново. Дори ни се е случвало да минем с колата покрай място, откъдето е запомнила, че съм й взела нещо, но сме били пеша, няма къде да се спре колата, започвам да обяснявам, че няма къде да спрем, но тя вече е в истерия.   Много съм изморена от тези истерии. Още с първата дума вече предусещам наближаващата буря.  
AfterShock, искаш да кажеш, че ако след истерията я нашамаря, няма на прави вече така, защото ще има евентуална болка.   Майтапче  
  

Оправдаваш детето. Колкото до разбирането - нали ти казах,ч е останалата част от поста ти е ок, значи съм съгласна с нея, тоест - на едно мнение сме. Пътят от "останалото е ок" до "очевидно съм съгласна с мнението ти" много ли е дълъг?
Единственото, с което не съм съгласна, е, че оправдаваш поведение, което трябва да бъде обект на изисквания, не на снизходителност.

Защо да е майтапче? Харесва ми, че мислиш.

А в магазина, хващаш я за ръка и я прибираш вкъщи. Също й кажи, че заради поведението си в магазина, няма да й купуваш нищо 2 дни. Ако по пътя реве и не ти се слушат ревове, седни някъде и я остави да се нареве. Пак, както казваш, без да й говориш, пълен игнор.

На тази възраст си спомням, че когато е гладна дъщеря ми също започваше да иска сладко. Може би просто объркваше сигналите и сладкото беше първото за което се сеща. Започнах да й предлагам да хапне и след това забравяше за сладкото. Също така винаги обяснявам защо не може да се обядва само шоколад и т.н. Обаче моето за тези неща ме слуша и е податлива на такива манипулации и за сега успявам да балансирам нещата.

Пробвай да не отказваш, защото те в такъв момент чуват само НЕ. В смисъл - ок, ще ядеш ама като купя, след вечеря, по-късно, сега не е време за сладко и т.н.

Elly, запомнила съм 4тата година на дъщеря си като най-травматичната и трудна за нас, тогава четях, образовах се, говорех, чудех се какво да направя с нея и как стигнахме до тук да се провалим тотално като родители. Бяха истерия след истерия, промени се детето много. Бебешки пубертет или "ужасните 2" не е имала, била и е спокойно  и разбрано бебе и после малко дете, но на 4 беше много трудна.
Та искам да кажа, че може би и възрастта, и факта, че имате ново бебе, и факта, че таткото не е наоколо влияят върху поведението.
При дъщеря ми истериите бяха освен всичко, и за облеклото. Всяка сутрин, всеки ден, имахме разправии какво иска да облече и какво няма да носи. Стотици левове във формата на панталони, дънки и анцузи отидоха фира, защото не носи друго освен рокли и поли. В студени дни имаше истерии за блузи с къс ръкав и за без чорапогащи, абе, с ужас си го спомням.

Харесаха ми съветите на Човечето за здравословните алтернативи и този:

Не оправдавам, проявявам разбиране към детето и желанията му. Обича сладко ( като мен ), яде му се нещо и иска. Не го получава и прави панаир. Ролята на родителя е да направи така, че да прекрати изблиците, за което всъщност е темата. Т.е да накара детето да разбере, че може да яде/прави нещо ограничено. Разбирам обаче, че това е дълъг и сложен процес на надцакване, което не иска да каже, че съм склонна да проявя снизхождение и да дам нещо мъничко да се залъже.
Точно аз не правявам никаква снизходителност на тема приемане на захар и боклучави храни като цяло. Хич не ме трогват влажните погледи на хлапето ми впити във филията с нутела на другото дете закусващо в парка. Значе си че нейната закуска е тапер с плодове и се научи да не мрънка. Не беше лесно, но ... важен е крайният резултат.

Не приемам насилието, обаче на въпросната активистка с удоволствие бих и лепнала един задвратник да си знае мястото. Тръшкащо се дете и крещяща лелка опитваща се да ми обяснява как да го възпитавам са много сериозно изпитание за нервите ми.