Момичета, чета мненията ви и ми става все по-тревожно от прочетеното - защото съзнавам, че е обективно, а ние с мъжа ми тънем в една май умишлена самозаблуда, че може и да нямаме проблем. В нашето обкръжение май всички са като нас - почакаха бая за децата си, затова въпреки статистиката, с която сме наясно и двамата, се надяваме чудото да ни се случи без медицинска помощ. Естествено, да се сравняваме с другите е глупаво, както и да губим повече време. Поредният ни неуспех този месец беше причина да задълбаем в нашето глупаво отричане...... Мисля, че имаме напредък и двамата. Ще идем при специалист заедно, за да открием какво не е наред: не веднага за съжаление, но много скоро, когато и двамата сме напълно готови за истината, каквато и да е тя. Знам, че отлагането не е решение, но за да сме наистина и двамата на тази вълна заедно, не искам да го влача насила. Поне сме на едно мнение, че това е пътят. Обсъждането тук много ми помогна. Ако ни е писано да бъдем родители, няма да забравя да се похваля тук. Защото оттук започва важен за нас етап. Благодаря ви още веднъж.
- Публикувана: 16 ноем. 2016, 17:28 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2016, 15:39 ч.
Разлика между симптоми на бременност и ПМС?
Виж сега, може и да нямате проблем, може и да е такъв, който се решава лесно. Може и да са нужни повече усилия. Но никой в клиниката няма да ви хване от вратата и да ви предложи тежка артилерия от рода на ин витро. Успокой се, няма нужда да се паникьосваш сега. Просто се решете и направете първата стъпка.
Аз мисля, че ако и двамата искате дете, няма какво да се мислите и настройвате на вълни, честоти и подобни. Отивате при специалист "проблемно забременяване" и започвате с изследвания и прегледи, за да установите причината. На прага на 2017-та година нищо срамно и невъзможно няма!
Месечинка е напълно права ... има някои хормонални причини, който се овладяват лесно, или пък някой венерически болести ... като хламидия. Никой няма да ви насили да се случи по другия начин, но това може да е съпътствано с конкретни действия и наставления от лекар по репродуктивно здраве.
На първо място ви трябва СГ, хормонални изследвания и такива за честите венерически болести - микробиоллгия, мико и уреа плазми, хламидии и за два ви.
Едва след това, ако всичко е наред, се прави тест за проходимост на тръбите. Ако и те са наред, може да се направи така наречената "лека стимулация" и малко секс по график. Лекар те следи, кога ще настъпи овулацията и ви препоръчва кога да наблегнете на секса.
Ами не е страшно ... от тук изброените неща, най-неприятна е снимката на тръбите.
Добре е тези неща да ги направите в клиника, защото обикновените АГта не са компетентни. Тук във форума има момичета, който спокойно могат да дават много по-адекватни съвети от тях. Те го правят за пари, в днешно време всеки АГ драпа едва ли не да се занимава и с проблемни Б, защото това "златна мина", но само ще си изгубите времето тръгвайки по този път...
Относно осъзнаването, не е лесно, това е половината път. Трябва да осъзнаете, че това е нещо е лично, но не е заразно, не е животоопределящо, но е емоционално и много потискащо, когато не знаеш защо се слчува. Трябва да приемете, че лечението на стерилитет, е като всяко друго лечение. Ако ви боли зъб, отивате на зъболекар ... така и с това. Не е срамно, не е страшно, но колкото повече се отлага, толкова по-сериозна е емоционалната дупка. Аз го казвам от личен опит, защото докато не взех решение да предприема мерки, се чувствах непълноценен човек. А това категорично не е вярно ... все пак никой не е умрял, затова че няма дете. Усмихнах се отново, чак когато осъзнах, че аз без дете няма да остана, ако не става и с медицинска намеса, ще осиновим, и така даже неуспешните процедури, бяха по-леки за приемане. Просто малко по-философски гледам на този проблем, защото иначе, човек започва да се самоистезава и живота му да се върти около това.
На първо място ви трябва СГ, хормонални изследвания и такива за честите венерически болести - микробиоллгия, мико и уреа плазми, хламидии и за два ви.
Едва след това, ако всичко е наред, се прави тест за проходимост на тръбите. Ако и те са наред, може да се направи така наречената "лека стимулация" и малко секс по график. Лекар те следи, кога ще настъпи овулацията и ви препоръчва кога да наблегнете на секса.
Ами не е страшно ... от тук изброените неща, най-неприятна е снимката на тръбите.
Добре е тези неща да ги направите в клиника, защото обикновените АГта не са компетентни. Тук във форума има момичета, който спокойно могат да дават много по-адекватни съвети от тях. Те го правят за пари, в днешно време всеки АГ драпа едва ли не да се занимава и с проблемни Б, защото това "златна мина", но само ще си изгубите времето тръгвайки по този път...
Относно осъзнаването, не е лесно, това е половината път. Трябва да осъзнаете, че това е нещо е лично, но не е заразно, не е животоопределящо, но е емоционално и много потискащо, когато не знаеш защо се слчува. Трябва да приемете, че лечението на стерилитет, е като всяко друго лечение. Ако ви боли зъб, отивате на зъболекар ... така и с това. Не е срамно, не е страшно, но колкото повече се отлага, толкова по-сериозна е емоционалната дупка. Аз го казвам от личен опит, защото докато не взех решение да предприема мерки, се чувствах непълноценен човек. А това категорично не е вярно ... все пак никой не е умрял, затова че няма дете. Усмихнах се отново, чак когато осъзнах, че аз без дете няма да остана, ако не става и с медицинска намеса, ще осиновим, и така даже неуспешните процедури, бяха по-леки за приемане. Просто малко по-философски гледам на този проблем, защото иначе, човек започва да се самоистезава и живота му да се върти около това.
Месечинка е напълно права ... има някои хормонални причини, който се овладяват лесно, или пък някой венерически болести ... като хламидия. Никой няма да ви насили да се случи по другия начин, но това може да е съпътствано с конкретни действия и наставления от лекар по репродуктивно здраве.
На първо място ви трябва СГ, хормонални изследвания и такива за честите венерически болести - микробиоллгия, мико и уреа плазми, хламидии и за два ви.
Едва след това, ако всичко е наред, се прави тест за проходимост на тръбите. Ако и те са наред, може да се направи така наречената "лека стимулация" и малко секс по график. Лекар те следи, кога ще настъпи овулацията и ви препоръчва кога да наблегнете на секса.
Ами не е страшно ... от тук изброените неща, най-неприятна е снимката на тръбите.
Добре е тези неща да ги направите в клиника, защото обикновените АГта не са компетентни. Тук във форума има момичета, който спокойно могат да дават много по-адекватни съвети от тях. Те го правят за пари, в днешно време всеки АГ драпа едва ли не да се занимава и с проблемни Б, защото това "златна мина", но само ще си изгубите времето тръгвайки по този път...
Относно осъзнаването, не е лесно, това е половината път. Трябва да осъзнаете, че това е нещо е лично, но не е заразно, не е животоопределящо, но е емоционално и много потискащо, когато не знаеш защо се слчува. Трябва да приемете, че лечението на стерилитет, е като всяко друго лечение. Ако ви боли зъб, отивате на зъболекар ... така и с това. Не е срамно, не е страшно, но колкото повече се отлага, толкова по-сериозна е емоционалната дупка. Аз го казвам от личен опит, защото докато не взех решение да предприема мерки, се чувствах непълноценен човек. А това категорично не е вярно ... все пак никой не е умрял, затова че няма дете. Усмихнах се отново, чак когато осъзнах, че аз без дете няма да остана, ако не става и с медицинска намеса, ще осиновим, и така даже неуспешните процедури, бяха по-леки за приемане. Просто малко по-философски гледам на този проблем, защото иначе, човек започва да се самоистезава и живота му да се върти около това.
На първо място ви трябва СГ, хормонални изследвания и такива за честите венерически болести - микробиоллгия, мико и уреа плазми, хламидии и за два ви.
Едва след това, ако всичко е наред, се прави тест за проходимост на тръбите. Ако и те са наред, може да се направи така наречената "лека стимулация" и малко секс по график. Лекар те следи, кога ще настъпи овулацията и ви препоръчва кога да наблегнете на секса.
Ами не е страшно ... от тук изброените неща, най-неприятна е снимката на тръбите.
Добре е тези неща да ги направите в клиника, защото обикновените АГта не са компетентни. Тук във форума има момичета, който спокойно могат да дават много по-адекватни съвети от тях. Те го правят за пари, в днешно време всеки АГ драпа едва ли не да се занимава и с проблемни Б, защото това "златна мина", но само ще си изгубите времето тръгвайки по този път...
Относно осъзнаването, не е лесно, това е половината път. Трябва да осъзнаете, че това е нещо е лично, но не е заразно, не е животоопределящо, но е емоционално и много потискащо, когато не знаеш защо се слчува. Трябва да приемете, че лечението на стерилитет, е като всяко друго лечение. Ако ви боли зъб, отивате на зъболекар ... така и с това. Не е срамно, не е страшно, но колкото повече се отлага, толкова по-сериозна е емоционалната дупка. Аз го казвам от личен опит, защото докато не взех решение да предприема мерки, се чувствах непълноценен човек. А това категорично не е вярно ... все пак никой не е умрял, затова че няма дете. Усмихнах се отново, чак когато осъзнах, че аз без дете няма да остана, ако не става и с медицинска намеса, ще осиновим, и така даже неуспешните процедури, бяха по-леки за приемане. Просто малко по-философски гледам на този проблем, защото иначе, човек започва да се самоистезава и живота му да се върти около това.
Евала за отношението ти към въпроса! Мислила съм си за какви ли не възможни сценарии в опит да се подготвя психически за всякакъв развой, но сега си давам сметка, че това е неадекватно, при все че дори не сме направили първата крачка. Дотук само философстваме напразно и отлагаме приемането на фактите, но е ясно, че е време за действие. Намирам нагласата ти за много здравословна
благодаря, че я сподели, имам нужда точно от такава разумна база за старт. Сигурно изглежда странно отстрани нашето чакане и нуждата да сме "на една вълна", но осъзнаването на проблема и приемането му понякога става с различна скорост. Готови сме за дете, но очевидно трябва да осмислим голямото КАК. Мерси за търпението и коментарите; знам, че изглежда като чисто лигавене. Ще ни мине Синеока, от написаното разбирам, че все още нямаш дете - пожелавам ти го от все сърце! Вярвам, че с твоята нагласа това е неизбежно
надявам се да е скоро! 
Извинявай, но за мен изразът ти " когато и двамата сме готови" ми изглежда меко казано несериозен. Или и двамата сте готови да признаете, че имате проблем или не сте. Или сте готови на всичко да имате дете, или не сте. От всичко, което описваш имам чувството, че мъжът ти отлага по-скоро самото дете, а не осъзнаването на проблема си. Две години са страшно много време. Извинявай зарезкия тон, но или действайте или си живейте в розовия си балон.
Тanitaaa, резкият ти тон е напълно намясто - аз бих казала същото, ако не бях вътре в ситуацията. Няма как да обясня, че дори и сегашният етап на осмисляне е крачка напред. За себе си знам, че съм готова и то много отдавна. При мъжа ми обаче не беше така. Той не бързаше да става баща, беше уверен, че ще стане веднага, когато решим. Противеше се детински на секса по график. Въобще първата ни година на опити беше доста напрегната, заради идеалистичните му представи, че всичко ще трябва да се случи с лекота и настроение: естествено, без тревоги, преднамереност и т.н. После, като видя, че не е така, както си го мисли, прозря, че ако иска дете, следва да си преразгледа нагласите. И успя: вече близо година правим каквото трябва, при това с настроение в графика 
освен това той си промени режима на хранене, започна да се движи, въобще - взе нужните мерки. Преди няколко месеца, когато основните ми изследвания се оказаха добри, моят човек загуби ума и дума при мисълта, че проблемът може да е в него. Така че сега го има моментът с преодоляване и на его, и на гордост, и на страх - че реално може да има проблем - нещо, което никога не си е мислил за възможно. Той е интелигентен човек, но много емоционален и както за всичко останало, му трябва време, за да смели тази вероятност. По всичко личи, че скоро ще успее да направи и това. Затова ми е важно да не препирам - хубаво е чувството, когато наистина сме на един етап, а не да го влача насила. Разбирам, че е дразнещо, погледнато отстрани. Но такъв е човекът до мен - стимулирам както и колкото мога
освен това той си промени режима на хранене, започна да се движи, въобще - взе нужните мерки. Преди няколко месеца, когато основните ми изследвания се оказаха добри, моят човек загуби ума и дума при мисълта, че проблемът може да е в него. Така че сега го има моментът с преодоляване и на его, и на гордост, и на страх - че реално може да има проблем - нещо, което никога не си е мислил за възможно. Той е интелигентен човек, но много емоционален и както за всичко останало, му трябва време, за да смели тази вероятност. По всичко личи, че скоро ще успее да направи и това. Затова ми е важно да не препирам - хубаво е чувството, когато наистина сме на един етап, а не да го влача насила. Разбирам, че е дразнещо, погледнато отстрани. Но такъв е човекът до мен - стимулирам както и колкото мога
Aatsy, благодаря ти за оценката, чакам моето слънчице след цели 100 дни ... беше дълъг път, но го извървяхме заедно с моя съпруг. Ние бяхме доста млади. близо цяла година не съм мислила за това, че нещо не става. После започнах със следене на овулация, и така мина още около година... когато разбрах, че нещата няма да станат така и се насочих към специалист. Първо бях при квартален АГ, но лъснаха много сериозни проблеми и затова веднага се насочихме към съответните специалисти. Преди първата крачка, с ММ си обещахме, че каквото и да излезе, то няма да промени факта, че сме семейство. Към днешна дата, след общо 4 години, мога да кажа, че това хем ни изтормози, финансово и психически, хем ни направи още по-силни и свързани емоционално. Само ние си знаем през колко кръга на ада преминахме, но важен беше успеха и това ни скрепи още повече ...
Просто поговори с ТМ и си дайте обещание, че тези проблеми няма да променят с нищо връзката ви, освен да я направят по-здрава и устойчива на напрежение. И най-важното няма да се обвинявате един друг...
Вие се намирате точно в етапа в който, при теб не е открито нищо, а той вече се самозимъчва ... без даже да знае има ли причина за това. При една жена има хиляди уязвими неща, за да не се случват нещата, а при мъжете нещата се влияят изключително лесно, затова двамата партньори трябва да се изследват заедно... сега той е притеснен, че проблема е у него и това го спира още повече ...
Няма да ти казвам, когато един човек е изправен пред тази мисъл, колко неадекватен може да е. Започва да се надява на чудеса, да се моли на Боговете, да ходи по молитви и църкви, бабини илачи, добавки и какво ли не още. Та всяко едно от тези неща не е лошо, но не изключва медицинската намеса и проследяването на нещата с изследвания и конкретни действия. Безумно е да се пият добавки, без да знаеш какво точно бориш... ако ти е лошо, но не знаеш причината, няма да отидеш да се молиш да спре, или да пиеш витамин Ц.
Полека нещата стават, но само ако е такъв човек. ММ приемаше това за отсрочка ... още месец в който сме "здрави". Агония след агония, докато не поставиш въпроса ребром на масата "или аз, или бебе". Аз не можех да живея повече така, и просто му казах истината. Това беше цената да остана с всичкия си...
Пак ти желая късмет! Дано осъзнавате, че може нещата да са много лесно преодолими, а да се измъчвате напразно!
Просто поговори с ТМ и си дайте обещание, че тези проблеми няма да променят с нищо връзката ви, освен да я направят по-здрава и устойчива на напрежение. И най-важното няма да се обвинявате един друг...
Вие се намирате точно в етапа в който, при теб не е открито нищо, а той вече се самозимъчва ... без даже да знае има ли причина за това. При една жена има хиляди уязвими неща, за да не се случват нещата, а при мъжете нещата се влияят изключително лесно, затова двамата партньори трябва да се изследват заедно... сега той е притеснен, че проблема е у него и това го спира още повече ...
Няма да ти казвам, когато един човек е изправен пред тази мисъл, колко неадекватен може да е. Започва да се надява на чудеса, да се моли на Боговете, да ходи по молитви и църкви, бабини илачи, добавки и какво ли не още. Та всяко едно от тези неща не е лошо, но не изключва медицинската намеса и проследяването на нещата с изследвания и конкретни действия. Безумно е да се пият добавки, без да знаеш какво точно бориш... ако ти е лошо, но не знаеш причината, няма да отидеш да се молиш да спре, или да пиеш витамин Ц.
Полека нещата стават, но само ако е такъв човек. ММ приемаше това за отсрочка ... още месец в който сме "здрави". Агония след агония, докато не поставиш въпроса ребром на масата "или аз, или бебе". Аз не можех да живея повече така, и просто му казах истината. Това беше цената да остана с всичкия си...
Пак ти желая късмет! Дано осъзнавате, че може нещата да са много лесно преодолими, а да се измъчвате напразно!
Тanitaaa, резкият ти тон е напълно намясто - аз бих казала същото, ако не бях вътре в ситуацията. Няма как да обясня, че дори и сегашният етап на осмисляне е крачка напред. За себе си знам, че съм готова и то много отдавна. При мъжа ми обаче не беше така. Той не бързаше да става баща, беше уверен, че ще стане веднага, когато решим. Противеше се детински на секса по график. Въобще първата ни година на опити беше доста напрегната, заради идеалистичните му представи, че всичко ще трябва да се случи с лекота и настроение: естествено, без тревоги, преднамереност и т.н. После, като видя, че не е така, както си го мисли, прозря, че ако иска дете, следва да си преразгледа нагласите. И успя: вече близо година правим каквото трябва, при това с настроение в графика освен това той си промени режима на хранене, започна да се движи, въобще - взе нужните мерки. Преди няколко месеца, когато основните ми изследвания се оказаха добри, моят човек загуби ума и дума при мисълта, че проблемът може да е в него. Така че сега го има моментът с преодоляване и на его, и на гордост, и на страх - че реално може да има проблем - нещо, което никога не си е мислил за възможно. Той е интелигентен човек, но много емоционален и както за всичко останало, му трябва време, за да смели тази вероятност. По всичко личи, че скоро ще успее да направи и това. Затова ми е важно да не препирам - хубаво е чувството, когато наистина сме на един етап, а не да го влача насила. Разбирам, че е дразнещо, погледнато отстрани. Но такъв е човекът до мен - стимулирам както и колкото мога
освен това той си промени режима на хранене, започна да се движи, въобще - взе нужните мерки. Преди няколко месеца, когато основните ми изследвания се оказаха добри, моят човек загуби ума и дума при мисълта, че проблемът може да е в него. Така че сега го има моментът с преодоляване и на его, и на гордост, и на страх - че реално може да има проблем - нещо, което никога не си е мислил за възможно. Той е интелигентен човек, но много емоционален и както за всичко останало, му трябва време, за да смели тази вероятност. По всичко личи, че скоро ще успее да направи и това. Затова ми е важно да не препирам - хубаво е чувството, когато наистина сме на един етап, а не да го влача насила. Разбирам, че е дразнещо, погледнато отстрани. Но такъв е човекът до мен - стимулирам както и колкото мога Asty, виж сега, на теб хубаво са ти казали, че си ОК, но както ти е казала и ♥Синеока♥, "кварталния гинеколог" не е много за предпочитане. Зависи и какви изследвания си правила. При мъжа ти проблема може да е намаление на количеството на подвижните сперматозоиди, а също и скоростта на движение на сперматозоидите в еякулата. От една проста спермограма ще видите той къде се намира. Това изследване никак не боли, нито пък те преглеждат, в къщи дори може да си събереш материала и да го занесеш до лаборатория за изследване.
Asty, виж сега, на теб хубаво са ти казали, че си ОК, но както ти е казала и ♥Синеока♥, "кварталния гинеколог" не е много за предпочитане. Зависи и какви изследвания си правила. При мъжа ти проблема може да е намаление на количеството на подвижните сперматозоиди, а също и скоростта на движение на сперматозоидите в еякулата. От една проста спермограма ще видите той къде се намира. Това изследване никак не боли, нито пък те преглеждат, в къщи дори може да си събереш материала и да го занесеш до лаборатория за изследване.
Така е! Знам, че едно ОК от гинеколожката не е достатъчно и не си правя илюзии, че с това приключват изследванията за мен. Но нали останалите изследвания се правят паралелно на двамата партньори при съответния специалист и се започва с прословутата спермограма! А тя предстои. Ще прегледам темите за препоръчани лекари, клиники и т.н. Мерси на всички за дадените съвети - полезно беше.
Asty, виж сега, на теб хубаво са ти казали, че си ОК, но както ти е казала и ♥Синеока♥, "кварталния гинеколог" не е много за предпочитане. Зависи и какви изследвания си правила. При мъжа ти проблема може да е намаление на количеството на подвижните сперматозоиди, а също и скоростта на движение на сперматозоидите в еякулата. От една проста спермограма ще видите той къде се намира. Това изследване никак не боли, нито пък те преглеждат, в къщи дори може да си събереш материала и да го занесеш до лаборатория за изследване.
Така е! Знам, че едно ОК от гинеколожката не е достатъчно и не си правя илюзии, че с това приключват изследванията за мен. Но нали останалите изследвания се правят паралелно на двамата партньори при съответния специалист и се започва с прословутата спермограма! А тя предстои. Ще прегледам темите за препоръчани лекари, клиники и т.н. Мерси на всички за дадените съвети - полезно беше.
Кои са тия останали изследвания, които се правят паралелно на двамата. Мъжете правят спермограма, а жените всичко останало. Към всичко останало се пристъпва след направена спермограма, в която не е консатиран проблем. Както са ти написали момичетата по-горе, спермограмата може просто да се занесе до лабораторията. В момента ми се струва, че чакате мъжът ти да се настрои за евентуален негативен резултат.
Както казах, според мен всичко е в това колко и какво иска той. Когато решихме да правим опити с моят мъж, бяхме заедно едва от три месеца, но той смело ми призна, че има проблем и започна да ходи по лекари. Сама сметни колко много сме се познавали и колко сила се изисква да се признае такова нещо. Така че твоят мъж нищо, ама нищо не го оправдава. И досега и аз да съм казала "или аз или бебе". Според мен прекалено много го оправдаваш. И какво оправдаваш и аз не знам.
Aatsy, по начина ти на писане мога да заключа, че си много начетен човек. Изобщо, ама изобщо не ми се връзва с цялото това затваряне на очите и чакане. Един толкова интелигентен човек би следвало веднага да вземе здравето си в свои ръце и да търси логична причина за проблема.