Пролет чука на вратата, ЮНЧЕТО си стъпва на краката

Странно, че моите деца дори не искат да спят при нас. Наистина са много различни...

Главният метод е т. нар. Метод на Фърбър и  следният - когато детето е готово и достатъчно голямо т.е. да е поне след 4-ти месец и най-добре около 6-ти месец - предразполагаш го , че е време за сън, успокояваш го, оставяш го в леглото и излизаш от стаята - естествено започва да плаче, през 5 мин влизаш и пробваш да го успокоиш без да го вдигаш от леглото , само с думи, песен, погалване, шшшшшш-ткане и т.н. Излизаш пак, и съответно пак се разплаква, този път изчакваш 10 мин преди да влезеш и съответно после 15 мин и т.н. , но дано да не се налага повече. Има и по-силови методи - като да го оставиш да реве до изтощение , но и на мен ми се струва прекалено...
Наистина часове наред, или както споменаваш 4 часа, е ужасно много!
За целта аз също винаги съм се старала да спазвам някакви правила при приспиването от както се е родил  и затова когато усетих , че е дошъл момента действах по - строго и смело.
При нас факторите които според мен помогнаха са следните :
- от както се е родил спи в собствено легло/кошара ( след 2-ри месец в неговата си стая)
- винаги си ляга по едно и също време (колкото по-рано , толкова по-добре , в никакъв случай след 21ч, децат аимат нужда от сън най-вече пред 24ч, тогава е най-полезния сън, всъщност това важи и за възрастните).
- винаги си ляга след една и съща рутина (баня, обличане, мляко), която трае около 20-30 мин
- стаята е хладна и проветрена и напълно тъмна!
- през нощта никакви води, чайчета и т.н.
- по всякакъв начин гледам да му осигуря дневния сън, колкото по-добре спи през деня, толкова по-добре и през нощта. Идеята, че ако не спи през деня, тъкмо ще спи и през нощта повече е напълно погрешна!
- започнеш ли обучение , не бива да спираш!  приспиваш по един и същ начин и през деня и през нощта поне 1 седмица
- винаги когато се събуди , му давам 3-4-5 минути сам в леглото, с идеята ако може и иска да заспи пак или просто за да не свиква , че в мига в който се е събудил ще бъде вдигнат от леглото.
- не се приспива с биберон   
- капвам 1-2 капки лавандула във водата по време на банята
- след млякото давам вместо вода няколко глътки чай "лека нощ"

Не знам дали пропускам нещо сега... за първи път се опитвам да структурирам в няколко изречение опита си от последните 3-4 месеца хахах

И да сменя темата -имаме си зъбче
Теди от няколко дни плаче много, но при нея често се случва и вече бях спряла да чакам зъби!В събота вечерта толкова плака,че плаках с нея-давах чай,мляко,вода,съблякох я гола да огледам дали й няма нещо.И в устата бърках де и ми се видя подуто,но както казах,вече не ми се вярваше.Но преди малко напипахме че е пробило!!!

Честито зъбче!
И при нас още няма нищо.
Може и да преживеем и ние кофти нощи докато се появи, и аз уж очаквам скоро...преди 2 седмици на консултацията педиатърката каза, че са му доста подути венците да очакваме..ама и аз нещо взех да се отчайвам...хаха...
Единственото, което  забелязвам, че киселее и реве в продължение на половин-1 час привечер по това време (към 19-20ч) , ама мисля, че това е защото от скоро спряхме с третата дрямка по това време която имаше и просто е изморен и едвам издържа до 20:30 да го къпем и да си легне  Може и да е раздразнителен заради зъбките, знае ли човек... нямам търпение да стане човече скоро да може да си казва какво му е хаха

SAB-f, ще чуеш много полярни мнения за приспиването на гърда и спането заедно. Но всяко дете е различно и не може да те разбере и посъветва човек, който не е бил в твоето положение. Иначе е ясно, че всеки си има негови виждания и дава акъл от неговата си камбанария, ама и детето му съвсем не е като твоето.
Сигурно на твое място бих взела бебето да спи при мен и да си суче през нощта без да се събуждате. Като поотрасне още, само ще откаже гърдата за заспиване, ама ако си намери палеца, него много по-трудно ще го откаже, че и захапката ще си изкриви.
Моето се събужда понякога повече от 10 пъти нощем, снощи само 5-6, дори само 2-3 се е случвало. Изтърва биберона и си го иска. Отказахме биберона за 10 дни, спеше по цяла нощ. Накрая обаче й го върнах, защото нищо не беше в състояние да я успокои преди приспиване и плачеше с часове. На следващия ден изби първото зъбче. Нямам никакъв шанс да я успокоя и приспя на гърда - тя отказва гърда, когато е разстроена, а сукането я разсънва. Виждаш колко са различни децата ни.
До 4 месеца заспиваше сама в кошарата си, отказа нощното кърмене на месец и половина и спеше по цяла нощ без да се буди. Внезапно на 4тия месец отказа да заспива сама и започна да се буди по много пъти на вечер да яде. Това защото в 4ти месец има пик в растежа на мозъка и се разсейваше от всичко през деня и не се наяждаше, наваксваше си вечер. Месец по-късно отново не се хранеше нощем, заспиваше с биберон. Започна да се буди по 30 пъти на вечер и се принудих да я слагам да спи с ръце в чувалчето, за да не се разсънва, като почне да си търка личицето и изхвърчи биберона.
Мисълта ми е, всичко е на периоди при тях, тъкмо свикнеш с нещо и то се променя. Опитваш се някак да се напаснеш, така че да е най-добре за теб и семейството ти, а не да се тревожиш как да не го научиш на гърда, да не го научиш на ръце, да не го научиш във вашето легло, да не го разглезиш и прочие. Каквото и да свикне да прави, то ще е до време и после ще се промени. Аз първокласник да суче не познавам, всички се отбиват и после ще ти липсва гърдата като средство за успокоение сигурно. Хиляди бебенца спят при родителите си и сучат всяка нощ и всички са щастливи и наспани и изобщо не им дреме кой какво мисли по тоя въпрос.

И не че някой ме пита, но методът с оставянето да се наплаче детето за мен е отвратителен. Освен да загубиш доверието му, друго няма да се случи. Да, ще спре да плаче, защото ще знае, че няма никой да откликне на плача му, но това се отразява на връзката между родител и дете в по-късна възраст и може да доведе до много повече проблеми от едното недоспиване. Общо взето, от него ползата е само за родителя, да се наспи, а това че отказва на детето си близост и успокоение, е друг въпрос.

Ирен, честито ви зъбче! При нас снощи проби второ, 11 дни сед първото, голяма радост са тия зъбчета

Stitch,мнго добре казано.
За оставянето да се наплаче и примирението от страна на детето и аз съм на това мнение.Чак настръхнах,така добре си го казала!
А по повод сучене и първокласника се сетих нещо, та да се посмеем.На моя приятелка баща й е сукал до много голям.Майка му все не успявала да го отбие.И когато вече решила да е категорична и му казала,че не може повече,той отишъл с една филийка хляб при нея и казал"Цръкни ми поне малко на филийката"

Нямам нищо против всеки да си има мнение
Напълно съгласна съм , че всичко е на периоди при бебоците и  тъкмо свикнеш с нещо и то се променя.
Но определено не бих се съгласила, относно това с доверието и плаченето. Аз пък не познавам нито един човек който да няма доверие на майка си защото е плакал 5-10 или 30 мин дори докато е бил на няколко месеца... хаха...хайде моля ви, абсурдно е това твърдение според мен
Наистина четох много по въпроса и навсякъде психолози казват, че това именно е притеснението на родителите , но че всъщност няма нито едно доказателство, статистика или изследване , което да доказва подобна връзка между плаченето и доверието в родителя.
Като всяка майка се кълна , че детето ми ще е най-обичаното детенце на света, обожавам го, гушкам и го целувам при всяка възможност, но това с умението да заспива си е физиологичен процес и умение, на което просто детето трябва да се научи.
Аз спирам до тук.
Лека нощ

На мнението на Стич и Ирен съм, ако има значение за някого. Да, не е лошо да се опитате да приучите бебето да спи само и по цяла нощ, но въпросът е с цената на какво. Както и с баткото, спим заедно с бебока и се събуждаме отпочинали и усмихнати.

Съгласна съм със stich много правилно го е написала Всяко дете е различно. Честито зъбче ирен
Мамите които правят домашни пюрета как правят тези, които съдържат ориз? Варя ориза отделно и пасирам ли няма ли да стане лепкаво. Днес имах успех с домашното пюре и съм толкова ентусиазирана напоследък бебка отказва всичко домашно, а аз такова желание да имам да и правя пюренца

Тя нали сега е болничка? Нормално е да се буди и да търси успокоение. Сега не е момента за правене на опити да пресечеш този навик. И това ще мине.

Саб, въпросът ми за това какво си направила, за да отучиш детето от поредицата с гърдата не съдържаше никакъв укор. Наясно съм, че този вид комуникация не е най-обективния, но мислех, че ако споделиш кое не помага, ще улесниш момичетата, които биха могли да дадат съвет.
Също съм против бебето да се оставя да плаче и да се самоуспокоява. Никога не съм го правила с моето дете, дано и не го направя.

За мен съня е безценен от много огтдавна,затова предпочитам всшчко живо в къщи,което има проблем нощно време,да си го прибирам в леглото . Вече кучката е тотално пренебрегната,но за нея отговаря баткото,понеже и той някакси е пренебрегнат та си правят компания.
По-лесно се приключва с нощното търсене на цица,ако не мирише на мама. Спште ли в една стая,абсурд да се получи. Баткото спря да се буди,когато по стечение на обстоятелствата, се наложи да спи в стаята на майка ми,НО той нямаше ншкакви проблеми със зъбоникненето. И също така,същия този батко винаги е обичал да спим заедно и се е домъквал в кревата ми... та и досега. Против метода с реването съм. Не,че трябва да се скача при всяко промрънкване,но няма да оставя детето си да реве и пет минути през нощта в тъмното. Познавам отгледани така деца. Добре са си,но не смятам,че това е благопиятно за психиката и за връзката дете-родител. И много психолози отричат този метод.
За яйцата - домашните може да се окажат по3-опасни от купешките,защото не минават никаква проверка. Дядото на баткото имаше фазанария и изобщо е на ТИ с пилците. Не ми даваше да му давам домашни яйца. Домашните птици са  в контакт с други хвъркати,които често са болни.

Ирен, плака 4 часа докато с татко й опитвахме да я приспим без цица. Разбира се че я гушкахме през това време не е ревала сама в кошарата. Първите 30 минути не я пипахме и я оставихме в кошарката, но като видяхме че не става с нареваване, таткото пое щафетата, тъй като няма цица , но след 3 ч.и половина неимоверни усилия се отказа.
Дени, благодаря ще пробвам този.метод на Фърбър. Другите неща като че ли повечето ги правя ама ще видя кое не правя.
Хипо, още тази седмица местим малката в друга стая с надеждата точно да спре да й мирише, ама ще видим дали накрая няма да отскачам по 8 пъти до детската стая.

Бебо спи в кошарата си , и напоследък заспива сам. При нас в леглото е спал броени пъти и то защото е бил много изморен или е плакал и докато удпокоя е заспал. Напоследък от време на време през деня го взимам на леглото, играем малко и заспиваме двамата. Но е абсурдно да спи всеки ден, той не издържа и си иска неговото легълце, а на мен ми е толкова хубаво да спинка до мен ..

Ирен,  честито ви зъбче! Ех, от кога чакаме и ние...
Аз ще споделя какви методи сама съм пригодили за моите бебета - може да се окажат полезни за някой друг. Общо взето, всеки ден е изпитание и действам на принципа проба-грешка. Мъниците никога не са спали в нашето легло, освен в редки случаи, когато бяха новородени и нямах идея какво друго да направя, за да млъкнат. Имаше период,  когато спях в тяхната стая или наблизо, за да не се разхождам, като гламава посред нощите. Когато направихме ремонта на апартамента,  ги преместихме в отделна стая и взехме бебефон с камера. Те бяха на 4 месеца. Спалнята ни е през една стая от тях. Много хора ни гледаха накриво и с укор как може да си "зарязваме" сами бебетата. Те били още малки и трябвало да спят при нас или с майка си. Не ги послушахме. Слава Богу, децата бързо свикнаха и не се будеха. Заспиваха много рано вечерта и реших, че не е нормално, но не можех да ги отучвам, затова просто им запазихме часа за сън в 19-19.30 ч. Понякога ставаха кисели, особено когато им се разбърка деня с нови хора или занимания. Реших, че трябва да им създам ритуал преди сън: къпане в 18.30, обличане на пижама и лягане. Само, че храненето се случваше по различно време,  затова започна великото приспиване на ръце. Приспивах средно по 10 пъти на ден, а понякога и по повече. Стигнах до отчаяние, болки в ръцете и кръста. Казах си, че не може да продължава. Нагодих им режима с хранене непосредствено след баня, пижама и преди сън. Храним, чувалче и право в леглото. Гасим лампа, шумове и парно. Започнаха сами да заспиват. Още сме в период на привикване,  но успехът е налице. Премахнах най-тежкото и дълго приспиване. Другите някак се преживяват,  защото са кратки. През нощта,  като се будят с рев, взимах на ръце, люлеех малко и започваха да се превиват. Мъчех се, като грешен дявол да ги укротя. Буквално тичах из апартамента с бебе в ръка. Докато един ден установих,  че се превиват, защото си искат обратно в леглото - очевидно им е неудобно в ръцете ми. И така, люлея малко,  колкото да гушна и успокоя и връщам в леглото. Заспиват моментално. Изпитанието и опитите продължават. Няма единна успешна формула,  според мен. Просто трябва да се вслушаме в децата - да следим поведението им, да експериментираме и да се надяваме с късмет да налучкаме. Племенникът ми е на година и осем месеца. Още не спи нощем. Всички методи са използвани при него. Успех няма. Може би,  просто трябва да го надрасне.