ЧОУ Света София- мнения и сравнение с ДУ

Мога да обобщя, че ДУ дават повече знания, но сякаш не държат на обратната връзка - успеваемост и т.н. Еднакво наблягане на всички предмети, достатъчно време да се подготвиш по тях, но ако не искаш, никой не те насилва - получаваш си съответната оценка и после училището не е на върха в класациите. Докато ЧУ наблягат на 3-4 предмета и искат успеваемост по тях, като за целта се жертват другите предмети и се обсебва времето за самоподготовка (целодневно обучение).
Така че зависи кой какво иска.

Това автоматично включва ангажирането на възрастен - баба, мама, частен учител и т.н. Не знам как си представяш дете в периода 1-2-3 клас, разполагайки със свободното си време, само да седне и да се готви по всички предмети - т.е. само да си набавя допълнителна информация и да е в състояние да борави с нея /за да компенсира липсата на такава, предоставена му от учителя/. За мен това е нереално.  

А за мен пък това е част от родителските прелести - да седнеш след работа с детето, да поговорите как му вървят нещата, ако има проблеми да му помогнете, ако няма да му разкажете или покажете странични неща, да му избирате и купувате книжки и образователни играчки, да порешавате задачи или да правите физически опити, да обсъдите какво иска да спортува или на какъв курс иска да ходи... Ми то ако не правя нищо от това, а изисквам с него да се занимава училището, понеже им плащам, аз какъв родител съм?

Всъщност сигурно 80% от децата ходят на занималня в 1ви и 2ри клас. Школите се случват след занималнята или са около 15ч и си тръгвт по-рано от нея. Много малко са децата в тази възраст, които има кой да ги гледа и разкарва във втората половина от деня. Може да пуснем една анкета и да видим.
Русалке, никъде не съм твърдяла, че няма добри ДУ, а че усредненото ниво не е добро. Същото се отнася и ако вземем средното ниво на всички ЧУ в страната.
Има ДУ , на които симпатизирам, но какво ме топли, че там учителите са като споменатата в репортажа, след като кварталното ни училище  е отчайващо зле?!
Ако имах дете в такова ДУ, сигурно щях лекичко да го натисна да кандидатства в СМГ  или в някое от другите училища с мат.паралелки.

Е това го правим и ние с деца в ЧУ задължително. Но се съгласи, че няма как прибирайки се в 18 ч. тепърва да си адекватна и на пълни обороти да караш детето да пише домашни. Да не говорим, че домашни се пишат не в 18 ч., а много по-рано. Та изборът е или занималня (99% от които са зле, вариант е платена, т.е. пак в някаква част платено образование) или баба/дядо/леля/неработещ родител.

И защото вашето квартално е отчайващо зле, значи може да се каже, че и произволно избрано ДУ е зле, така ли? Нали затова ставаше дума... Взимаме произволно и установяваме, че децата в него знаят в пъти по-малко от децата в СС. Да, но има разни сценарии..
1. Взимаме произволното и то е от рода на вашето. Като цяло децата в СС са с космическа преднина.
2.  Взимаме произволното, ама то не е като вашето, а като това, в което предава дамата от линка. В него до един учителите в начален курс са добри, иновативни, заинтересовани, изискващи. Нещата почват да куцат  в конкретното според личните ми наблюдения от 5 клас нагоре. Не съм убедена обаче, че в периода  1-4 клас децата от СС толкова осезаемо изпреварват връстниците си от такова произволно училище. Нямам предвид само конкретното, а и подобни на него.
3. Взимаме произволното и то се оказва средна работа. Средна заради това, че има клас, попаднал на добър учител , който са доста по-напред с нещата от съседната паралелка, водена  ако не от посредствен, то поне от по-незаинтересован учител. Което е не по-малка беля от недостатъчните познания. В такъв случай децата от СС ще са с мнооого напред спрямо децата от едната паралелка и спорно с колко и дали от другата.
Мисълта ми е, че ДУ с шарения си състав (неподбиран на входа), с различното отношение на родителското тяло към учебния процес и с различната мотивация на учителите по места  предоставя твърде различен  като ниво образователен продукт и просто  не следва да се обобщава, че всяка една от категориите горе е непременно  несъизмерима със СС. Може и малко да са качествените, но има и такива и съответно е неуместно не твоето изказване, а това на други, твърдящи, че  бъркаме в чувала, на случаен принцип изваждаме  държавно училище и то е по  презумция трагично на фона на СС.

За мен пък никаква прелест не е това да се интересувам какво правят в училище да ми е задължение. Б*си имам си 4 деца и умствено изцеждаща работа. Като се върна, искам да се забавляваме с децата. Да, че понякога забавленията могат да включват я опитче, я задача - ОК, ама не на ежедневна база. Вчера правихме хартиени самолетчета, защото в часа по инженерство в АК ще имат състезание с такива. Та си направихме едно вътрешно семейно състезание, готино беше, не мисля, обаче че кой знае колко съм обяснявала за аеродинамика. Емпирично установихме, че дългите самолети са по-стабилни от късите тип "Стелт". Някой може да знае причината - аз не. Надявам се в училище да им я обяснят.

Зависи си от човека. И аз имам 3 деца, и аз през деня не съм мързелувала през годините, но в началните класове винаги ми е бил кеф  вечер да решим някоя допълнителна задача, да измислим каква илюстрация да се направи на "проектчето" по Човек и природа/ Човек и общество, коя информация за докладчето е стойностна и защо, как се търси информация в нета, заедно да почетем от адаптираната книжка на английски, да направим някой опит през уикенда и да нанесем резултатите от него и т.н. Никога не ми е тежало.

Достатъчно отговорен за образованието на детето си, за да не рискува да изтегли "къса клечка" с учител в ДУ. Примери много.
И както писаха Блис и Тинки, на никой от нас не ни е/било чуждо да се занимаваме допълнително в свободното си време с децата си. Но тези занимания в болшинството от случаите включват активности, целящи надграждане на учебния материал, а не повторното му предъвкване и писане на рутинни домашни.

Най-напред, извинете, че не живея в БГ-мамма, та не отговорих веднага - просто не намерих време.
После, дамата, към която беше въпроса, не ми отговори, а други твърдите, че се заяждам Това е един от недостатъците на онлайн общуването - не се познаваме и не знаем един за друг много неща (макар че с Пролетен дъждец пишем и в отчетната за набора де )
Да започна от там - аз винаги се чудя дали съм намерила най-доброто за децата си, непрекъснато разпитвам и следя. Затова малко завиждам на хора, които са категорични кое е най-доброто. Не на последно място - ако ме познавате и проследите, ще видите, че съм твърдо ЗА това субсидии в ЧУ и твърдо против дискриминационните параграфи за деца от ЧУ за награди и стипендии... Както и да е.

Имам много познати с деца в ЧУ и толкова още с деца в ДУ (може и да ви е чудно, но дори май повече са с деца в ЧУ ). Та от моята скромна извадка от около 20-30 деца мога да кажа следното:
1. Статистически погледнат, няма разлика в интелектуалното ниво на децата и знанията им (точно затова ми стана интересна категоричността на мнението на tara64).
2. Това кое дете до къде е стигнало, зависи от родителите и (като следствие) от самото дете най-вече Независимо в кое училище учи.
3. Има силни и слаби ДУ (учители и цялостни училища), има силни и слаби ЧУ (учители и училища).
4. За всяко дете различно училище е най-доброто, защото понятието "знания" е много по-широко от бройката часове по математика и БЕЛ
5. Родителите с деца в ЧУ са доста по-гръмогласни, когато става дума за училището на детето им (може би го има прсихологическия момент, споменат от Черна Станция, че може би убеждават и себе си, че са взели най-правилното решение, щом за него се плаща). Не искам да генерализирам и тук - хората са всякакви.
Но в обкръжението ми, следствие на това гръмогласно налагано обществено мнение, се стига до там, че хора с деца на по 2-4 години ги записват на частна ясла/градина, без да пробват дори държавната, с мотива: "да свиква със средата на частното образование, защото така или иначе училището ще е ЧУ". Което у мен буди смях, но за тях си е сериозно. Други доводи, освен това налагано мнение, нямат. Но го следват сляпо.
Ако дам пример с прекрасни деца от ДУ, ми се казва, че "да, ама то такива са си децата"
6. Ако родителите са амбициозни, а на детето не му се учи, то е добре да намерят това, което му допада, а не да го насилват просто да учи всичко, дето е модерно за модерното общество в момента. Иначе се получават едни драми, едни пубертетски изпъленения ... дето никому не са полезни, независимо от нивото C1 по английски.

Сега давам моите доводи за това да не избера СС.
- За мен целодневното обучение е недостатък: Едно, че пречи на самостоятелността. Самостоятелността е едно от най-важните неща, които се старая да дам на моите деца. Занимални са посещавали само в I клас и двамата, и то заради сплотяване с екипа основно. Домашни не съм писала никога - всеки си носи отговорността от ненаписаните домашни и в последствие слабите оценки. Опитът учи най-добре. Само питам дали е готов. Аз съм се карала с учител, поставил незаслужено 6 при познания за 3 (по английски, в НМУ). Това обаче не означава, че не контролирам и не помагам, ако ме помолят Гледам да е до минимум де...
Второ, целодневното обучение преуморява и губи време. Ако на детето му върви математиката и усвоява училищния материал по математика почти светкавично, за какво ще му е да има още толкова часове по училищна математика? Това би го изнервило (поне според мен) и загубило времето му да решава вкъщи или на школа състезателни задачи. Хич да не е математика, може да си разпредели времето в шахмат (както беше при нас) или друга наука.
Да не подценяваме и времето за игра и мотане, ако щете. Свободното време.
 - За мен ранното чуждо-езиково обучение не е фактор или предимство. Езикът за деца, които нямат лингвистично-полиглотски наклонности (както е при моите) е просто средство за изразяване и получаване на познания в областите, които ги влекат. Не ми е ясно за какво ми е сетификат по английски в 6-ти клас (да не говорим за по-рано) за ниво каквото-и-да-е, ако след 7-ми клас ще отиде в ЕГ/МГ с език или пък, още повече, АК. Там познанията ще се изравнят така или иначе, или поне все ще са на ниво да им вършат работа
Да не говорим, че съм почти убедена, че докато днешните 3-4-класници станат студенти, автоматичните преводачи от типа на този:
http://uk.businessinsider.com/japanese-company-instant-translati … se-english-2017-2
ще са масови   Ще ги измислят и подобряват хората на науката, на които в общия случай езиците се удават трудно, както и перфекционисите-японци
- За мен транспортът от-до училище не е предимство за детето, а просто удобство за родителя. За детето, в зависмост от местоживеенето, час път в пиково време си е наказание
- Прословутата обратна връзка към родителите в цифров формат също не е нещо ,което особено много ми лисва - ако искам обратна връзка или имам да поспоря с учител - досега винаги съм имала начин да ги  намеря (всички учители) - наживо или виртуално Както споменах, за мен по-важно е да се научат да си гонят нещата сами и да си носят последствията сами
- Подбраната среда от съученици, които са все деца на родители с възможности, също не е предимство, а по-скоро недостатък. Не знам един ден как ще се стече живота им - може пък да се наложи все с друг тип хора да общуват. Между другото, макар и по трудния начин, най-много големият е научил от едно ромче от приемно семейство в кварталното училище... В карайна сметка, не всичко в този живот е материални възможности, а има много хора, които имат прекрасни и щастливи деца, без да могат да си позволят CC или което и да било друго частно училище По принцип съм супер анти-материалист, на това ги уча доста ревностно Това бяха общите неща.

Конкретно:
// Трия. Ptitsa Edna услужливо цитира...//
Ще изтрия скритото след някой и друг час, защото е лично Само исках да илюстрирам, че истината не винаги е една, а много зависи от гледната точка, потребностите, нуждите... Имам много други примери, но не бих си позволила да пиша (дори временно) за други деца.

Къса клечка може да изтеглите навсякъде, вкл. в СС, убедена съм

Не, не завършват английска литература в 12-ти клас, но ако решат имат възможност до 12-ти клас да са научили втори език, в немска например. Според мен е нелепо да се твърди, че с курс по английски може равностойно да замести всекидневното учене на език в училище. Който е учил език в езикова и език на курс много добре знае каква е разликата.

Изключително важно е за кой език става дума все пак.  Ако е за немски, френски, испански, италиански, да. Далеч по-малко са опциите за интензивно изучаване на тези езици в периода ПУК- 7 клас  както в ДУ и ЧУ, така и на курсове. Няма масово филми на тях, по-лимитирана е литературата, комуникациите в мрежата не се осъществяват на тях. Английският обаче е по-различна история.  Курсове с много опции за избор ан място и занимания за всякакви възрастови групи (докато примерно утвърдена институция като Goethe Institut какво предлага за деца 1-4 клас като обучение по немски), литература под път и над път за желаещите да четат, масово гледане на филми без субтитри, интернет контакти на английски, ходене по езикови лагери в англоговорящи държави от сравнително рано (не бъркайте двете неща в тази връзка, много хора с деца в ДУ са хора с възможности , но реализират доходите си за образование на децата по друга схема). И защо едно такова дете, ходило на курс от  ПУК , изчело доста литература, изгледало много филми в оригинал, пътувало неколкократно за по месец-два на летен езиков лагер  с потапяне в езикова среда,  в гимназиален етап намерило и начини да участва в международни проекти, на финала да не знае  повече от добре английски ...  Надвам се имате предства колко много деца, неидващи от ЕГ и АК, следват в Холандия, на Острова и в САЩ с английски, научен по този начин. И хиляди пъти по форума е ставало дума, че няма какво да се надпреварваме по показател кой колко език знае на финала на средното. От този момент нататък езикът се превръща в едно средство. Сам по себе си не носи съществени бонуси,  освен ако не е съпътстван от  солидни знания и умения в дадена сфера.

ПП Момче от набора на дъщеря ми в столична НЕ английска езикова  гимназия бе прието в Харвард. По стечение на обстоятелствата заедно бяхас моята девойка и в основното ДУ в периода 1 -4 клас. В прогимназията младежът беше в СМГ. Тоест ясно се вижда, че на нито един етап не е бил в училище, в което да се набляга много серизоно на английския, учил го е само на курсове и  със съпътстващи бонуси от описания по-горе вид. И сега, две години (всъщност само една, защото го прави още от миналата година) след  завършване на гимназия, води упражнения в Харвард със същия този "нещастен" английски. Пустите му американци, как са допуснали такова нещо... Имам спомени, че беше спечилил някакво състезание по creative writing на национално ниво, в което беше оставил предствителите на АК и АЕГ след себе си.

Бяхте ме спечелили до болднатото и на подчертаното ме изгубихте. Вярно, че като % от всички ученици в ЧУ е по-вероятно да срещнеш детенце на известен родител от хай-лайфа или някой с богат татко. Но това е все едно да сравняваш %-та ЧУ на фона на всички ДУ в държавата.

Общите ви представи за контингента в ЧУ е много неверен. Личен опит с две ЧУ.

А, много си е "лепо" даже Нали дървото се познава по плодовете, та ако с курс се вземе същия сертификат, и ако после няма проблеми с езика в чужбината, тогава къде е тази разлика според теб?

Темата пак се отмества в грешна посока.
Лично за мен предимствата на СС са далеч не само езика и 10-те часа математика.
- Качествени преподаватели по всички предмети (за вече не знам колко години, при това няма съвпадения на преподаватели при децата ми, къса клечка не сме изтегляли)
- Индивидуален подход - каквито и слухове да се носят за училището, аз го виждам по двете ми напълно различни деца. И за двете подходите на стимулиране са/бяха верните, така че да покажат най-доброто.
- Качествена обратна връзка на ниво конкретно дете - знаят се особеностите на характера, силни и слаби места..
- Качествена обратна връзка на централно ниво - ако сте недоволни, аргументирате се и ако недоволството е основателно, буквално след дни виждате взетите мерки;
- Средата. Сори, ама нашето квартално е 52-ро, където момченце уби момиченце с ритник. Мутренски дечица и в двата класа не е имало. Сигурно в други има, но не се набиват на очи.
- Принципи и предвидимост  -  няма утре да станат училище, където се преподава jump math, или където се носят униформи, или да се кривне по друга образователна мода.

Сигурно звучи рекламно, ама аз съм доволна. И пак ще направя сравнение с АК. Да, в АК учат по супер учебници и супер програма, интересно, с готини преподаватели в голямата си част, ама от горните точки май само предвидимостта я имат. Другото е малко, или много въпрос на по-голям, или по-малък късмет. Както и в ДУ, където пък даже са ограничени по МОН учебниците, което си е кофти, и всичко остава на качествата на конкретния преподавател.