- Публикувана: 24 фев. 2017, 14:14 ч.
- Последно мнение: 11 март 2017, 20:43 ч.
Мартенички кичим бели и червени, eто идат, идат МАРТенчетата засмени!- тема 13
Мама Галка, благодаря за положителната енергия. Чакам първото си бебче, но силно се надявам нещата да се случат като при теб! 
Искам да попитам неродилите мами, как усещат бебчетата в 9-тия месе? Моето бебче или го усещам някои дни много, или в други по-малко и все се притесмявам. Родилите мами също, ако може да споделят усещанията си за движенията в 9-ти месец.
Искам да попитам неродилите мами, как усещат бебчетата в 9-тия месе? Моето бебче или го усещам някои дни много, или в други по-малко и все се притесмявам. Родилите мами също, ако може да споделят усещанията си за движенията в 9-ти месец.
тоновете бяха супер. Явно му е бил мързелив ден и си е почивал. Вече усещам по- рядко и то доста глухи движения. Даже се загледах един път корема се мести, а аз не усещам нищо. Ако не го гледам ще мисля, че не мърда. Много странно. Явно им е тесничко. Здравейте!
Първото си дете родих секцио по мед.причини. Много се притеснявах от клизми, упойки, операции...оказа се напразно! Толкова бързо се възстанових като видях малката, че на втория ден вече бях като сърничка
Препоръчаха ми да си взема хомеопатични хапчета CH200 - след операцията на 12 часа по едно. Мисля, че и те ми помогнаха.
Поздрави
Първото си дете родих секцио по мед.причини. Много се притеснявах от клизми, упойки, операции...оказа се напразно! Толкова бързо се възстанових като видях малката, че на втория ден вече бях като сърничка
Препоръчаха ми да си взема хомеопатични хапчета CH200 - след операцията на 12 часа по едно. Мисля, че и те ми помогнаха.
Поздрави
Какво СН200 по-точно??
зимно бебе,давах сякаш витамин Д заради фонтанелата. На някоя от вас казала ли е нещо подобно педиатърката? А за пробиотик да е споменавала?
Мама Галка, наистина е весело при вас
, аз честно казано не мисля, че мога да се справя с такова нещо 
Ти си вдъхновение! Нашия батко от вчера така ми се е лепнал, аи бебето му е много интересно, иска само с нас. Аз кърмя, той скача по леглото и какво ли още не, голям цирк сме 
И аз мисля, че плановото секцио е много мъчително за психиката. Много мисли, много страхове. Ако знаете как си ридаех на операционната маса, докато чакам да ме хване упойката. А миналия път преносих, та и там стреса е много голям!
Ниа, стискам ти палци и ще надниквам тук за хубави новини
Сутринта се сетих, че на каката, понеже е зимно бебе,давах сякаш витамин Д заради фонтанелата. На някоя от вас казала ли е нещо подобно педиатърката? А за пробиотик да е споменавала?
Селесте, на нас ЛЛ при посещението ни изписа Биогайя - 5 капки вечер и Вигантол /Витамин Д/ от 20-ти ден по 1 капка.
За мен най- стресово би било нормално продължително раждане да мине към спешно секцио,иначе на нормалното не знаеш какво те чака но пък ако всичко върви добре, бебето като тръгне не можеш да го спреш и трябва да излезе и се мобилизираш, ако не те мобилизират
Кате, само да вметна относно клиниката и моето раждне, че моя случай 13 часа раждане май е по-скоро изключение,в нощта преди да ни изпишат постъпи една девойка към 3-4 часа и около 8 и нещо 9 роди нормално, доколкото успях да чуя, първо раждане.
лекарите държат нещата под контрол. Аз лично попаднах на възрастни опитни акушерки (2 се смениха) което мен допълнително много ме успокои. Дежурмият анестезиолог пък беше брилянтен- изненадах се да видя завеждащ отделение реанимация и анестезиология в Токуда (явно вече бивш) като част от екипа на Вита.
и трябва да излезе и се мобилизираш, ако не те мобилизират Кате, само да вметна относно клиниката и моето раждне, че моя случай 13 часа раждане май е по-скоро изключение,в нощта преди да ни изпишат постъпи една девойка към 3-4 часа и около 8 и нещо 9 роди нормално, доколкото успях да чуя, първо раждане.
лекарите държат нещата под контрол. Аз лично попаднах на възрастни опитни акушерки (2 се смениха) което мен допълнително много ме успокои. Дежурмият анестезиолог пък беше брилянтен- изненадах се да видя завеждащ отделение реанимация и анестезиология в Токуда (явно вече бивш) като част от екипа на Вита. 
За мен геройство е да дочакаш нормално раждане и да премине в спешно секцио ... хем си изтърпял болката от контракциите и лудостта от чакането, хем си като пребит психически и физически от нужната спешна операция. 
Аз не се оплаквам от секциото, беше много трудно раздвижването, но го дължа на обездвижване, вече 13 дни след това се чувствам значително по-добре и вече не слагам обезболяващи.
Имам бонус цистит и бонис хемороиди (от къркорене на черва и прочие). Общо взето моя Рибко е голямо бебе и ми е разместил всички чаркове, още не мога да се "оправя" с тоалетната. Ту имам рядко щастие, ту зверски газове... отврат
! Мислех, че поне това ще ми се размине от екстрите на нормалното раждане. Като цяло операцията не ме боли толкова, колкото колита.
Двамата с моя малчо си пръцкаме в синхрон 
Не съм вярвала, че бебе може да има такива газове ... пръцка като голям човек.
Ния,
Честито, ако има някоя нова мама ...
Аз не се оплаквам от секциото, беше много трудно раздвижването, но го дължа на обездвижване, вече 13 дни след това се чувствам значително по-добре и вече не слагам обезболяващи.
Имам бонус цистит и бонис хемороиди (от къркорене на черва и прочие). Общо взето моя Рибко е голямо бебе и ми е разместил всички чаркове, още не мога да се "оправя" с тоалетната. Ту имам рядко щастие, ту зверски газове... отврат
! Мислех, че поне това ще ми се размине от екстрите на нормалното раждане. Като цяло операцията не ме боли толкова, колкото колита. Двамата с моя малчо си пръцкаме в синхрон
Не съм вярвала, че бебе може да има такива газове ... пръцка като голям човек.
Ния,
Честито, ако има някоя нова мама ...
момичета влизам да споделя мая гаден егоизъм... чувствам се отвратителна егоистка и се самообвинявам! става въпрос пак за детето на мъжа ми тцтц вече се разбираме прекрасно всичко от преди дет ви бях мрънкала изчезна и много се харесваме всичко е кротко. Не знам какъв егоизъм ме обхваща обаче... проблема този път е в мен!!! каза че утре ще го вземе аз бях положителна всичко супер хаха даа обаче след час започна едно неприятно чувство вътре в мен че не искам да го взима... не защото ми пречи детето или не го искам а някакво безпокоиство че сега точно не искам да идва и някакви мисли че ако тръгне раждане мъжа ми няма да е на 100% в помощ че ще трябва да го дундурка вместо да се оправим и да тръгнем, че ако стане нещо грам не искам да ми су мярка да трябва в такъв момент да внимавам кво правя как се държа че няма да има къде да го остави и ще трябва да идва с нас и тн... страшен егоизъм ме обхвана нищо не съм споменала то ме хвана страха след като ми каза доста по късно. Не ми пречи детето и мн го харесвам. не знам какво ме обзе като страх че ако стане нещо не го искам тук... тцтц чувствам се ужасна заради тези мисли! знам колко е абсурдно иии че нищо няма да стане утре но ме хвана нещо... не знам хормони ли са страх от раждането изнемиделица или какво е но съм отвратителна... не смятам за споделям глупавите си страхове с него защото харесвам детето и осъзнавам колко абсурдни са тези мисли... това нормално ли е според вас този страх?
момичета влизам да споделя мая гаден егоизъм... чувствам се отвратителна егоистка и се самообвинявам! става въпрос пак за детето на мъжа ми тцтц вече се разбираме прекрасно всичко от преди дет ви бях мрънкала изчезна и много се харесваме всичко е кротко. Не знам какъв егоизъм ме обхваща обаче... проблема този път е в мен!!! каза че утре ще го вземе аз бях положителна всичко супер хаха даа обаче след час започна едно неприятно чувство вътре в мен че не искам да го взима... не защото ми пречи детето или не го искам а някакво безпокоиство че сега точно не искам да идва и някакви мисли че ако тръгне раждане мъжа ми няма да е на 100% в помощ че ще трябва да го дундурка вместо да се оправим и да тръгнем, че ако стане нещо грам не искам да ми су мярка да трябва в такъв момент да внимавам кво правя как се държа че няма да има къде да го остави и ще трябва да идва с нас и тн... страшен егоизъм ме обхвана нищо не съм споменала то ме хвана страха след като ми каза доста по късно. Не ми пречи детето и мн го харесвам. не знам какво ме обзе като страх че ако стане нещо не го искам тук... тцтц чувствам се ужасна заради тези мисли! знам колко е абсурдно иии че нищо няма да стане утре но ме хвана нещо... не знам хормони ли са страх от раждането изнемиделица или какво е но съм отвратителна... не смятам за споделям глупавите си страхове с него защото харесвам детето и осъзнавам колко абсурдни са тези мисли... това нормално ли е според вас този страх?
хммм момичетата от форума съм ем разказвала подробно и знаят колко харесвам детето и няма грам злоба напротив малко по малко го обиквам 
поста е именно защото се ужасих от някаква мисъл дето ми излезна в главата и как може такъв егоизъм да ме избие че да си помисля такива неща от страх... по скоро си излях душата колкж съм възмутена от хормоните и бременните страхове... детето е прекрасно никаква злоба няма към него а към мен самата... момичетата тук знаят за топлите ми чувства към това дете и дългите ми опити и търпение докато разбере че е добре дошло тук и харесвано 
злобен коментар тук няма освен самообвинение от моя страна
поста е именно защото се ужасих от някаква мисъл дето ми излезна в главата и как може такъв егоизъм да ме избие че да си помисля такива неща от страх... по скоро си излях душата колкж съм възмутена от хормоните и бременните страхове... детето е прекрасно никаква злоба няма към него а към мен самата... момичетата тук знаят за топлите ми чувства към това дете и дългите ми опити и търпение докато разбере че е добре дошло тук и харесвано злобен коментар тук няма освен самообвинение от моя страна 
Здравейте момичета,
Влизам и аз с няколко питанки.
Повод тапона... от моя опит тапона си беше с леко засирена( тъмна) кръв, нали така? Питам защото от тази сутрин съм с леко зацапване, ама много малко няколко капки. Изглезжа съвсем червено.
После уж нямам контракции, поне не регулярни. Беба вече е толкова голяма, че всяко движение е доста болезнено... Не знам как да реша кое може да е контракция.
Ако са контракции ще трябва да се усилят следващите часове, така че ще разбера, но за това кървене или каквото е, хич не ми се ходи до болницата, само за да ме върнат
Влизам и аз с няколко питанки.
Повод тапона... от моя опит тапона си беше с леко засирена( тъмна) кръв, нали така? Питам защото от тази сутрин съм с леко зацапване, ама много малко няколко капки. Изглезжа съвсем червено.
После уж нямам контракции, поне не регулярни. Беба вече е толкова голяма, че всяко движение е доста болезнено... Не знам как да реша кое може да е контракция.
Ако са контракции ще трябва да се усилят следващите часове, така че ще разбера, но за това кървене или каквото е, хич не ми се ходи до болницата, само за да ме върнат
Katerinaaa, ако стане нещо да раждаш, ще звънне на бившата си жена да дойде да го вземе.
Това според мен са нормални мисли за състоянието, в което се намураш. Все пак не е твое дете и колкото и добри отношения да имате не го чувстваш толкова близко. По- скоро изпитваш ревност към мъжа ти, че няма да е ангажиран изцяло с теб, отколкото детето да те дразни и да не го искаш.
Това според мен са нормални мисли за състоянието, в което се намураш. Все пак не е твое дете и колкото и добри отношения да имате не го чувстваш толкова близко. По- скоро изпитваш ревност към мъжа ти, че няма да е ангажиран изцяло с теб, отколкото детето да те дразни и да не го искаш.