Иначе съм виждала как във всеки двор в Швейцария, или поне там, където аз съм била, има пилон със знаме. Което, обаче, не е характерно за Франция. При нас нямаме традиция да развяваме байряците постоянно. Не намирам, че изваждането им по празниците е позьорство.
За социалните мрежи - всеки сам решава дали и какво да покаже. Аз с интерес следя кой къде е ходил и какво е видял. И доста от чуждите идеи си "крада" за близки и далечни пътешествия. Има места, за които научавам точно от снимките, публикуване в нета. И се накефих на една позната, която на 3 март за вечеря беше приготвила салата като трикольор - ред сирене, ред краставици, ред домати. Семпло и ефектно.
И къде другаде да покажа, че котката ми налетя на вазичката с кокичета и направи опит да ги опасе.
За това на кого и кога му се приисква да извие врата на собственото си дете, може да четете в темите по набори. Поводи има в изобилие. Както и за майки, които са на път да се алкохолизират покрай училищните трепети на децата тип национално външно оценяване в 7 клас и последващо кандидатстване. Така че, Шехина, там може да намериш с кого да си споделяш мислите.
Аз винаги се възхищавам на българите в чужбина, които правят нужното децата им да знаят откъде произлизат и да говорят майчиния си език. Това да жертваш съботния си ден, за да заведеш детето си на българско училище, да му помагаш и с домашните за там, да се подготвят програми, тържества, чествания, юбилеи, концерти, е похвално. Това до голяма степен е доброволен труд на много хора. Да не говорим, че и не е безплатно, а подкрепата от държавата ни е символична. Някои от бг училищата в чужбина даже и не получават такава. А синът на приятелката ми в Париж казва : "мамо, не е честно, другите ходят на едно училище, а аз на две". Обаче няма мърдане. Вчера по някакъв канал /ако не се лъжа е този на Ясен Дараков - бг телевизионен канал в САЩ/ даваха концерт на децата от бг училищата в Чикаго. Беше вълнуващо.
Имам позната с 5 внучета. 2 момчета, родени и живеещи в САЩ, които за срам на родителите-българи, не знаят добре български. 2 момичета и 1 момче с баща българин и майка французойка. Те български пък съвсем не знаят. Живяха във Франция, в Китай, сега и те са в САЩ. Но и петимата имат български носии, баба им ги уши. Получават мартеници. Бабата замина в САЩ и откакто е там се занимава с големите, правят пиеси, свързани с историята на България. Рецитираха "Опълченците на Шипка", всяка година сурвакат. Така ги учи откъде са дошли родителите им. Жалко, че ние някак си на местна почва не успяваме да възпитаваме децата си да обичат родината си. Няма значение дали и къде ще заминат някой ден, трябва да знаят къде са корените им. Лично мнение.
Пфу, пак въпроси за Сарафово.
Фло, сърбеж, кво да се прави.
лека нощ на всички