Правопис в първи клас

Нали и аз това питам - как и защо? какво мерим,, какво се случва, това диктовка ли е?
щом те интересува - логопед съм. Всяко нещо, което правя, мога да го обоснова защо го правя и какво стои в основата. Осоеено се интересувам от езикови нарушения, обучителни трудности и постиженния, стратегии на учене, памет възприятие, език и т.н., включително невропсихология. Образно казано, искам да си бодна пръста в мозъка и да зная какво се случва в тази област.
сега е редно да напишешш за своята длъжност и професия.

"И изведнъж след няколко месеца когато са навършили 7 години децата магически придобиват памет, имат мислене, асоциации и фина моторика. Несериозно звучи."

Обаче е факт - 6 месеца правят преврат в детското развитие. Нали вече 7 години се убеждавам в това. Виждам какъв беше синът ми миналия януари, когато започна предучилищна в училище, на първия учебен ден и сега. И винаги става по магически начин.

Да, децата често се развиват скокообразно, но тук става въпрос, че преди 6- месеца изобщо им е липсвало това качество. Ето това твърдение е несериозно. И не е вярно. Едно качество се развива с времето и тренирането, и когато се случат необходимите натрупвания детето отприщва знания и умения.

Баш от такива копнежи на много пишман специалисти вече търся по 7 препоръки преди да се доверя на психолог, логопед или какъвто и да е специалист, който ще ми работи с децата.

Андариел, и без да бода с пръсти в нечий мозък, мисля, че разбирам какво казва Шарена. Много е важно от време на време човек да се запита каква е всъщност целта и след това да мисли как да да я бори. Целта в случая е правопис - определено има начини отвъд диктовката, особено пък в първи клас и тя е дала интересни примери.

Даянделион, моля, не проектирай личния си опит със специалисти върху мен. Дали съм пишман или непишман специалист нямаш право да казваш, докато не си работила с мен. Поработи с мен няколко часа, по -скоро детето ти да поработи с мен, и тогава пиши впечатленията си от мен като специалист. Неетично от всяка гледна точка е да ме определяш като специалист без да си работила с мен. Така че, моля, или си редактирай поста, или имай доблестта да се извиниш за това, че ме клеветиш! Имай малко чест. Може мен като личност да ме наречеш каквато си щеш във форума, но като нямаш никакво право да ме клеветиш като професионалист, след като не си работила с мен, не ме познаваш и досега не си имала никакви основания да ме $хванеш$ в некомпетентнност! Ти мина всички граници и направИ каквото е редно!

 Метафората за бодването на пръста очевидно не си я разбрала, но ако отидеш при някого, който не си е боднал пръста, т.е. не е наясно какво прави и защо се прави точно това, каква е теоритичната и практическата база зад него, не си е научил материала, то какво прави, работи си нещо, колкото да се върти мелницата ли? Тогава няма да има никакви положителни резултати.

Като начало, къде съм писала, че нняма други упражнения, освен диктовката? Хайде, намерИ го и го цитирай! И понеже няма да манериш такъв цитат, защото не съм писала такова нещо, ще те улесня - има цяло море от упражнения, които се правят, но тук коментирахме основно диктовката и преписа.Това всички го разбраха. Възрастни хора сме, нека се придържаме към фактите, а не да си съчиняваме!

При развитието има образно казано тласъци на проява на някакво качество. А колкото до ученето, има едно нещо, което се нарича $инсайт$, което на прост български означава $просветление$ - сякаш в един момент, когато човек учи нещо и не му е ясно, не му е ясно, мъчиго, върти го, и в един момент сякаш му светва лампичката и всичко се намества. (Имам един ярък собствен спомен, когато в девети клас през втория срок започнахме да учим органична химия. Цял срок за мен беше мъка - не можеш и не можех да разбера нищо, за мен нямаше никаква логика, не ми се влизаше в часовете, зарових учебника през лятото в най-тъмното кътче на бюрото. И сякаш по магичен път в десети клас, когато трябваше да направим преговора, сякаш буквално за една нощ ми светна в главата и всички парчета на пъзила се наместиха. Оттогава нямах никакви проблеми с органичната химия, на кандидат-студентския изпит по химия оценката ми на дела по органична химия беше много по-висок от този на органичната.) Това е описано, класика е в литературата, има класически експерименти относно ученето при животни и хора и изследване на интелигентността на животните и хората.

Всъщност на вас много ви се пишеше за диктовката и преписа и на мен лично ми омръзна. Да спрем дотам докъдето сме полезни!
От името на майка филолог, не педагог ми се струва глупаво да се съпоставят и състезават два метода, които са еднакво полезни, така както са и еднакво важни краснописът и правописът. Още преди няколко страници се учудих на настървеността Ви. Толкова ли ви е важно да докажете, че диктовката е по-полезна за правописа от диктовката?

Краснописът е дотолкова важен, че да е четлив. Да, можеш да накараш всички да се скъсат от преписване и да постигнеш много красив и еднакъв краснопис, емблематични са руснаците в това отношение, обаче има ли смисъл? Всеки човек е устроен по различен начин дотолкова, че възприятието му се формира различно, също и като мускулатура е различен, включително анатомично пръстите на ръцете му са различни от тези на другарчето, дори на брат му или на сестра му, има индивидуална уникалност и всяко фино движение на ръката при писане е отражение на всички тези особености. Затова моето О няма как да е еднакво с твоето О, нито моето О ще е като големина като твоето О, защото и двете с теб сме различни хора. Горе-долу до края на втор-трети клас всяко дете оформя индивидуален почерк, който в основата си не се променя цял живот. Ако търсиш калиграфия, ок, тогава давай преписи, но дали си заслужава да се хаби ценен ресурс в преписване, вместо да се обогати езиковата компетентност? Да, диктовката е по-полезна от преписването, и това в йерархията на диагностичните и терапевтични методи е описано. Преписът показва зрително-моторна координания и ориентиране в двумерното пространство. (Онзи ден пак имах случка с едно дете, което с огромен труд преписваше. Помолих го да прочете това, което е преписало до момента. То ме погледна учудено, почти беше ужасено какво искам от него, и ми каза $защо да го чета, трябва да го препиша, не ни карат да го четем$. Детето изобщо не разбираше какво преписва, то просто искаше да го препише, за да си е направило домашното. ПравИ сметка като родител и филолог колко му е ползата на преписването. Това е класически отговор на децата при преписване.) Диктовката е на по-високото ниво и по нея могат да се хванат всякакви отклонения според това какви видове грешки се допускат и да се работи след това по тях.

С цялото ми уважение, но краснописът е много важен. Опеделено изисква повече усилие от мозъка отколкото правописът. Координираш знанието с умението и старанието т.е фините движения на ръката, с което тренираш много по-усилено мозъка.

Ти сериозно ли? Който ти е казал това, сериозно те е излъгал. Дори няма да си правя труда да обяснявам за фините движения и мозъка.

Че е достатъчно да е четлив, може да си позволиш да кажеш едва след като е станал максимално красив. Още в първите класове ако го освободиш от тази задача, забрави да постигнеш четлив почерк. Сега им се създават представите за красиво, грозно, достатъчно, недостатъчно и такива ще бъдат цял живот.

Не можеш и аз съм живото доказателство за това, за голяма драма на майка ми. А едва ли някой от връстниците ми е преписвал повече от мен. Ама като не става, не става.
Но пък определено имах други ползи от толкова преписани текстове, колкото да не ме е яд сега, като се сетя за времето, когато другите деца играеха навън, а аз вкъщи пишех ли, пишех...

ПП Краснописът е дарба. Всеки може да се научи да пише, както и да рисува, въпросът е с какъв резултат обаче.

Няма нужда да ми го казва някой. Нали пиша заедно със сина ми. Не е лесно, но като се стареш се получава. Да науча сина ми на старателност и да влага максимума от себе си с нужното търпение ми е важно.

Красив и четлив почерк не е едно и също. Виждала съм много красиви почерци, но абсолютно нечетливи. То от финтифлюшки не може да се разпознае буквата. 
И обратно – много хора пишат грозно, но четливо. Поне никой не се оплаква, че не може да прочете написаното, а това в днешно време е напълно достатъчно.

Колко е това $максимално красив$? Зрително-моторна координация се тренира по много други начини, а преписът е най-негативно отразяващ се на всичко на детето - цялото му тяло се изморява, започва да губи концентрация, защото губи мотивация и вместо да постигнеш нещо положително, губиш времето и мотивацията на детето. Детето си е твое - правИ си го каквото щеш, но не приемам да пишеш уверено неща, които са грешни и така да подвеждаш хората.

Значи тезата ви е никога да не караме децата да преписват ли?
Алтернативата за краснопис освен диктовката (при нея моя син пише по- грозно) писане на свободен текст ли е? Например писмо до баба?