- Публикувана: 24 март 2017, 18:20 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2017, 17:38 ч.
Покажи се ОКТОМВРИйско мъниче, момче ли си или момиче - Тема 3
Аз съм с две ръце за нормалното раждане и дано да ми се отвори парашутът за него и всичко да е наред! Ужасявам се от упойката и последствията от нея, споменът от обикновената мускулна инжекция, която не успяха да ми бият като хората, все още ми е много пресен. А да ми пъхат игла м/у прешлените... 
Стефи, надявам се да не го приемеш лично и да не се сърдим и ние, но защо мислиш, че с нормалното раждане ще си мъчиш детето?
Все пак това е естествено раждане, то си е най-нормалното нещо и най-малко травмиращо за бебето. Не давам акъли, нито искам да убеждавам някой как да ражда, споделям си моето виждане и наистина ми е интересно защо го приемаш като мъка за детето 
Стефи, надявам се да не го приемеш лично и да не се сърдим и ние, но защо мислиш, че с нормалното раждане ще си мъчиш детето?
Все пак това е естествено раждане, то си е най-нормалното нещо и най-малко травмиращо за бебето. Не давам акъли, нито искам да убеждавам някой как да ражда, споделям си моето виждане и наистина ми е интересно защо го приемаш като мъка за детето 
Кети,това е мое мнение и не искам да се налагам.Аз самата съм родена нормално и съм получила травма на ключицата от нормално раждане.Затова съм била адски неспокойно бебе.И това е най-малкото,има къде къде по-сериозни проблеми,но няма да плаша хората.Всеки си преценява.
Може да е най-естественото нещо,но крие много повече рискове за детето отколкото ссекциото.Аз за себе си така мисля и не смятам да се правя на герой.Дори и да нямах показания пак щях да предпочета този вариант.
Може да е най-естественото нещо,но крие много повече рискове за детето отколкото ссекциото.Аз за себе си така мисля и не смятам да се правя на герой.Дори и да нямах показания пак щях да предпочета този вариант.
Родих първото си детенце нормално, без никакви упойки. От самото начало исках да е така. Това е най-смелото ми преживяване, което ще помня цял живот. Помня всяка минута от вдъхването на живот на малката ми душичка, момента, в който се отдели от мен, първото проплакване и не сме се разделяли и за секунда. При първо раждане обаче процесът е доста продължителен и се наложи система с окситоцин, водеща до така желаното разкритие. От постъпването ми в болницата до раждането минаха почти 5 часа. Наложи се и епизиотомия, имах три шева и това място ме боля 2-3 месеца. От напъните при раждането "наследих" хемороиди или нещо подобно, но за щастие с времето проблема изчезна. Дъщеря ми се роди със счупена ключица, това се установи при първия преглед от педиатъра, когато вече се прибрахме вкъщи. Тъй като е най-малката костица в човешкото тяло, с времето много бързо зараства. Бебето обаче си беше много спокойно, просто внимавахме при къпане и преобличане. Вече е на 6 г. и почти сме забравили за това. Освен това беше глътнала околоплодни води и първата вечер в болницата се наложи да извикаме педиатър да я аспирира. Сега с втората бременност, ако всичко е наред пак бих искала да раждам по естествен път. Понякога си мисля, ме съм голям мазохист 
Стефи, не казвам, че се налагаш, нито пък аз имам това за цел, просто ми беше интересно защо мислиш така. Иначе всеки се информира и за двата процеса и си избира кои са му приоритетите. Какъвто и да е изборът на всяка една от нас, дано да оправдае очакванията ни и най-вече всичко да мине леко и да си имаме здрави бебета накрая (е, и ние да сме добре, разбира се)
Семра, такова изживяване искам да имам и аз, само че ми се иска да не стигам до окситоцин и в следствие до епизотомия и разнъсвания
Мисля, че голяма роля играе и нагласата, с която се подхожда 
Семра, такова изживяване искам да имам и аз, само че ми се иска да не стигам до окситоцин и в следствие до епизотомия и разнъсвания
Мисля, че голяма роля играе и нагласата, с която се подхожда
joaniki, бях на крак почти веднага след раждането, но се препоръчва минимум 2 часа лежане. Понеже родих към обяд и целия ден нищо не бях хапвала, бах гладна и седнах да обядвам. Някои хора от родата още ме помнят с това 
Възстановителния период при мен беше около 2 месеца. Не случайно бабите казват, че трябва да минат 40 дена и са много прави! След епизиотомията, перинеумът беше най-чувствителната част от тялото ми и си наболяваше доста, особено при продължително стоене на крака. А ключицата няма как да се обездвижи, внимавахме с ръчичката и както писах бързо зарастна.
Възстановителния период при мен беше около 2 месеца. Не случайно бабите казват, че трябва да минат 40 дена и са много прави! След епизиотомията, перинеумът беше най-чувствителната част от тялото ми и си наболяваше доста, особено при продължително стоене на крака. А ключицата няма как да се обездвижи, внимавахме с ръчичката и както писах бързо зарастна. 
Аз лично съм за нормалноро раждане, може би защото първото ми мина като песен. За 4 часа, 4 кг бебе. Имам една коремна, гинекологична операция и изпитвам ужас от това. Може би, ако трябваше да ми оперират крак или ръка, нямаше да ме е толкова страх, колкото корема.
Аз бях на крак веднага, даже едва лежах два часа след раждането. Като ме заведоха в стаята, станах самичка, отидох до тоалетна, взех си душ и след два часа бебето вече беше при мен.
Аз бях на крак веднага, даже едва лежах два часа след раждането. Като ме заведоха в стаята, станах самичка, отидох до тоалетна, взех си душ и след два часа бебето вече беше при мен.
Сега, втория път и аз искам да опитам без окситоцин, но поначало всяко следващо раждане е по-ускорено. Но, Кети, имай предвид, че ако раждаш за първи път, без окситоцин, за да направиш необходимото разкритие ще са необходими 15-16 часа, да не кажа, на другия ден. Лекарите по мои наблюдения ги е страх да чакат толкова и през това време да следят тоновете на бебето и т.н. и "назначават" система, направо без да питат 
Щерката я раждах нормално (нищо, че цяла бременност обяснявах как само секцио бих родила). Е, родих с 3 напъна, само с 3 козметични вътрешни шева. Като ме пусна епидуралната, тичах нагоре-надолу по коридори и стълби. Коремът ми се прибра за 2 седмици. Имах неприятен инцидент със системата с окситоцин обаче и ако раждам пак нормално, няма да позволя да ми слагат.
Ако на някой му е интересно откъде идват българските вярвания (като кончЕто) и традиционни обичаи и как църквата постепенно ги е приела, горещо препоръчвам книгата "Стопанката на Господ". Това е най-българската книга, която съм чела, много увлекателна и описваща по брилянтен начин народопсихологията ни.
Ако на някой му е интересно откъде идват българските вярвания (като кончЕто) и традиционни обичаи и как църквата постепенно ги е приела, горещо препоръчвам книгата "Стопанката на Господ". Това е най-българската книга, която съм чела, много увлекателна и описваща по брилянтен начин народопсихологията ни.
Семра, и аз така чета за първото раждане, макар че има мнооого случаи, в които протича много лесно и бързо и без система. Моя позната роди преди няколко месеца първото си дете, 2 дни е била с контракции, но доколкото знам са я оставили, когато бебето реши, тогава да излезе. Ще я поразпитам по-подробно. Иначе съм в издирване на лекар, който да е за максимално за естественото развитие на нещата, но има време
Аз за съжаление нямам право на избор, защото първото ми раждане беше със секцио поради едър плод (4100) и седалищно предлежание. Сега не вярвам да родя по друг начин. Говорих с докторката си, предвид предишното секцио и възрастта ми (на 37г.) надали ще мислят за друг вариант.
Родих със спинална упокойка, която ме хвана чак до раменете, страничния ефект е, че веднага почва да ти се гади от нея, аз дори повръщах. Операцията реално не е толкова дълга, но след като видиш рожбата си и я чуеш да проплаква, всичко ти отминава. След като ме отпусна упойката започнах да чувствам болките от контракциите, които до едно време бяха поносими, но когато започна да ме боли по-здраво ми биха една инжекция обезболяващо и това беше. Раздвижиха ме на същия ден, а на другия ме преместиха в друга стая и си вървях сама.
Днес ще боядисвам яйца, единпът съм решила да успея навреме в четвъртък, а не в събота да боядисвам
Успях да купя бели, дано се получат хубави цветове. Малкия няма търпение, във ваканция е и той у дома и ще помага 
Родих със спинална упокойка, която ме хвана чак до раменете, страничния ефект е, че веднага почва да ти се гади от нея, аз дори повръщах. Операцията реално не е толкова дълга, но след като видиш рожбата си и я чуеш да проплаква, всичко ти отминава. След като ме отпусна упойката започнах да чувствам болките от контракциите, които до едно време бяха поносими, но когато започна да ме боли по-здраво ми биха една инжекция обезболяващо и това беше. Раздвижиха ме на същия ден, а на другия ме преместиха в друга стая и си вървях сама.
Днес ще боядисвам яйца, единпът съм решила да успея навреме в четвъртък, а не в събота да боядисвам
Успях да купя бели, дано се получат хубави цветове. Малкия няма търпение, във ваканция е и той у дома и ще помага