НОВО! Пилешка супа за душата!

копирам Искрица Надежда в друга тема

Посвещавам това стихотворение
на всички родители, загубили дете
и им подарявам Надеждата, че
душата на детето им е жива
на някое светло и хубаво място във Вселената.

На поляна зелена и пълна с живот,
те играят щастливи - в море от любов.
И смехът им разпръсква се в златни криле
и полита в безкрайното синьо небе.
Те са малки и бели - деца в светлина,
непорочни и чисти - със бяла душа.
Те не знаят какво е болка, и страх
от преминала вечност на другия бряг.
"Мила мамо, пазя твоите обич и плам
и ги нося в сърцето си тук. И не знам
пак кога ще те видя, но ще дойдеш при мен
и ще бъдеш пак заедно, мамо, със мен."
"Виждаш ли, мамо - рисунка с бои -
толкова цветни, пълни с мечти.
Има слънце, трева и поток -
аз загубих ги, мамо, във моя живот.
Нарисувах за тебе море и цветя -
пъстра, весела, нежна дъга.
За да имаш частица от мен – не плачи,
а отново усмивка сега ми дари".
"Татко, татко, не гледай с тъга -
колелото си карам щастлив - и сега
пак те виждам, но тъжен и свит.
Не плачи - аз съм в свят по-красив.
Няма мрачно и тъжно небе,
няма болка във мойто сърце.
Само липсваш ми. В нощния мрак
да се гушна сънено в теб, искам пак".
"Мили мамо и татко, седя
на поляната пъстра и пиша писма -
и до вас, и до баба и дядо дори:
Не покривайте с мъка реални мечти.
Посадете за мен пак червени цветя -
ще поникнат красиви и с ЖИВА душа.
В цветовете им нежни ще виждате мен
и ще бъдем пак заедно - във ВАШИЯ ден."
"Пред усмихната снимка, мамо, тъжиш
и сълзите ти капят. Със болка редиш
думи страдащи, думи на гняв
и отчаяна търсиш спасителен бряг.
Не в земята съм, мамо, сега –
не навеждай разплакана твойта глава.
Погледни във небето - ще видиш за миг
във луната изгряла детския лик.
Не плачи, положи уморена глава
на зелената, мека и росна трева.
Ще се гушна до теб и ще бъдем сами -
ще целуваш със обич пак моите очи."

На поляна зелена и пълна с живот
те играят щастливи - в море от любов.
И смехът им разпръсква се в златни криле
и полита в безкрайното синьо небе.

Пенка Николова
 
 
 

"За надеждата"

Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби сили да движи крилата си, докато падне във водите и се превърне в малко бяло петънце.

Винаги, когато си мисля за надеждата, си спомням тази пеперуда над вълните, защото тогава тя кацна на края на моята лодка, достигна заедно с мен брега, литна и се загуби всред цветята.

Кой ще докаже, че ако можеше да преценява всичко, пеперудата трябва да отпусне крилата си?

Георги Данаилов

~~~
Не се предавайте, мили майчици!

svetlana_78 Ние всички също искаме да ти кажем същото

Аз съм тук само защото
Моята майка е опитала отново."Струва си да продължим да опитваме!

Не можеш да се подготвиш за изживяването на мъка, особено, когато става въпрос за загуба на дете. Затова искам специално да подчертая, че всичко, което сега чувствате и начинът, по който се държите, са абсолютно нормални. Така, малко или много, се държат всички жени, които са изживели подобна жизнена драма. Важно е да осъзнаем, че мъката е функционално необходим процес, а не проява на слаба личност. Първото, което трябва да разберете в дадената ситуация, е какъв е смисълът на това тягостно състояние, от което искате да излезете, а не можете. А смисъл има, а именно, че сегашното ви състояние помага за отслабване на емоционалните връзки с изгубеното (с нероденото ви дете, с вас самите, с образа на бъдещето). А това е нужно, за да можете впоследствие отново да се върнете към пълноценния живот. Мъката, която преживявате е начина да се възстановите след толкова голяма загуба, а БОЛКАТА - това е СИМВОЛИЧНАТА ЦЕНА, която плащате за ИЗЦЕЛЕНИЕТО си, постарайте се да я приемете. Затова няма нужда да прогонвате мъката си, сега имате друга задача - да станете независима от загубата, да се приспособите към изменените условия на живот и да намерите нови отношения с хората и света. Как да го постигнете? Като решите задачата на мъката. Тя поставя пред вас следните нелеки задачи, които трябва да решите една след друга. Ето ги:

1) да признаете факта на загубата;
2) да преживеете болката от загубата;
3) да изградите ново отношение към изгубеното.

Това са нелеки стъпки, които трябва да изминете. Ако не го направите, мъката ви няма да се стреми към края си. Тя може да “замръзне във времето", което често се случва. По този начин проблеми, свързани с мъката могат да възникнат дори години по-късно. НЕИЗЖИВЯНАТА мъка не  “пуска” човека, със сигурност. Затова ви предлагам да изминете описаните етапи. Само искам да ви предупредя, че процесът на скърбене може да зацикли на всеки от описаните етапи. И ако това ви се случи, трябва да разберете къде точно сте спрели, да се върнете към нерешената задача и да я завършите.

ЕТАП 1: ПРИЗНАВАНЕ ФАКТА НА ЗАГУБАТА

Това е най-трудния етап от преживяването на мъката. През него трябва да се научите да мислите по следния начин: ТОВА, КОЕТО МИ СЕ СЛУЧИ, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ. Да признаете загубата означава да приемете влиянието на даденото събитие върху вашия живот. Освен това трябва да осъзнаете, че случилото се силно влияе на текущото ви състояние, но това влияние е временно. Най-честите въпроси, които човек си задава са “Защо на мен?” “Защо?” “За какво ме наказват?”. Всички тези въпроси имат един отговор: вие нямате вина. Просто реалността е такава, че няма живот без загуби, те се случват на всички и преживявайки свързаната с тях мъка, получавате универсален опит от осъзнаването на който се учите (ставате способни) да разбирате загубата, а също и мъката на другите хора. Излиза, че този опит е нужен на всеки. Някои се сблъскват с него по-рано, други, по-късно, но в крайна сметка – всички го изживяват. Случило се е каквото се е случило, но загубата не намалява ценността на живота ви.

ЕТАП 2: ПРЕЖИВЯВАНЕ БОЛКАТА ОТ ЗАГУБАТА

Задачата се състои в това да преживеете, изразите всички сложни чувства, които съпътстват загубата. За да го направите:

1.Разказвайте за мъката си (разказвайте за деня, когато това се е случило, наблягайки на вашите чувства). Говорете на всеки, който е склонен да ви слуша, най-добре на различни хора, а не на един и същ човек, например съпруга ви или майка ви. От психологическа гледна точка с всяко следващо преразказване на случилото се болката ще намалява. Работата е там, че разказвайки за загубата вие всеки следващ път преосмисляте ситуацията, гледате под малко по-различен ъгъл и това има силен терапевтичен ефект. Ако ви се доплаче докато разказвате, плачете! Много жени смятат, че сълзите са признак на слабост (не мога да плача пред хора!) Откажете се от тези мисли, ако ги имате, защото сълзите са вашия помощник в изцелението.

2. Приемете мъката си, приемете без изключение всички телесни и емоционални реакции, колкото и странни да ви изглеждат. Решавайки тази трудна задача, помнете – всяка ваша реакция е нормална и закономерна. За да ви е по-леко, мислете, че скръбта е цената, която плащате за любовта към вашето дете. Може да отнеме доста време приемането на тази мисъл, но се постарайте.

3.Не отричайте чувствата си. Има такива случаи, когато жената се изморява да плаче, започва да отрича своите не до край излети чувства и ги подтиска. Това е опасно за здравето. За да ги изразите(излеете)  може да послушате тъжна или траурна класическа музика.

4.Не се затваряйте в себе си, не се отказвайте от общуване, не се изолирайте. Добре е край вас да има надеждни близки хора – роднини, приятели – които да могат мълчаливо да ви прегърнат и просто да постоят до вас. Общото правило е: ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИ С ВСЯКА КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ, СТИГА ДА НЕ Е САМ.

5. Общувайте с хора, които са или са били в сходна ситуация. Описанието на сходни преживявания от други жени може да ви доведе до разбиране на собствените ви чувства, а също и да получите тяхната морална подкрепа. Живото общуване с жени, преживяващи подобна трагедия е неоценим лекар, но ако е невъзможно, може да ползвате  форуми на сайтове, посветени на проблемите на бременността и раждането, там лесно ще намерите сродни души ( и това ако не е описание на forum.bg-mamma ?)

6.Ако това не ви е достатъчно, може да потърсите утешение в религията, тя може да ви подкрепи в преживяването на мъката.

7.Избягвайте мисли като “Не тряба да плача за него”, “Не трябва да тъгувам”, “Не е време за тъгуване”, “Сигурно Господ ме наказва за нещо”, тъй като те блокират проявите на мъката, емоциите не се отреагирват, не намират изход и не водят към логичния си завършек.

8. Днес направете само това, което е необходимо, не взимайте важни решения, които ще повлияят на бъдещето ви. Започнете с малко – справете се с ежедневните домакински дела. Но се въздържайте от решения, като например смяна на работата, смяна на местожителството и др. (хм?)

9. Избягвайте смяната на обстановката, за да се “разведрите”. (хм?)

10. Грижете се за здравето си, по възможност се хранете добре, тъй като в момента вашето тяло е изтощено от това, което преживява. Депресията ще се подобрява, ако се движите достатъчно, затова е важно да ходите на разходка. Излизайте, дори ако въобще не ви се иска, 40-60 минути навън непременно ще подобрят вашето състояние.

11. Откажете се от алкохола, кафето и успокоителните. Лекарствата и алкохола ще заглушават вашите емоции, а това само ще удължи процеса на възстановяване. Ако чувствате, че въобще не можете да се справите без хапчета, потърсете психолог или психотерапевт. Що се касае за кафето – то възбужда нервната система, която в момента няма нужда от това.


ЕТАП 3: ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЗАГУБЕНОТО  И ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЕ КАК ДА ЖИВЕЕМ ПО-НАТАТЪК

Приемете факта, че възстановяването няма да настъпи за една нощ, но не разчитайте на лечебното влияние на времето. Мнението, че “времето лекува” не е съвсем правилно. Времето може само да притъпи болката, но не и да излекува душата. Лекуват времето и (непременно!) работата над себе си. Вярвайте, че вашата мъка не е безкрайна. Вие ще се справите с нея и ще заживеете отново пълноценен живот. Тази задача е най-трудната от всички. Тя ще бъде решена само ако разберете, че сами отговаряте за вашето възстановяване. А това означава, че трябва да работите над преживяванията си. Никой от близките ви не може да поеме вашата мъка и да ви върне към пълноценния живот, само вие можете да си помогнете. Етап 3 може да се смята за завършен, когато човек, преживял загуба, се почувства способен да насочи повечето си емоции не към загубата си, а към новите впечатления и събития в живота, когато се научи да ГОВОРИ И МИСЛИ ЗА НЕЯ БЕЗ СИЛНА БОЛКА. Разбира се, тъгата остава, тя е завинаги, но това вече е една спокойна, светла тъга.

Професионалният ми опит показва, че в ситуации, свързани със загуба, на страдащия е от полза да си води дневник “Пътуване през Мъката”. Възможно е това да ви се стори несериозно и недостойно за внимание, но се явява важна крачка по пътя на психологическото възстановяване.

Необходима ви е отделна (!) тетрадка и отделна (!) химикалка.

Дневникът се попълва всеки ден, 30-40 минути преди лягане.

Попълва се до момента на възстановяване интереса към живота.

Съдържание: всеки път се записват отговорите на следните пет въпроса:

1.Какво важно ми се случи днес? - този въпрос позволява да оцените изминалия си ден от гледна точка на важността, значимостта. Намирането на нещо важно лека-полека ще повишава вашата стресоустойчивост.

2.Кого срещнах днес? Този въпрос ви позволява да подействате на чувството за самота. Възможен е и отговорът “никого”, но в този случай си спомнете, че самотата е признак за невярно изживяване на мъката, признак, че втората му задача се решава невярно.

3.Каква промяна в себе си наблюдавам? Работата по тази точка включва мислена обработка на случилото се. Всъщност, това е най-важната точка.

4.Какви са плановете ми за утре? - тази точка е вашият мост към бъдещето, работата по нея ви показва, че животът не свършва с днешния ден.

5.Забележки – тук влизат всички коментари, които не са намерили място в първите пет точки.

В заключение искам да кажа, че “процесът на скърбене” ще завърши тогава, когато отново почувствате способност да водите нормален живот, отново станете адаптивни, когато се появи интерес към живота. Разберете ме правилно, не се опитвам да ви уча как да забравите случилото се и да ви избавя от силната болка. Това, което е станало е невъзможно да бъде забравено. Целта на работата ми е да ви обясня, че е нужно да се научите да мислите за загубата си без болка (а не да я забравите), а също да ви покажа как да стане това. Що се отнася до нещастието, то ще остане завинаги с вас – от него не може да се избяга, не е и необходимо, не можем да пренапишем миналото – но благодарение на тази житейска драма след известно време ще станете друг човек – по-силен, по-адаптивен, по-разбиращ и откликващ на проблемите на другите. Ще се сдобиете както с нови качества, така и с нови ценности. Сега може и да не сте съгласни, но е така. Защото абсолютно всяка, дори най-тежката кризисна ситуация може не само да сломи човек (макар мнозина да мислят така), но и да го закали, като го направи по-слабо уязвим за житейските катаклизми.


Алена Москвина

Едно прекрасно стихотворение, публикувано от сам дойдох в темата на ZLATO

ТРАУРНО

Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам  вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.

Уистън Хю Одън

Лилибон 

Мъката е зловредно животинче

Дребно и с остри зъбки. Има си много скривалища навсякъде из мен и току ме изненадва. Понякога се таи в очите ми, понякога се таи в ума ми, понякога е в тялото, в ръцете, дори и в гласа ми. Често огладнява и почва да ме гризе. И тогава сълзите потичат от очите, тялото се сковава, ръцете се разтреперват, а гласът изчезва. Мъката е дребна и не може да ме унищожи. Нанася малки поражения, които бързо оздравяват. Лесно се плаши от шум, от активност, от човешки компании. Тогава се скрива нейде надълбоко и може би заспива. Изглежда сякаш я няма, сякаш си е отишла завинаги. Но тя е упорито животинче и не се отказва лесно. Някои думи, някои спомени й служат за примамка. Тогава дотичва бързо и ме захапва лакомо. Най-активна е вечер, когато няма какво да я плаши. Тогава съм изцяло нейна.
Защо я търпя и не съм я изгонила? Защо я оставям да глозга отново и отново спомените ми?

Просто е. Чакам да изяде цялата болка. Спомените ще станат светли и ще се радвам, че ги имам.

Един откъс от прекрасната поезия на Петя Дубарова:

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!

 ПироМаНката    16 Май 2008, 17:13       
ПОВЯРВАЙ!
Ти беше слънцето на моя свят, излязъл сякаш от мечтите. Сега очите твои спят- в моите останаха сълзите. Прости ми,че до теб не съм, че няма ме,където си. Не съществувам в оня сън, ала и там за мен мисли. И дни и нощи ще текат, а няма да те видя пак. Далечен ми е оня свят, но все към теб ще търся бряг. Кажи ми как да те открия и как да върна радостта, да спра тъй черната стихия, разяла моята душа? Повярвай ми,че нито ден за теб да мисля аз не ще престана. Ще съществуваш вечно в мен. В разбитото сърце остана. Прегръщам те където си. Изпращам ти каквото имам. Боли ме,че до мен не си и бавно себе си убивам.....
 

О, Pinit...Толкова е хубаво

Съвсем случайно попаднах на него и много ми хареса.Радвам се 4е е докоснало и теб

pinit,  те

Ще те потърся като капчица сълза,
като светулка в тъмнина без образ,
като на Бога свят у мен гласа,
избликнал в нежна светлина и рози.
Ще те потърся като падаща звезда,
като привличане така неустоимо,
като сърце, което без да спре,
ще грее вечно в идните години

Знаем как да преживяваме,но не знаем как да живеем!!!

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал:
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради , но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на ,по-малко. Имаме по-големи кьщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. 'Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите се. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме, атома, но не и предръзсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко, Планираме повече, но пистигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване"-
ЗАПОМНЕТЕ, ОТДЕЛЯЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТЕ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ДО ВАС ЗАВИНАГИ. ЗАПОМНЕТЕ, КАЖЕТЕ БЛАГА ДУМА НА Т0ЗИ,КОЙТО ВИ ГЛЕДА ОТДОЛУ НАГОРЕ С ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЗАЩОТО ТОВА МАЛКО СЪЩЕСТВО СКОРО ЩЕ ПОРАСНЕ И НЯМА ДА Е ВЕЧЕ ДО ВАС. ЗАПОМНЕТЕ И ГОРЕЩО ПРЕГЪРНЕТЕ ЧОВЕКАДО СЕБЕСИ, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ДАДЕТЕ ОТ СЪРЦЕТО СИ И НЕ СТРУВА НИТО СТОТИНКА. ЗАПОМНЕТЕ, КАЗВАЙТЕ "ОБИЧАМ ТЕ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ НАИСТИНА ГО МИСЛЕТЕ. ЦЕЛУВКА И ПРЕГРЪДКА МОГАТ ДА ПОПРАВЯТ ВСЯКА ЗЛИНА, КОГАТО ИДАВАТ ОТ СЪРЦЕТО. ЗАПОМНЕТЕ, ДРЪЖТЕ СЕ ЗА РЪЦЕ И ЦЕНЕТЕ МОМЕНТИТЕ, КОГАТО СТЕ ЗАЕДНО. ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН ТОЗИ ЧОВЕК НЯМА ДА Е ДО ВАС!
ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБИЧАТЕ, НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГОВОРИТЕ И НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СПОДЕЛЯТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАТЕ ДА СИ КАЖЕТЕ.ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ !