Ти наистина ли не разбра за кое Л иде реч или просто се правиш?
Темата е смешна, съжалявам че не мога да подходя сериозно към нея.
За говорните дефекти се ходи на логопед, не се представят като тенденция, още по-малко пък като снобизъм.
Темата не е смешна, а трагична. Защото като започнат да уъкат от малки, после започват да го пишат така. Диктуваш му ЛАМПА, а то пише УАМПА. Питаш го с кой звук започва думата ЛАМПА, а то ти казва $с У$. Да не говорим, че в английския примерно, си имат като нашенското Л, но имат и друга фонема W и познайте какво се случва - когато трябва да напише или прочете lake, то пише или прочита wake. Става не $къпах се в езерото$, а $събудих се в езерото$. Все повече учители по чужди езици споделят, че от едно десетина години се появяват такива проблеми, а децата просто не се усещат, защото нямат идеята, че са различни.
Диалектите са си диалекти, но в повечето случаи е просто ненаучено, когато му е било времето. Има и разлики в коя сричка е Л-то. Обикновено ЛЕ и ЛИ всички хора си го имат спонтанно, като изключим диалектите, но и там не всички го изговарят така. Уъкането е при ЛА, ЛО, ЛУ и ЛЪ - там вече е натрупване на уъкания от средата и детето решава ,че просто това е правилното Л. Каквото $чуваме$, това научаваме, а когато ние самите си го $чуваме$ така, когато си го говорим, така започва да ни звучи правилно.
), но никога не съм го смятала за засилваща се тенденция, а виждам, че според езиковеди е засилваща се. 
