Добре че сме се събрали с ММ. Обаче вкъщи той мълчи повече, докато навън е по-сладкодумен от мен.
- Публикувана: 31 май 2017, 21:17 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2019, 08:54 ч.
Антисоциални/интровертни/темерутковци
Добре че сме се събрали с ММ. Обаче вкъщи той мълчи повече, докато навън е по-сладкодумен от мен.
Аз имам една приятелка, дето всеки път като се видим разказва едни и същи истории, чудя се дали забравя, че ги е разказала... 
Аз така забравям какво съм казала
Аз имам една приятелка, дето всеки път като се видим разказва едни и същи истории, чудя се дали забравя, че ги е разказала...
Аз така забравям какво съм казала
Да знаеш тогава, че натоварваш другите, като им повтаряш една и съща случка 100 пъти, но те не ти го казват, като мен. Значи имаш добри и разбрани приятелки.
Да ми кажат. Аз не се сърдя. Това, че се натоварват и все пак си мълчат, директно го прави техен проблем. Аз съвсем откровено забравям какво сме си говорили преди една камара време. Едно "да бе знам, нали ми каза", върши супер работа. Не е нещо, което правя нарочно.
Да знаеш тогава, че натоварваш другите, като им повтаряш една и съща случка 100 пъти, но те не ти го казват, като мен. Значи имаш добри и разбрани приятелки.
Да ми кажат. Аз не се сърдя. Това, че се натоварват и все пак си мълчат, директно го прави техен проблем. Аз съвсем откровено забравям какво сме си говорили преди една камара време. Едно "да бе знам, нали ми каза", върши супер работа. Не е нещо, което правя нарочно.
Явно и моята дружка не осъзнава, че се повтаря многократно, и понякога се налага да й кажа: Ааа,това го знам, разказвала си го.
Но тя се доизказва.
Аз в унито само с мъже се мъкнех. В женска компания трудно вирея. В средното бяхме женска банда, но бяхме по-луди от момчетата, хлапашки истории. После в гимназията вече повечето момичета взеха да ми идват далечни по натура, започнаха вече по-типичните женски приказки и аз се сдуших само с две, с най-многото бръмбари в главите.
Има го това. Преди аз мислех, че говоря много. В гимназията разбрах, че аз съм ужасно мълчалива даже В първи курс в университета разбрах, че съм като няма пред повечето си колежки. Първия ден ми се искаше да съм глуха 
В първи курс в университета разбрах, че съм като няма пред повечето си колежки. Първия ден ми се искаше да съм глуха 
Много се обезценяват думите от това непрекъснато говорене, аз най-искрено, дълбоко и по темерутски си страдам от този факт !
От едно мнение по-горе се замислих дали наистина няма чисто физиологично обяснение на това нашето поведение (записвам се с удоволствие в темата
) - ще се наблюдавам повече, но не го отчитам за недостатък, тишината е голяма работа !
От опити да не изглеждам съвсем темерутеста, съм придобила една изкуствена широка усмивка за случаите, когато не ми се говори, но съм сред хора - еййй, такива бръчка си направих, да ви се оплача тука
От едно мнение по-горе се замислих дали наистина няма чисто физиологично обяснение на това нашето поведение (записвам се с удоволствие в темата
) - ще се наблюдавам повече, но не го отчитам за недостатък, тишината е голяма работа !От опити да не изглеждам съвсем темерутеста, съм придобила една изкуствена широка усмивка за случаите, когато не ми се говори, но съм сред хора - еййй, такива бръчка си направих, да ви се оплача тука
Препоръчани теми