Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

  • 76 723
  • 477
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 492
Здравейте ,включвам се при вас. Синът ми е на почти 8 месеца, току що разбрах, че съм бременна. Засега най-много се притеснявам как ще се пазя. Правим и ремонт, боядисване, местене. Малкият е 10 кг. И ме е страх да го вдигам. Въобще доста съм объркана. Ще се радвам, който има време да драсва по някой ред за обмяна на опит.

# 121
  • Мнения: 712
Дъщеря ми беше на 8 месеца, когато забременях.
Сега е на 1г. и 1 м., а аз съм вече в 7мия месец.
Трудо е, няма как да се пазя, тя си идка своето, да не говорим пък около прохождането какво беше и все още е... 10.500 е, вдигам я, нося я, къпя я под душа сама...Таткото е в чужбина...
Изморявам се, задъхвам се тежи ми, но се свиква. Сега съм на двойна доза магнезий + Алеракт заради болезнени контракции, но не са нещо страшно на този етап.
А и дори кърмих до преди седмица Simple Smile

# 122
  • Мнения: 367
Моят беше на 7 месеца, когато забременях. Носех си го през бременността, нямаше как. Най-трудно ми беше да му сменям памперса, защото мнооого ме теглеше корема като се наведа напред и кляках пред спалнята или сядах до него, за да го преобуя. От носенето му между 5-тия и 7-мия месец имах много контракции, и то болезнени. Не веднъж съм си мислила, че ще почне раждането. С времето свикнах и като ме заболи повече си полягах за половин час. Първите 4 месеца имах ужасно гадене и ми беше трудно да се грижа за детето, но... за всеки конкретен проблем се намира конкретно решение. Аз повече си лежах, той си обикаляше около мен в спалнята, слиза, качва се, намира си сам занимавки Blush Моята бременност като цяло не беше лека, защото в 8 г.с. получих обилен кръвоизлив от отлепване на плодния сак, но за щастие тя оцеля и днес вече е на 5 месеца Heart Така че всяка бременност е различна и за всяко затруднение, което се появи ще намерите разрешение Hug Успешна и лека бременност желая!

# 123
  • Мнения: 73
Здравейте и от мен. Преди броени дни рязбрах, че съм бременна за втори път, първото ми дете ще стане на година на 11 декември. С приятеля ми целенасочено искахме малка разлика между децата, но вече започвам да се притеснявам, като си представя как няма да спим още 2 години. Иначе още кърмя дъщеря ми по един път на ден, но мисля скоро да я отбия. Тя е доста тежка и ми се налага да я нося, което също леко ме притеснява. Първите 3 месеца ще се опитам да се пазя повече, но тя още не ходи и е доста трудно.

# 124
  • София
  • Мнения: 1 540
Здравейте. Аз забременях с второто, когато първото беше на 11 месеца. Не съм имала проблеми с вдигането, въпреки че и аз се притеснявах. Първото беше 10 кг и проходи чак на годинка и 2 месеца и поради тази причина я вдигах постоянно до края на бременността. Нямах отлепвания или болки, но и това си е до човек и бременност, за моя радост моите бяха сравнително леки (като изключим гаденето). Ако имате възможност, се пазете повече, въпреки че няма как да се избегнат някои физически натоварвания с толкова малки деца. Желая ви успешни бременности и вярвайте, че всичко ще бъде наред. Тялото на жената издържа много повече, отколкото си мислим Simple Smile

# 125
  • Мнения: 4 660
Забременях точно след годинката на голямата за мой късмет тогава проходи. Не я носих на ръце само вдигах на спалнята на столчето за хранене. Почна да спи на спалнята при мен защото е едричка. Научи се да качва стъпала да се къпе права. Носеше я предимно мъжа ми на ръце. Когато родих и мина месец да я взех на ръце беше учудена, но после се усмихна. Много ми беше мъчно че не мога да я вдигна. Но вече не иска да я носим, а си е и едричка.

# 126
  • София
  • Мнения: 6 301
Това, което аз знам е, че ако женското тяло е свикнало с вдигането на определени килограми, не е проблем и когато забременее. Както и мамите, които спортуват активно, правят си интензивни (за мен сигурно непосилни) тренировки и като бременни.
Все пак, ако можете се пазете и леко бременеене!

# 127
  • Мнения: 492
Малко ми е депресиращо от реакциите на близките ми. Майка ми и баба ми ме сравниха с циганка, а дори не сме казали на приятели. Не знам какъв е този негативизъм при това от роднини. При вас така ли е било?

# 128
  • София
  • Мнения: 1 540
Малко ми е депресиращо от реакциите на близките ми. Майка ми и баба ми ме сравниха с циганка, а дори не сме казали на приятели. Не знам какъв е този негативизъм при това от роднини. При вас така ли е било?

Ужас, точно сега имаш нужда от подкрепа, а не от такова отношение Angry  При това от най-близките ... Аз лично бих обяснила това и бих защитила избора си, защото всеки сам решава за себе си. А може би е най-добре да не се обръща внимание на коментарите, но на мен ми е трудно. За мен децата са нещо прекрасно и винаги съм искала деца с малка разлика. Майка ми не реагира добре на второто, но защото първото беше със секцио и нали навсякъде се говори, че е добре да се изчакат поне 2 години. Но после всичко си беше наред. С третото ги подготвих предварително, като подхвърлях уж на шега, та не им беше такъв шок. Обаче с него пък какви въпроси получавах от познати - "Планирано ли е?", "Ама как се навихте в тези тежки времена ...", "А другите две какъв пол са?" И на това като отговоря "Момиче и момче", веднага следва: "Че тогава защо ви е трето?" Frowning

# 129
  • Мнения: 744
Някои хора на всичко реагират отрицателно. А когато са и толкова близки роднини е трудно да се имунизираш срещу реакциите им. При нас също го имаше това. За първото се въздържаха, но и радост не показаха, а за второто и третото вече бяха подчертано негативни реакциите им. По-конкретно свекърва ми така реагира. Е, споменът нагарча години по-късно, но с ММ винаги сме били наясно какво искаме и сме били сплотени, подкрепяли сме се взаимно и сме преодолявали заедно подобни пък и други трудности. Давайте си кураж взаимно, мислете положително и не отдавайте значение на отрицателните коментари.

# 130
  • Мнения: 1 429
В тази връзка,нещо смешно😁.Когато се роди дъщеря ми,имаше вълнения ,направихме маса след изписването (само с моите родители,но си беше вълнение).Две години без две седмици по-късно,се роди 2-ят ми син.Пак вълнение,маса,радваме се на бебето,дундуркаме го.1,9 г по-късно се роди 3-тото момче: пак сме същият състав на масата- ние и моите родители.Обаче сценарият е различен: бебето е метнато в леглото,ние си хапваме,пийваме,никой не го дундурка и не се вълнува😂.Шегувам се....донякъде.

# 131
  • Мнения: 263
Ние пък още като разбрахме, че първото е 1 (надявах се на близнаци) и вече не криехме от близките, че планираме и второто за най-скоро време. Всички казваха, че сме луди, но ни се радваха на ентусиазма.
Сега съм в 7м с второто, живот и здраве ще имат 1г8м разлика и с изключение на най-близките ни, които знаеха какви ги мислим, никой друг не вярва, че е планирано Grinning

# 132
  • Мнения: 1 429
Аз никога не съм искала  много деца,не съм се замисляла дори.Обаче като си направихме бебето с ММ,то едно такова сладичко,а и момиченце-моя сбъдната мечта ( вече имах 9 годишен син),решихме със съпругът ми,че искаме още едно,веднага ,още на първи цикъл започнахме да действаме по въпроса 😁.
Стана,ама след 1 година ( той го няма по 3 месеца, работи в чужбина).Като се роди и то,си казахме,Абе,що да не си направим още едно😁и така.Но,аз продължавам да твърдя,че разлика от 1,8-2 г,не е толкова страшна и трудна.За мен истински породени са деца с една година,година и 2-3 месеца разлика.Това от моя личен опит разбира се.

# 133
  • София
  • Мнения: 1 540
На мен лично ми беше доста трудно когато бяха бебета, защото тогава живеехме на квартира, асансьорът спираше между етажите (дори на партера нямаше, а спираше наполовина под партера в този блок и все имаше стълби за качване и слизане), количката (двойна) не се побираше в асансьора и съм ги мъкнала и двамата на ръце, заедно с разни чанти и други неща. После ги връзвах в колата да не бягат, сглобявах количката, която също седеше в колата и потегляхме на дълга разходка. За кратките не ползвах количка, а слинг. Отделно оправянето за излизане беше истинска надпревара - и каката беше още с памперси, тя има един режим на хранене, той друг на сукане, лудница си беше. Да изляза да изхвърля боклука или до магазина ми беше подготовка 1 час с тях и винаги имаше изненади в послесния момент.
Обаче сегаааа Simple Smile - играят заедно, като близнаци са, учат се един от друг, занимават ми бебето понякога когато имам доста неща да върша, свикнаха да вършат много от нещата сами - почистват си стаята (за това малко трябва да напомням постоянно Wink ), сгъват и подреждат дрехите си, понякога съм ги оставяла в стаята им с часове, без да се притеснявам, защото ако единия направи нещо, другия ще дойде да ми каже (на 5 и на 6 са, всъщност каката през януати ще стане на 7). Ако беше едно, щях да го проверявам как е доста често. Освен това живеем вече в къща и е доста по-лесно да ги изкарам навън и те да играят, а аз да си свърша нещо. Simple Smile И така, вече на тази възраст според мен определено се усещат предимствата да са породени.
А относно истински породените - на едната ми баба децата са с разлика 10 месеца и 20 дни Grinning Много се подкрепят и обичат и до днес. Аз и брат ми имаме 8 години разлика и някак не сме така близки, не че не се обичаме, просто почти не говорим. Аз се изнесох от нас и заживях в София когато той беше на 11. Затова винаги съм искала децата ми да са с по-малка разлика.

Последна редакция: чт, 17 дек 2020, 10:09 от katya_pk

# 134
  • Мнения: 1 429
Да и моите имат голяма разлика с батко си- 8,5 г;10,5 г;12 г и 4 м.Той си има вече свой живот,като е с тях ги мачка,върти ги,играе ,но за кратко.Докато малките са постоянно заедно,дори бебето ( 1,3 г)е все с тях.Определено малката разлика си има своите предимства,особено след като мине бебешкия период.
Иначе и на мен много ми тежи зимата излизането.Всичките тези ръкавици,якета,ботуши...
кошмар.Бебето като го навлека много и започва да се олюлява и пада,а иначе в къщи върви стабилно.Но...всеки един период минава и става все по-лесно,поне от физическа гледна точка.Дори сега каката помагаше на брат си в ДГ да се облича и съблича 😁

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт