Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

Аз бях в подобна ситуация, но не бях оперирана. Забременях от първия опит и сега са с година и половина разлика. Бързах защото първото ни отне две години и половина опити. Нямате за кога да чакате. На ваше място бих започнала след месец - два.

Благодаря много,дадохте ми кураж!И аз мисля да направим така,защото и при нас ни отне 2 години ходене по мъките.

И при нас така стана. Над 2 г опити, точно си готвехме документите за ин витро и забременях естествено. Родих (естествено) и решихме пак да пробваме, защото мислехме, че пак ще отнеме много време. На втори цикъл забременях и сега си чакаме второто бебче. Дай Боже всичко да е наред, и аз съм се притеснила как ще се оправим. Ще са с 1г и 1 месец разлика.

Дай Боже да изкарате леко бремеността и всичко да се случи безпроблемно както го очаквате!А за справянето,сигурна съм,че ще намерите начин,щом желанието да дадете живот е водещо😊!
Аз повече се притеснявам заради секциото.

Секциото най-малко ме притесняваше. Има видео в ютуб на д-р Цонев, където обяснява, че всъщност след няколко дни всичко е заздравяло, а това че лекарите казват да се изчака 40 дни е презастраховане. Някой казват 3 месеца, за още по-сигурно, а повече от това вече е по желание. Говоря откъм органи, а това, че жената още не е възстановена откъм хормонален баланс и килограми е различно - то може да отнеме и 2 години.

Jinx, не си съвсем права. Жената е възстановена откъм органи, но не и за ново разтягане, което е най-важното. Дали матката и старият разрез ще издържат новото напрежение е ключово за износването на нова бременност. Никой не иска да роди по-рано, нали? А винаги след секцио на ехограф точно това гледат, мястото на разреза на предишното секцио. Затова не го омаловажавайте. Аз не съм чула да се чака 40 дена или 3 месеца за нова бременност.  Препоръката е, от секцио до ново такова, да има 2 години.

Всичко е много индивидуално, но като цяло до 6 месеца след секцио, може да се започнат опити за нова бременност, а до края на новата бременност ще е минало още време.
Рискът от руптура идва при последната фаза на естественото раждане и тогава е решаващо времето, защото еластичността на белега се подобрява, колкото повече време е минало, а при тази фаза натоварването е най-голямо. По време на самата бременност, дори при леки контракции, няма да има проблеми с белега, ако всичко друго е наред. Лекарите препоръчват минимум 2 години, но от раждане до раждане и това е ако майката иска да роди естествено след секцио. Те могат да кажат и че е най-добре да се изчака 5 години, но това може да противоречи на плановрте на семейството. На мен лекар професионалист по фетална морфология ми е казвала, че 6 месеца са напълно достатъчни, за да се започне нова бременност след секцио, но рискът от руптура по време на естествено раждане, при толкова малко минало време, е по-голям и затова лекарите няма да искат да рискуват с естествено раждане. Разбира се, има и много други фактори, които са показател дали такова раждане е възможно след секцио. Ако майката не държи на VBAC, тогава в повечето случаи няма прожлем от по-ранно забременяване и раждане с планово секцио, преди да е започнал родилен процес.
Аз забременях 11м след секцио и нямах абсолютно никакви проблеми, като се има предвид и че постоянно вдигах първото бебе. Не ми позволиха обаче да родя естествено, въпреки че се чувствах добре. Причините бяха малката разлика и голямата глава на второто бебе, което увеличава риска от руптура при естествено раждане.

Може и да не съм права, но това значи и лекарите да не са прави. Аз не си го измислям от въздуха 🤷 Аз забременях 1 година след секциото, даже исках по-рано, но така се случи.

Благодаря ви момичета,за мен беше важно да прочета мнения от майки,които са преминали през това!Бъдете здрави и се радвайте на малките си съкровища!

Мамита, коремите по-бързо ли ви пораснаха втория път в сравнение с първия ?

На мен да. С първата бременност до края някъде на 4 месец си изкарах с повечето дрехи от преди да забременея. С втората бременност още в края на 2 месец започнах да усещам как ми стягат дрехите, а повръщах като не видяла и свалих килограми. Не знам как се получи това, ама явно че корема и гърдите си растяха, а всичко друго изчезваше

И на мен да. Дано поне бързо спадне

При мен да и вече 6 месеца не се прибира.

Втория път с породеното коремът се показа преди края на 2рия месец и при мен.

Идвам с питане, децата ми не са породени, но са малко и с не много голяма разлика. Каката е на 3г и 6м, бебето на почти годинка. Положението в последно време излиза извън контрол и не знам как да се справя и търся съвет, защото започвам да лудвам... Каката е голяма фурия, много енергична и отстояваща се. Говории много, задава много въпроси сега е във фаза Защо, на Защото. До преди няколко месеца не беше толкова зле положението. Сега не иска да се храни сама, по принцип е злояда и трудно се храни. Имахме напредък, но сега като вижда, че храня бебето дори и да е започнала да се храни сама оставя приборите и чака. Беше започнала с доста убеждения да си прибира играчките, сега дава пълен бойкот и на това. Нарочно ги изсипва на земята и сяда на дивана и казва уморена съм. Или ги изсипва и отива да играе някъде другаде. В тоалетната също понякога отказва да се самообслужи. За обличане и събличане пак понякога имаме проблеми, особено ако приготвям и бебето. В детската градина нямат проблеми с нея, дори бяха учудени при запитване от моя страна за тези проблеми. Има екранно време, но не мисля че там е проблема. Обръщаме и много внимание, четем всеки ден. Мисля че проблема е в обгрижването на бебето и се чувства пренебрегната. Опитвам се да обясня, че итя е била малка, гледахме снимки. Показвах как дума хранила и носила и т.н. Сега обяснявам, че е голяма и трябва да се справя сама. Признавам си, повишам тон. Неиздържам на капризите и лиготия. Знам че това не е начина, но ударих дъното и не знам какво да направя. Започвам да се депресирам, че не се справям изобщо...
А беше започнала да ми помага да оправяме съдомиялната, да сгъваме прането и то системно. Сърдеше се ако правя нещо без нея. Сега тотален бойкот, изпитва ми границата на търпение, което е на приключване. Ще ми избият бушите скоро
Чудих сенякакво табло ли да мисля, с някакви стикеррчета за свършена работа. Ама не мисля, че трябва да има награждаване за това, че се е нахранила сама и облякла. Не знам и аз...
Ако някой се сблъсквал с такъв регрес, как се справихте, период ли е, какво мерки взехте?