Публикувана: 23 юни 2017, 10:42 ч.
Последно мнение: 29 юни 2017, 16:54 ч.

Как се справяте при допусната грешка

8 875
62
1

23 юни 2017, 10:42 ч.

Мнения: 1 541

Как се справяте, когато допуснете грешка? Депресирате ли се?
Аз по принцип съм максималист и много рядко допускам грешки в работата си. Дори шефът ми почти не проверява това, което му давам, защото съм си изградила репутация на човек, който не допуска грешка. Но ето, че и на мен ми се случи. Поправимо е, но не спирам да се терзая как го допуснах и не мога да се успокоя. Вие как се справяте?

# 1 23 юни 2017, 10:43 ч.

Варна
Мнения: 36 778

Яде ме отвътре, разбира се. Поправям грешката за моя сметка. И се опитвам да си взема поука.

# 2 23 юни 2017, 10:46 ч.

Мнения: 22 036

Винаги си признавам, извинявам се и се опитван да оправя кашата.

# 3 23 юни 2017, 10:50 ч.

Мнения: 4 943

Когато допусна грешка много се притеснявам, започвам да го мисля, понякога се ядосвам на себе си, правя всичко възможно да я поправя, но дори да я поправя пак мисля, защо това, защо онова. Но както се казва, безгрешни хора няма. Всеки допуска грешки, много е важно от другата страна как ще реагират и какво ще ти кажат.

# 4 23 юни 2017, 10:58 ч.

Мнения: 1 541

Да, аз също веднага си признах, ще оправя нещата, но коремът ми си стои на топка вече 2 дни. Та това ми е питането - как се справяте емоционално, а не толкова със самата грешка

# 5 23 юни 2017, 11:04 ч.

София
Мнения: 8 012

Преди всичко зависи от грешката. Отдавна съм приела, че съм човек и правя грешки във всяко едно отношение. Старая се да съм стриктна и коректна, доколкото е във възможностите ми, но през годините трудов страж съм правила грешки.
Ако е служебна грешка и е поправима, без да вдигам излишен шум, я оправям. Ако е някакво по-голямо мазало, признавам си, извинявам се и се опитвам да оправя кашата без излишни драматизми.

# 6 23 юни 2017, 11:26 ч.

София
Мнения: 1 340

Зависи от грешката. Аз ставам нападателна, което разбира се не е хубаво, но си признавам... Rolling Eyes

# 7 23 юни 2017, 12:10 ч.

Мнения: 5 060

Единствените фатални грешки в работата може би са на лекарите.
Всичко друго е поправимо.
Когато аз греша винаги понасям отговорността. Човешко е, стига да не се случва често. А и дори тогава понякога има обяснение.
Как се спрявям, кофти ми е, но като си призная ми олеква.

# 8 23 юни 2017, 12:44 ч.

Мнения: 22 036

Шарк, станалото, станало. Добре е, че не си се оплела, а си си казала. Предполагам, че не е животозастрашаваща, така че всичко ще се подреди. Успокой се, защото ако си притеснена, рискуваш да объркаш повече нещата.

Аз лично се опитвам да не се връщам към грешката, а да мисля за стратегии за намаляване на щетите. Всички хора грешат и когато не е опряло да живот, не е страшно.

# 9 23 юни 2017, 12:59 ч.

Мнения: 1 541

Момичета, благодаря за думите ви. В никакъв случай не е опряло до живот, сравнително леко е прегрешението. Трябваше да се подписват едни документи, доста на брой и съм пропуснала да предоставя един. А подписващият ще отсъства още една седмица и това ще доведе до забавяне. Но не е нещо фатално, никой няма да бъде ощетен.
Повтарям си, че само който не работи, не греши, но ....

# 10 23 юни 2017, 13:09 ч.

Мнения: 22 036

Така е

. Спокойно и следващия път ще си знаеш и няма да го пропуснеш. Не се тормози повече.

# 11 23 юни 2017, 13:15 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

И аз съм от хората , които не обичат да грешат и много се измъчвам ако това стане.
На всеки може да се случи , забрави и продължи напред. Hug

Скрит текст:

Моят мениджър веднъж ми каза , че никога не е срещал перфекционист в работата като мен и каза , че трябва да "олабя" малко , за него и 99% ще са достатъчни. Каза същото и на друг колега и мой приятел . И двамата сме Българи Mr. Green

# 12 23 юни 2017, 13:43 ч.

Мнения: 615

Аз винаги си знам къде мога да допусна грешка... Но когато се случи така, че все пак да я допусна, умирам от яд и не мога да спя няколко вечери подред.

# 13 23 юни 2017, 14:15 ч.

Мнения: 758

На всеки се случва да сгреши. Последният път, когато това ми се случи, се прибрах и разказах на мъжа си, а той-с най-спокойния тон, който можеш да си представиш: "Какво толкова, нищо фатално не е станало. Не го мисли, утре ще мине и замине, няма смисъл да го преживяваш, просто работа, грешките са част от нея." Hug

# 14 23 юни 2017, 14:21 ч.

В Космоса
Мнения: 9 883

О, колко актуална тема за мен. Същата съм и аз, почти не греша, много съм прецизна и ако сгреша го изживявам много зле. Знам, че не е фатално, че е човешко и не си заслужава чак такива тревоги, но емоциите не слушат разума никак.

Препоръчани теми

д-р Ваня Атанасова АГ гр. София

Кърлежи в дома ми

Нов телефон, но откъде?

Най-добрият продукт срещу целулит?

Причина:

Причина: