На майка ми й предстои отстраняване на матката и яйчниците чрез операция след една седмица.На 47 години е. Колкото повече наближава, толкова повече личи притеснението й, въпреки че се старае да не ни тревожи със сестра ми. Аз също се притеснявам за нея. Всяка вечер си поплаквам скришом. Искам да попитам дамите от форума, ако някоя от вас е преминала през това или пък нейна близка, много ли е страшно? Имам предвид не само самата интервенция, но и после възстановяването. Толкова ли е страшно и тежко, колкото аз си го представям? С какво могат да помогнат близките за процеса на възстановяване?
- Публикувана: 29 септ. 2017, 22:24 ч.
- Последно мнение: 26 март 2020, 19:19 ч.
Тотална хистеректомия
На майка ми й предстои отстраняване на матката и яйчниците чрез операция след една седмица.На 47 години е. Колкото повече наближава, толкова повече личи притеснението й, въпреки че се старае да не ни тревожи със сестра ми. Аз също се притеснявам за нея. Всяка вечер си поплаквам скришом. Искам да попитам дамите от форума, ако някоя от вас е преминала през това или пък нейна близка, много ли е страшно? Имам предвид не само самата интервенция, но и после възстановяването. Толкова ли е страшно и тежко, колкото аз си го представям? С какво могат да помогнат близките за процеса на възстановяване?
Няма страшно, стига да не е рак...Не си написала, каква е причината за тотална хистеротомия...При различните жени възстановяването отнема различно време. Това е нормално, всеки организъм се възстановява с различно темпо и няма какво да ви плаши.
[/quote]
Причината е миома. При последния контролен преглед й направиха изследвания и казаха, че е най-добре да се направи операцията, защото иначе може да има по-сериозни проблеми.
[/quote]
Причината е миома. При последния контролен преглед й направиха изследвания и казаха, че е най-добре да се направи операцията, защото иначе може да има по-сериозни проблеми.
Има лекари, които препоръчват тотална хистеректомия и такива, които са много по-умерени в интервенцията. Защо е нужно наистина да се премехнат и яйчниците?
Но нека говорим за тоталната. Операцията е сериозна, но риск за живота и почти няма. След операцията има 3-4 трудни дни, докато зарастнат раните и махнат тампона, който се поставя след операцията в чуканчето от влагалището. После трябва всички вие много да я пазите и да и помагате. Трябва 3 месеца да си почива и да не се натоварва физически, че и психически. Ще получи болничен горе долу за такъв период.
След това идва момента, че тя е млада жена и ако не е влязла в критическата без яйчници ще се сблъска челно и рязко с критическата възраст. Приема на хормони е опасен и ще трябва да пие билкови добавки.
Също така има уред в Плевен /Леонардо/ който премахва миоми безкръвно /предполагам не всяка/. И аз подкрепям търсенето на по-умерено решение
Но нека говорим за тоталната. Операцията е сериозна, но риск за живота и почти няма. След операцията има 3-4 трудни дни, докато зарастнат раните и махнат тампона, който се поставя след операцията в чуканчето от влагалището. После трябва всички вие много да я пазите и да и помагате. Трябва 3 месеца да си почива и да не се натоварва физически, че и психически. Ще получи болничен горе долу за такъв период.
След това идва момента, че тя е млада жена и ако не е влязла в критическата без яйчници ще се сблъска челно и рязко с критическата възраст. Приема на хормони е опасен и ще трябва да пие билкови добавки.
Също така има уред в Плевен /Леонардо/ който премахва миоми безкръвно /предполагам не всяка/. И аз подкрепям търсенето на по-умерено решение
Другите й оплаквания бяха, че има нередовен и обилен менструален цикъл. Освен това получи два кръвоизлива, последния от които беше през лятото. Сега, може освен миомата да има и други проблеми, но тя и за самата операция ми каза наскоро, а знае за нея от началото на лятото. Иначе отпреди са я предупредили, че може да се стигне до операция. Знам, че започна да има гинекологични проблеми отпреди 5 години и бяха й предписали хапчета. Не искала да ме тревожи, защото и аз съм си имала грижи. Иначе освен от лекуващия я гинеколог има и второ лекарско мнение за операция. Относно критическата, не я е хванала още.
Проверявала ли е щитовидната? Може да се окаже, че проблемите й нямат нищо общо с миомата.
Освен ако не става дума за рак, да не си дава шийката и яйчниците.
Освен ако не става дума за рак, да не си дава шийката и яйчниците.
Колко е голяма миомата?
Проверявала ли е щитовидната? Може да се окаже, че проблемите й нямат нищо общо с миомата.
Освен ако не става дума за рак, да не си дава шийката и яйчниците.
Освен ако не става дума за рак, да не си дава шийката и яйчниците.
Колко е голяма миомата?
Да, проверявала си е щитовидната и нямало нещо нередно, свързано с нея. Слава Богу, не е рак. Но пък лекарите казали, че миомата е нараснала значително. Не знам с точност обаче.
Опитах се да поговоря с нея, но тя си е решила, че ще маха всичко, колкото и да се притеснява. Доверява се на двете лекарски мнения.
Майка ми е оперирана на тези години и тя имаше миома. Имаше няколко кръвоизлива. Наблюдаваха я, докато един ден й казаха, че трябва да се направи операция. На нея й оставиха единия яйчник да функционира и не се наложи да приема лекарства. Възстановяването беше горе-долу бързо, но трябва много да се пази. Да не вдига тежко, много да я щадите. 10 години по-кусно е жива и здрава и всичко е ок. Успех на майка ти. Всичко ще бъде наред!!!
След като болната е решила, доверява се на лекарите и е готова то трябва да я подкрепите като я уверите че всичко ще е наред. Това все пак не е операция, което се прави рядко и всичко ще бъде наред
Вие се успокойте колкото е възможно и бъдете упора, като излъчвате спокойствие и разсейвате майка си да не мисли постоянно за това
Вие се успокойте колкото е възможно и бъдете упора, като излъчвате спокойствие и разсейвате майка си да не мисли постоянно за това
Преди няколко години майка ми претърпя такава операция, също заради миома. След операцията изследват доброкачествено или злокачествено е образуванието, преди биопсия не се знае на 100% /но на 90%/. Спомням си, че със свити сърца очаквахме резултата, тъй като баба ми имаше рак на матката.
Операцията е сравнително рутинна за хирурзите. Възстановяването не беше нещо страшно. Майка ми не е пила хормони, въпреки че не беше в менопауза преди това. Пиеше разни добавки - мисля, че Ремифемин. Сега я наболява, като вдигне тежко.
Операцията е сравнително рутинна за хирурзите. Възстановяването не беше нещо страшно. Майка ми не е пила хормони, въпреки че не беше в менопауза преди това. Пиеше разни добавки - мисля, че Ремифемин. Сега я наболява, като вдигне тежко.
Операцията мина. Размерът на миомата се увеличил до 6 см, а яйчниците били кистозни. Чакаме хистологията, но по думите на лекаря образуванията засега не са били ракови. Тя ми се обади, каза, че всичко било нормално, боляло я, но не много, в рамките на поносимото. Като я видях, изглеждаше малко изморена, но пак всичко беше в границите на нормалното. Баща ми обаче страшно се е паникьосал, дори и след като операцията мина, не се успокои. И сега вместо нея, трябва да успокоявам и разведрявам него. 
6 см е много малка миома, оперира се с лапароскопия, рядко се налага коремна, махане на матка - абсурд, нищо не го налага.
Жалко, че не потърси нормални лекари... но важното е да се възстанови и да няма проблеми напред!
Моля те, напиши името на лекарите и болницата, важно е да ги знаем, за да ги избягваме...
Жалко, че не потърси нормални лекари... но важното е да се възстанови и да няма проблеми напред!
Моля те, напиши името на лекарите и болницата, важно е да ги знаем, за да ги избягваме...
Благодаря ви! И аз се надявам да се възстанови бързо. Днес е издържала на по-дълга разходка. Що се отнася до лекарите, те са от провинцията, така че едва ли ще попаднете на тях. Даже този, който направи операцията, се вписва към добрите специалисти. Преди години един друг гинеколог беше поставил грешна диагноза рак на една приятелка . Не знам и аз какво да ви кажа... Това с лекарите е друга тема.