Юлче се върти, второ пълзи, трето пък се мръщи на новите храни! - Родени Юли 2022 - тема 5

Аз използвам приложение Hair dryer sound, но силно казано го ползвам - сумарно 5 пъти до тук. Понякога пускам мелодийка от baby mozart (друго приложение). И тя ако заспи на музика, се буди като спре. Музикалната въртележка свири 40минути, пускам я само през деня ако трябва да свърша нещо набързо да се занимава.
Бяхме на ДК и е минала 10кг вече. Пак е качила 1кг последния месец. Вече се притеснявам, по-тежка е от едногодишни деца.
Поисках от ЛЛ да добави кръвна захар към изследванията, не че очаквам нещо, но де да знам и аз. Иначе не се включвало, само ПКК. Голяма глупост, за мен трябва много повече неща да се включват като така и така ще ги бодеш. Какво мога да й изследвам друго с кръв от пръстчето, което евентуално да е свързано с това наддаване? Реално си яде на всеки 3-4 часа по 6-7-8 минути, нито връща вече, нито преяжда според мен. Бебетата на АМ за колко време си изпиват млякото? Аз имам силна струя и пускам сигурно колкото шише. Не знам вече....От тази нощ ще й давам вода, дано се излъже и махнем изцяло нощното.

И вече изпълва изцяло коша за новородено, но още си го ползваме. Може би уикенда ще минем към другия.

Планирам захранването за понеделник (на 6м и 3 дни). Утре ще пробвам да напазаря в ДМ онлайн и по-късно да го вземем по идея на Мис

Рафаела, все се каня да ти пиша и все забравям. Имам приятелка, която роди няколко месеца преди нас. Момченцето ѝ също наддаваше много. Първите месеци по над 2кг. Много едро бебенце. Правиха му изследвания, првгледи мина, всичко си му е наред. След 6м пък наддаването доста намаля,а той започна да се издължава. Това, което искам да кажа е, че не винаги има проблем. Разбира се, направи всичко възможно, да се увериш и успокоиш, че нещата са ок.

Благодаря, подейства ми успокоително! Действително ЛЛ не е притеснена, другите ми деца бяха същите, но не знам защо сега така се филмирам. Може би защото не спират да ми го повтарят който я види. Увеличих гимнастиката, намалих хранененто и пак 1кг. Първия и втория месец качи по 1.6кг, останалите по 1.

Пък ти го обръщай на майтап. Казвай, че си с ултра - мега - гига хранителна кърма и ако си се била родила в по - други времена, сигурно да си била дойка.
Явно си е ген щом и другите ти дечица са били едри.

И ние ползваме бухала, но не винаги. През деня често се буди след спирането му и към 15-та минута го цъквам повторно.
Нощно време, ако се размърда го пускам и продължаваме да спим всички.

Ние имахме няколко неспокойни нощи и разбутан дневен сън, едната нощ заспа след 22ч, после се буди и въртя в леглото по корем да си играе в 4ч, ММ стана да го люлее, рева, отделно подавах биберона 84775 пъти и сутринта се събуди още в 6 и нещо да играе отново…. Бяхме ужасно скапани през деня, досега такова чудо не е било 😅
Но се опитвам да мине на 3 дремки вече, нещо не много успешно, но с изключение на онзи ден бавно пренареждаме графика и като цяло е пълен с енергия и усмихнат.


Рафаела, Йоан 170-190мл мляко изпива за 4-6 минути от шише.

Рафаела, като почне да се движи повече ще видиш как ще спре да наддава толкова много. Със захранването също вероятно ще се променят нещата. Надявам се няма нищо здравословно. Щом ЛЛ не е притеснен и другите ти деца са били по същия начин, защо слушаш хората какво говорят? Само да те филмират. За справката - яде по 200мл за около 3-4-5 мин.

Мерси за отговорите за шума момичета, ще диря някой стар телефон или лаптоп на първо време. Не изглеждаше да му пречи тоя бухал доскоро, ама явно е почнал повече да го отразява.

Минавам да се оплача, че откакто започна да се върти активно приспиването е някакъв кошмар. Преди заспиваше лесно, но от няколко дни всяко едно приспиване отнема едни 30-40-60 минути. Какво ли не пробвах. Лягаме след 1.50ч будуване...2ч, 2.15ч, 2.30ч, та онази вечер заспа след 3.30-4ч будуване. Ами и на него не му е ок така, но не можем да се справим. Лягаме, яде и започва да се върти по спалнята във всички посоки. Говори си, смее се, рита. По някое време започва да се сърди и плаче. Вдигам го да го нося, за да се успокои, започва да се опъва. Слагам го върху мен..плаче. Давам му да яде, не иска. Започва пак да се върти ...и по някое време вече не издържа, едва гледа, става супер раздразнителен и започва да плаче силно. Минаваме по няколко пъти през всичко изброено, докато накрая заспива на гърда. Според мен сам се преуморявя и превъзбужда, но не се спира и накрая е мега кисел и много плаче. Това е при всяко приспиване. Пред нервен срив съм, защото не успявам да се справя и да измисля начин да не е така.
През деня, където и да го оставя мрънка и се надува, че чак почервенява, защото иска да го взема и да го разнасям.

Хайде и да го похваля. Днес изяде 40гр пюре морков и сладък картоф. Йейй ...дано само не е нещо еднократно. Е, малко побутвах лъжицата накрая ... 20 дена от началото на захранването хаха.
Вчера пак му дадох да ближе банан, а той се хили до ушите. Накрая го хвана целия и започна да го дърпа към себе си.

Момичета, гуш и от мен. Сигурна съм, че ще се справите и с това, но трябва време. Важното е, че осъзнавате какво искате да постигнете. Много са факторите, които също влияят - кърмене, стрес, недоспиване, разбутаните хормони от бременността. След 2-3 месеца с настъпването на пролетта и хубавото време ще започнат и по-активните разходки, ще пекне едно хубаво, пролетно слънце и настроението ни ще се подобри. Тогава ще погледнем на света с други очи и ще имаме по-голяма мотивация. Сигурна съм, че сте прекрасни без значение на натрупаните килограми. Ще се справите с тях. Важното е да сте здрави! Обожанието в очите на децата е най-важният критерии и стимул!

Ще ви кажа как е и в другата крайност. Аз винаги съм била слаба, като ученичка дори кльощава. Беше ми като комплекс. Когато пораснах и станах по-женствена, качих някой килограм, позакръглих някои форми и започнах да се харесвам повече. А и любимото ми момче ме е харесало като ученичка, така че само в собствените си очи не съм била ок. Винаги ми повтаря, че за него съм най-красивата жена на света, та как да не се чувствам щастлива.
След като родих големият ми син отслабнах пак доста, изглеждах изпита в лицето..абе пак не се харесвах толкова слаба, но съм казвала и преди, че го кърмих 2+ години и това много ми влияеше. Изцеждаше ме, изпиваше ми силите. Като гледам и сега е така. Първо си мислех, че този път няма да сваля натрупаните 12кг толкова лесно, но се оказа, че вече съм дори под теглото, с което забременях. Вчера се качих на кантара и гледам, че за няма и месец съм свалила още 2кг. За някои мечта, но аз не се чувствам добре на такива килограми. Надявам се един ден да си кача пак тези 5-6 кг и да се чувствам добре в кожата си. Никога не съм била прекалено суетна, както и не робувам на норми. Сигурно ще си кажете "да ти имам проблемите", но нали знаете, че човек трябва да се чувства добре в собствената си кожа, което вече е субективно.  Та така...всичко ще се нареди един ден, вярвайте!

Маги, "Книгата, която ви се иска родителите ..." заслужава ли си?

И аз скрих нашия бухал, защото много започна да го разсейва и да иска да си играе с него, вместо да му помага за заспиването. И любимата му въртележка не смея да пускам.

Сега, не знам колко е вярно, но онзи ден мои дружки ме успокояваха, че ще минат тия етапи с трудното заспиване, при усвояването на ново физическо умение било нормално да се разбута съня.
Сега си го повтарям 😁 днес пак не можах да го оставя за следобедния сън, при всеки опит да го сложа в кошарата или на леглото се будеше и накрая го държах 50мин да поспи.

Бях го оставила за 5мин в кошарата след като обядва, че се оповръща (бях му оставила да си гризе лъжицата и предизвика рефлекс на повръщане) и трябваше да почистя и пусна пералня. Връщам се - пуснал си нашия бухала 😂 ще го увисвам от външната страна явно 🤷🏻♀

Така е Мис - с пролетта и хубавото време всичко започва да изглежда по-различно, а то почти не остана )
Книгата на мен ми хареса доста, в първата половина е по-скоро за родителите отколкото за децата, общо взето прокламира съвременните идеи за отглеждане с надеждна привързаност, за мен имаше доста интересни гледни точки и ми подейства успокояващо на душата, но ако си чела подобен тип може и за теб да се повтаря малко, но предполагам че е полезно на всеки да си напомни част от тези неща. За много от нещата си казах: “уау, наистина е така, как не съм го чувала поднесено по този начин досега”. При всички положения се чете леко въпреки че темите са сериозни. Авторката пише от практиката си, т.е. няма цитирани научни проучвания и т.н., но звучи правдоподобно.
Психотерапевтката на моя близка и е препоръчала друга книга по темата, която била много хубава: Забравеното изкуство да възпитаваш.
Тя ми е следващата цел, като приключа Братя Карамазови 😁 Подариха ми киндъл за Коледа, та се развихрих.

И аз я имам тази "Книгата, която ви се иска родителите ви да бяха прочели.....", но не съм я започнала още. Сега чета "Разпилян ум". Само че онзи ден в една група във ФБ препоръчаха  Свръхчувствителните деца,  та и нея съм си я заявила в нашата библиотека и гледам, че вече са ми я приготвили и трябва да ходя да я взимам.

Днес сутринта отидохме за кръв (КЗ 5.21 на сравнително гладно, надявам се да е ОК), после тренирах, разходка със сън 2 часа навън, после й правихме гимнастиката, играхме си и от тогава едно безкрайно приспиване. Пет часа е будна вече и много й се спи, но не се дава. Какво ли не пробвах, в количката, в кошарата, на дивана, на гърда, с биберон. За малко да прибегна до крайния вариант - да я кача в колата и да обикаляме града. Но и това ще направим ако не заспи скоро....

От една група за "нежно родителство" набелязах някои заглавия и автори, но не знам дали ги има преведени. В случая ме зарадвахте, че книгата на Пери я има. Слагам скрийншот на каквото са препоръчали за четене.

Иначе и аз виждам, че много хора споделят, че сънят се разваля, когато се усвояват нови умения. При нас от 2 седмици е разбит, но мисля, че е от захранването. Знае ли човек, може пък и да е от бъдещо пролазване.

Аз си купих няколко, които съм срещала като най-препоръчвани:
- Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели…
- Забравеното изкуство да възпитаваш
- Как да говорим така, че малкото дете да слуша

Преполових “Книгата, която искате родителите…” - не е моя тип четиво определено, но по скоро не ми допада такъв тип литература. Въпреки всичко мисля да прочета и трите, пък да видим дали някоя от тях няма да ме впечатли.

книгата е за приемане и валидация на емоциите на дететo, за създаване на връзка с него, за осъзнаване на собствената отговорност да сме в добро емоционално състояние заради децата си и като цяло бих я квалифицирала като приложна психология с практически примери. За мен е полезна и да не си родител.  Въпреки че на места не ми хареса, че авторката назидава ( например родителите привърженици на cry out - метода ) смятам, че е ценна за хора, които не са чели нещо подобно досега (понеже в групите и като цяло под названието “позитивно родителство” се коментират същите неща). В книгата става обаче по-ясно. Ако имам друга критика, тв би била, че прави малко крайни заключения за последствията от едно или друго, без да се позовава на научни данни, макар и такива да има ( справка “Тялото помни” на Бесел ван дер Колк например).

Разбирам те, мирра, че не ти допада, но аз честно ксзано очаквам нещо подобно като тип литература от всяко едно заглавие, посочено от bubblez например, просто с други примери и аспекти.

Да, аз затова казвам, че по скоро не ми допада такъв тип литература отколкото самата книга, но не съм чела други, за да мога да потвърдя. Ще ги прочета всичките, а най-вероятно и други също. Определено има какво да науча. Мен лично много ме плаши възпитанието в цялото родителстване - досега е сравнително лесно - гледаш да е сух, нахранен и чист, и успокояваш като плаче. Но колкото повече растат, толкова по важен ще е начина на възпитание и изграждането на ценностна система. Обичам да анализирам, да премислям ситуации и да планирам предварително. Точно затова ме плаши родителстването като цяло - как ще реагираш, на какво ще научиш, как ще се чувства детето и тн. Не е нещо, което да мога да планирам предварително. Та има какво да взема от такъв тип книги, макар и да не ги приемам като развлечение, а като учене.

Давам съвсем прост пример от последните дни - понякога се опитва да лази към играчка, къде успешно, къде не. Но повечето пъти застава срещу играчката и даже не прави опит да протегне ръка към нея - директно започва да плаче, докато не му я подам. Искам да го стимулирам по някакъв начин, не искам да му я давам наготово. Искам той сам да се опита да я стигне (даже и да не успее, поне да опита). Много често той като почне да плаче обаче, аз просто му я давам.

В документалния филм за бебетата, който гледах наскоро имаше експеримент (с по големи бебета) - жена застава с една малка кутийка и в нея играчка. Детето срещу нея я наблюдава. Жената се опитва да отвори кутийката, за да извади играчката. Разиграха два сценарии - единият, при който се опитва за кратко време и се предава, другият за по-дълго време. След това оставят бебето с друг тип играчка - трябва да положат усилие играчката да направи нещо. Резултата от експеримента е че бебетата, които са видели възрастния да се отказва бързо, не полагат почти никакво усилие преди да се откажат. Тези, които са видели възрастния да се “поизмъчи” докато успее, полагат много повече усилия.

Та такива философски размисли са ме налегнали мен. Същност може би основното в книгата да момента, което ми се наби в главата и ми направи впечатление е, че всички родители правят грешки. Важно е след това да ги поправим. Ама ако не сме разбрали, че сме направили грешка…

Да, разбирам те сега какво имаш предвид. Аз по принцип съм фен на психологическата литература и за това е и отчасти удоволствие,макар и да ми ме изморява в някакъв момент да задълбавам

На мен това, което ми направи най-силно впечатление беше идеята, че трябва да признаваш пред детето си, че си сгрешил, че не си перфектен,защото ако то вижда/усеща че грешиш, а ти твърдиш, че като родител не допускаш грешки и то трябва да те слуша, го учиш да потиска инстинктите си и в крайна сметка да става по-лесна мишена за злоупотреба от други възрастни.

ще грешим, ще премисляме и накрая пак няма да сме разбрали всяка своя грешка, но дано ни прощават и те. Човек се учи, докато е жив.