Юлче се върти, второ пълзи, трето пък се мръщи на новите храни! - Родени Юли 2022 - тема 5

Дано наистина да е така и скоро да влезем пак в релси, защото не си представям да продължим по този начин...дълго.

Благодаря за отзивите за книгите. И аз не си падам много по такъв тип литература, макар да харесвам психологията, но съм набелязала няколко такива и ще видя кога ще стигна до тях. "Свръхчувстителните деца" също. Все пак рачета отглеждаме. Баткото е много чувствителен, като майка си. Сега очаквам и малкият да е такъв. Ами не му е лесно на мъжа ми.

Маги, честита придобивка. Сигурно си много щастлива. Мъжът ми като ми подари моята Ел.книга бях на седмото небе. Скоро не съм я зареждала обаче, защото все телефонът ми е под ръка и чета на него, но очите ми ще капнат.

Много е трудно родителството, възпитанието. Сигурно винаги ще има моменти, в които ще се чудим дали даваме добър пример на децата си, защото всички знаем, че ни гледат и подражават. Но затова хората сме различни, имаме различни ценности и даваме на децата си това, което самите ние носим в себе си. Всеки се надява да отгледа добър и достоен човек. Надявам се да ни се получи. Пътят е дълъг, борбата ежедневна. Понякога ни се струва, че се проваляме, друг път, че се справяме отлично. Но да отгледаш и възпиташ човек хич не е лесно!

 По повод на това, което писа Маги последно. Сутринта бях много изнервена покрай неуспешното приспиване на Марти и баткото си го отнесе без да има причина за това. Естествено, веднага се почувствах ужасно и след като приспах малкия господин отдих и му се извиних като му казах, че не съм била права да се държа така, той не е виновен за нищо, съжалявям много и го обичам. За мен е много важно да можеш да се извиняваш, да си преглътнеш егото и да покажеш, че всеки може да сгреши, но по-важното е да помолиш за прошка след това. Много държа децата ми да се научат на това.

Малко настрана от интересната тема за книгите/ аз съм си казала че първо ще си изчета всичко накупено  и после ще търся нови/, но днес бяхме на консултация и   нашата борба за наддаване е дала резултат и вече заветните 7 кг са минати/ на някой може да му се стори смешно, ама беше голям зор да го добутаме/, та моят господин е 7,1 кг и 71 см и имам зелена светлина да почвам с месото от другата седмица заради желязото.  В тази връзка забелязах, че почти всички месни пюрета съдържат ориз и  рапично олио, които не съм въвела  все още. Как да ги вкарам или директно с пюрето? Тогава не стават ли 2-3 нови храни наведнъж и да стане проблем при евентуална реакция? Коментирахме, че за момента кашите не са наложителни  и след въвеждане на месо и жълтък от 7-ми месец да ги почвам. Бих си правила  домашно пюре от месо, но се притеснявам,че няма как да намеря чисто и хубаво месо по магазините.

Мекси, а защо не забъркаш малко олио в пюрето за 2-3 дена за въвеждане,нали даваш зеленчуци? После давай в плодовото пюре малко оризова каша 3 дена и като въвеждаш месното пюре,ще имаш само месо като нов продукт. Грамчетата са 20 месо на ден,ако ползваш заготовка или готово пюре...аз гледам процента месо и започнах от 1/3 бурканче 125гр. като допълних с картофено пюре. На следващия ден 1/2 бурканче и т.н.

Не са алергени и можеш да ги дадеш с месото. Аз така дадох месото на плазмон. То е с ориз и лимонов сок.

Видях един пост във фб групата и се сетих, че не съм го писала на първа страница. С наближаването на седмия месец бебетата започват да въртят глава. Дори нощем го правят. Да не вземете да се шашкате да тръгнете по невролози и разни други. Нормално е и е поредната фаза. След няколко месеца отминава. Правят го много често. Дори докато ядат. Моята само да чуеше музика и започваше да я върти.

Някой има ли проблем с качването на снимки? Продължава да ми дава грешка и не мога да кача нищо.

Цяла седмица е бъгаво със снимките. И в другите теми гледам също.

За въртенето на глава настрани ли визираш? Че се оглеждат?

Да, ляво - дясно. Ето една статия по въпроса. Има и клипче с бебе на 5 месеца, което си върти главичката.

https://momlovesbest.com/baby-shaking-head

Вчера пуснахме изследвания на Лъчи, а днес  отидохме на преглед. Тази лекарка е педиатър и освен видезон на бъбречетата и гледа и сърцето и коремчето, тегли я , разпитва за хранене и умения. Провери подвижността на глезена на болното краче. Каза, че е ограничена и, че е нормално в случая. Страх ме е, че някой ден може да изпитва болка при елементарни действия и натоварване. Изследванията й обаче са супер. Цели 134 хемоглобин! Благодарение на Нан комфортис - най-доброто АМ за мен.

Здравейте, Мами!
Филме, страхотна тема, мн полезна информация, както винаги.
Момичета, дискусиите са страхотни. Особени за килограмите и сладкото. И моите коментари ще са дълги
Такова тъпкане падаше до скоро, направо не можех да се спра. Бях качила 6 кила след раждането. Заради бронхита (от RSV) след 3 седмижи мъка и безмислени сиропи, реших да спра кърменето и да взема тежката артилерия. Сега му давам на бебо само вечер замразена кърма.
Е след спирането, все едно не съм аз. (Дано не ме линчуват по групите за дълго кърмене, но просто бях тотално изтощена, с и без витамини) Със спирането, язко намаля яденето и вече съм 3 кила надолу. Само последните 2 дни съм яла по 3 пъти (иначе макс 2 пъти на ден) и днес за първи път ядох сладко. Надявам се така да продължи.
Аз също имах лека инсулинова резистентност преди да забременея и хиперинсулинрмия. Бяха ми предписвали Метформин за 3 месеца... Ефектът беше точно 2 седмици и после нищо.
Сега уж пак правих обременяване с глюкоза и инсулин (60/120),  60 мин инсулина ми беше 69. Уж над нормата , но според ендокринолога си е ок.(на запад си било норма до 70) Дааа, ама според мен постоянният глад е точно заради това 69.
Аз през бременнноста имах много тествания на храни и как влияят на глюкозата, та горе долу знам кое да избягвам, но докато кърмех въобще не можех да се контролирам.
Дано да успея да почна някякъв спорт скоро, защото едва ли ще успея да сваля още без интензивни тренировки.
Ма стига съм говорела за мен:)
Антъни вече хапна  жълтък няколко пъти, а днес дадох и пуйка, смесена с 1 зеленчук (броколи). Всичко си омете. Давам месо на гербер засега, днес ще правя картофено пюре:)
Скоро ще заместя още едно хранене, че  това Адаптирано мляко не му стига май.
Аз също гледам има ли захар, няма ли в кашите. Взела съм някакви био органик на хип, и уж няма. Сега ще разгледам и на ДМ продуктите.

Сънят през деня за Антъни беше почти мираж. Много кратки дремки. Голямо будене беше до скоро нощем, а от седмица си имаме и първо зъбче.
Рефовно се завърта нощем по корем, отначало го завъртах, но вече дори не го усещам, та ми е търсене...

 Заради болестите пропуснахме регулярната Детска консултация. Онзи ден отодохме до педиатърката, но е
Влязох само аз и като видях какво е пред кабинета, директно си тръгнахме.
(А уж има коридор за ДК)...
Вие на какво се отоплявате, ние сме на газ и за декември имаме сметка 470 лева. Климатик не ми се пуска, фобре, че сега е по- топло, че с новите цени на Мгв/час , не ми се мисли.
От 2 дни не съм го извеждала заради вятъра и подивяваме вкъщи.

Вчера имахме дълъг разговор с консултантката по съня, като създадохме план състоящ се от няколко етапа с крайна цел - да го хвърлям в кошарата и по време на мятането, вече да е заспал. А, дано! 😁 Създала съм му много силна асоциация за заспиване с гърдата. Първата една седмица от плана включва - да му опраеим режима и да навакса със съня, защото е преуморен. Заедно с това ще работя за създаване на преходни асоциации, които би трябвало да помогнат за по - лесното отделяне на гърда. Рутина и ритуал преди сън. Тежки седмици ме чакат, но по - добре да се измъча за един месец, отколкото будения до безкрай, не знам колко време.
Записвам си книгите, които сте споменали. Искам и аз да започна да чета, но все не мога да се организирам.

3 дни писах когато мога, спирах, писах, спирах и накрая скролнах и изчезнаха писаниците ... Темите ще се въртят редовно, та ще се включа следващия път.
И аз се боря с излишни килограмчета. Още от каката лепнах и не можах да ги сваля. Сега съм им се наканила, че 80 на моите 165 ми идват супер много. Аз не ям много, движа се, но трудно свалям. Затова съм се записала на зумба скоро и да видим как ще бъде.

Сега да остана на тема хранене, ама за дребосъците да ви споделя нещо.

Миналата седмица докато чакам каката на спорт се заговорих с една майка на друго дете. Гледам я и тя с бебе, но по-голямо от нашите.  Учила тя Ökotrophologie (не знам думата на български език) и си работи по професията. Изказвам си притесненията, че Мати не харесва явно пюрета/зеленчуци, а искам да предложа месо. Пита ме тя за каши и казвам, че много повече ги харесва. Зърнените култури явно ги предпочита. Ами ето ви още нещо, което явно някои педиатри пропускат. Каза, че ако целя да осигуря дистатъчно желязо, трябва да давам каша. Защото в просото и амаранта има много повече желязо от колкото в месото и жълтъка. Прибрах се и направих списък със състава на зърнените и избрани зеленчуци. Каза, че така се прави разнообразно меню за малко дете. Ей направо ми олекна и се почувствах като след урок по математика със супер сложни задачи, пък аз съм ги разбрала. А от друга страна ми се затвърди мнението за стойността на кашата и зърната като цяло. Другата седмица ми обеща да ми погледне примерното седмично меню и да го коментираме. И си имам домашно да го измисля сега.

Мати е като сестра си със съня. По време на скок при нас съня не се разваля, за сметка на храненето. Тези светлини и шумове ви създават асоциации и не знам дали по-скоро не пречат. Аз не пускам нищо, само една лека нощна лампа и след ритуала си заспиват бързо и двамата.

Абсолютно е така Лаватера, моята борба също продължи месец, но сега си имам спящо бебе и не се буди на 30 минути. Често за да оправиш нещо преди това трябва да го разбъркаш тотално.
При мен Алис от два дни е в белия период без гръмотевиците и се усеща.. спи през 2,5 часа точно по час-час и малко, като е будна си се забавлява с играчки, понякога иска да и се обърне внимание, но като цяло нищо общо с последните два месеца. Смеем се с мъжа, че не знам колко дълго ще продължи това блаженство, но не е била така спокойна от както навърши 4  месеца. И за да не сме наплно спокойни, нощес ми вдигна 38 температура. Ако не я бях пипнала нямаше и да разбера, дадох Панадол и я свали. От тогава не е вдигала никаква, направо се чудя какво беше това нещо. ЗЪБИ НЯМАМЕ, вместо да са набъбнали предните, са набъбнали кучешките и все още нищо пробило. Вторник сме на консултация и ще коментирам тая температура с личната. Надявам се да е минала и да не ни е донесъл някой вирус батко от градина.
От два дни имаме някакъв напредък и с пюретата - по 3-4 лъжички хапва. Чакам си стола на Икеа, защото моя стол е толкова неудобен (подарен ми е още с Калин) и винаги см искала да го сменя. Е сега едната приставка част за колана я няма и имам всички предтексти за нов стол. Едновременно с пюретата и давам и парчета на пара, много е щастлива. Повече успех имаме с тях сякаш, като го хване и директно слага в устата. Отхапва парчета, които обаче все още ги плюва. Предложих сладък картоф, банан и морков и банана естествено най-много се хареса, държи го за обелката и смуче и дори ръмжи ако реша да го махна. Обаче без стол е мъка... в количката и давам или в мен и накрая и двете ставаме за къпане. Задобряла е мноого с ръцете и наблюдавам, че впечатление и правят малките шарки, въженца по играчките, етикетите и всякакви дреболийки. Всичко тъпче в устата, ама всичкоооо, ако я гушнеш и решиш да я цункаш има опасност да ти засмуче носа. Като акула настървено се пуска

За зъбите - и на мен ми се виждат очертани под венците долните два резеца все повече, макар ме от ноември все ми изглеждат все по-очертани. Пробив или надути йок. Иначе където са кучешките има чупка на челюстта от двете страни, става по изявена вече.
Деси, акулата 😂:

Матея, мерси за препорвърждението за кашите 🤗 ще си изчакам значи консултацията след 10 дни преди жълтъка и месото както ми каза ЛЛ, че нещо се чудех да не почвам ли вече жълтък.

Трети ден поред вчера е на 3 дремки и съм хепи, следобедната даже е по час и половина почти. Но се гушкаме на спалнята, той до мен, аз гледам нетфликс. Ако се размърда го погалвам и продължава да спи, ако не съм до него се събужда.

За възпитанието се старая да не се втелясвам много, от личните ми впечатления като дете имам изострена емоционалност и си давам сметка, че всичко е въпрос на комуникация с детето.
Една приятелка ме пита Монтесори метода ли ще следвам. Ами не, да запецнеш в една школа ми изглежда ограничаващо. За някои неща ще се водя по собственото си възпитание, за други ще търся работещи решения според ситуацията.

Аз не знам какво да кажа по въпроса с възпитанието. Още не съм приела за себе си кое е добро възпитание и кое лошо. Не искам да възпитам робот, който да пази постоянно тишина като му се каже, да седи на едно място като му се каже, да отстъпва на другите деца всичко, да говори само ако му се задават въпроси едва ли не. Аз съм възпитана точно така -добро, кротко дете, послушно, умно- факт, но много други качества, които за мен са важни са ми закърнели. Емоционалната ми интелигентност е ужасна, много е зле, напоследък работя много над нея. Възпитана съм с качества като съчувствие, емпатия, да отстъпвам всичко на ближния - и какво? Освен,че съм горе долу добър човек нищо повече. Та, искам детето ми да е диво, креативно, да не расте в някакви очертани граници и норми, искам да се научи да се отстоява - себе си и вещите си, искам да е любопитен, да не го е срам да разпитва, да гони целите си до дупка и да не се отказва. Разбира се, ще се старая също да е добър и емпатичен човек, но не искам да убивам идентичността му , само за да го вкарам в някакви общоприети норми на "послушно" дете. Не ми пречи като сме на детски рожден ден другите да седят и да чакат тортата, а той да дивее все още някъде.. Не ми пречи да ми казват от градината, че докато са обядвали той е разпитвал за нещо и нарушавал дисциплината, не ми пречи да си играе с камъчета, стига да не хвърля по другите деца... и някакви такива примери. Не ми пречи да е нетърпелив и като се спра да говоря с някого да ми дава зор да тръгнем. За много хора това означава невъзпитано дете, но за мен не. Също така държа да си изживее детството, когато му е времето. Сега да тича и да се катери навсякъде (не крещя отдолу като луда да внимава), сега да скача в локвите като див, сега да се глези, сега го гоня по парковете, сега да пищи като му се пищи и т.н. Не държа на 4 години да знае азбуката или да знае някакви песни и стихчета. Оставила съм го да се развива както намери за добре. Виждам, че проявява интерес към строене, разглабяне - купила съм отвертки, легота и креативни комплекти. Общо взето съм решила до момента да го оставя да върши каквото иска. Разбира се опитвам да му предизвиквам интереса към различни неща, купувам играчки по Монтесори, развиваме логика, мисъл, богат речник, но не ми е на всяка цена за момента. От тук насетне планувам да го запиша на плуване и език и да видим как ще е. В момента в градината ходи на народни танци и карате и е доволен. Обича да се занимава с много неща и има енергия за 4 деца. Та, аз също като АА си харесвам определени неща от различни книги. Защото той е много емоционален освен всичко друго и много, много палав. Книгите, които до момента съм прочела не са ми допаднали точно защото слагат често в рамки и норми. Сега интереса ми е грабнала книгата Скъпи, провалих децата и като цяло автора - Алисън Шейфър много ми харесва. Та, един ден ако имам повече време ще я довърша и ще прочета и други нейни неща.

Аууу такава акула и аз имам... Ще ме изяде от радост.

Възпитанието е ужасно трудно и същевременно отговорно удоволствие на родителя. И аз не следвам един метод. Гледам да опознавам детето си и себе си и да си вземам каквото е подходящо от методи и препоръки. Не държа на нищо, предлагам и искам да има разнообразие на пътища и пътеки пред децата. Те сами избират обаче кое им пасва и/или харесва. Някои пътища ми убгяват на мен, но детето ми ги показва и така и аз се уча. Искам да се научи не да слуша, а да мисли критично, да умее да отсява и да взема решения сама, не да чака аз да казвам и тя като кон с капаци да следва. Очертавам и граници, където сметна за нужно, за да е по-сигурна и да се научи, че някои неща, колкото и да и ни се искат, трябва да ограничим. Винаги аргументирам, оставям я да ме критикува и да дискутира, показвам, че и аз греша и се извинявам или променям мнение, но не ей така.

Миналото лято изпитах голяма гордост. Докато играе в лабиринт с приятелче, то пада и плаче, а майката няма как да го види. Моята започва да вика майката на детето и помощ, слиза към нас и казва на жената, че детето има нужда от помощ. Тогава нямаше 3г. и половина. ММ вика да се потупаме по рамото, че сме успели в тази категория.
Преди няколко седмици обяснявам, че трябва да диша през носа, иначе и става сухо гърлото. Тя се замисля и казва "Извинявай, мамо, знам че те дразни. Но просто не мога да дишам през носа сега, запушен е." Леле, гузно ми стана и млъкнах.

А като ми каза веднъж, че ме обича до края на света и обратно и затова ме оставила да спя (тя си донесла книги на леглото и седи и си разглежда докато ме чака да се събудя) грешките и килограмите ми и всичко въобще не ме интересуваха. Та, хайде да грешим, да се извиняваме и просто да обичаме, вместо да мислим за методи и подобни.

Точно, освен поставяне на граници, да възпитаме Човеци ❤

И аз като Деси изпитвам ужас от възпитание тип “децата не се слушат, а се гледат”. И това с детството да се изживее ми е ценно, защото моето беше такова. Сега като чуя в парка 4-5-6-7 годишни да се псуват или всякакви нецензурни неща да си говорят, или хванали телефоните и лошо ми става.

На детето от самото раждане му минава деня в едно 90% самостоятелна игра в будното време. Говоря му и го закачам естествено, но ако е вглъбен в играчка не се меся. Даже се чудя дали не прекалявам и дали не изпускам важен момент с комуникацията обаче и започнах да се старая повече да му обяснявам какво правим

Поздравления за всички осъзнати мами,които си дават сметка,че възпитанието не е това,на което нас са ни учили😁 любимата ми руска реплика- няма смисъл да си възпитавате децата,те така или иначе пак ще приличат на вас- за това трябва да работим върху себе си и да си даваме сметка какво говорим,как реагираме в различни ситуации,какво ни е отношението един към друг. Аз препоръчвам с две ръце Мадлен Алгафари, Поправителен за родители. На една лекция разказваше как в холандия мисля в детската градина едно дете се опитва да вземе колелото на друго и учителката кара второто да го избута,т.е да си отстоява неговото....не знам дали такива школи скоро ще стигнат при нас,но ето чудесен пример- първото дете се учи,че с наглост нищо не се постига,а второто се учи да си отстоява границите...при нас лелката най-вероятно би накарала това с колелото да отстъпи,за да е "добро" дете... лично мнение, аз съм твърдо за това да сме разчупени, да не ограничаваме и да си учим децата,че всичко е възможно. Все си повтарям,че няма да казвам думи като " не може", "трябва " и "не" освен ако не е крайно наложително😁