Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият I модул на НВО успешно - 2

Бибит, няма как без старобългарска литература, макар че може би 8 клас и на мен ми идва малко рано за нея, ако трябва да я осмислиш като същност и значение. По мои спомени нагоре се учеха и някои абсолютно отегчителни за мен произведения, като "Мъртви души" (така и не го прочетох, дори в урока) и "Дон Кихот" (прехвърлила съм бегло, колкото да установя, че не мога да оценя гения на Сервантес и няма да го уважа). Не знам дали още са оставени в програмата, дано не

Може, как да не може без старите произведения. Просто така е било преди и така си продължава.
(Исках да избегна сравнение, но пак ще дам пример с моите ученици в немска гимназия - изучават се младежки романи от ново време.
Деветокласникът чете по немски в момента роман от жанра фантастика, получил еди коя си награда. И все си ляга късно тези дни, че нещо го грабна книгата.
В горните класове може би ще има и нещо ретро, не знам още.
Може би в курс със засилено изучаване на немски(има такива-Leistungskurs).)

Напомняш ми, че случих на учител по английска литература и освен задължителния Шекспир, си минахме и през популярни за онова време (90те) Стивън Кинг Беше приятно разнообразие.

О, да, напомни ми, че при деветокласника ще изучават по английски(чужд език) книгата Dear Martin.
Преди година -две четяха Дръндьото на английски.

Всичко е индивидуално в литературата. Един харесва едно, друг друго. За обща култура поне трябва да се мине класиката, иначе кой ще посегне доброволно към нея? А и като се учи дадена епоха по история, класическите произведения дообогатяват представата как са живели и мислили хората тогава. Прави ми впечатление, че докато ние изучаваме целите произведения, сега се учат само откъси.
"Мъртви души" и на мен не ми хареса в гимназията, че и в университета, ама това, което не успях да прочета беше прословутата "Майсторът и Маргарита" - най-скучната и отблъскваща книга за мен, зарязах я след двайсетина страници.

Ето колко сме различни хората и като възприятия, и като вкусове. От цялата руска литература, която учихме навремето в училище, единствено "Мъртви души" ми хареса и я прочетох с огромно удоволствие. Всичко останало минах по бърз диагонал колкото да имам някаква идея и да премина изпитванията в училище.
Няколко години по-късно "Майстора и Маргарита" ми докара така да се каже душевен оргазъм - пълна наслада за душата.
За това и не се наемам да правя обобщения какво трябва и какво не трябва да се учи по литература. Угодия за всички няма как да има. Каквото им е в програмата, ще го учат. Един задълбочено и с интерес, друг отгоре-отгоре. В свободното си време да си четат каквото искат. Жанрове много, за всички вкусове има книги

Добро утро
За който има време и интерес:
https://webstage.bg/socialni-temi/1122-kak-uchilishteto-ubiva-ta … neudachnitzi.html
Към написаното мога да добавя, че дори като дизайн училището ни има вид на фабрика - цехове, подредени чинове - машини един зад друг, така че децата да не се гледат в очи, издигната катедра за учителя, от когото се лее единствената истина по един фрагмент от човешкото познание (най-често в монолог) и дисциплиниращ контрол... накрая - звънец и ... Амин... (Тук може да се направи аналогия и с католическа църква.)
Що се отнася до българската класическа литература, изучавана в училище, в нея има две основни теми - страдание и героизъм чрез саможертва в името на националната идея. И това в етап от психологическото си развитие (13 - 19 години), когато ученикът трябва да изгради своята личностна идентичност, да си отговори на въпросите: Кой съм Аз?; Как да общувам с другите (близки и различни от мен)?; Как да правя своите избори и да се ангажирам с тях?; Какво е любовта...
За обучението по История - друг път...

Е, айде сега и старобългарска литература да не учат. Ми то нищо да не учат тогава. Едно литературна творба се изучава не само заради чистата й художествена стойност, а заради епохата, която описва, заради жанра, който представя, заради (евентуално) новаторството й, заради биографията на автора й, ако щете, дори само заради патриотичната й насоченост. Всички тези неща изобщо не са маловажни. Заради хронологията даже - какво е имало преди това и какво следва след това. Какви са връзките между епохите, между личностите в нея, между различните жанрове изкуство и между отделните произведения в конкретен жанр.

"Дръндьо" си го четат и без да се включва в часовете в училище. А такава елементарщина (моя дума, не мога да се сетя за по-подходяща просто), между другото, рядко се среща. Интересна им е, защото е повърхностна, не изисква задълбочаване, не изисква мислене. Няма лошо и такава литература да се чете, ама да останат само на това ниво - не, благодаря. Предпочитам да се сблъскат с нещо безинтересно, да си понапрегнат мозъците за един-два учебни часа, пък нека нищо не им остане като спомен от самия текст. Обаче ще са надградили малко способността си да разсъждават, да концентрират мислите си, дори и за кратко, в нещо малко по-дълбоко от "цепката на з*дника" (цитирам Дръндьо, няма да го забравя този момент ).

Иначе че им е далечно, далечно им е. Обаче и на нас не ни е било по-близо. Все пак разликата между нас и децата ни е 25-30-35 години. На фона на 1000 (и повече) години са нищо. Колкото е било близко/далече до нас, толкова е и до тях.

И последно, че много мога да пиша по въпроса. Вие оценявате ли какво е да пишеш в онази епоха, да създаваш литература (дори да не е с най-висока художествена стойност), да записваш исторически събития, да преписваш книги, да ги съхраняваш, разпространяваш, изобщо - да си новатор в нещо? Тепърва да въвеждаш нещо в обществото? Да пишеш историята на страната си? Да създаваш културата й? Да създаваш идентичността й? Ето за това трябва да се учат тези произведения, пък който ги разбере - разбере. Който не - да си чете Дръндьо, никой не му забранява.

Мила, благодаря, добре описа това, което и аз исках да кажа. Просто вече не ми се спори в тази тема, понеже едни и същи неща въртим през няколко страници.

Мила, чудесен пост, благодаря ти!

Аз не мога да разбера, защо трябва да се върти образованието около някакви неясно на кого интересни и нови нвща. Българските деца трябва да познават българската литература и да я започнат от началото - с произведения като "За буквите"  и житието за Кирил Философ, минат през различните етапи от развитието ѝ, Българското Възраждане и едва тогава съвременни автори. Обаче епохите, които изучават по литература, да бъдат синхронизирани и с изучаваното по история, дори и по география в известна степен.  Така за децата ще е по-лесно да осмислят. На малката ми дъщеря хич не ѝ хареса "Под игото" на Вазов, ама пък може ли да има българин, който да не я е чел?
Дръндьото е супер посредствена книга, написана на почти жаргонен език и хич не ми харесваше, че им беше много на мода. Дори учителката им беше в шок, как да чисти някои думички от езика им.

На мен ми липсва друго - гледах интервю на проф. Атанас Семов преди време, ми прав беше човекът! Безкрайно сухо написано, не учи децата на патриотизъм и на това да обичат България. Това трябва да се пормени в учебниците, да се вкара малко повече поводи за гордост, да се спре с това чуждопоколнничество. Ми и ние сме дали нещо на света, не малко при това, и няма нужда да се започва с това, че сме второ качество хора още от 1 клас.

Спокойно, никой не изисква да се учи Дръндьото по български.
Мисълта ми беше, че се дъвчат едни и същи ретро заглавия отпреди векове и се счита, че това е много важно.
"Под игото" я четох наново скоро и аз, трудно се чете и предполагам, че за учениците е тежко четиво. Но окей- щом се счита за особено важно, да го изучават.
Но няма нещо ново, не се върви в крак с времето. Като цяло, каквото съм учила аз преди десетилетия, това изучават учениците и сега.

Все едно в Германия да учат старонемска литература и да вкарват гордост, патриотизъм и чуждата литература да е чуждопоклоничество.
Да, ама не се прави и тези идеи са останали назад в миналото.

Катя, ами класическата българска литература е писана в такъв период - на националноосвободителни борби, на реална саможертва на реални хора на реалното бойно поле под обстрел с реални куршуми, а не на дивана или в компютърна игра. Какво да направим - да я изтрием ли тази история и тази литература? И нищо им няма на 13-19-годишните мозъци, ако се понатоварят малко с тази тематика. Много почнахме да ги щадим и глезим. Те затова стават все по-инфантилни, повърхностни, неуважителни и с ужасяващо ниска обща култура. С беден речник, защото четат/гледат само каквото им е интересно, а то обикновено включва "брат, глей, уникално, брутално, в смисъл".

Бибит, това, че в Германия не учат старонемска литература защо автоматично да означава, че е ок и че те са прави?  За мен това е пропуск. Разбирам, че там се цени повече профилираността. Няма лошо. Просто различни ценностни системи. Но кой преценява коя е по-добра и по-стойностна?

А няма ли стойностна нова литература? От края на 20 век например?  
Тук става дума да направиш един предмет атрактивен, да се чете с желание, да те грабне материала и да събуди интерес в ученика.
Времената се менят, интересите се менят, това е положението.
Не става дума да се изтрие една история, а да се върви успоредно със съвремието.

Хубаво, де, ама те сега го учат всичко изброено и това съвсем не им пречи да са повърхностни и с ниска обща култура. Значи нещо куца все пак в картинката

Разбира се, че има стойност новата литература. И тя трябва да се изучава и най-вече да се чете. Тук сме абсолютно на едно мнение. Просто отговорих на предишните постове защо трябва да се учи И старобългарска литература.

Lúthien, куцат много неща, така е. Но това не е причина да спрат да се изучават тези произведения. Просто не в тях е проблемът. Ако и тях им спестим, сигурно съвсем ще затънем в невежество. Мое предположение.