Здравейте, пускам тази тема, за да си спретнем дискусия, не защото имам проблем.
Работила съм винаги в големи фирми, където има тимбилдинги и тук-там някоя вечеря с екипа, с гости от разни визити и подобни събития. Нищо нечувано и невиждано.
Наскоро излизахме за вечеря с колегите и после да пием по нещо в бар. Предстои и годишния тимбилдинг, ще е 1 нощувка извън града. Някои мъже си признаха, че жените им се сърдят и не ги пускат. За това не са се записали, мрънка им се при всяко излизане вечер и подобни.
Признавам си, че малко се шокирах.
Аз съм доста против подобни ограничения и не разбирам подобна ревност. Да допълня, че разбирам ако няма кой да гледа децата и подобни причини, но в картинката на повечето деца няма. Даже тези с децата нямат търпение и казаха, че се записват и ще дойдат (жени са).
Вие ограничавате ли половинката си в срещи вечер с колеги, приятели, тимбилдинги, командировки?
Сега ще ми кажете “какво те интересуват другите?” Като цяло не ме, но ми стана странно защо хората си нямат доверие и си налагат подобни ограничения.
Работила съм винаги в големи фирми, където има тимбилдинги и тук-там някоя вечеря с екипа, с гости от разни визити и подобни събития. Нищо нечувано и невиждано.
Наскоро излизахме за вечеря с колегите и после да пием по нещо в бар. Предстои и годишния тимбилдинг, ще е 1 нощувка извън града. Някои мъже си признаха, че жените им се сърдят и не ги пускат. За това не са се записали, мрънка им се при всяко излизане вечер и подобни.
Признавам си, че малко се шокирах.
Аз съм доста против подобни ограничения и не разбирам подобна ревност. Да допълня, че разбирам ако няма кой да гледа децата и подобни причини, но в картинката на повечето деца няма. Даже тези с децата нямат търпение и казаха, че се записват и ще дойдат (жени са).
Вие ограничавате ли половинката си в срещи вечер с колеги, приятели, тимбилдинги, командировки?
Сега ще ми кажете “какво те интересуват другите?” Като цяло не ме, но ми стана странно защо хората си нямат доверие и си налагат подобни ограничения.
т.е. колкото и да са ви странни разбиранията за живота, просто да мислите в една посока. Ние сме домошари, не обичаме да пътуваме и излизаме. След работа искаме да сме си само двамата. Не сме се уговаряли, принуждавали и т.н. Така ни влече, така правим. Не сме интроверти, обуваме свободно и имаме приятели, но и с тях предпочитаме срещи в домашна обстановка. Работа, която включва командировки, тиймбилдинги и други подобни отбягваме и двамата, приемаме го като ограничаване на свободата. 
