Подкрепяте ли задължителното закупуване на помагала по всички предмети от родителите

Всичко, от което имат нужда дечицата, трябва да е в учебника.
Ако не е така по някой предмет, значи някой не си  е свършил работата. Купуващите помагала ги поощряват.

Учебникът е достатъчен, да - за постигане на средно ниво. За 4ка.
За повече - ами, ще трябва да се постараете. И вие, и децата... всички - едните - с осигуряване на допълнителни помагала, другите -  използването им...
Ако сте убедени, че детето ви никога няма да има никаква полза от никакви по-дълбоки познания по някой предмет - ми не му купувайте помагала по него. Никой не ви кара. Прочетете закона. А ако после детето реши, че точно това му харесва на него (а не на вас), ами... толкова по-зле за него, да е мислило по-добре в какво семейство се ражда, вие нямате като семейство, като род, традиции с тази тематика.

Учебникът затова е учебник, в него е теорията. Практиката е другаде.

Когато родителите ми се развеждаха пратиха мен и сестра ми при баба и дядо на село за 2 години. При мен бяха 6 и 7 клас. Випуск 2012 съм, не съм много голяма, но бях по старата програма и нямаше безплатни учебници. Въпреки това директора беше осигурил всички учебници и при завършване просто се оставяха за следващия клас. Купувахме само по 1 УТ по Български и сборник по Математика, без разните им 1000 вида по предмет, в стаята си имаше географски карти и химични таблици, за който се събираха пари на тържествата и се взимаше всичко необходимо, за нещата не финансирани 'отгоре'. Всичко купено допълнително си беше по преценка на родителите.
Това че по селата гледат да избутат училището, не е точно така или поне в нашето селце където бяхме 8-14 ученика макс на клас (като идваха и децата от съседното село). Оценките се пишеха въз основа на знания и по някои предмети учителите си отделяха 10-15 мин от всеки час да ни препитат, нямаше време за всички, но задаваха въпроси и някой ставаше да отговори/реши на дъската. Там ми потръгнаха предмети като математика, литература, биология и история преди това бях с успех 2-3-4. Единствения лесен предмет ми е бил география. Когато 8ми клас се върнах в София точно доказах това, че съм учила на село и идвам с отлични оценки не е от това да ни избутат, ами си имах знанията и си задържах отличния успех до към 11ти клас, като ме хвана пубертета много силно и бягах от училище.
Искам да кажа че знанието идва от учителя и начина му на преподаване. В село имаше 'седмица за размяна' и учениците замествахме учителите по предметите (разпределяха ги за да вземе участие всеки). Беше интересно, забавно и се подготвяхме с кеф. Имаше отворени врати почти по всеки предмет един път на 1-2м и това бяха дни за изпитване, провеждани пред родители (не беше задължително идваше който може, предимно баби и дядовци) и никои не протестираше срещу поставената му оценка. Ясно ми е че всички работим и няма как да посещаваме такива часове, но все пак може да се преподава по интересен начин и да се поставят задачи, за които децата биха се подготвили с кеф

Не е до помагалата, до учителите е!

И до бройка. Дай ми 8 ученици и ще имам време с всеки да работя индивидуално.

[/spoiler]
Подкрепям всичко, което е написано за училището на село. Имам нагледни примери за това, какво е обучението там. Уверявам ви, че много градски училища могат да дишат прахоляка им.
И да - не е въпроса в помагалата, а в учителите и начина на преподаване.
Крачка встрани: имам чувството, че дъвчем едно и също.
Имам предложение: който родител иска да си купи помагалата на всички възможни издателства на пазара и да си ги попълват колективно с децата у дома.

И бройката има значение, да, но начина на преподаване е по важен! Няма значение колко ученици са в клас ако не можеш да им задържиш вниманието

Има една възраст, в която според психолозите сами трябва да задържат вниманието и съвсем не е задължително дейностите или задачите да са приятни (като например да си изпере чорапите или да се съсредоточи върху откъс от учебника, докато месинджърът му прегрява от малоумни съобщения).

Учителите не са клоуни, че да им задържат вниманието. В интерес на развитието на децата и спокойствието на родителите е да го правят.

Внимание далеч не се задържа само с циркове. Дори напротив, те не са препоръчителни, особено при по-големи ученици. Никой не иска такова нещо. Има си техники, има си похвати - ако учителят се интересува, следва да е запознат с тях.

При по-големите ученици неспособност за задържане на внимание е психологически проблем, който за съжаление учителите не могат да решат, ако и да са супер подковани с похвати, методи и средства.

Задържането на вниманието има както субективни, така и обективни фактори. Ако си мърморя под носа 45 минути, четейки учебник, който децата така или иначе си имат, и възрастен няма да ме изтърпи и да ме слуша през цялото време. Какво остава за деца в основно училище.

Явно е нещо изключително за ученик в основното училище да си прочете сам урока, щом си дала тази роля на мърморещия учител. Моля, нека не пишем ученически сценарии, без да сме съвсем наясно с действителните ситуации в момента.

За да не съм голословна, мога да кажа, че за ниското ниво на функционалната си грамотност учениците споделят, че не четат достатъчно. Причините са, че не им е четено във възрастта, в която още не са можели да четат, а вместо това от най-ранна възраст са облъчвани с телевизионни програми за деца. Не е новост проучването, лесно може да се намерят сведения в интернет.

Друг факт е, че изискванията, които трябва да покрият за съответната степен, са високи на фона на тези тревожни резултати. И не на последно място, за всичко са виновни само и единствено мърморещите под носа си учители.

Никак не е изключително ученик да си чете урока в училище. Нищо подобно не съм писала. Четенето е наистина едно полезно занимание.  Препоръчително е не само за децата, а и за възрастните, дори и за учителите. Че някои освен уроците си, май други книги не четат.
За четенето на учениците си има други теми. Тази е за помагалата и нуждата от тях, която не би била толкова голяма, дори за деца над 4-ти клас би била почти нулева, когато насреща си имат качествен учител и добър учебник.
Примерът беше за учител, който прави описаното - едно досадно, ненужно  представяне, което е съвсем нормално да приспи всяко внимание.
Моля, нека не обсъждаме и не оспорваме неписани неща. Напълно е безсмислено. И някак много даскалско и опростенческо е като подход.

Това, че учителите изискват помагала, за да запълнят времето в час с упражнения, не ги прави задължителни. Аз съм ги купувала съвсем доброволно и съм следила (не по собствено желание вече ) дали се попълват качествено. Моето си е попълвало повечето от задачите в часовете, че и за домашна работа оставаше, но през ум не ми е минавало да нарека учителката му некадърна (подобни изказвания има вече в темата).

Знам, че всеки има право на собствена преценка, съобразно личните си усещания, култура, мироглед и представи за обучението и образованието въобще. Въпросът е дали тази преценка помага или пречи обучението на детето да върви ритмично и да се развива. Който може да се оправи без помагала, учебници и учители - нека опита. Порумбачанов не се е появявал скоро, та не знаем какви плодове бере от домашното обучение.

Никъде не съм казала, че учителите трябва да се правят на клоуни. Казах че трябва да могат да има задържат вниманието, това са различни неща. Изместване на темата е, но го дадох като пример, че и в училищата където не се ползват 100 помагала децата могат да научат нещо. За повечето деца (както и майка сподели по назад) училището е досада и това че не могат да си задържат вниманието не е признак на проблем. Часовете по География в 10 или 11клас ги изкарвах играейки карти с моята група, просто защото госпожата не можеше да ни каже нищо ново- буквално изпяваше урока едно към едно с учебника. На нея не и пречеше че играем, понеже пазехме тишина и на изпит или тест изкарвахме отлични оценки. Просто предмети, които ме влекът учебниците ги прочитах още в началото, правех и постоянно тестове в интернет, двете матури си ги взех с добри резултати (Бел- 5.60+/ География 5.80+) При това едната се засече с работата ми и трябваше възможно най бързо да приключа за да отивам на работа. Ако не бях проявила желание сама да се подготвя и чаках на учители не знам дали 3 щях да вържа