Тя по-скоро се оплаква, че си пише в СВ-то, че няма съответния стаж, но я викат на интервюто, без да са чели СВ-то обстойно. За мен не е човек, подходящ за прекалено динамична работа с пътуване, в което няма нищо лошо, много хора не са. В София не е задължително да живее в мезонет в Лозенец, може някой по-голям апартамент в някой от по-евтините квартали заедно с още съквартиранти да наеме.
- Публикувана: 21 дек. 2018, 16:42 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2019, 20:09 ч.
Съвет за хора с малък или никакъв трудов стаж
Ъм, не си лъжи в сивито...както виждаш, има начини да натрупаш стаж и с професии, които дори студенти тръгват да ги работят.
Ами започвай да четеш и да се учиш как се кандидатства, защото фейк сивита, заобикаляне на Джобса, щото нямало смисъл и други фантазии само ти пречат да започнеш с нещо. Между другото, в Джобса се пращат невероятни неща като информация и форматиране, така че потърси в нета как се пише хубаво сиви. И като нямаш опит, си го признай, ама ето виж колко обяви ти изкарах за хора без опит, вкл. дистанционни, дето може да ги работиш от всяко място с нет, че и да пътуваш.
Ами започвай да четеш и да се учиш как се кандидатства, защото фейк сивита, заобикаляне на Джобса, щото нямало смисъл и други фантазии само ти пречат да започнеш с нещо. Между другото, в Джобса се пращат невероятни неща като информация и форматиране, така че потърси в нета как се пише хубаво сиви. И като нямаш опит, си го признай, ама ето виж колко обяви ти изкарах за хора без опит, вкл. дистанционни, дето може да ги работиш от всяко място с нет, че и да пътуваш.
Не съм от хората, които ще почнат работа просто за спорта. Мога да си позволя да не работя и затова внимателно подбирам обявите и работодателите. Не съм без грам стаж. Имам стаж, но в различни области. А и далеч не си мисля, че ще намеря нещо "по специалността си". Просто искам да пътувам (по работа или в свободното си време) и най-вече не искам да съм в София или дори друг български град. В днешно време все по-голяма популярност набират травъл блоговете и съответно, ако можех да пиша тонове текстове, можеше и с това да се занимавам.
E как ще се научиш да пишеш текстове, ако просто не почнеш отнякъде? Намери си някой да ти плаща, докато овладееш занаята. Впрочем само специалност без способности, при това близки до бизнеса в момента, не ти дава никаква преднина.
Малко е смешно филолог да не може да пише текстове. Не малко, много смешно е.
А работенето "за спорта" е важно, просто да видиш как се правят нещата - ритъм, срокове. Иначе си мислиш, че много знаеш, ама ще се дъниш на тривиални неща просто от липса на опит.
Малко е смешно филолог да не може да пише текстове. Не малко, много смешно е.
А работенето "за спорта" е важно, просто да видиш как се правят нещата - ритъм, срокове. Иначе си мислиш, че много знаеш, ама ще се дъниш на тривиални неща просто от липса на опит.
Ами не знам, имаш някаква кофти настройка. Просто хвани нещо и го свърши, после второ и така, да си създадеш навици. Аз в момента излизам от доста дълго майчинство и постепенно добавям задачи, да не е без нищо.
Работенето е много по-различно от ученето и от фантазиите каква професия искаш. Има си задачи, някои ще ти се сторят тъпи или тривиални, има си и моменти за мислене.
Обаче ти отхвърляш почти всички позиции, подходящи за филолози. В някои даже си пише, че са точно за хора с такова образования.
Работенето е много по-различно от ученето и от фантазиите каква професия искаш. Има си задачи, някои ще ти се сторят тъпи или тривиални, има си и моменти за мислене.
Обаче ти отхвърляш почти всички позиции, подходящи за филолози. В някои даже си пише, че са точно за хора с такова образования.
В днешно време все по-голяма популярност набират травъл блоговете и съответно, ако можех да пиша тонове текстове, можеше и с това да се занимавам.
Не набират все по-голяма популярност, набираха преди повече от 15-20 години, когато прохождаха. Ти тонове текстове не можеш да пишеш, не си пътувала, защото не се е намерил кой да ти плаща за това, от обработка на текст и снимки не разбираш, вероятно няма да ти се става по зазоряване, нито да стоиш с часове, вкл
чително и нощем, да дебнеш някакво интересно за заснемане природно явление или ритуал... Едва ли са много наетите на заплата и с командировъчни, без опит и портфолио, списващи травъл блогове, със собствен фотограф и обработчик на блога им, които ходят само в цивилизовани места и работят само в стандартно работно време.
Прочетох и тази тема и хайде да си кажа и аз.
Auspicious, в първия си пост питаш за съвети за човек без/ с малко опит, а после на всеки получен съвет контрираш, че не ти харесва, че не е за теб, че не ти се работи това.
Всъщност какъв съвет очакваш? Сирен е дала много идейни предложения. Имай предвид, че когато започнеш работа постоянно ще има нещо, което няма да ти харесва - напр. срокове, колеги, някои задачи. Перфектна работа няма, и най-хубавата си има своите минуси. Затова помисли какъв компромис да направиш и започвай някъде. И без това в днешно време няма да се пенсиоираш на първата си работа, така че действай
Auspicious, в първия си пост питаш за съвети за човек без/ с малко опит, а после на всеки получен съвет контрираш, че не ти харесва, че не е за теб, че не ти се работи това.
Всъщност какъв съвет очакваш? Сирен е дала много идейни предложения. Имай предвид, че когато започнеш работа постоянно ще има нещо, което няма да ти харесва - напр. срокове, колеги, някои задачи. Перфектна работа няма, и най-хубавата си има своите минуси. Затова помисли какъв компромис да направиш и започвай някъде. И без това в днешно време няма да се пенсиоираш на първата си работа, така че действай
Пишат се текстове, реферати, анализи, но при мен това е било отдавна. Преди 5 години примерно. Аз наблягах на преводите, за мен те имаха стойност, другите неща бяха повече запълване на време.
Auspicious, какво мислиш за устни преводи?
Доста динамична работа, добре платена, с вероятност да е свързана с много пътувания.
Напрежението е голямо, но НЕ е дългосрочно, всичко се случва на момента.
Почваш с леки преводи някъде като за начало, не веднага да скачаш на конферентен превод.
Стюардеса и гид бяха следващите ми идеи, гледам, че вече са споменати.
Доста динамична работа, добре платена, с вероятност да е свързана с много пътувания.
Напрежението е голямо, но НЕ е дългосрочно, всичко се случва на момента.
Почваш с леки преводи някъде като за начало, не веднага да скачаш на конферентен превод.
Стюардеса и гид бяха следващите ми идеи, гледам, че вече са споменати.
Customer support e работа само за студенти. Реално с такава позиция ще си чиновничка, знаеща английски като всички. Една колежка с АФ това работи почти целия си живот и е много изморяващо. Аз преминах съм педагогиката, защото представлява повече интерес, но съм почти в същата позиция в момента. Можеш да се пробваш като копирайтър, и контент криейтър към някоя фирма.
Устните преводи са много трудни.Като цяло - ако иска да започне с писмените преводи, устните са за едно много по-високо равнище на натрупан опит.
Устните преводи са много трудни.Като цяло - ако иска да започне с писмените преводи, устните са за едно много по-високо равнище на натрупан опит.
Jisu, забелязала съм известен страх от устни преводи у почти всички филолози, които познавам. Не знам на какво се дължи, нещо като професионално изкривяване може би.
Познавам едва ли не блестящи писмени преводачи, владеещи двата езика много по-добре от мен, които не смеят едно изречение да преведат устно от страх да не сбъркат.
Не говоря за превод в кабинка към ЕС, ами за консекутивен превод, отначало може и само към работни групи пред няколко души, след това вече може и да стигне до конферентен консекутив.
Какво значи да имаш много по-високо равнище на натрупан опит, за да пристъпиш към устни преводи?
Да изучиш целия речник ли? Да си перфектен в изказа си и на двата езика във всяка една ситуация ли, без да допускаш нито една грешчица ли? Никога няма да се случи.
Затова се почва с по-леки устни преводи, пред по-малко хора.
Не се заяждам, интересна ми е и друга гледна точка.
Писмените преводи няма да я научат да прави устни. Двата вида превод са много различни. Писмените преводи са жив ад под небето. И за капак са доста зле платени.
Аз издивявах, като трябваше да правя писмени преводи, направо уртикария хващах. За мен лично са хиляди пъти по-трудни от устните - да го мислиш, да го гласиш, да гледаш всяка запетая. Да не говорим, че трябва да си седиш на Д-то бая часове, очите ти изтичат от преумора... за жълти стотинки.
С устните преводи това го няма.
Хващаш като за начало една конкретна област, не е нужно да си компетентен в 1001 области.
Благодарение на устни преводи обиколих половин България за 3 години. Ето го пътуването, което авторката търси.
Да не мислиш, че съм някакъв гений или много по-високо равнище. Нищо подобно. Смятам, че не е задължително дори да си с АФ, за да се справиш с консекутив.
Опит с устния превод започва да се трупа, едва когато се престрашиш да го правиш.
Все отнякъде трябва да се започне, ако авторката има желание.
Аз започнах от работни групи, състоящи се от по 2-3 души, след 4 години стигнах до превод пред 70-80 души максимум на конференции. И за капак съм интроверт.
Страхотна работа е, а и доста добре платена. Особено добра е за несемейни хора, търсещи динамика и както е при авторката - пътуване.
Нека помисли в тая посока.
Познавам едва ли не блестящи писмени преводачи, владеещи двата езика много по-добре от мен, които не смеят едно изречение да преведат устно от страх да не сбъркат.
Не говоря за превод в кабинка към ЕС, ами за консекутивен превод, отначало може и само към работни групи пред няколко души, след това вече може и да стигне до конферентен консекутив.
Какво значи да имаш много по-високо равнище на натрупан опит, за да пристъпиш към устни преводи?
Да изучиш целия речник ли? Да си перфектен в изказа си и на двата езика във всяка една ситуация ли, без да допускаш нито една грешчица ли? Никога няма да се случи.
Затова се почва с по-леки устни преводи, пред по-малко хора.
Не се заяждам, интересна ми е и друга гледна точка.
Писмените преводи няма да я научат да прави устни. Двата вида превод са много различни. Писмените преводи са жив ад под небето. И за капак са доста зле платени.
Аз издивявах, като трябваше да правя писмени преводи, направо уртикария хващах. За мен лично са хиляди пъти по-трудни от устните - да го мислиш, да го гласиш, да гледаш всяка запетая. Да не говорим, че трябва да си седиш на Д-то бая часове, очите ти изтичат от преумора... за жълти стотинки.
С устните преводи това го няма.
Хващаш като за начало една конкретна област, не е нужно да си компетентен в 1001 области.
Благодарение на устни преводи обиколих половин България за 3 години. Ето го пътуването, което авторката търси.
Да не мислиш, че съм някакъв гений или много по-високо равнище. Нищо подобно. Смятам, че не е задължително дори да си с АФ, за да се справиш с консекутив.
Опит с устния превод започва да се трупа, едва когато се престрашиш да го правиш.
Все отнякъде трябва да се започне, ако авторката има желание.
Аз започнах от работни групи, състоящи се от по 2-3 души, след 4 години стигнах до превод пред 70-80 души максимум на конференции. И за капак съм интроверт.
Страхотна работа е, а и доста добре платена. Особено добра е за несемейни хора, търсещи динамика и както е при авторката - пътуване.
Нека помисли в тая посока.
Аз съм лингвист (почти завършил) и мога да кажа каква е разликата от нашата гледна точка.
Като за начало за устен превод също трябват знания - двата вида устен превод, без значение на тематиката, могат да бъдат доста трудни. Тъй като при мен вторият език е източен - сложността е много по-голяма.
Много зависи от тематиката на превода. За юридически превод например - много преводачи даже не кандидатстват, защото е трудно от родния език да преведеш на друг, а засуканите изречения са много голям препъни-камък за преводачите.
Аз не мисля, че има лесни и трудни преводи. Миналата година имахме един превод за казина, а уж лесен превод - половината не можаха да го разберат и имаше грешки на уж лесни неща. Виждала съм и много смешни преводи от български на английски на "лесни" неща. Имам чувството, че много преводачи не знаят какво е това нещо локализация на превод.
За преводачите устните преводи са дълбоките води на превода, защото там нямаш някакви бележки, а просто отиваш и превеждаш каквото ти кажат. И не съм съгласна с вашето мнение, че има лесни устни преводи. Всеки превод си има някаква особеност. По конференции не се превеждат неща от рода на "как си?" и "какво прави вчера?". Това е най-голямата трудност, докато на писмения си знаеш тематиката и можеш да си направиш проучване на термините, които трябва да използваш. Сроковете са много неприятни, но поне за мен писмените преводи са добра алтернатива за човек, който сега влиза в превеждането. Според мен трябва да имам някакъв опит в превеждането на различни области, за да мине на устен превод. Докато поне моят университет има магистърска програма по Конферентен превод, аз не бих я записала , защото ми е труден. Предпочитам да съм си вкъщи и да си превеждам писмено, отколкото да обикалям със самолет държавите и да се радвам какво има във всеки град.
Аз в момента превеждам една обществено- политическа книга, която би се сторила лесна за много хора, но при същинския превод излизат много термини, които не бях чувала през живота си, защото са исторически.
Като за начало за устен превод също трябват знания - двата вида устен превод, без значение на тематиката, могат да бъдат доста трудни. Тъй като при мен вторият език е източен - сложността е много по-голяма.
Много зависи от тематиката на превода. За юридически превод например - много преводачи даже не кандидатстват, защото е трудно от родния език да преведеш на друг, а засуканите изречения са много голям препъни-камък за преводачите.
Аз не мисля, че има лесни и трудни преводи. Миналата година имахме един превод за казина, а уж лесен превод - половината не можаха да го разберат и имаше грешки на уж лесни неща. Виждала съм и много смешни преводи от български на английски на "лесни" неща. Имам чувството, че много преводачи не знаят какво е това нещо локализация на превод.
За преводачите устните преводи са дълбоките води на превода, защото там нямаш някакви бележки, а просто отиваш и превеждаш каквото ти кажат. И не съм съгласна с вашето мнение, че има лесни устни преводи. Всеки превод си има някаква особеност. По конференции не се превеждат неща от рода на "как си?" и "какво прави вчера?". Това е най-голямата трудност, докато на писмения си знаеш тематиката и можеш да си направиш проучване на термините, които трябва да използваш. Сроковете са много неприятни, но поне за мен писмените преводи са добра алтернатива за човек, който сега влиза в превеждането. Според мен трябва да имам някакъв опит в превеждането на различни области, за да мине на устен превод. Докато поне моят университет има магистърска програма по Конферентен превод, аз не бих я записала , защото ми е труден. Предпочитам да съм си вкъщи и да си превеждам писмено, отколкото да обикалям със самолет държавите и да се радвам какво има във всеки град.
Аз в момента превеждам една обществено- политическа книга, която би се сторила лесна за много хора, но при същинския превод излизат много термини, които не бях чувала през живота си, защото са исторически.
"Аз в момента превеждам една обществено- политическа книга, която би се сторила лесна за много хора, но при същинския превод излизат много термини, които не бях чувала през живота си, защото са исторически."
Точно заради това предпочитах устните преводи.
Там почти винаги си подготвил и научил нужните термини преди самия превод, дори и да изникнат някакви въпроси в хода на превода, те се уточняват на момента. Да, напрежението е голямо, спор няма, но е краткотрайно.
При писмените преводи се случва да търсиш, да се чудиш, понякога по няколко часа и дори дни, как се превежда даден термин. Мен това много ме е мъчило и изнервяло.
При устен превод като не знаеш даден термин, не идва краят на света. Питаш, обясняват ти, превеждаш, и така.
Имала съм случаи, в които дори не са ми предоставяли предварително абсолютно никаква конкретна информация за превода, а само са ми казвали на каква тематика ще е. Еми, в началото съм прекъсвала и питала по-често кое какво е, а след това, постепенно, преводът е тръгвал по-гладко.
Не съм твърдяла, че устните преводи са чак лесни. Дори и при неформален превод, каквато е една вечеря след края на работния ден, по време на която се лалат точно общи приказки от рода на "какво прави вчера", превеждащият пак трябва да е минимум добре концентриран.
Смятам обаче, че трудността на устния превод се преувеличава до степен, че в крайна сметка и завършили филолози се плашат да превеждат устно дори пред малка група хора.
Че то на някои места дори ученици от ЕГ викат за консекутив и те най-нахакано превеждат, макар и не съвсем добре. Поставени обаче в сходна ситуация, филолози се червят.
Естествено че всички сме различни, с различни предпочитания и прочие, но исках да представя и тази гледна точка на авторката. Далеч не е толкова страшно и невъзможно, както изглежда в очите на много филолози и лингвисти.
А и авторката иска да пътува - тази работа предоставя една чудесна възможност за пътуване, плюс че е много добре платена.
Точно заради това предпочитах устните преводи.
Там почти винаги си подготвил и научил нужните термини преди самия превод, дори и да изникнат някакви въпроси в хода на превода, те се уточняват на момента. Да, напрежението е голямо, спор няма, но е краткотрайно.
При писмените преводи се случва да търсиш, да се чудиш, понякога по няколко часа и дори дни, как се превежда даден термин. Мен това много ме е мъчило и изнервяло.
При устен превод като не знаеш даден термин, не идва краят на света. Питаш, обясняват ти, превеждаш, и така.
Имала съм случаи, в които дори не са ми предоставяли предварително абсолютно никаква конкретна информация за превода, а само са ми казвали на каква тематика ще е. Еми, в началото съм прекъсвала и питала по-често кое какво е, а след това, постепенно, преводът е тръгвал по-гладко.
Не съм твърдяла, че устните преводи са чак лесни. Дори и при неформален превод, каквато е една вечеря след края на работния ден, по време на която се лалат точно общи приказки от рода на "какво прави вчера", превеждащият пак трябва да е минимум добре концентриран.
Смятам обаче, че трудността на устния превод се преувеличава до степен, че в крайна сметка и завършили филолози се плашат да превеждат устно дори пред малка група хора.
Че то на някои места дори ученици от ЕГ викат за консекутив и те най-нахакано превеждат, макар и не съвсем добре. Поставени обаче в сходна ситуация, филолози се червят.
Естествено че всички сме различни, с различни предпочитания и прочие, но исках да представя и тази гледна точка на авторката. Далеч не е толкова страшно и невъзможно, както изглежда в очите на много филолози и лингвисти.
А и авторката иска да пътува - тази работа предоставя една чудесна възможност за пътуване, плюс че е много добре платена.