Объркана съм...не знам нормално ли е...

  • 5 266
  • 44
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 604
Здравейте, разведена съм с  2 деца...от 7 месеца почти съм с нов мъж. Той също има 1 дете. Постепенно се развиват нещата между нас. От почти 4 месеца той идва да спи вкъщи...донесе си някои неща. Държи се като в къщи...не мога да се оплача от добро държане към мен и децата, плаща сметки, пазарува, помага и тн. Обаче той взима неговото дете от майка му доста често. Всеки уикенд, а много пъти и през седмицата по няколко дни...Много пъти това му се съобщава в последния момент, че трябва да гледа детето. Радвам се за него, че е добър баща и отговорен, радвам се, защото е щастлив когато е с детето си, но когато го взима той не идва с него вкъщи. Отиват си в неговата къща. Говори ми как иска вкъщи да направим ремонт...споменава за сватба..бебе и тн...а в същото време още не сме напълно заедно. Било му трудно да напусне старата къща, сигурно му е трудно и как детето му би го възприело макар ,че детето много пъти директно си пита вие с тати къде ще живеете, ще се жените ли, бебе ще имате ли Simple Smile. Вчера дори мъжът изръси нещо от рода не стига, че той ни се бил натресъл, ми и детето ли да натресе. После каза, че не е искал така да прозвучи. Щяло да стане лека полека...
Та това ми е болката...заедно сме няколко дни...вечери..нощи и после изведнъж си отива...после пак идва....моите деца така се объркват...питат ще идва ли...защо няма да идва...и тн.

# 1
  • Мнения: 5 510
Не, не е нормално да напъваш всичко да се случи веднага. Минали са само 7 месеца, има и 3 деца замесени. Слушай мъжа и се води по него.

# 2
  • София
  • Мнения: 28 640
Здравейте, разведена съм с  2 деца...от 7 месеца почти съм с нов мъж. Той също има 1 дете. Постепенно се развиват нещата между нас. От почти 4 месеца той идва да спи вкъщи...донесе си някои неща. Държи се като в къщи...не мога да се оплача от добро държане към мен и децата, плаща сметки, пазарува, помага и тн. Обаче той взима неговото дете от майка му доста често. Всеки уикенд, а много пъти и през седмицата по няколко дни...Много пъти това му се съобщава в последния момент, че трябва да гледа детето. Радвам се за него, че е добър баща и отговорен, радвам се, защото е щастлив когато е с детето си, но когато го взима той не идва с него вкъщи. Отиват си в неговата къща. Говори ми как иска вкъщи да направим ремонт...споменава за сватба..бебе и тн...а в същото време още не сме напълно заедно. Било му трудно да напусне старата къща, сигурно му е трудно и как детето му би го възприело макар ,че детето много пъти директно си пита вие с тати къде ще живеете, ще се жените ли, бебе ще имате ли Simple Smile. Вчера дори мъжът изръси нещо от рода не стига, че той ни се бил натресъл, ми и детето ли да натресе. После каза, че не е искал така да прозвучи. Щяло да стане лека полека...
Та това ми е болката...заедно сме няколко дни...вечери..нощи и после изведнъж си отива...после пак идва....моите деца така се объркват...питат ще идва ли...защо няма да идва...и тн.
За едва 7 месеца, налични деца, ти очакваш едва ли не той да се пренесе при теб? Дори в картинката да нямаше деца, не прибързваш ли доста?

# 3
  • Мнения: 1 189
Той постъпва по-разумно от теб и предпазва психиката на детето си повече отколкото ти.Не е ок да си играете на гаджета с преспиване когато има деца.Може да се виждате,излизате и плавно да сплотявате децата, но съвместното съжителство трябва да започне в правилния момент и да е постоянно.
А може и бившата му съпруга да не желае детето да преспива у вас и да се гледа от друга жена ( към този момент,в който реално за пред света сте си гаджета).

# 4
  • София
  • Мнения: 1 604
А кога идва този правилен момент?И как така от веднъж ли да стане за постоянно?Не е така лесно...

# 5
  • София
  • Мнения: 28 640
Ама това да не е математика, как така кога идва правилният момент? Зависи от хората. За мен той е напълно прав. Защо си допуснала човек, когото не познаваш добре, да стане такава голяма част от живота на децата ти? Той си пази детето. Пази и ти твоите.

# 6
  • Мнения: 6 471
Ама това да не е математика, как така кога идва правилният момент? Зависи от хората. За мен той е напълно прав. Защо си допуснала човек, когото не познаваш добре, да стане такава голяма част от живота на децата ти? Той си пази детето. Пази и ти твоите.
Абсолютно.
Мъжа е доста свестен и разумен. Оцени го и не бързай.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 604
Моите деца се чувстват добре с него...приемат го...радват му се...искат да идва...а съм го допуснала, защото ни е хубаво да сме заедно колкото се може повече. Не сме на по 20г.

# 8
  • Мнения: 5 510
Именно защото не сте на по 20, трябва да действате разумно. Само мъжът дава такива заявки обаче.

# 9
  • Мнения: 6 471
Твоите,да. А неговото? Всеки си познава децата. А и репликата му, че той се е натресъл..а сега и детето .Ами може да му е неудобно, да си мисли, че те притеснява..Все още не сте се напаснали явно. Ти си ок, за него сигурно повече време трябва.

# 10
  • София
  • Мнения: 28 640
Моите деца се чувстват добре с него...приемат го...радват му се...искат да идва...а съм го допуснала, защото ни е хубаво да сме заедно колкото се може повече. Не сме на по 20г.
И понеже са минали едва 7 месеца, след време, като се опознаете, разбирате, че не се получава. Разделяте се. Какво ще стане тогава с децата, с чувствата им, когато човек, към когото са се привързали, с когото са свикнали, е изтръгнат от живота им?
Точно, защото не сте на по 20, би трябвало да действате по-отговорно и разумно. Той го прави, очевидно. За разлика от теб.

# 11
  • Мнения: 1 189
Как така "защото ни е хубаво" ? Това е отговор точно за възраст 20г.

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 3 586
Вчера дори мъжът изръси нещо от рода не стига, че той ни се бил натресъл, ми и детето ли да натресе. После каза, че не е искал така да прозвучи.
Защо не довършите този разговор честно, ясно и открито. "Бил се натресъл"  - издава безпокойство, известна несигурност относно това дали наистина е добре дошъл, може би и предвид факта, че е доста често със своето дете или друга някаква причина. Не искал така да прозвучи, а как?!  А това, което ти искаш заявила ли си го достатъчно категорично. Аз смятам, че /искам ...и тн. "Щяло да стане полека-лека" - какви са по-конкретните параметри на неговото полека-лека ?/месеци; години една, две ...пет /С недомлъвки и недоизказани неща, далеч няма да стигнете. А и винаги остава варианта детето да е предтекс/удобното извинение/ да не задвижва нещата, защото има други разни предубеждения и страхове. Говори с него, от форумни теми няма полза в случая.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 604
Още по-интересното е, че той сам повдигна темата и предложи да направим ремонт идното лято–което е само след 2 месеца...но аз не виждам защо ще прави ремонт ако няма да живеем заедно постоянно. А това повлича друго...ако живеем заедно трябва да се направи място и за неговото дете...ние да спим в хола...спалнята да стане стая на каката..и детската стая за момчетата. Не знам...

# 14
  • София
  • Мнения: 28 640
Ами лесно е – решаваш кое ти приоритет.
Дали ти е по-важно да ти е приятно с някого?
Дали ти е по-важно как ще се отрази евентуална раздяла върху децата ти?

Общи условия

Активация на акаунт