Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

И на мен ми е интересно дали Тесла има деца или си ги говори на теория нещата. Защото ми изглежда само теоретично подкован.
  Аз съм майка на две породени момчета, мъже вече. Имах случай да отида с единия на педиатър и преглеждайки го да ме попита защо гърбът му е насинен, сякаш е бит. Много неудобно ми стана и не можах да и отговоря, а и за себе си нямах обяснение. Като си тръгнхме за вкъщи , се сетих, че като се сбият с брат си, който тогава беше две годишен, той го налагаше с количките "Матчбокс" по гърба. Разтървавах ги, но отглеждайки ги сама, понякога пропусках началото на детските им разправии. Отдъхнах си, че намерих обяснение, защото бях започнала да се филмирам с разни болести.
А ако бях в европейска болница, сигурно щях в съда да доказвам откъде са синините и вероятно щях да съм виновна, че са се сбили. Но само , който е гледал породени палави деца, може да си представи вихрушката вкъщи по онова време.

Чудесно, това може само да ме радва, значи българският родител в мнозинството си сам е достигнал до извода че да се удря дете не е добре. Тогава какъв е проблемът че и в стратегия за деца се казва това след като мнозинството български родители и без стратегията са стигнали до този извод.
Законите вече ги постнах, ако трърдиш че са неясни, трябва да посочиш кое им е неясното.
До съд ще стигнеш само ако има основателни причини. Ако има опасения за безопасността, здравето или живота на детето. Като в случая в Германия, там съдът е преценил че на този етап има обосновани опасения за здравето и живота на детето и то трябва да бъде изведено от семейната му среда, защото родителите не могат да дадат обяснение, и по този начин да подпомогнат установяването на истината какво е причинило мозъчен кръвоизлив и стари счупвния по костите на детето. Съдът преценява че има опасност за детето, защото някой/нещо в неговата среда е източникът на тези наранявания. Същевременно родителите не са обявени за виновни от съда защото не е доказано че техни действия са причина за травмите, нито родителските им права им са отнети, на сем. е позволено да бъде с детето си, но не и в семейната среда която е довела до тези травми, докато съдът не установи причината, не мислите ли че това е правилният начин да действат социалните, съдът и всички институции които трябва да се грижат за живота и здравето на едно дете.
В този случай няма опасност, за здравето и живота на детето, следователно не следва намеса на съда или на социалните.

Тесла, не знам кога българският родител в мнозинството си е малтретирал децата си /изключвам единичните дръпвания на ухо и шамари, защото това очевидно се случва по цял свят/, но ти упорито продължаваш да не разбираш нещо.  Проблемът не е в това, че стратегията е стигнала до някакъв извод /защото не е стигнала до никакъв извод/. Проблемът е, че целите й предвиждат все по-голяма намеса на всевъзможни институции в семейството. Това че не пиша нищо лошо в съобщенията си, не значи, че искам да ми ги четат - образно казано.
Неслучайно повечето дела в ЕСПЧ са по член 8.

Искат се разлики между шамар като унижение и причиняване на болка / телесно наказание / и шамар с превантивна, или възпитателна цел, в рамките на допустимото.
Аз този пример съм го давала, но не помня в тази тема ли беше, а и той има вече финал- през съд и всичко, че и още факти.
Случката беше такава : Две дъщери 13 и 15 годишни, се сбиват за червило или нещо си там. По-голямата бие по-малката с юмруци по главата, дране, скубане. А малката има проблем с хронично главоболие и неустановена диагноза. Майката е забранила на голямата да посяга на сестра си. И майката шийва един шамар на голямата, с което предотвратява развитието на  побоя. След като се е опитала безуспешно и безпомощно да ги разтърве, да вика, да се пъхне между тях. Всичко е опитала.
Айде сега , ама съвсем конкретно, този шамар какво е, м ? Само да не развием пак мантрата, че тези деца са невъзпитани и т.н. Тийнки, хормони , пубертет и т.н.
Аз ще припомня после развитието, щото май оставих нещата дотам, че златен тати заведе дело със съгласие на дъщеря си за домашно насилие и майката получи ограничителна заповед. Напомням, че медицинско нямаше. Никакви следи от шамара. Някой да не си помисли , че шамарите са плющели и кръв се е ляло.

Това не е формулировка за бой и шамари с възпитателна цел, а съвсем друго нещо. Не знам как точно би се превело на български, но става дума за типа ''сила'' и ''принуда'', които се ползват например при болни лица, хора с увреждания, и т.н. В норвежкото законодателство това се регулира в няколко закона - например в здравното законодателство, закон за правата на пациента и ползвателя (на услуга), законодателството за защита на психичното здраве, за полицията, и т.н. Ако си в болница и се налага животоспасяващо лечение, а ти се бориш усилено, защото не си на себе си, могат да те удържат със сила и да ти бият инжекцията с обезболяващо например. Или лица с агресивно поведение, които трябва да бъдат озаптени от полицията и тя може да употреби сила и принуда за целта. Явно в Канада се дава право на учителя да коригира поведението на ученик, който е агресивен и с поведението си представлява заплаха а другите и себе си. Същото е и с лицата, които работят с хора с увреждания, които трябва в някои случаи да употребят сила, за да предотвратят нараняване. Но това са строго регулирани случаи, в които е позволено.

Таис, в тази ситуация шамар е грешен метод. Можела е насила физически да откъсне едната от другата, да я дръпне силно за ръката, и т.н. Звучи невероятно шамар да е подействал пък физически да застане между двете сестри или да дръпне силно едната настрана да не е.

Вайпар, дай да не насочваме темата на по обща философска основа а именно правилата на държавата доколко трябва да ги има, доколко трябва да се съблюдава спазването им и доколко ограничават свободата да правиш каквото искаш и както искаш, вкъщи, в своето сем. или където и да е. В което няма лошо, ама по добре да се говори с конкретика а не сега да почнем една широка тема дето краят и не се вижда. Ами едно време хората не са живеели под никакви правила, ако можеш да избираш, тогава ли би искала да живееш когато е имала абсолютна свобода дори да убиваш, ако се върнем векове назад, или сега когато има толкова много правила които трябва да спазва човек ако иска да бъде член от о-вото а не изолиран от него. Кога е по хубаво да се живее тогава или сега, когато човек определено има много по малко лична свобода.

На какво основание дай да видиме документите и мотивировката на съда.

Психическо насилие" са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване,  подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда

това е в компетенцията на психолози и социолози, но при така дадените критерии, дори и специалистите сред тях биха влезли в спор кое, как и няма да стигнат до едномислие, защото няма обективност, какво остава родителите да разберат.
Или това е целта?

Тесла, насилие ли е да завлечеш ритащо и пищящо дете на зъболекар и на сила да му лекуват кариеса?

Предвидих го това предположение, та затова дадох препратката към сайта на министерството им на правосъдието, което излага своето разбиране и цитира въпросното дело, което определя границите на силата с възпитателна цел/физическото наказание/ - и се прави разлика между това, което може да прави учителя и това, което може да прави родителят. /Физическото накаазание е допустимо само между 2 и 12 години, силата трябва да бъде минимална, да не оставя следа или контузия и пр., шляпането може да е  насилие или да не е насилие в зависимост от обстоятелствата и т.н./ Ей такива елементарни неща имам предвид.

Тесла, няма никаква обща философска основа, само закони и права, които трябва да бъдат защитавани.

Тези решения и заповеди не са публични, а и няма как да ги дам, касаят деца.
Основанието е чл. 18 от ЗЗДн. Временна заповед майката да се въздържа от насилие , докато трае процеса. Съдът ги издава след постъпване на молбата, преди да събере доказателства, с превантивна цел. А и молбата беше зловещо написана.  "Въздържане от домашно насилие" е всякаква форма на насилие, дори да и се скара , че се е облякла като лека жена. Но сега остави развитието, ти кажи този шамар правилен ли е бил, или не.

Учителят не възпитава, нито бие възпитателно. Но ако ученик смущава учебния процес в клас, учителят може насила да изведе ученика от класната стая. Това не е насилие, не е и с възпитателна цел.

Как се нарича на български описаното от мен в предния пост? За силата и принудата в споменатите ситуации. Как е регулирано в българското законодателство?

Говорим за родителите, не за учителите. Според тяхното тълкуване учителят има право точно на това, което казваш. Родителят - на друго. Затова съм дала линка.

Тесла , ми да си върнем социализма пак , за което много хора си мечтаят. В тоталитарните държави правила много и животът си е по- спокоен и уреден.
   А психологическо насилие много трудно се доказва, да не кажа невъзможно. Възпитанието си е вид насилие над детето - като няма физически аспект, се засилва психологическото въздействие. А и дали ще удариш шамар на разярената тийнка или трябва със сила да я отскубнеш, си е все физическо въздействие. За да я отскубнеш трябва да я стиснеш, блъснеш, дали е по- щадящо от един шамар. Да не говорим ако имаш работа с момчета като моите. На 13-15 г. бяха над 1,80. За последен път и те се сбиха в пубертета и бяха счупили балконската врата. Добре, че тогава не разбрах и не се наложи да ги разтървам. Но казаха никога повече и си удържаха на обещанието.

Вайпар това е философски въпрос и няма еднозначен отговор. За теб правилното е едно, за мен друго. Ти намираш проблем да се съблюдава спазването на определени правила, не защото не ги спазваш, а защото го намираш за ограничение на личната свобода, аз просто съм на друго мнение, аз намирам че личната свобода да правиш каквото искаш в сем. в живота в о-вото свършва там където не причиняваш вреда на другимо, и нямам нищо против да има съблюдаване на спазването на правила въпреки че това ми ограничава личната свобода да правя каквото си искам. Затова ти казвам това е филосовски въпрос в който всеки си има своето мнение кое е правилно и кое не.

Тайс, ами така като го описваш случая изглежда че шамарът е оправдан, в конкретната ситуация, но тук се поставя въпроса защо се е стигнало дотам. Защо в това сем. отношенията са такива че се водят войни които в един момент стигат до боеве в който единият бие другият а пък 3-тият се намесва с бой да спре друг бой. (Преувеличавам, но по същество има някакъв проблем в това семейство който може би се крие в документие до които ние нямаме достъп). За да каза защо съдът е решил това или онова, или е решил че еди какво си е допустимо или не, трябва да се видят документите.

Да има правила и да се съблюдава спазването им не е социализъм, иначе може да се каже че целият свят живее в социализъм, особено там на където бягат българите, там социализмът е най силен по отношение на правилата и законите и стрикно се съблюдава спазването им. Което до води до едно о-во към което всички искат да се присъединят след като източно-европейците мигрират в посока западна Европа а не западняците в посока източна посока.

Това е интересен казус. Съдът въобще ли не е взел под внимание интересите на другото дете,което в момента е било физически застрашено,още повече,че е страдало от заболяване?
По моята логика би трябвало да ги задължат с тийнката да се работи в посока да не малтретира сестра си

Тесла, обещах да споделя развитието, ако има интерес.
Не е толкова важно сега, хайде ние да сме съдиите, защото сигналът стига и до социалните, и те вземат становище. Хайде да сме  социалните. Просто давам пресен случай на домашно насилие с шамар . Нали шамаросването се обсъжда - кога и как , защо и дали.
Защото от този казус всеки може да си сподели как вижда нещата : редно- нередно, социалните как да се намесят, бащата - как, съдът - как. Та така.
Ирис, то как да задължиш тийнка да не посяга на друга тийнка. Пък и в съда не влиза действителната история, а тати и детенце пишат как мама е пребила горканка. И тати взема жертвата да я гледа , за да не я малтретира майка и. Социалните пишат доклад и одобряват преместването. Жертвата реве пред социалните , реве в съда. Рева и на медиацията. Съвсем добре обгрижвано дете, което искаше да не бъде контролирано от майка си. Да не я кара да учи, да се облича както си иска, да не и се карат, изобщо....отсъде накъде мама да ми дава тон в живота.То после станА интересно , де.