Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

Мисля, че тази теза изобщо не е нова, а е съвсем нормална. Кой решава? В световната история по принцип родителите им. Даже не е нечувано един и същи родител да взима различни решения според характера на различните си деца, а не да предприема еднакви мерки на калпак. Такива са хората - при едни действа основно морковът, при други основно пръчката, при трети комбинация. Няма общовалидна рецепта.

ПП Под "да се бият" не разбирам самоцелно системно малтретиране, а единични крайни мерки с дисциплинарна/възпитателна цел.

Аз самият съм 90 кг. доста съм едър, мога да ги разтърва и без да ги удрям, но разбирам накъде биеш, ако съм слаба жена може да няма друг начин да спра това, но ти представяш цялата ситуация как в едно прекрасно сем. в което всичко е цветя и рози и всички се обичат изведнъж става това. Няма такова нещо, където сем. са цветя и рози никога не се стига до съд и бащата и майката да водят семейни войни като използват децата си като оръжия в това. Та проблемът на това сем. не е че шамарът е забранен.

Нова е за форума. Само че родителите си хора, със всичките им слабости и силни страни. Какво правим с децата които ядат бой само защото родителят е преценил че трябва. Как да се доверим на преценката на родителя. Ми всеки родител може за всичко да прецени че боят е заслужен. Понеже детето му пречи да си гледа мача, защото реве, изнервен му удря 2 шамара на принципа "поне да има за какво да ревеш" няма травми, няма опасност за здравето, оправдан ли е боят или не. Питам аз. Защото за родителя вдигнал ръка в своите очи е оправдан, ако за него е неоправдан той няма да го прави. Това е по въпроса за прецанката на родителите.

Аз не го разбрах по този начин. Родителят няма право да бие възпитателно детето. Но в определени случаи може да се ползва сила или принуда, на норвежки се казва tvang, което най-точно се превежда като принуда.

Е, добре, ще се изпишат хиляди листа за историята на семейството. Ще се събират там някакви екипи дрън брън, да пишат биографията на семейството. Ето. Аз говоря за мерки за закрила ! А не за изучаване на корените на злото. Точно това правят разни "специалисти" - разкарват родители по интервюта, нюхат, разпитват и после ги изпращат за повишаване на капацитет. Засега. А с новата стратегия е улеснено да  вземат първо детето в срок от 24 часа и после се събират да пишат биографии . А детето...

Да не говорим за различни неща? Аз говорех за това уточнение от канадското министерство на правосъдието /изобщо не съм коментирала Норвегия/.  В някои случаи шляпането може да е незаконно, в други не. Учителите нямат право да използват физически наказания - за родителите при физическите наказания има конкретни ограничения. Опцията да се отличава насилие от коректив никак не е маловажна.

https://www.justice.gc.ca/eng/rp-pr/cj-jp/fv-vf/mcb-cce/index.html

Много хубав линк.

Това е точно tvang на норвежки и не се счита за насилие:
For example, there are times when a parent, person standing in the place of a parent (such as a caregiver), or teacher may have to physically control a child in order to keep that child, or other children, safe. In addition, childcare workers may need to restrain aggressive children or violent youth; teachers may need to separate students who are fighting; and, parents may need to stop a child from running onto the street. These are some of the situations where a parent, caregiver or teacher may use reasonable force on a child without facing criminal charges or may not be found guilty of an offence because of the application of defences, including defence of another, self-defence or defence of necessity.

Но това не включва шамари, дърпане на уши, пляскане по дупе, ощипване, и т.н.с възпитателна цел или като наказание. Явно в Канада е като в Норвегия в това отношение.

Най-отдолу за пошляпването по дупето и поетите задължения от страна на канадското правителство.

Тайс, ти обаче не казваш какво правим с обратните ситуации. Значи за да не се разваля личната свобода на всеки да си възпитава както намери за добре децата, шамарът трябва да е позволен, или не трябва, аз не разбирам тезата ти. Или трябва да работят социалните ама по някакъв начин хем да работят за да няма случаи на насилие, хем да не пречат на родителя ако прецени да си напердаши децата понеже родителят така е преценил, и редовно така преценява, няма средно положение. Обясни как се изкоренява физическо насилие ако не се започне още от шамара за да не се лишава майката от право да набие 2 шамара на малката лигла. Обясни как да се постигне. Без листите и специалистите.

Именно, Канада е като Норвегия по отношение на учителите. А в подзаглавието What is the defence in section 43 of the Criminal Code? се уточняват ограниченията за физически наказания, прилагани от родителите  / ако детето е под 2 и над 12, ако силата оставя следа или травма, ако се удря с предмет и т.н./. Пошляпването /spanking не е незаконно, ако се упражнява според тези указания. В други случаи е насилие. Ето така се прави разликата между насилие и коректив.
Тук и подробен анализ на съдебното решение за ограниченията и членът, правещ разлика между двете /Тъй нареченият The spanking law/
https://lop.parl.ca/staticfiles/PublicWebsite/Home/ResearchPubli … PDF/2016-35-e.pdf

Тесла, те хората са го измислили - прилагането на сила не може да е по главата, не може да е с предмет, не бива да оставя следа или травма, да е упражнена обосновано, да адресира конкретно поведение с цел сдържане, контрол или изразяване на символично неодобрение, а детето да е в състояние да осъзнае и да извлече полза от корективната мярка /т.е. да не е под 2 и над 12 в случая с Канада и да не страда от определени увреждания/. Изобщо може да му сложиш 1000 ограничения, но разлика е редно да има и тя да е конкретно формулирана, а не да оставя възможности за безконтролна намеса.

Тя стратегията така или иначе е спряна, за което мен лично ми е мъчно заради предвидените практически мерки по отношение на бедността, образованието, здравеопазване. Изобщо за нейните цели извън прословутият шамар. Въпреки че мине не мине време и Вайпар ме успокоява че някои от нейните мерки са предвидени в други стратегии . Аз и преди съм го казвал мотивацията ми да участвам в темата е че самият аз съм отгледан без нито един шамар, а смея да твърдя че съм възпитан много добре. Като един нормален и добър човек. Значи може и без шамари. Всъщност олелията около забраната на шамара ме подтикна изобщо да я прочета тая стратегия за да видя къде са тия прословути опасности и не ги видях. Според мен проблем няма в стратегията, може да има проблем в нормативни процедури или законови процедури допускащи възможност като тази в отделни единични случаи да се издават ограничителни заповеди за шамар който може да се определи като оправдан, но това не е проблем на стратегията. В крайна сметка тя определя само цели, и описва какво е добре за децата и какво не, а как да бъдат постигнати по най добрият начин определя законодателя. В крайна сметка законодателя реши да ликвидира стратегията и заедно с това предвидените реформи които ме мотивираха да я защитавам а прокарва някакви закони, за които честно казано, аз нямам мнение защото не съм правен експерт, но доводите срещу тях че са за улесняване на кражбите на деца, по скоро ме карат да ги подкрепям. Апелът ми е, ако има проблеми в тях онагледявайте ги с конкретика, а не с глупостите за кражби на деца, как едни норвежци платили за да се прокарат понеже им трябват българските деца. Така дори и да има истински проблем в тия закони, за които аз на този етап не виждам, нито ми е проблем че държавата отстъпва част от социалната дейност на неправителственият сектор, напротив даже се радвам че го прави защото тя с каквото се е захванала доказано не се справя. Апелът ми е, онагледявайте проблеми в законите ако има такива с истински доводи или с конкретни примери а не с непрекъснато плюене по запада и как там крадът деца. Така нито ще предизвикате смислен дебат каквато би трябвало да ви е целта, (щом виждате опасности в законите), нито някой ще вземе насериозно аргументация за дългата ръка на Норвегия.

Tесла, не се заяждам, но не мисля, че някой в тази тема е твърдял, че ще се крадат деца в полза на норвежци, нито е плюл "по запада". Западът изобщо е много общо понятие - като започнем от САЩ, които не са подписали Конвенцията за децата, минем през англосаксонските законодателства, които правят разлика между насилие и разумно наказание, през южните страни, които са горе-долу като нас и стигнем до Норвегия, която май е единствената държава, която залага в Конституцията си отношенията дете-държава, която се грижи за благосъстоянието му за предпочитане в семейството. Няма как тези страни да ги сложиш под един знаменател, а и никой не се опитва. Нямам нищо против в това отношение да сме като Канада, не искам да сме като Норвегия.

Не знам и защо при тази липса на доверие в държавата смяташ, че ще се справи с контрола върху НПО-тата след като доказано с нищо не се справя /аз пък мисля, че се справя доста добре с разпределянето на пари между разни фирми и НПО-та, но това е мое мнение/.

Предвидените реформи до голяма степен се осъществиха. Всичко, на което казваш "практически мерки" го има в другите стратегии. И те между другото не са от тази година. Тази за намаляване на бедността е от 2013-та, в нея е почти всичко, което си беше харесал. Надявам се, когато се отчетат за изпълнението й, да видим осезаем напредък. Засилените възможности за намеса на държава и институции в семейството за мен не са напредък.

Защото се преминава от една централизирана с-ма в децентрализирана. Това е само от полза и за контрола и за качеството на дейността.

Не знам защо сте се хванали за тоя бой и шамари, след като не са голям проблем тук.
Много по-голям проблем е глезенето и угаждането, не шамарите.
Мнозинството деца се гледат като писани яйца и са се превърнали в малки невъзпитани тирани.

Познанията на действащото в БГ законодателство, тълкуванията на същото, както и на законодателството на други държави, споделените практики, увереността в целите, намеренията и работещите механизми в Стратегията, обобщенията в едната и съответно другата посока от страна на Fenris в темата, са толкова коректни, колкото и превода, направен от нея, особено в частта, че “са бъркали в очите им”.  Преди този превод, бих я попитала какво предвижда Стратегията за децата с увреждания, да сподели добри, работещи практики в тази посока, че и тях ги намеси в един момент, но няма никакъв смисъл. Децата в риск явно са други. Ще се “помага” на други родители, не на тези, които имат реална нужда.

Не зная дали е нарочно търсен ефект, но аз вече нито помня, нито искам да зная за тази стратегия какво пише и какво не пише, защото стана пълна каша. Такова крякане на тема колко пари щели да източат НПО-тата и как щели да вземат деца, че всичко хубаво, което сигурно го има в документа, беше удавено в тези красъци. И едните, и другите се намериха - едните безогледно крещят, другите мълчат или правят глупости.