Публикувана: 4 дек. 2019, 18:09 ч.
Последно мнение: 19 дек. 2019, 20:24 ч.

Мислите ли за бъдещето?

4 725
120
1

Отговори

1
...
3
4
5
...
9
Всички

# 45 5 дек. 2019, 13:05 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Цитат на: Eva+ в чт, 05 дек 2019, 12:55

Не помня кой е авторът, но мисълта е, че човек имал два живота. Вторият започвал, когато осъзнаеш, че имаш само един.

Когато споделих мислите си още в началото с една приятелка тя ми каза " Поумняла си и се изкачваш на по-горно стъпало, дошъл е момента в който осъзнаваш, че всичко има край". Чела съм литература, че доста хора изпадат в такива състояние около христовата възраст, преди това си мислиш, че морето е до колене.
А и niama_me погледни си щитовидната жлеза. Доста често тя е виновна за такива депресивни състояния.

# 46 5 дек. 2019, 13:14 ч.

Мнения: X

Няма и нищо на жлезата...имах известен проблем с витамин Д и желязото но съм ги коригирала.
Не е там проблема, и знам къде е и защо е, но факт е, че се е случило и ме е променило в тази насока . Емоционална и по-лабилна съм била откакто съм осъзнат човек, но с времето се наложи са премина през неща, които тогава за момента мислех че ще отминат заедно със силния стрес и емоция, но уви. Отключиха се по-лоши неща....

# 47 5 дек. 2019, 13:20 ч.

Мнения: X

Цитат на: tainichka в ср, 04 дек 2019, 19:24

Цитат на: Genocide Lollita в ср, 04 дек 2019, 19:22

Живея за настоящето. Не виждам защо да се затормозявам допълнително за разни имагинерни сценарии.

И как се живее за настоящето? То ти казва - чувствам се зле, изглеждам зле и болестите ми са много зле. Какво да му живеем на настоящето?

Ами, ей така, хващаш се за косата и се издърпваш от блатото.Накратко, действаш.
Сега съм на 53, слаба, здрава, красива, енергична и одухотворена.
Дали винаги съм била такава?
Само преди няколко години бях депресирана-родителите ми починаха доста скоро един след друг, дебела, почти 100 кг, болна, вдигах кръвно, пиех хапчета за кръвно, с ИР, висока КЗ.....Ако живеех в самосъжаление и слушах лекарите, още щях да съм си дебела, болна и депресирана.И да ме тъпчат с хапчета.
Само че, аз реших, че не искам такъв живот.И ще направя и невъзможното, за да променя това.Ако стане.
Ако ли не, поне ще знам, че съм опитала.А не съм се примирила.
За протокола:силно емоционална съм, не съм борбена личност, имам склонност към депресии и лесно се предавам пред трудности.
Защо и как успях сега, какво ме мотивира до степен да прескоча себе си, и до днес не ми е много ясно.
Но знам, че примирението никога НЕ е решение.
Апропо, точно снощи водихме подобен разговор с мъжа ми, темата ми идва някак като Знак от Съдбата, че той е бил прав, за кой ли път, а аз пак се вкарвам в емоционални ...."драми".
Може би е важно и какъв човек имаш до себе си....когато потъна, мъжът ми казва нещо подобно "И сега какво?И да се косиш, и да не, то каквото има да става, ще стане.Радвай се, че сме заедно ДНЕС, че се обичаме ДНЕС, че ни е хубаво ДНЕС, че сме здрави ДНЕС, защото Утре може да не съществува.Защо да тровим хубавото ДНЕС с лошото УТРЕ, като то може да не дойде?!".

# 48 5 дек. 2019, 13:45 ч.

София
Мнения: 12 374

Франсоаз, респект.

Авторке, и аз съм имала своите тежки битки, и в блато съм стояла затънала до шия, и с детето първата година висях по болници, че и автоимунно си имам. Но съм щастлива - парадоксално, но сега на 41 съм по-уверена в себе си и по-стабилна психически отколкото когато бях млада и здрава като бик. Старостта е лукс - милиони хора по света умират преди да й се порадват. Ще съм благодарна ако мога да остарея и да се порадвам на внуци един ден, другото е вятър и мъгла.

# 49 6 дек. 2019, 01:17 ч.

Мнения: 9 152

Цитат на: niama_me в чт, 05 дек 2019, 11:48

Цитат на: Глухарче в чт, 05 дек 2019, 11:37

Не прави моята грешка!

Не искам ! По-силно е от мен. Уж съм горе-долу средно интелигентен човек , но защо не мога да проумея толкова просто нещо- живота има завършек. Имам чувството, че сякаш за първи път го чувам и сега започвам да го осмислям . Опитвам се и сякаш съзнанието ми отказва да го приеме. Задавам си откачени въпроси....защо се раждаме , защо загиваме....Имам чувството, че ще се предам и ще потъна в тези мисли.

Въпросите ти изобщо не са откачени. Задаваме си ги и като деца, и като възрастни всички. Под една или друга форма. Казват, че загиват ( или отиват във вечните мъки) грешниците ...или по- точно, непокаялите се грешници...защото всички сме грешни.
Казват и че има живот в бъдещия век. Че душата ни е вечна....
Преди съм си мислела винаги много оптимистично за бъдещето, някак си, все едно няма да имам повече тегоби, всичко ще е светло, жизнеутвърждаващо.....докато не осъзнах, че съм смъртна..

Сега мисля за делника. За мига. Забранявам си да си въртя сценарии за утре.

# 50 6 дек. 2019, 10:57 ч.

Мнения: 2 353

Има си и много плюсове тази възрастова разлика. За мен мъжете вървят поне 5-10 г. след жените в емоционалното си осъзнаване и в този смисъл връзката с по-възрастен мъж е по успешна. Бих се фокусирала върху тези предмиства, вместо в страхове от сферата на вероятностите.
За бъдещето мисля, доколкото се стремя да създавам някаква стабилност в настоящето. За мен е абсолютно безпредметно да се мисли за нещо, което е неизвестно и сценариите могат да са различни. Тревогите а бъдещето не могат да осуетят бъдещи нежелани събития /независещи от нас/, а точно обратното – могат да ти влошат качеството на живота в настоящето. На мнение съм, че като се фокусираш не върху бъдещето, а върху днешния ден – освен, че изживяваш по-пълноценно даденото ти СЕГА, правиш и най-доброто за УТРЕ, като създаваш една по-добра основа и стабилност в живота си, както и пазиш емоционалното си здраве, често причина за последващи физически оплаквания.

# 51 6 дек. 2019, 11:42 ч.

София
Мнения: 1 395

"Искам и да върна времето назад и да изживея всичко хубаво, което пропилях в тревоги" - а на 40 и няколко как се виждаш? Защото аз те виждам как си мислиш същото, само че за сега. Като осмислиш поведението си и направиш извод, че е било грешно, опитай да не го повтаряш!
Вземи си един Киндъл или започни да играеш нещо на телефона си. Всеки път, когато започнат черните мисли, отвличай вниманието си. Тренирай мозъка си. Не е толкова трудно да се превъзпита човек, ако седне да помисли, да се ссмоанализира и да избере и следва строг план за действие.

# 52 6 дек. 2019, 14:17 ч.

Мнения: 3 186

Тук четох от сирената, че прекаленото самоанализиране в комбинация с бездействие води до депресии и неприятни резултати.
Напълно съм съгласна с нея.

# 53 6 дек. 2019, 14:51 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Не мисля за болести и остаряване. Това са неизбежни и независещи от теб неща, и да ги мислиш, и да роптаеш срещу тях, нищо няма да постигнеш, освен по-бързо състаряване. Не се вторачвам в разни дребни засега проблеми, не си внушавам, че ми има нещо. Казвам си, че нищо ми няма и това е. Може да не съм първа младост, ама като излязох сутринта в студа да търча като дива коза с кучетата, се почувствах като на 20. И това е всеки ден, плюс разумно хранене и тренировки. Казват, че заетостта и физическата активност отблъсква черните мисли.
Каквото е писано, това ще стане, няма смисъл човек да си скапва живота в мисли за нещо, което я се случи, я не.

# 54 6 дек. 2019, 14:56 ч.

София
Мнения: 38 704

Много добре знам, че рак щрак и останалите му приятели ме дебнат зад ъгъла. Обаче ми се живее и хич няма да им се дам. Гледам да не се заседявам вкъщи, че като се заседя и се замисля....

# 55 6 дек. 2019, 15:51 ч.

Мнения: 18 737

При мен така се стичат обстоятелствата, че всяко зло за добро както се казва. Никога не съм имала монотонен живот. Обикновено почти всяка година ми се случва много голямо и важно събитие - имам предвид раждане на дете, смяна на жилище, сериозни промени или в работата, или в личен план. Никаква скука. Нямам и никакво време да мисля за евентуални проблеми. Просто като ми дойдат до главата ги решавам. Ако нещо ми трябва, действам в насока да стане. Мечтая си най-много за повече сън и това е Wink

Ходя на фитнес, за да не се схвана от работа и според мен когато спортуваш нещо, дори и леко да е, ако е редовно, по-рядко ти идват мрачни мисли.

# 56 6 дек. 2019, 18:28 ч.

София
Мнения: 12 374

И аз така - бурен, чак шантав живот допреди да се роди дребната. От раждането пък съм твърде заета с нея, мъжа ми, дом. любимци, работата и приятелите, за да имам време да седна и да потъвам в драматично-мрачни мисли. Ето сега до пет бях на работа, после взех детето от занималнята, изведох песката за малко, сега се преобличам и почвам да си правя тренировката - час и половина потене. После ще вечерям, ще си видя мъжа и заемам хоризонтално положение. Ако не беше тренировката пък щях да съм с приятели на бира, тоест пак щях да съм твърде заета с приятни дейности, за да имам време да дълбая в бъдещето. Щастлива съм тук и сега.

Намерете си занимания и се радвайте, че ви има. Всички остаряваме и всички ще умрем, но няма абсолютно никакъв смисъл да се тровим със страхове докато не дойде моментът когато пулсът ни ще спре завинаги.

# 57 6 дек. 2019, 18:55 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 721

Аз предпочитам да не мисля за нищо. Тук и сега.

# 58 6 дек. 2019, 19:06 ч.

тук-там
Мнения: 4 271

Оффф, до скоро и аз се вкарвах в някакви филми... Много хора около мен си отидоха безвреме. Загубено време...
В момента съм дзен! Laughing

Чакам първата си внучка и всичко останало..... изобщо не ми е на дневен ред.
Имам две прекрасни деца и най-страхотния мъж. За близо 50 г. мога само да се радвам на изживяванията и спомените си и да чакам следващите.
Колкото толкова. Peace

Но пък и колкото повече, толкова повече, нали.... Wink

# 59 6 дек. 2019, 19:13 ч.

Мнения: X

Ех как звучите...
Аз също имам занимание. Карам второ висше в момента...работя след лекции, домакинствам. И пак през цялото време като заден фон е всичко гадно в главата ми, буквално като уолпейпър на дескстопа...

Препоръчани теми

Късно ли е да започна сама на 30 ?

Дали не сбърках с него?

Да дам ли още един шанс?

Какво обичате в мъжете?

Причина:

Причина: