Как родител да повлияе на детето си, направило грешен избор с гадже или лошо влияещи приятели ?

Като приятелска забележка го приемам - но... го знам. Обаче вече... амнайсе (не ме питай колко точно е това, но доста) си пиша в синьо (синьото ми е любимия цвят от дете) и... ами, да речем, станал си ми е... отличителен белег.

Да. София е много повече от Видин. От личен опит го твърдя. Други въпроси имаш ли?

С кое по-точно, за да си щастлив? Ти явно не си. Момчето е прагматик и не си е наело квартира, за да си спести излишни разходи. Джипът може да струва под 10 000 лв. Ти вместо да се заемеш с живота си и на ТВОИТЕ деца дуднеш на кръщелницата си. Ок, приела си я, даваш подслон, но това не ти дава право да и се бъркаш в живота и бъдещето и. Може просто да я помолиш да си изпълни ангажимента и да спреш да и развяваш живота. И за протокола- моята маникюристка в град от 30 000 души си живее прекрасно, мъжът и от голям град дойде да живее в бащината къща и сега си строят собствена къща. Така, че госпожо живот има и извън прехвалената София!!!

Тонка, пиша ти като човек, който на възрастта на момичето си опра палтото на 90° в пералнята, защото през целия ми живот у дома не бях пипвала нищо.

На първо време трябва да я научиш на абсолютно всичко, което е необходимо да се знае за поддръжка на жилище. После на счетоводството за сметки, данъци, семеен бюджет. Най-накрая на гледане на деца, водене на училище, вземане от училище и накрая ....... 1 месец практика. Месец, в който да те отмени у дома, освен, че ходи на работа. И преди да се завайкал, че горкия сирак, таковата - ако създаде семейство ще прави всичко това 12 месеца от годината.

Сега тя не знае цената на самостоятелния живот и няма да я научи ако не и я покажеш. От парите, които взима, като си плати транспорт, няколко кафета и сандвичи и малко козметика и парцали остават доста. Като се озове сама с дете няма да е така.

Сметнете, не сега, а след 6 месеца, примерно, колко са ви режийните - храна, вода, ток, парно, газ, сметна такса, данъци, месечни продукти за чистене на дома, пране , вакса за обувки, химическо чистене и разделете на броя хора, които живеете в жилището. Това са, долу горе нейните разходи докато живее с вас. Можеш да направиш симулация какво става ако ти се изнесеш, ако детето се изнесе, ако живееш сама. Това за да разбере, че данъци за жилището не са зависими от броя хора и че се плащат независимо от броя на обитателите. Аз го разбрах по трудния начин, като се изнесох в гарсониера сама, мислейки, че ще плащам колкото плащах в петстаймата с още 4-5 човека.

Тези пари + пари за наем на стая, каквато има у вас, нека ги отделя и слага в спестовен влог, а не да ги профила и заплатата да и се вижда като на генерален директор. С тях може да си финансира курсове, обучения, университет, екскурзия, емиграция във Видин, хаха, каквото си поиска.

Друго важно : професията може да и се вижда лесна в София и парите добри, но в провинцията не е така. Пиша в тема за гелове и маникюристки са го споделяли и това е валидно за целия свят. В София намазва основа, 2 слоя лак и топ, но в провинцията търсят кичозни, трудни декорации, 1 месец без белене и цените са наполовина. Във Франция е същото. Готова ли е да си вади очите по 2 часа с лепене на камъни, рисуване на картини по нокти за 20-30 лева?

Идея е да отиде и изкара курсове за козметична. В София има много работа и за двете професии, но във Видин няма да се редят на опашка и така би имала повече клиенти.

Това е в общи линии.

Ами всъщност не, няма да ти го кажа - тъкмо обратното, това е сериозното и отговорно отношение на загрижения възрастен.

С една малка вметка - никак не би било проява на лош вкус да изкаже, без жлъч в гласа, и притесненията, които имаш. Т.е. "той вероятно е наистина свестен, но кажи ми, моля те, ти знаеш ли откъде е взел капитал за да започне? Не толкова, че аз те питам, но ти, за себе си, знаеш ли?" - може и да знае. Може и приятели да са му помогнали да започне (за конкретни примери се сещам) и да няма проблем. Но може и да е друг случая. С подходящ тон не би следвало да е проблем да попиташ - абе, да си го има и това в главата. И за селфитата можеш да измислиш начин да попиташ - не като назидание, ами.. знам ли - толкоз пък да ни е убава къщата, що постоянно тук се снимаш - да покажеш, че си добре ли държиш? Ти ли държиш, той ли те пита - що просто не му се обадиш? Или вие (младите) така само си комуникирате вече, със снимки?
Изобщо, под някаква форма да "подпиташ" - но също и да предадеш информация, без да я засягаш, не е нещо лошо, нещо отговорно е.
Просто... и ти самата да си мислиш, че връзката непременно е лоша не е добре - нито за теб, нито за нея (то се усеща). Понеже може пък и да е добре.
А за остатъка от годината - щом са взели решението заедно, вероятно имат някакви конкретни планове.

Стефисиси, радвам се за твоята маникюристка, която си живее прекрасно в 30 000 град, но това не означава, че току що излязло от дисфункционоращи семейство 19г момиче може да се върне веднага в обезлюдяващ се град. Видин е бил огромен, международен, богат индустриален и търговски център преди освобождението, но в момента ужасно запада и всички млади бягат. Разрухата е ужасна. Не е все едно дали града се развива или запада. Един 10 000 град с нарастващо население е по-подходящ от 30 000 с намаляващо. В темата за гелове пишат маникюристки, практикуващи в Ардино, Раднево, Сливенско село и без свободни часове. С някои се познавам лично. Те, обаче, не са на 19г и нямат психично болна майка, която, малко или много ще им тежи в Родния град.

След няколко години може да се върне, но нека да получи, да попътува, да набие ръка.

катя, момчето може да е свястно, но много свестни момчета късат с момиче след някакъв период заедно. Аз мисля, че е свестен, но е на 22г и ме са живели заедно.

А това всъщност е много добра идея.
Да се пробват на квартира заедно до края на учебната година.
Вероятно е или да се разделят, или да стане ясно, че наистина е истинско.




Абсолютно си права, едно е да летиш във въздуха на крилете на любовта, друго е да миеш тоалетната и да лъскаш обувките.
Кой знае?
Наистина, добра идея е да пробват - в, така да се каже, "контролирана среда" - абе, да им се отиде на гости в някой момент, да има на кого да се обади момичето, ако има нужда от подкрепа... такива работи.
Може и да се окаже, че наистина е правилното.
А може и след някое време да установят, че не са един за друг - или, че изобщо им е рано.
Изобщо, методът проба-грешка е доста по-продуктивен, ако можеш да се откажеш след евентуална грешка...

Невена, благодаря ти! Ще си скрийншотна поста ти да ми е под ръка.

Кати, питала съм я за капитала за бизнеса му. Отговорът й е че не знае и че не й е удобно да го попита. А той самият вероятно няма желание да споделя такива неща с нея.

Да, момчето може да е свястно. Може и да не е. Може и след няколко месеца да реши да замени кръщелницата ми с по-отракана мадама. А може да заживеят щастливо във Видин до края на дните си. И все пак смятам, че малко здрав разум от страна на моето момиче няма да е излишен. Твърде млада е за да гради живота си от позицията на нейните току-що навършени 19 години с цената на компромиси в името на любовта. Сега е моментът да учи, па макар и за маникюристка, да се утвърждава, да трупа опит, да се запознава с нови хора, да излиза, да се забавлява.

Кати, всъщност първоначално идеята на Невена беше кръщелницата ми сама да излезе на квартира и да си поема всички разходи, което е невъзможно на този етап. Колкото до съвместното съжителство, младежът е на мнение, че тя трябва да седи при нас, а той да си е в Студентски град. Тя мнение няма, защото единствено неговото е важно.

Според мен проблемът ще се реши от само себе си след няколко месеца. Момичето отскоро е пристигнало и е като залепена за момчето. Скоро ще си намери приятели, ще започне да излиза и без него, ще си поразшири кръгозора и сама ще стигне до извода, че тук има много повече  причини да остане, отколкото ако се върне в роднияси град да си играе  на семейство на 19 години.

Не, не смятам, че да иде на квартира е добър избор в момента, защото, както ти писах, летят из облаците, а че трябва да започне да влага в разходите у вас, да помага в домакинството така, както би го правило твое дете на дата възраст.

Ахаааааа, той искал тя да си живее у вас, а той да си я такова чат пат в общежитието или на задната седалка на джипа.

Май съветите ми трябва да ги почнеш, с лист и молив отзад напред. Първо сметките и после останалото.

Мисля, че и за момчето това не е сериозна връзка.

Аз те разбирам - ти искрено обичаш това момиче и го гледаш все едно е твое дете. Вложила си много емоционално, финансово, в нея, обаче тя не го разбира. Не си я възпитала ти и не започваш с tabula rasa.

Чистене на кенефа, ваната, кухнята, лъскане на обувки, поливане на цветя, занимания с твоето дете или деца. Добър момент е да се включат и те.

Ами не ми звучи, честно да ти кажа, като той да е манипулативен. По-скоро ми звучи като тя да е безгласна. А това е дори по-лошо, понеже и с друг ще е такава - тя просто не може да се отпусне и да си изгради мнение, камо ли да го вокализира. А това ще е сериозен проблем за нея - независимо дали ще остане с този момък или не. Опитайте се по... някакъв начин... да я насърчите да търси в себе си какво тя иска. Щото за момента изглежда, че иска някой друг да се грижи за нея (не толкова във финансово, колкото в житейско отношение), да взема всички решения. И да, това е отражение на трудното детство, което е имала. И да, трудно (ако изобщо е възможно) ще се промени.
Но... знам ли. Пробвай да я питаш дали би искала / дали би мечтала да живее с него. Дали може да си се представи с него заедно, постоянно, без да трябва да се прибира... Опитай се да я накараш да си създаде някаква представа - визуална, вкусова, чувствена - за такава ситуация. И после я питай дали пък е склонна да го пробва наистина. Може да стане... а може и да не стане.
Идеята да излезе на квартира сама е... ами, трудно осъществима, да кажем. И със сигурност ще е по-натоварваща за вас във финансово отношение - сама да плаща за всичко... не е реалистично.
Впрочем, има голяма вероятност неговите доходи също да са намалели предвид отсъствието. И да му е неудобно от това... Т.е. да предпочита по-евтиния вариант по по-обективни причини. Но да не иска да развали "визията" за себе си.

Да караш по магистрала Тракия също е доста животозастрашаващо.

Интересна тема, защото знам какво ме очаква в бъдеще.

Като за начало смятам, че бебешкия период е в пъти по-лесен за преживяване, а то няма какво да му се плашиш в този период – малко бебе, което си иска своето, опознаваш го с времето си, има и недоспиване, това е, отколкото пубертетския период, който трае кой знае колко, защото знаем от личен опит какво е в този буен период...

Бих посъветвала децата си, но насила хубост не става. Не бих ги издърпала, а бих ги оставила да си строшат главите си, така ще се научат. Същото е било и с мене, предпочитах си да си изпатя, за да разбера. Колкото и болезнено да беше, учиш си уроците, важното е да знаеш, че имаш обичащи и подкрепящи родители.

А за наркотиците – не дай боже.

То времето ще си покаже какви ситуации ще имаме и как ще реагираме, то е най-важното децата ни да са здрави и да успеят в живота си.