Отговори
  • Мнения: 866
Здравейте !

Отварям тази тема, за да чуя различни мнение и гледни точки, а навярно и родители, които са преминали през този много тежък проблем, водещ понякога до драматични събития. Един много чест и непряитен проблем, който изисква дори познания по психология от родителите, за да може да се преодолее.

Шансовете да се сличи това са много по-малки ако родителите имат нужните знания и още от най-ранна детска възраст ги приложат във възпитанието и изграждането на ценноста система при децата.  Истината е, че много родители са зле в това отношение.

Понякога обаче дори и родителите да се справят добре, има други силно влияещи фактори, като характер, хормоните и пубертета, както и влияние на лоши приятели и т.н.. Конкретно искам да говорим за случаите в които момичето или момчето (особенно при момичетата) си хващат за гадже някой, който няма как родителите да приемат, примерно било то престъпник, наркоман, с разлина религия и култура, много по-възрастен и т.н. Това са само примерни, не се хващайте директно за някой от тях .

Подчертавам, че говорим за деца тинейджъри или малко след това, които още не са достатъчно зрели и родителите са в пълното си право и дори длъжни да знаят всичко за гаджетата им, както и приятелският им кръг. Може да конкретизираме случай в който момиче се е влюбило  (или по-точната дума е да "хлътне", защото истинското влюбване е нещо по-различно) и когато се случи да хлътне по някой неподходящ и особено когато вече имат интимни отношения и знаете колко се засилва тази връзка.

Как бихте постъпили вие ако сте родител и попаднете в такава ситуация и детето ви дори не иска и да чуе какво му говорите и е готово на война, а вие правите това защото му мислите доброто ?
Лично аз не съм изпаднаал в тази ситуация, но искам да помогна на близък човек който е. 

Ако мнението ви предразполага и възможност за аргументация, би било добре да изкажете тези аргументи.
Пирмерно в интеренет пространството може да се прочетат много коментари на прости хора за подобни случаи, като: "Ще я/го спукам от бой" и разни такива и би било добре да има аргументи, за да може хората да преценят  измежду различните (често противоречащи) съвети, кое би било най-правилно.

Благодаря предварително на всеки, които се включи с мнение !



Последна редакция: пт, 03 яну 2020, 19:46 от Stallion001

# 1
  • Мнения: 2 356
  Бих си навила утрешната аларма за по-късно и бих се приготвила да слушам мно-о-ого дълъг монолог, преди да изкажа мнение. След това - според съдържанието, но винаги "право куме, та в очи", в крайна сметка ако някой ми има доверие, ще го оправдая докрай.

# 2
  • София
  • Мнения: 17 329
Не можем да направим ни-щич-ко, за жалост.
Казваме си мнението информативно, но също така правим всичко възможно да не отдалечим детето от себе си и да го уверим, че може да разчита на нас каквото и да стане.
Иначе може да се стигне до ситуация, в която малтретират момичето, а то не смее да каже на майка си, за да не получи скандал и доза Азказахлити.

# 3
  • Paris, France
  • Мнения: 14 151
Не се намесвам в избора на приятели на децата ми и не мисля, че ще се намеся в избора на гаджета.

Не мисля, че мое дете би се забъркало с наркоман или терорист ако знае тези факти, но ако се окажат в неподходяща връзка ще направя всичко по силите ми да им помогна да се измъкнат.

Никое от децата ми не е довело гадже и двамата гледат на романтични връзки като глупост, загуба на време, излишество и май цялото им поколение е такова.

Не бих била недоволна да се обвържат с човек от друга култура и религия, защото това е бил нашия избор и нашите родители са го уважили, защото там, където живеем е норма, защото аз самата се интересувам от други култури, езици и даже религии, макар, че не съм вярваща.

Не бих се притеснила от възрастови разлики. За млад човек, момче или момиче, не е зле да излиза с по-зрели жени и мъже за да придобие опит, социални контакти, знания. Самата аз излизах с доста по-възрастни мъже в тийн годините си. Пъпчивите, живеещи у родители връстници и съученици не ме интересуваха.

Нямам оплаквания засега от приятелите на децата ми - вежливи до мазност, точни, методични, скромни, тихи, готови да помогнат. Доста са различни от хората от моето поколение.

Ако нещо не ми харесва си го казвам, но решението да седят или не с човека ще си го вземат те.

# 4
  • Мнения: 866
Nevena вие сте късметлийка, иначе не случйано написах, че избротените случаи на връзки са само примери и ако те за вас не са проблем, то за много други родители са и няма как да се приемат ! Все пак съм отблезал, че говорим за реално проблеми случаи, а не просто родители, които не спират да се месят в избора на децата им !

За вас разлика в религиите и културата, както и възраст може да не са проблем, но за други хора са основателен проблем ! Сигурен съм, че много родители християни, както и мюсюлмани ще подкрепят това мнение, защото и за тях това също е проблем !

# 5
  • Мнения: X
Ако "разлика в религиите и културата, както и възраст" не са проблем за детето, а за родителя са- ми звучи като изцяло негов проблем- на родителя. Трябва да се има малко повече доверие на детето и то да бъде оставено да живее собствения си живот. Ако, обаче, родителя си знае, че е детето му не е стока и е пропуснал да го възпита, то е само въпрос на време да отиде коня в реката- говоря за кофти ситуации и обкръжение от пристрастени и предтъпници, с които нормални и мислещи деца не се забъркват. Там е вече късно за реакция.
Но, обикновено, акъла идва след пубертета и тези "връзки" не оцеляват, та да се остави естествения ход на нещата за мен е най-удачно.

# 6
  • Мнения: 2 002
И за мен вариант е: казваш веднъж и оставяш детето да мисли. После приемаш неговото решение, без повече коментари.
 И повече вяра в децата. Ако е начален пубертет - може да е бунт към родителското мнение и да отшуми без последствия.
 Ако не отшуми - аз лично, започвам да се чудя къде съм сбъркала.

# 7
  • Мнения: 866
Ако "разлика в религиите и културата, както и възраст" не са проблем за детето, а за родителя са- ми звучи като изцяло негов проблем- на родителя. Трябва да се има малко повече доверие на детето и то да бъде оставено да живее собствения си живот. Ако, обаче, родителя си знае, че е детето му не е стока и е пропуснал да го възпита, то е само въпрос на време да отиде коня в реката- говоря за кофти ситуации и обкръжение от пристрастени и предтъпници, с които нормални и мислещи деца не се забъркват. Там е вече късно за реакция.
Но, обикновено, акъла идва след пубертета и тези "връзки" не оцеляват, та да се остави естествения ход на нещата за мен е най-удачно.
Благодаря за мнението, но като цяло не мога да се съглася и ще обясня защо ! Ние говорим за децa, те са още деца и когато хормоните ги ударят мислите ли, че те могат да имат най-правилната преценка ? Та то дори зрели хора правят толкова много грешки подвласни на хормони и сексулано привличане и т.н., та какво остава за едни тинейджъри !

Какво значи "да бъде оставено да живее собствения си живот", по тая логика, то може да тръгне и по пътя на наркотиците, престъни дейности и т.н. и ние да ис ги оставим да си живеят живота ! Напротив родителите трябва да знаят с кого дружат децата им ако им пука за тях ! Освен това мога да ви оборя и за другото (а дори съм го написал в началото), че дори и добре възпитаните деца могат да направят големи грешки, ако се окажат в лоша приятелска компания, защото приятелите в тази възраст имат огромно влияние !

Все още обаче не съм чул мнение, как да подходим ако се случи такава проблемна връзка, а детето е на нож и не дава и дума да му се каже !

Последна редакция: пт, 03 яну 2020, 03:05 от Stallion001

# 8
  • София
  • Мнения: 17 592

Въпросът е твърде общо зададен, за да има общ отговор.
Ако 40-60 годишен се задява с 14-16 годишната ми дъщеря, ще отида директно в полицията.
Ако е на 18-20, а тя - на 15-15... Предполагам, ще й накупя цял шкаф с презервативи и ще й говоря дъъълго и напоително за превенцията от не само нежелана бременност, но и нежелани болести.
За друга религия и култура... зависи колко "друга" е другата. Ако някога мое дете се захване с истински религиозен от каквато и да било религия, вероятно ще си удрям главата в стената. Ще означава, че на нищо, ама на нищичко не съм го (детето) научила. Ако е готово за чифт цици (или там... други атрибути) да загърби всякакъв разум, значи не съм си свършила работата от самото начало. Но това ми е трудно да си го представя как би станало... как ще си говорят!? От друга страна, може би бих го оставила (детето) да си начеше крастата. Такава връзка така или иначе би била обречена.
За наркомани, престъпници и др. подобни... не зная, наистина. Силно се надявам, че никога не би му хрумнало подобно нещо.

# 9
  • Paris, France
  • Мнения: 14 151
За вас разлика в религиите и културата, както и възраст може да не са проблем, но за други хора са основателен проблем ! Сигурен съм, че много родители християни, както и мюсюлмани ще подкрепят това мнение, защото и за тях това също е проблем !

Родителите, които държат на религия и култура обикновено си женят децата рано и сами избират партньорите им, като понякога браковете са уговорени още от раждането на момичето и бебешката възраст на момчето. В религиозните общности децата почти не общуват с друговерци. Имах колеги индуси и мюсюлмани - ами като излезли от гората бяха и признаваха, че никое момиче, от тяхната или чужда култура, не желае да общува с тях. Някои са ме питали ще ги поканя ли у дома си - няма. Те живеят с още 10 роднини и не канят друговерци, аз дето живея сама ли да си губя времето с тях? Питаха ме защо каня европейци, американци, китайци, японци, африканци - защото първо са ме поканили те и защото с тях имам за какво да си говоря.

Ако човекът просто е роден в семейство от дадена религиозна общност, но общността е отворена и лесно приема чужди - руснаци, ливанци, гърци, някои градски турци, не е проблем. Ако семейството на гаджето не приемат детето ми - изживяват си връзката без да се женят и без общи деца. Аз съм имала подобна връзка и не съжалявам. Все пак не всяка връзка прераства в сериозна.

Обяснила съм на сина ми защо трябва да внимава с момичета от Северна Африка от мюсюлмански семейства, но и че ако много хареса такова момиче аз бих я приела. Той казва, че знае, но не ги харесва физически. Харесва само европейки.

На дъщеря ми съм обяснила защо мъжете от Корея, Япония, САЩ не са особено подходящи за съпрузи и че мисля, че е по-добре да се ориентира към лесно приемащи чужденци култури и държави с малко бюрокрация, а не да чака мъжът и да подписва декларация за да изведе детето, но казва, че не иска деца.

Ако мъжът ми беше слушал всички познати, които му казваха да не се жени за мене и че жените от Източна Европа сме златотърсачки, лоши домакини, мързеливи, депресирани, нервни и властни нямаше да се оженим. Ей, да ги беше послушал, ама късно е либе за севда. Ако аз бях послушала всичките ми приятелки, които ми казваха, че антилците са курвари, купонджии и не си гледат децата сега щях още да съм сама, а моят мъж не е нищо от гореизброените.

Статистически най-трайните и успешни бракове във Франция са между жена мюсюлманка, дъщеря на имигранти и местен мъж от католическо вероизповедание. Нещо като 7% завършват с развод. Половината бракове завършват с развод, 70-90% когато бракът е между местна жена и мъж мюсюлманин от Северна Африка. Не съм съвсем сигурна в процентите, които давам, но са подобни.

Забелязах, че културните разлики са много по-натежаващи за раздяла от религиозните. Друговерци от една култура могат да се разберат по-лесно от едноверци от различни.

катя , а ако разбереш, че 15-16 годишната ти дъщеря се задява с 50-60 годишен и му пише любовни писма какво ще направиш? Моя далечна братовчедка се ожени за неин учител на такава възраст, разведен с 3 деца. Тя беше на 19г.

# 10
  • Мнения: 866

Въпросът е твърде общо зададен, за да има общ отговор....
.....

Имате известно право за това уточнение, тъй като наистина за различните случаи може би ще трябва да има и различен подход.  Но като цяло говорим за дете, които вече има връзка с някой "за нищо на света" не иска да я прекъсне.  Другото с което не бих могъл да се съглася, е, че подобни връзки задължително са обречени на провал, това не точно така и примери има много. Даже прекалено много хора има, които се "бракуват" със ученическата си любов и всъщност мога да ви кажа, че точно при тези бракове има и най-много разводи. Което има и логичното си обяснение.

Аз съм сигурен, че и да дам точно конкретен случай и само той да се коментира, хората пак ще коментират не възможните решения, а ще пишат предимно такива, които ще казват, защо това да е проблемно и как за тях не е и такива неща. Вече го казах, за някои родители религията може и да не е никакъв проблем, за други това е основателен проблем. Но не става въпрос за предразсъдъци, а за реалният живот и култирните различия, които децата няма как да осъзнаят на този етап. След един брак и деца обаче всичко се променя.

Аз също ако имам деца, ще искам и внуците ми да са християни и да имат български имена, а не да се казват Мюмюн, Шефкет, Айше и т.н. и да изповядват ислямските ценности ! Същото е и при мюсюлманите и те искат техните наследници да си държат на религията и традициите.

Последна редакция: пт, 03 яну 2020, 19:48 от Stallion001

# 11
  • Paris, France
  • Мнения: 14 151
Stallion, в днешно време ако ни се роди внук трябва банкет да даваме, пък ако ще да е с опашка и да лае, дето се вика.

Ти можеш да избереш съпруга от твоето вероизповедание и култура, но децата ти да изберат друговерец, да не се оженят, даже да си сменят религията.

Имам познато семейство, откакто се помнят бабите и дедите са мюсюлмани, но децата им и внуците приемат християнството и толкоз. Тук кабилите масово приемат протестанството и даже в Алжир, където е забранено и ги хвърлят в затворите.

А колко местни приемат исляма няма да ти казвам. Техните деди едва ли са предполагали такова развитие.

# 12
  • Мнения: 5 262
... "Ще я/го спукам от бой" ...

Ами това е оправията ако те е грижа за детето. Ако те е грижа за теб си , то отговора е @ще го изритам от в къщи и повече да не ми се появява@ .Ти друго да очакваш да чуеш?  Какви са тези теоретични теми и за какво са? Можеш тези теории сам да си ги изсмучеш от пръстите.

# 13
  • Мнения: 18 340
Не съм чела всички мнения, но съм била в ситуацията на детето. Какво да кажа... майка ми заплаши, че ще ме изгони от къщи, а аз не бях сигурна, че действително трябва да отивам в другата къща. И прекратих отношенията с момчето. Нямаше разбиране или дипломация. Joy В дългосрочен план разбирам, че беше правилно, макар че той беше добър човек, причината беше съвсем друга (май неупомената в примерния списък тук).

# 14
  • София
  • Мнения: 23 109
Тази тема все едно аз съм я пуснала. В момента това ми е на главата, но не с дъщерята, а с кръщелницата ми, която е част от семейството ни и е на 19 г. Имахме планове за нея, чакахме с нетърпение да дойде вкъщи, мъжът ми я предупреди да не е посмяла да си хване гадже от Видин преди идването й, а тя точно това направи. То любов, то чудо, то свят да ти се извие. Е да, тя е уж вкъщи, вече работи като маникюристка в елитен салон в центъра, за София иде реч. Той е студент последна година тук и живее в Студентски град. Момчето обаче си има бизнес в провинцията и ще се върне там като се дипломира. Тя вчера се изпусна, че той й е обещал да й направи най-хубавия салон в града, а на мен ми увисна ченето. Не съм съгласна тя да се връща там и да си играе на семейство. Бясна съм, трупам агресия спрямо нея и ми идва да я ошамаря яко. Идва ми да й бия шута и да не й оказвам никаква подкрепа повече. Да си троши тъпата глава както прецени за добре. Прекъснала си е контактите с приятели заради тоя момък, щото той е и ревнивец отгоре на всичко и светът й се върти единствено около него. А аз само седя и беснея, и усещам, че нямам полезен ход.

Общи условия

Активация на акаунт