Аз съм Хикикомори

Хихимори сан, като станеш на 18, на вашите им омръзне дс те гледат като домашен любимец и те оставят гладен в стаята, какво ще правиш тогава? Мисля, че ти липсва дисциплина.

Някой път и аз съм хихимори като се замисля, домързява ме и с триста зора напускам стаята, за да тръгвам в студа за работа.
А пък и ако tainichka е в стаята - направо ни залоствам и никакво излизане, хихиморстване цяла седмица 😍

Може да живееш както си искаш, стига да изпълниш 2 условия: 1. да си платиш за това; 2. да не пречиш на друг.

Ако е така, на никой не му пука. Но ако ще ставаш някакъв безпомощен тип за отглеждане...

То и аз повече не искам да излизам да "ходя на работа", но по силно прагматични причини - задръствания, губи-време, по-продуктивна съм у дома. И затова си работя от къщи, нула проблем. Ама докато стигна до тоя момент, трябваше да се постарая. А след това вече работенето у дома става на принципа на креативните професии - работиш сам цял ден, но вечер излизаш да видиш малко хора. Иначе в нуждата от усамотение няма абс. нищо грешно, ако ти помага на целите.

Така че - стой си у дома, ама след като си го изработиш.

На 16 не си представяш друг живот освен в твоята стая, мда.

На 16 специално за теб си представям нещо друго.
Никакви компютри, телефони-освен, колкото да се обадиш на някого, никакъв Интернет.
Заживяваш на село, грижиш се за 20 кокошки, 10 овце, 1 куче и 5 декара земя, ставаш по тъмно в ранни зори и си лягаш вечер утрепан от физическа умора, заедно с кокошките. Преставаш да мислиш за себе си и започваш да се грижиш за другите.

Аз се сетих за народните приказки - оная за Примък-Отмък. И другата за мързеливия, дето искал направо да го опеят и погребат. И после всяка вечер "дяволът" го изравял и го карал да пренася камъни. Та явно и едно време е имало "хикикомори", ама са ги лекували както си знаят, даже и баячка не са викали.

Наричат хикикоморитата "съвременните отшелници". Няма да е от цивилизацията това явления и не е феномен на съвремието. В САЩ и западноевропейските страни, където не е типично порастнали хора да живеят с родителите си, има много млади бездомници, които са хора със същия проблем. Просто се отдръпват от обществото. На първо място само семейството може да помогне, стига да не са от типа "да хваща мотиката", защото не става въпрос за мързел.

Е то е много лесно да си отшелник у мама и тате. Едно време отшелниците са отивали на майната си да се оправят сами, ако наистина не искат хора. Ма те май искат хора да ги обслужват, ама да не им се пречкат.

Хикиморитата не са бездомници. Имат си всички удобства- ток, вода, топло, нет и гемърски компютри. Я остави някой младеж без това да видим дали ще иска да хикиморства.
Аз смятам, че е или посттравматичен стрес или прекалено разглезване (като при мойто дето хич не се притеснява да отиде сама на концерт на Рамщайн).

Има скални манастири, нишои  отшелникът там яде, спи и  чака подаяние, ако има, и гладува.

Значи цял живот съм била Хикикомори, а аз си мислех, че ме мързи. Ама така звучи по-модерно. За жалост никой не ме оставяше да си лежа в стаята, трябваше да ходя на училище, работа... Децата мрънкат за закуска и разходка. Сега ще им обясня, че съм хикинещоси и да ме оставят на мира 😁

А това с невписаните социално момчета си е кусур и на майките. В БГ е типичен изразът "ти си момиченце". Момичетата просто се юркат за повече активност, непрекъснато им се вменяват задачи и изисквания. Това причинява стрес, но крайният ефект е, че момичетата накрая са по-вписани социално, дори и свитичките имат едни базови умения и знания.

Докато при момчетата нещата са оставени на самотек и се развиват много повече дивотии. Всичко идва от недостатъчно впрягане. Щото нали, щом е син- значи е перфектен, само дъщерите имат нужда от постоянни корекции.

И накрая порастват едни мъжки буренчета, дето да се чуди човек какво да ги прави.

И на мен ми намирисва на посттравматичен стрес, както и на свръхчувствителност.
Но може да се работи над това, стига да има желание.

Имам приятелка, чийто почти пълнолетен син има подобно поведение, през ваканциите с дни не излиза от къщи и по цял ден е на компютъра. Това звучи трагично.

Хикикомори не пречели на никого. Я пак? Като си толкова як в търсенето в интернет прочете ли, че повечето от тях ги издържат родителите, а? Защото аз прочетох.  Че в Япония им плащат някаква социална пенсия? Знаеш ли, колко е социалната пенсия в България? А, кой я плаща - ние всички останали. Категорично съм против данъците са отиват за такива неща. После, като искаш отшелничество, има манастири, пещери и т.н. Е там няма много интернет и компютри, ама ще си сам и никой няма да ти пречи. И друго - като искаш вкъщи, взимаш метлата, парцала и тенджерата и поемаш цялото домакинство - пране, готвене, чистене. Те, домакините, това правят. И пак не излизай.

За момчетата е много важен маниера на майката. Гледам приятелите на дъщеря ми. Колко са различни като социална адаптивност, а са имали поне до 8-ми клас една среда, даже 1 квартал за живеене. Но родителите са много различни и това се вижда във вече порасналите момчета.

Пример – майката, която мачкаше момчето си като пухена играчка до 15-16 годишната му възраст, лигави го, гука му като на бебе, бори го на леглото (станах неволен свидетел в стаята на дъщеря ми при групов разговор на приятелчета в скайп, момчето беше оставило камерата), прислугва му за всичко. Сега момчето е свръхемоционално, затворено, инфантилно за възрастта си, има странни реакции на дете на доста по-малка възраст, има трудности с общуване с момичета, изживява драматично отношенията.
Втори пример – властна майка. Постоянно юрка момчето за всичко – учене, професия, спазване на домашни задължения. В момента момчето е в "супер сериозна връзка" от 2-3 години. А е под 18. Създало е свое мини семейство, свръх грижовно, свръхотговорно, което за тази възраст до някаква степен е похвално, но леееко ми отива в гамата на прекаленото.
Трети пример – момче с майка, която е ларж, не е особено заинтересувана, нещата са по-скоро на самотек. Момчето ѝ се качва на главата. Характер тип мачо, грубее, препсува, мрази силно гейове, различни, небългари и там цялата гама на този тип хора, знаете я.
Четвърти пример – умерена, интелигентна майка, с чувство за хумор и мъдро, ведро и самоиронично приемане на живота, цивилизовани и уважителни отношения в семейството. Четат се книги, има афинитет към култура, изкуство. Резултат – момчето е изключително възпитано, с добри обноски и емпатично към жените и хората около себе си.

Та така. Затова приказката "майка му е виновна" си е съвсем вярна за мъжа в процеса му на оформяне на характер, личност.

Та в тази връзка, Авторе, майка ти каква е?

Ако съм му майка, на този хикинещоси, бих му спряла нета и храната да го видя тогава. Все някога ще се измъкне от стаята.

Това никакви хикикомори не е, това си е точно "цял ден играене на компа" и си е съвсем различно нещо. То и ние сме висяли на компа по цял ден, щото е интересно и си беше престижно да имаш комп в едни години. Но в никакъв случай не е психологически проблем или диагноза. Просто си е цял ден на компа. Което може да е много яко, стига да имаш мярка.