Винаги задълбаването в такива теми неминуемо ще доведе до Фройд.
- Публикувана: 11 ян. 2020, 07:02 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2021, 23:32 ч.
Аз съм Хикикомори
Здравейте.Аз не разбирам защо ми трябва специална помощ,защо хората да не могат да живеят по начин по който те искат без да ги мислят за аутисти или болни?Не мисля че един хикикомори пречи на някой.
Скрит текст:
ако доведат психолог в стаята ми пак няма да мога да говоря с него.
Момичето за което казах наистина искаше да ходим ,но това вече не може да стане,аз се бях от дръпнал и не съм ходил с нея,нито с друго момиче,нямал съм гадже и за момчета като мен е трудно да имат такова.Приятели също вече нямам,пиша си с няколко и си разменяме клипчета.
Наистина бих искал да не излизам никъде,за сега не става така,може и да има хубави неща в живота,но има повече лоши и повечето хора са такива,аз съм чувствителен към това и не искам да ми се случва.Случвало ми се е и съм прекарал пълен кошмар.
Аз не искам никой да ме съжалява ,пиша защото за мен това е връзката с света и хората,иначе нямаше да мога да кажа нищо.Наистина ли за другите хора хикикомори значи да си затворник?
Аз съм си направил снимки на моята стая и като съм някъде където не искам,си представям че съм в нея ,самотова ме прави малко спокоен.
Момичето за което казах наистина искаше да ходим ,но това вече не може да стане,аз се бях от дръпнал и не съм ходил с нея,нито с друго момиче,нямал съм гадже и за момчета като мен е трудно да имат такова.Приятели също вече нямам,пиша си с няколко и си разменяме клипчета.
Наистина бих искал да не излизам никъде,за сега не става така,може и да има хубави неща в живота,но има повече лоши и повечето хора са такива,аз съм чувствителен към това и не искам да ми се случва.Случвало ми се е и съм прекарал пълен кошмар.
Аз не искам никой да ме съжалява ,пиша защото за мен това е връзката с света и хората,иначе нямаше да мога да кажа нищо.Наистина ли за другите хора хикикомори значи да си затворник?
Аз съм си направил снимки на моята стая и като съм някъде където не искам,си представям че съм в нея ,самотова ме прави малко спокоен.
Постави се на мястото на майка ти и баща ти.
Те длъжни ли са цял живот да те дундуркат.
И да, пречиш. Не може да лежиш на плещите на други хора като воденичен камък. Никой не ти е длъжен в тоя живот.
Работата на родителите ти е да отгледат, възпитат и да се грижат за теб до определена възраст.
Или те на се справили или ти просто си мързел.
Ще хихиморстваш на собствени разноски. А не да товариш близките си.
Щото и те са чувствителни, разбираш ли.
Баси и на мухльото измислиха модерно име. Е като го влече момчето и има кой да го издържа и търпи, няма лошо. Един ден като стане да се оправя сам, тогава може и да му дойде акъла в главата, а може и картони да събира като много други. Ама все пак не е лошо да знае, че и за тва кой да бръкне в казана първи има ред и съответно трябва да си извоюва и за там място.
Винаги задълбаването в такива теми неминуемо ще доведе до Фройд.
Много е грубо да нападате невръстно момче, борещо се с панически атаки и страх, парализиращ го до ужас, че не може да проведе един нормален разговор с непознат или да излезе навън.
Ох, ако ми беше дете, колко бързо щях да те оправя...
Както и това училище - в което (уж) приятелят ти:
"ме нападна в училище,хвана ме за косата,започна да ме удря"
(Около теб присъстват ли изобщо възрастни хора в някакъв момент от деня ти? Ама без да ахкат и охкат или да те игнорират?)
Отдавна, отдавна нямаше да имаш достъп до никакви електронни устройства! И щеше да си тънеш в щастливо неведение относно синдрома "хикикимори" (в японската култура има достатъчно други неща, които човек може да попие).
Родителите ти какво мислят? Как реагират?
Аз не бих те нарекла болен, нито луд, нито аутист (макар че в днешно време, всеки втори е в спектъра). Изобщо.
За мен, причините за поведението ти могат да бъдат:
липса на родителско внимание (или свръх обгрижване), наличие на интернет (информационно претоварване), плюс липса на спортни занимания (а от там и липса на каквато и да било дисциплина).
Както и това училище - в което (уж) приятелят ти:
"ме нападна в училище,хвана ме за косата,започна да ме удря"
(Около теб присъстват ли изобщо възрастни хора в някакъв момент от деня ти? Ама без да ахкат и охкат или да те игнорират?)
Отдавна, отдавна нямаше да имаш достъп до никакви електронни устройства! И щеше да си тънеш в щастливо неведение относно синдрома "хикикимори" (в японската култура има достатъчно други неща, които човек може да попие).
Скрит текст:
Моят син няма такъв достъп от средата на изминалото лято; телевизия има право да гледа само през уикенда, и то - с фиксирано време. И ти да видиш - чудо! - как взе да си преоткрива старите играчки, играем на настолни игри, книги сам иска да чете (не мога да го накарам вечер да си легне, заради "само още една страничка, мамо!"; иска да излиза повече; сам поиска да се върне на карате, където го мързеше да ходи - всичко това, в ерата на таблета беше просто абсурдно, но за това аз си бях за бой - не може да си прекалено зает за детето си и да очакваш нещо хубаво да се получи като резултат).
Той е на 8 все още, но бях започнала да откривам вече разни тревожни неща в поведението му.
Той е на 8 все още, но бях започнала да откривам вече разни тревожни неща в поведението му.
Родителите ти какво мислят? Как реагират?
Аз не бих те нарекла болен, нито луд, нито аутист (макар че в днешно време, всеки втори е в спектъра). Изобщо.
За мен, причините за поведението ти могат да бъдат:
липса на родителско внимание (или свръх обгрижване), наличие на интернет (информационно претоварване), плюс липса на спортни занимания (а от там и липса на каквато и да било дисциплина).
Ужасно е да седиш вкъщи в стаята си по цял ден.
Физически не е добре. Тялото има нужда от движение. Заседяването се отразява на физиката и на психиката.
Единственото оправдание на седиш в стаята си е да си счупил крак или нещо друго, което да те приковава на легло и да не можеш да се движиш.
Всичко останало са лиготиийки на квадрат.
Физически не е добре. Тялото има нужда от движение. Заседяването се отразява на физиката и на психиката.
Единственото оправдание на седиш в стаята си е да си счупил крак или нещо друго, което да те приковава на легло и да не можеш да се движиш.
Всичко останало са лиготиийки на квадрат.
Авторе,
Хикикомори не е нормално поведение. Независимо, какво пише в интернет. Затова всички те съветват да говориш със специалист и да го преодолееш. България не е Япония. Тук не можеш всичко да свършиш от вкъщи. Но дори в Япония, ако работиш от вкъщи пак ти трябват познания, за да печелиш добре и да се издържаш сам. Тези познания не винаги ги има в интернет. Иначе се превръщаш в паразит.
Аз лично изпитвам страх от запознанство с нови хора. Всеки път като отивам някъде или трябва да попитам нещо непознат човек или да се представям, изпадам в ужас, гласът ми спада и едва проговарям. Но го правя, защото никой друг вместо мен не може да свърши работата. Сигурна съм, че при теб е по-страшно, но и родителите ти не са вечни, за да стоят като стена между теб и околния свят. Помисли върху това.
Хикикомори не е нормално поведение. Независимо, какво пише в интернет. Затова всички те съветват да говориш със специалист и да го преодолееш. България не е Япония. Тук не можеш всичко да свършиш от вкъщи. Но дори в Япония, ако работиш от вкъщи пак ти трябват познания, за да печелиш добре и да се издържаш сам. Тези познания не винаги ги има в интернет. Иначе се превръщаш в паразит.
Аз лично изпитвам страх от запознанство с нови хора. Всеки път като отивам някъде или трябва да попитам нещо непознат човек или да се представям, изпадам в ужас, гласът ми спада и едва проговарям. Но го правя, защото никой друг вместо мен не може да свърши работата. Сигурна съм, че при теб е по-страшно, но и родителите ти не са вечни, за да стоят като стена между теб и околния свят. Помисли върху това.
Авторе, в стаята също се случват - земетресение, пожар, наводнение, крадци... Стаята не е балон, защитен от всичко. 
Никакво хикикомори не си, ами най-обикновено разглезено пуснало се по течението момченце. Защото е по-лесно да не правиш нищо, отколкото да правиш нещо. Паническите атаки и другите неща ти идват от бездействието - физическо и умствено, и седенето на едно място. Това най-бързо скапва човек всячески - до степен да изглежда и да се чувства като тотален парцал. Знаеш ли колко бързо физическият труд и наличието на истински проблеми ще ти изкарат глупостите от главата?
И никой не тръгва да дърпа за косите и да удря най-добрия (!) си приятел - просто ей така. Или поради причината, която посочи - странна и тъпа. Приятелят ти (бившият) трябва да има сериозни психически проблеми, за да го направи от нищото.
Ти, викаш, само си стоиш, нищо не правиш, никога никого не дразниш, а девойките припадат по теб? Хмм...
Ти, викаш, само си стоиш, нищо не правиш, никога никого не дразниш, а девойките припадат по теб? Хмм...
Авторе, прекаляваш с мангата ми се струва, а родителите ти явно са попрекалили с глезенето. Брат/сестра имаш ли? Да знаеш, че си идеален за някое нпо, което се грижи за интересите на децата, тамън ще те отърват от неразбиращите ти родители и ще те те затворят някъде, където да си пермаментно щастлив.
Никой не е длъжен да обгрижва и издържа някой, който е щастлив да си стои затворен, да съзерцава тавана и да си разменя клипчета. Така отстрани като го четеш Ок ли ти изглежда? Дори и ние, които работим от вкъщи излизаме навън, срещаме се с хора(най-малко трябва да се срещаме с клиенти и с хора, с които работим), пазаруваме, плащаме сметки, ходим на бар или ресторант, пътуваме, защото такъв е живота и той не се върти около мързеливите ни задници.
Няма нищо по-хубаво от това човек да живее, както му се иска, но първо трябва да може да си го позволи сам.
Никой не е длъжен да обгрижва и издържа някой, който е щастлив да си стои затворен, да съзерцава тавана и да си разменя клипчета. Така отстрани като го четеш Ок ли ти изглежда? Дори и ние, които работим от вкъщи излизаме навън, срещаме се с хора(най-малко трябва да се срещаме с клиенти и с хора, с които работим), пазаруваме, плащаме сметки, ходим на бар или ресторант, пътуваме, защото такъв е живота и той не се върти около мързеливите ни задници.
Няма нищо по-хубаво от това човек да живее, както му се иска, но първо трябва да може да си го позволи сам.
