Дез, има ли награден фонд за тези маратони или е просто страст? Понеже са платени и ми стана любопитно. Иначе успех, не остана!
Страст е, и се състезавам с клиенти и познати. Емоцията е невероятна, атмосферата също.
Наградният фонд е за елита- Кения, Етиопия, няколко местни звезди. Нямам шанс там.
Вреждам се на по-малки състезания в моята възрастова група.
Но всяко събитие носи нещо ново и интересно.
Мъжете на работа не смеят да проявят превъзходство, особено след като ги бия с по около 20-40мин., а са по-млади от мен. Някои започнаха да тичат вдъхновени от мен, радват се на първите си маратони, и се радвам за тях.
Имат респект, и това е определено голям бонус който не очаквах, но оценявам.
Дисциплината винаги е от полза.
На 45 не съм леля с изпята песен.
Животът носи нови, интересни предизвикателства, нови познанства, нови емоции.
Никога няма да забравя посрещането на изгрева в Маратон, Гърция, със хиляди тичащи очакващи старта. И финала, в античния стадион Панатинаико. Никога не бях сънувала, че ще вляза по този начин в него.
Така че си струва, да. 😀 Всеки километър абсолютно си струва.
Едит: редактирах си граматиката. 😊
, но някак си интуативно си избирам хората, дори и само за един поздрав. Рядко се случва подобно нещо, защото аз си гледам лошо, особенно когато не харесвам някой.