Връзка с чужденец

Никога не съм възприемала мъжа ми като "чужденец", въпреки че разговаряхме на английски език през първите години на брака ни, докато свекърва ми не ме научи на чешки. (С нея бяхме като дупе и гащи, виждахме се всеки ден.)
На първата среща се оказа, че родителите ни са с еднакви професии, нас също ни свърза професията, общата философия за живота, еднаквите интереси към изкуствата, амбиции и стремежи. Не можахме да млъкнем 3 часа. Сякаш не се бяхме виждали от поне 20 години, и имахме толкова много за наваксване...
Куриозното беше, че чичо му е ентусиаст на тема история на България, и се оказа, че нищо не знам, lol. Поне имахме много теми на разговор. 🙂📖📚
Всички в семейството владееха английски на достатъчно добро ниво, за да общуваме добре.
Чехите също имат именни дни и ги празнуват.
Начинът на хранене, отношение към храната и възпитание на децата са в унисон с личните ми разбирания. Мога да кажа, че си попаднах на мястото от чист късмет. Мъжът ми реши, че не желае, и не може да живее в САЩ, а моите родители се радваха, че се връщам в Европа.

Приеха ме повече от добре, но и моето отношение към езика, културата, бита и адаптация към нормите на общуване допринесоха много.
Работа получих веднага, но не съм се съмнявала и за миг в противното, затова не ми беше проблем да се преместя.

В моята професия "интервюто" е сляпо- свириш зад параван, влизаш с номер и маратонки, за да няма разлика между мъже и жени. ( Винаги знаят, но това е друга тема🤐)
Чешките числа са като на български език, а останалата част от инструкциите на диригента са приетата в цял свят италианска терминология- easy-peasy lemon squeezy.

Бракът ни продължи 17 години, разводът протече етично и спокойно, по чешки.
Домът ми е тук, средата ми допада, децата ми са щастливи, аз също.
Тихо е, спокойно е, хората спортуват, градинарстват, естети са по душа, обичат изкуството, но няма надути изблици на културно превъзходство, въпреки огромното културно наследство което са дали на света. Няма разделение на столичани и провинциалисти, самата концепция им е непонятна. Омъжих се в старо, пражко семейство, което дори не мигна, че не съм от столицата. 

По-късно с близък приятел англичанин също не съм имала културни сблъсъци. Сблъсъци имаше, но не бяха заради национални черти и особености.
Беше във възторг от кулинарните ми творения, и от факта, че "тук има храна навсякъде и непрекъснато 😍" но в къща с 3 момчета няма как да няма домашно приготвена храна ежедневно. Готвя от нула, полуфабрикати и боклуци в дома ми не влизат.
Храним се палео, БММ се запали в зората на палеото 2005-2006, вярно, по-гъвкаво заради децата, но не правя компромиси с качество или здравословни навици. Свекър ми прави феноменални козунаци за Коледа (да, за Коледа 😃), и 28 вида коледни сладки. В Чехия се започва с печенето след 6.12., св. Микулаш (св. Николай), който официално се празнува на 5.12., но не е упоменато в никой календар (защото всички знаели 😂🤣) Инфаркт ми докараха първия св. Микулаш и най-вече първия Великден, на който девер ми ме насурвака съвсем серизно с пръчка през прасците (да съм била плодна, и да не изсъхна). Свитки ми излязоха. 😅🤣

Новата тръпка е от съвсем различна държава, там вече има и езикова бариера, ще трябва да се постарае с английския повече. Времето ще покаже.
Визуално прилича на българин- черна коса, изразителни кафяви очи, но светла кожа.

Не избирам мъже, нито приятелки по националност. Най-близките ми са американка, гъркиня, зимбабве, чилийка, и чехкиня. Просто така се стичат обстоятелствата. В по-широкия ми кръг от познанства още повече държави стават, но тук просто има повече чужденци и смесени бракове.

Много ми хареса последният коментар. И двамата с ММ забравяме редовно, че не сме от една националност. Понякога се питам, как хора, които са имали толкова различно детство могат да имат толкова еднакви гледни точки.

Българското детство през 80те е много подобно на чешкото- расли сме с Арабела, Къртичето, Циписек, Луци Страшилището на улицата, Летящият Честмир.... , с ключ на врата, с филията и през вратата, при баба и дядо ваканциите.
Има една класическа литературна чешка творба "Бабичка" ("Баба") на Божена Немцова, гледах филмираната версия от 50те години със свекърва ми. Има една сцена, където бабата, с класическата забрадка, която моите наборки сигурно помнят, води внучето до раклата, и и показва съкровищата- носията, жълтиците, чеиза.
И със щастлива усмивка казва на детето "Чедо, като умра, това ще е твое."
Едно към едно с моята баба. Удари ме deja vu като цунами.
Такъв рев му ударих, че жената се чудеше какво да ме прави.
Не сме толкова различни.

В групата за "танечки"- за проходили деца, се учат стихчета и народни песнички. Те местните ги знаят, но пак ходят за социализация. Аз и една японка се учехме от нула, е, не съвсем, учех се от свекърите и ММ. Но с нея се сприятелихме, запознахме си мъжете, и сме си дългогодишни приятели.

Аз нямам такъв опит, но моя близка приятелка е дете от смесен брак на българка със сириец.Като дете е живяла в Сирия, но културните различия са били шокиращи за майка й, при което тя си е взела детето и се е върнала в България. Отделно имах позната, която живееше със сириец, имаха дете, но той в Сирия си имаше друго семейство. След като избухна конфликта там, другото семейство и то дойде в България и беше цяла драма. Така, че вариации всякакви.

Културните различия се пораждат и от религиозни такива, както и официалното многоженство. Живях в семейство на сирийски християни и за годините заедно там не усетих никакви различия,а пък може да съм попаднала и на изключение. Факт е че връзката с чужденец има негативи и позитиви и то не повече от такава с българин.

Побутвам темата обръщайки се към тези, които са с чужденец и живеят в България. От 4 години съм със скандинавец, като от година живеем в България. Прави ми впечатление нещо, което напоследък ме влудява. Когато сме навън доста често се случва хора буквално да зяпат в нас ( него ). Започва се едно коментиране, обръщане към него ( предимно мъже ). Стигало се е дотам да се обърна към конкретните и да попитам има ли нещо което ги притеснява. Все повече започвам да се дразня. Знам , че все повече българи говорим английски. В София виждаме чужденци все по често и все пак изглежда, че има хора които реагират така... Имахте ли ( имате ли ) такива моменти ?

И какво толкова зяпат в гаджето ти? Някак си не мога да си го представя. Не, че не ти вярвам, но що за реакция

Същото се питам и аз. Коментират си нещо... и то не позитивно. Прясна случка от вчера. На маса до нас мъже. Обърнат се огледат ( нормално и аз го правя ). От там едно говорене подхилване , обръщане. Накрая директно се обърнах към тях с нещо притеснявали ви ... а не, не ... Еми същото се питам и аз . Какво е толкова интересното , не е приятно.

Да не би да е заради височината му? Приятелка е омъжена за огромен 2.06м естонец- професионален атлет със съответната физика, рус, и много красив. Скъсват се да ги зяпат (извън България, но хората са си хора навсякъде), но и те са впечатляваща, красива двойка. Тя самата е като статуетка, много красива китайка.
И вие ли сте такива красавци? 🙂

Моите деца предизвикваха фурор в Италия когато бяха малки.
Върхът беше във Венеция, където се убиха да ни снимат. Почувстах се като кинозвезда, честно.
Имам снимки на тълпа корейци снимащи децата ми, няколко се снимаха с нас.
Много необичаен ден беше. Баткото (на 10) буташе дребитата в двойна количка. В интерес на истината, са ме спирали на улицата и друг път за да ми кажат колко са ми красиви гарджетата.
Италия би всички рекорди обаче. "Ама всичките ли са ваши?" Ами те са само 3, не 5 или 7....😀

Съвсем нормален скандинавец си е и далеч от 2м. Но за моя неприятна изненада имаме не малко неприятни ситуации. За това попитах как е при други, които живеят тук с чужденец 🙂

Местни шовинисти, какво да се прави Вероятно си готина жена, и се почва "Толкова ли свършиха българите, че се хвана с чужденец? Ми то сигурно тоя има пари, затова..." .
 То пък добре, че е светъл, ако беше арабин или африканец какви неща щяха да ти чуят ушите...

И аз си го помислих. Преди години водех едно гадже до България и един нещастник ме попита дали "заработвам". Но такова държане по кафенета е нямало.

Има доста прост народ, за съжаление  И сигурно не само при нас, де
Сестра ми е една идея по тъмна от стандартния цвят за българите, мъжа и е рус и синеок, и той си е българин де.
В Щатите я бъркат с латино мома, и два, три пъти е имало коментари на испански към нея, че се хванала с бял. Естествено, като се учточни, че нито тя е испаноговоряща, нито мъжа и е американец, следват извинения.

Категорично не е само при нас. Дъщеря ми миналата година пътуваха из Европа с кола под наем, на влизане от Франция в Швейцария, германец и българка, с кола с френски номер, питали ги къде живеят – в трета страна, а къде са се запознали – в четвърта, и веднага пълна проверка, швейцарците помислили, че става въпрос за трафик на жени.

Сигурно и аз прекалено навътре го приемам... В никакъв случай не казвам, че всеки го прави едва ли не, но се случва и то мъже, не е да са жени да го гледат, че мъж рус и синеок не са виждали. Нямам това предвид. Може би това, което ми идва повече е наглостта с която го правят, когато се случи. Свършиха ли се българите го чух когато запазвах дата за сватбата ни. Знам, че не трябва да обръщам внимание , но на моменти идва в повече. Изобщо не очаквах, че към днешна дата чужденец за някои е едва ли не невиждано нещо