Връзка с чужденец

Тука бг мъжете ги тресат яко комплекси, едно че се налага да правят какво ли не да добутат минимален стандарт, друго че в обноските ги няма и са виновни,до някъде може би, роднинските тела и цялата атмосфера, на балканите много зяпат - това даже индиец ми го е казвал, не че там не е така де, ама тука по един друг начин те зяпат, чудят се какво правите тука на целия тоя хал, според мен

Това пък със "свършиха ли се българите" е върхът на простотията. Все едно си собственост на държавата.

Не не държавата, на мъжете  в държавата Комплекси разни

Малко са принцовете тук, а голямо търсене. Затова има внос и износ.
Няма лошо, аз самият си падам по чужденки

2 години живях с бившия ми (германец) в България и никога не съм забелязвала подобен интерес от другите.
Айде някъде в дълбокия прованс може, но за София ми е странно.

При този свят без граници чужденците не правят никъде никакво впечатление. Затова ми е странно и неправдоподобно. Връзки от различен характер съм имала с чужденци, но ако става въпрос за нещо сериозно или брак бих избрала само българин.

Ох дами, какво да ви кажа...по тази тема мога да дам следния пример. Бях си дошла в България, за да подготвя документи за сключване на граждански брак и реших да съчетая и идването с една проверка в университета във Велико Търново по молба на мъжа ми как стоят нещата, защото искаше да учи нещо, така или иначе съм от Търново, а искаше да научи и език. Таа отивам аз в ректората и ме насочват към някаква много "веща" дама. Влизам аз, обяснявам (мъжа ми е турски гражданин, иска да следва при вас и така нататък), на което получавам отговор "Сигурни ли сте?" Аз: "Да, разбира се интересуваме се от специалностите и езика на преподаване", а тя: "Не, не, сигурна ли сте, че искате да се омъжите за него"
Бях ПОТРЕСЕНА, потресена е меко казано. Ако това се случва в университет с традиции и толкова дълга история, в който се предполага (само предполага), че работят интелигентни хора, то какво остава за народа по пътищата.
Редовно съм чувала и аз свършиха ли българите/мъжа ти арабин ли е и разни такива. Преди се ядосвах, сега се забавлявам.
2 пъти сме ходили в България и него го гледат странно, кюрд е - бях споделила и назад в темата, има персийски черти не прилича на турчин и за това го бъркат с арабин.

По начално тук малко трудно се приема еманципацията на жените все още. Хем ги сърби, че искат някоя по-умна и независима девойка, хем ги боли че мама няма да одобри или че няма да командват от дивана един ден. Отделно са огромните комплекси на тема пари и кариера, сякаш мъжеството се състои само в това и съответно всички жени сме отчаяни материалистки или мамчета.

Странно е това за София. Редовно ходя там по улиците с моя мъж, който е мулат/черен и нямам такъв проблем. Някои хора ни заговарят, питат откъде сме, как е французин и не е ли нещо друго, но до там. Последното го е питал само съсед на майка ми. Приятели сме вече. Жена му ме заговори в парка като бяха малки децата.

Преди 30-35 години редовно съм сядала по заведения и съм ходила по улиците с кубинци, супер черни африканци, французи, англичани, бразилци, корейци, араби, всякакви. Никога не е имало проблем.Единствените въпроси са били около косите и плитките на африканките. .

Далечна братовчедка е женена за швед от 20 години и живеят в София.

Веднъж ме питаха детегледачка ли съм на двете ми деца. Обясниха, че понеже са доста различни и им говоря на френски помислили, че не са мои.

Такива моменти са идеалното време да обясните повече за културите и държавите на мъжете си.

Нямам спомен за неприятни коментари и подмятания, може и да не съм обърнала внимание. Като цяло не са ни заглеждали с голям интерес. (ММ също е русоляв, със сини очи и луничав.) Но той има невероятната способност бързо да се сприятелява и да става симпатичн на хора от всякакви нации. Типичен космополит. В България се чувстваше много ценен и уважаван, не само в работата. На принципа, уважавай и ще те уважават. Дори в началото, когато сам се налагаше да се оправя, никой не се е опитвал да го измами - нито при пазаруване, ползване на някакви услуги, такси и т.н. Е, хазяинът си вземаше парите под масата, но то пък без хич нямаше да е България .

Моя също са го заглеждат, но може би на нас вече не ни прави впечатление. На външен вид сме абсолютната противоположност. Аз съм мургава, тъмна коса, тъмно кафеви очи, 160см, той е рус, синеок, към 190см. Бабите много го харесват
Тъй като учи български, понякога се опитва да говори на сервитьори или в магазина. Хората директно му отговарят на английски. А той ме пита как да научи български като никъде не го взимат насериозно. Има я обаче и другата крайност - случва се направо да си му говорят на български, ако някой на улицата го спре да го пита за нещо(посока, магазин) например.

Относно коментарите, че са свършили българите - това и на мен ми се е случвало. Най-вероятно продължават да го казват, но зад гърба ми, защото с поведението си не позволявам да ми говорят така. На него обаче в работата са му говорили един вид за какво е с българка, за какво ще се жени (вече сме женени)...че скоро след брака ще си омръзнем и всякакви глупости. И все му говорят идиоти, които са на средна възраст и разведени или които се знае, че им шарят очите за чуждо. Една жена пък му казала да внимава с мен да не би да искам английско гражданство и затова да го използвам. Та на него повече му говорят глупости, защото е усмихнат, позитивен и явно го смятат за наивен.

Просто е черта тук като те видят щастлив и да ти мачкат самочувствието. Аз съм свикнала и отдавна не им цепя басма, както се казва, а моя в началото беше в голям шок. Сега и той разбра за какво става дума и че трябва да има дебела кожа срещу всичките негативи. Че има нетолерантност, така е. Обикновено, ако я усетя обаче ставам настъпателна и отбранителна. Ако е персонал - по-взискателна, ако е познат - по-груба и директна, ако е някой непознат на улицата, не ми пука и не обръщам внимание.

В София има някаква много избирателна дискриминация към чужденците. Свикнали сме да лижем задниците на западняците.
Давам пример. В разстояние на две години - две красиви момичета хванали ме за ръка на разходка в София. Едната скандинавка, другата източноазиатка.
Скандинавката получава усмивки, заглеждат я жени, цитирам и коментар от една рандом баболелка: "вземай я, каква хубава българска снаха ще стане"
Източноазиатката получава презрителни погледи от българките по улиците. В заведения грубо отношение от сервитьорките. Класически българи я пререждат я във Фантастико.

Усмивка, тези коментари в Англия ли се случват?

Благодаря на всички отговорили !

С роднини и приятели никога не е имало проблем, защото цялото ми семейство от години живее в чужбина, където бях и аз. Само аз и моят мъж сме в България сега. Честно, когато стана на въпрос да се преместим през ум не ми е минало, че ние българите сме такива или онакива, не очаквах разлика от където и другаде в Европа, както някой спомена живеем в свят без граници. Но е и много важно чужденецът да се държи уважително, а не надменно, което съм виждала на много места.

В България. Когато сме ходили в Англия, никога не съм усещала дискриминация въпреки, че всички знаем каква ни е славата. Винаги са ми се радвали, приемали са ме на равно с тях. Дори са ми правили комплименти точно за външния вид и най-вече за кожата. Защото англичанките много ходят на солариум и за тях мургавата кожа значи по-добро здраве. Може би, защото там като са светли имат повече случаи на рак на кожата, изгарят по-лесно.

Даже в тоя смисъл за дискриминацията, както в момента е модерно и в Англия има протести, че не били достатъчно толерантни, а ние в България какво да кажем.

В интерес на истината тук идват все повече англичани заради ниските цени на алкохола. Българите би трябвало да са свикнали с този външен вид. Но пък за азиатците и аз мисля, че определено нямат добро мнение. На арабите според мен също трябва да им се даде шанс. Например барберите/бръснарите - те да много добри професионалисти. И са честни хора. Моя мъж е ходил на различни места, аз съм била с него. Изглеждат като пичове. Сега, какво си говорят на арабски докато подстригват, не знам. Но като цяло тая дискриминация хич не е добре, защото е към всички, не само към чужди, но и към свои.